Легендарният Карч Кирали: Мечтаех да стана лекар, избрах спорта и съм щастлив
Волейболната икона Карч Кирали даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е определен за най-хубавия волейболист на XX век от интернационалната федерация. В сбирката си има три златни олимпийски медала, като е първият човек с най-ценното отличие и в класическия, и в плажния волейбол.Стъпвал е и на международния връх освен това и като състезател, и като треньор. А с такова достижение могат да се похвалят единствено още трима в целия свят. В момента е треньор на националния отбор на Съединени американски щати за дами.
- Мистър Кирали, благодарим Ви, че приехте поканата да застанете пред камерата на “Код Спорт”! Вие сте същинска легенда във волейбола и за нас е наслаждение! Знаете ли нещо за България или страната ни е цялостна мистерия за в ас?
- Дойдох тук за пръв път преди доста години, през далечната 1994 година, когато играех за мъжкия народен тим на Съединени американски щати. По това време българският волейболен отбор беше доста мощен и съперничеството посред ни беше огромно предизвикателство. След това съм идвал още един или два пъти. Харесвам България, тук хората постоянно са гостоприемни, организацията на шампионатите е на равнище, а времето - отлично. А залата в Русе е фантастична!
- Имате ли другари измежду българските волейболисти?
- Мога да посоча Димо Тонев, Любо Ганев, Борислав Кьосев… Има доста, доста положителни играчи тук. Първият път, когато играх против тях, беше през 1994 година на международното състезание. Помня, че мачът беше доста равносилен, само че България победи.
- На конференцията преди шампионата от Лигата на нациите в Русе споменахте, че очаквате сложни мачове. Кой от отборите смятате за максимален съперник?
- За нас постоянно най-трудният конкурент е идващият. Следващият ни мач е против България, тъй че това ще бъде и най-тежкият противник. Българите играят в действителност добър волейбол, имат поддръжката на родната публика… Развълнувани сме да премерим сили с отбора ви. 24 май 2019 | 08:47 - Обновена
- Кои съгласно в ас са любимците на форума? Къде поставяте отбора на Съединени американски щати по отношение на конкуренцията?
- Това е втора година за шампионата Лига на нациите. Дебютното издание беше отлично. Мисля,
че всички останахме доста удовлетворени. Истинско предизвикателство - пет седмици, пет разнообразни страни, три мощни тима всяка седмица. Това е дълъг път и безусловно, и преносно. Сменяш часови зони, пътуваш от Южна Америка до Китай. Но ние обичаме
провокациите. Кои са любимците? Определено топ тимовете имат най-големи шансове, само че обстановката във всеки отбор ще се трансформира в течение на шампионата, тъй че е мъчно да кажем сигурно кой е любимец и кой не.
- Предполагам, че огромната ви цел е олимпийското злато в Токио. Какво смятате, че се обърка на игрите в Рио, където тимът ви си потегли с бронзовите медали?
- Имаме прелестен тим, прелестни играчи, треньори и щаб. В Рио не ни доближиха 2 точки в полуфиналния мач, беше в действителност разочароваща загуба за всички. Волейболният женски тим на Съединени американски щати е доста мощен години наред. Останахме на крачка от златото в Рио, само че върхът постоянно е бил и остава нашата съществена цел. Нашата работа като треньорски екип, е да превърнем фантазията за олимпийско злато в действителност рано или късно!
- Какво смятате, че би трябвало да извършите още , с цел да постигнете тази цел през идната година в Токио?
- Да се учим и да надграждаме колкото се може повече, с всеки минал ден, с всеки минал мач и в случай че вършим това 365 дни в годината, ще имаме късмет! Всички тимове би трябвало да надграждат всекидневно, тъй като конкуренцията посред ни е огромна. На първо място – никой към момента не е подсигурил присъединяване си наолимпийските игри като се изключи Япония,
страната-домакин, тъй че за всички нас борбата следва.
- Смятате ли, че спечелването на квота ще бъде мъчно?
- Да, доста. Това е друга квалификационна система. В началото на август стартираме с първия кръг и в случай че имаме шанс ще бъдем домакини. В една група сме с България, Казахстан и Аржентина.
- Какво мислите за развиването на волейбола в световен мащаб и смятате ли, че нещо би трябвало да бъде усъвършенствано?
