Колко богат е бил Моцарт
Волфганг Амадеус Моцарт е един от най-успешните музиканти на своето време. Геният в класическата музика стартира своя път от най-ранна възраст, а творчеството му продължава да се счита за напълно и до през днешния ден. Почитателите на класическа музика не могат да го объркат, почеркът му е неповторим и подобаващ за всяка допустима обстановка. Като доста други, младият Волфганг осъзнава, че точно XVIII и XIX век са били времето на създателите и безконечното факсимиле, че музикант не храни къща, на практика няма мощ върху него. Композиторът може да се похвали с изключителни триумфи, чиято стойност във финансово отражение го трансформира в един от най-богатите музиканти.
И всичко стартира със записването на първата творба в най-ранна възраст. Веднъж откакто Европа научава за Моцарт, неговото време в учебно заведение е доста кратко. Детето прекарва времето си с епископа на Залцбург, където стартира да се радва още повече на охолството. Понякога заплащането е с пари, различен път идва идва под формата на бижута. Когато става на към 20 години, преценя, че скромният нравствен живот не е основан за него и затова се насочва към Виена и бурните културни години, които предстоят там.
За разлика от своите съперници, композиторът просто отказвал да си откри непрекъсната работа. Негово главно занятие било да дава уроци по музика на богатите деца, постоянно композира и свири личните си песни и за почти 6 седмици съумява да изнесе 22 концерта, с които да завоюва вниманието на необятната аудитория.
Снимка: By Johann Nepomuk della Croce – http://www.artexpertswebsite.com/pages/artists/artists_a-k/croce/Croce_MozartFamilyPortrait.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=90795308
Никога не отхвърля хонорар за основаването на нова творба. Пътешествията били още по-ползотворни и доста скоро Моцарт можел да се похвали с вярна и лоялна аудитория, която блянувала за идната му творба. Според разнообразни архиви, композиторът получавал към 10 000 флорина на година, до момента в който татко му изпратил писмо, че е получил 1000 флорина за написването на един концерт. Във времето, в което служащите получавали по 25 флорина на година, а висшата класа се радвала на 500, можем единствено да си представим единствено по какъв начин се е чувствал един от най-богатите хора във Виена. През 1782 година Волфганг взема решение да се ожени за Констанс Вебер.
Баща му не е изключително склонен, изключително откакто по-голямата сестра отхвърля да се омъжи за него. Семейство Вебер също имало музикално родословие. Двете дъщери имали кариера като певици и надлежно точно любовта към изкуството стартира да се вижда и в дома на Волфганг и Констанс. Двамата имат шест деца, само че единствено две съумяват да преживеят времето на епидемии и заболявания. Моцарт в това време се шири в огромен апартамент покрай катедралата Св. Стивън и даже не се тормози от обстоятелството, че бюджетът му постоянно има висоти и спадове – той просто желае да живее богато. Както най-често се случва, неговите аристократични другари оказват помощ за спадовете, освен това много съществено.
Макар и композиторът в никакъв случай да не демонстрира терзания за парите си, въпреки всичко съумява да вземе прекалено много заеми и да утежни в допълнение обстановката. Идват сложните времена и Моцарт няколко пъти сменя адресната регистрация, съгласно някои историци, парите се изиграват и на хазарт. Има и още една доктрина, в която се твърди, че хроничното харчене и хабене е просто още един симптом на евентуално психологично заболяване, което можело да добави повода за внезапната промяна на настроенията. През 1788 година злополуката удря надареното семейство. Моцарт би трябвало да даде цяло положение за здравето на жена си, което ненадейно се утежнява. Един от всички случаи е съвсем съдбовен.
Снимка: By Louis Carrogis Carmontelle – pAG4oubzF9IxKg at Гугъл Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21911733
Ето за какво композиторът дава съвсем всички извоювани доходи, потегля на няколко къси турнета, само че вместо да върне остарялата си популярност, резултатът е съвсем нулев. Поради обстоятелството, че музиката еволюира и усетът на аудиторията се трансформира, както и съществуването на няколко войни, коства извънредно доста на културния живот. Някои от заможните клиенти пък съумяват да намерят други изпълнителни, изключително откакто геният се оказва извънредно променлив. Финансовата рецесия чука на вратата и носи след себе си една злокобна и тъмна меланхолия.
И най-тъжното в историята е, че Волфганг в никакъв случай не бил от заплаха да гладува, единствената вреда щяла да бъде да понижи своите разноски и да слезе на една малко по-ниско равнище – деяние, което на практика не се случило. Много скоро индивидът от музикалния връх на Австрия бил заставен да взима заеми и да се моли на подаяния от другари и родственици. Ако обаче подозирате, че тъкмо това предначертава началото на края – грешите. Преди Моцарт да посрещне своя край в резултат на редица злоупотреби с алкохол и други вещества, приходите му стартират да се усъвършенстват доста. Добрата вест е, че и брачната половинка помогнала доста за закрепването на ситуацията.
Когато дамата съумява да се изправи на крайници, двамата се местят в доста по-евтин квартал и надлежно стартират да запушват финансовите дупки. Дори и тогава харчат извънредно доста. Появата на нови благоприятни условия като стипендии от европейската сцена, както и изкушения като турне в Лондон щели да предложат малко повече въздух. Не би трябвало да забравяме, че последните години на създателя са може би едни от най-хубавите му и основаните произведения съумяват да впечатлят аудиторията. „ Магическата флейта “ да вземем за пример съумява да накара културата във Виена да се разсъни. Проблемът тук обаче е, че доста скоро тялото на създателя стартира да се предава доста.
Снимка: By Joseph Lange – http://www.mozartforum.com/images/Costanze_Mozart_by_Lange_1782.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=929931
В есента на 1791 година музикантът стартира да усеща по какъв начин силите го напущат и до края на годината ще пристигна финалният му край. Един от гениите на музиката завършва в общ гроб, въпреки и да може да си разреши самостоятелно заравяне, законите на страната не разрешават това, изключително в случай че липсват аристократични корени. Години по-късно костите се вадят и погребват на друго място. Когато 29-годишнат брачна половинка остава сама и най-сетне съумява да заплати и последния дълг, джобовете ѝ са още веднъж празни.
Нюхът и за бизнес предлага нови благоприятни условия и следват специфични продажби на последните непубликувани произведения, както и прави редица концерти в негова чест. Получава и скромна доживотна пенсия от австрийския император, както и намира добър биограф, който да опише историята на един от най-хубавите създатели на Австрия. Нейните дейности съумяват да реализират две неща:
1. Заздравява доста финансовото положение на фамилията.
2. Позволява на света през днешния ден да знае повече за Моцарт.
Заглавна фотография: By Johann Nepomuk della Croce – http://www.artexpertswebsite.com/pages/artists/artists_a-k/croce/Croce_MozartFamilyPortrait.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11185037