- Винаги има какво да бъде усъвършенствано. Целта на всички, които сме част от този спорт, е да развиваме волейбола в по-добра посока, да го създадем по-достъпен и трогателен за почитателите. Смятам обаче, че спортът ни се намира на едно положително равнище в развиването си все още. Волейболът е един от най-комерсиалните спортове в света. Много е известен в Съединени американски щати, само че същинската мека е тук, в Европа. Това е континентът на най-силните страни, с най-силните обичаи. Много по-трудно е за топ европейските тимове да се преборят за олимпийска квота, в сравнение с за топ отборите от другите континенти.
- Сега бихме желали да ви върнем обратно, към началото на в ашата кариера. Защо избрахте волейбола и татко в и ли изигра съществена роля за това решение?
- Да, избрах волейбола поради татко си, който беше волейболист, въпреки че той в никакъв случай не ме е задължавал да вървя след стъпките му. Роден е в Унгария, само че през 1956 година е напуснал страната и е пристигнал в Америка, в търсене на по-добър живот. В Унгария е бил играч на младежкия народен тим, по тази причина и е траял с волейбола тук, в Щатите. Запалих се, гледайки го по какъв начин играе всеки ден. По-късно двамата станахме тандем в плажния волейбол. Определено пристрастеността ми до мрежата е наследена от него. Любовта към волейбола е най-хубавият подарък, който съм получавал от татко си.
- За какво мечтаехте , когато започнахте?
- Просто се любувах на играта, пробвах се да задържа топката високо. Но на 14-15 години започнах да бленувам за освен това, за присъединяване на олимпийските игри. Исках да бъда част от националния тим на Съединени американски щати, да оказа помощ на страната си да завоюва най-престижното спортно отличие!
- Опитвал ли сте други спортове, разнообразни от волейбола?
- Разбира се, играл съм футбол, защото този спорт е доста известен в родината на татко ми - Унгария. Тук го назоваваме „ сокър “, само че това е същинска вяра в доста страни по света. Опитвал съм и обичайни американски спортове като бейзбол, баскетбол, тенис и плуване. В Америка децата пробват доста разнообразни дисциплини до момента в който открият това, което им харесва най-вече.
- Защо не избрахте нещо друго тогава?
- Защото волейболът ми пасна най-вече, а и бях най-хубав в него!
- Правите своя дебют в мъжкия плажен волейбол едвам 11 - годишен. Спомняте ли си какво изпитахте, заставайки толкоз млад до мрежата?
- Беше доста вълнуващо, бях един до друг с татко ми, той беше моят съотборник. Играехме против същински, огромни мъже! За мен беше голямо неспокойствие и предизвикателство, в никакъв случай няма да го не помни!
- Спомняте ли си реакцията на противниците ви, виждайки 11 - годишно момче от другата страна на мрежата? Какво бе чувството от първия извоюван трофей?
- В оня първи шампионат, когато бях на 11, не спечелихме. Но помня реакцията им, да. (смее се) В очите им се четеше “Аз съм мъж! Не желая да изгубя от това дете!”. Хвърлиха се в мача в действителност съществено, провокираха ме и това ме направи по-добър в последстве.Възможността да се опълчва на зрели мъже ме трансформира в по-силен състезател, тъй като никой не искаше да бъде надвит от едно момче и се раздаваха на 100 %.
- Няма подозрение, че достиженията ви още като юноша са изключителни. Как успявахте като гимназист да балансирате мужду образованието и спорта?
- В Съединените щати системата е доста добра. Развитието на спортистите се случва посредством
учебното заведение, не посредством клубовете. В множеството страни е противоположното, спортистите се развиват
чрез спортни клубове, до момента в който в Америка играеш волейбол в учебно заведение и си деен
възпитаник. След това играеш волейбол в университета и си деен студент. Американските спортисти постоянно развиват паралелно и двете, учебното заведение и спорта, без да жертват нито едното.
- Но вие сте успявал да бъдете и съвършен ученик…
- Така е, бях доста сполучлив възпитаник, тъй като по това време мечтаех да стана доктор. Внимавах доста в уроците, стараех се да имам положителни оценки. Както виждате обаче през днешния ден, не станах доктор, избрах спорта и съм благополучен.
- Вашият колежански тим UCLA е безспорен водач в продължение на години в щатското състезание. Какво стоеше зад впечатляващите резултати на отбора?
- Мисля, че триумфът ни се дължеше на първо място на страхотния ни треньор, една същинска легенда в Америка, Ал Скейтс. През дългата си кариера е печелил 19 трофеи. Имахме този страховит треньор, разполагахме и с доста надарени играчи… Бяха прелестни години и същинско наслаждение да бъда част от този състав.
- Ставате част от мъжкия народен тим на Съединени американски щати през 1981 година Разкажете
ни за страстта, която изпитахте когато ви поканиха да се присъедините към тима. Как реагираха родителите ви , когато научиха?
- Беше невероятна чест. Избрани играчи от младежките обединения бяхме поканени на експериментален
интервал, след което тези, които бяхме минали сполучливо тренировките научихме, че ще се
присъединим към мъжкия народен тим през същото лято. За мен беше фантазия да съставлявам страната си и вълнението беше голямо. Родителите ми бяха доста щастливи, несъмнено, само че преди този момент да се случи, аз бях част от младежкия народен
тим и значително аз и фамилията ми се надявахме на сходно развиване.
- Печелил сте две олимпийски трофеи, през 1988 година в Сеул и през 198 4 година в Съединени американски щати. В Лос Анджелис сте най-младият волейболен състезател на форума. Кое прави олимпийските игри толкоз особено събитие?
- Във волейбола се състезаваме постоянно, само че само на олимпийските игри надпреварата е освен това от волейбол. Има над 30 разнообразни спорта - баскетбол, гимнастика, плуване, мащабът е голям. Фактът, че това се случва единствено един път на 4 години, е спиращо дъха. Не мога да опиша с думи какво е вълнението да стъпиш за първи път в олимпийското село, да
се срещнеш с най-хубавите в света в толкоз разнообразни дисциплини, да имаш шанса да се състезаваш за олимпийски медал…
- Коя купа е по-специална за в ас - тази от Сеул или тази от Лос Анджелис?
- Освен тези две трофеи, имам още един олимпийски орден, златен в плажния волейбол, само че
мисля, че от двете трофеи, които споменахте, тази през 1988 година в Корея беше по- сложната. По това време Съветският съюз се състезаваше и имаше в действителност мощен тим, самият шампионат беше по-конкурентен, а и за разлика от 1984 година не бяхме вкъщи. Беше в действителност
мъчно извоювана купа, само че това е достижение, с което сме доста горди и до през днешния ден.
- По-късно ставате част от италианския Равена. За две години тимът ви печели всичко допустимо - две трофеи на страната, к упата на Италия, с ветовната купа и с ветовното състезание. Как решихте да приемете това предизвикателство?
- Никога не бях играл в Италия, нито в Европа, нито в който и да е клубен тим. Бях се състезавал единствено за националния тим на Съединените щати. За един дълъг интервал в националния тим съществуваше неписаното предписание, че в случай че се състезаваш на клубно равнище, не можеш да бъдеш част от представителния отбор на страната. Но в един миг правилото отпадна и към този момент имахме опция да се развиваме и на клубно равнище. Бях чувал, че Италия е меката на този спорт, че там играят най-хубавите волейболисти, най-силните тимове, че е нещо като лига на звездите. Затова и избрах да отида там и това бяха едни от най-прекрасните години в кариерата ми.
- Плажният волейбол като че ли е огромната ви обич. Как се печелят 144 трофеи в един спорт, звучи необикновено?
- През кариерата си съм поделял пристрастеността си сред класическия волейбол, плажния волейбол и в този момент - треньорството. Голямата ми обич е волейболът в зала, само че обичам и двата спорта. На плажа стартира моята приказка с топката, един до друг с татко ми, тъй че
тази игра постоянно ще има особено място в сърцето ми.
- Вие сте първия т волейболист, печелил олимпийски орден и в двете дисциплини. Къде бе по - мъчно - в залата или на плажа и за какво?
- И двете бяха извоювани мъчно и остават огромни достижения за мен и моите съотборници. Както споделих, купата в зала в Сеул е най-специалната в моята кариера, поради равнището на конкуренцията по това време и финалът против славния тим на Съветския
съюз. Титлата ми в плажния волейбол е специфична по различен метод, беше ми за първи път, всички се учехме в придвижване. Спечелих това съревнование с татко си и споменът е прелестен.
- Приет сте в американската зала на славата през 2001 година , а в о лимпийската зала на славата през 2008 г . Обявен сте за най-хубавия волейбол и ст на миналия век от FIVB. Чувствате ли се задоволен от тези самопризнания?
- Това са доста специфични моменти от моята кариера и в действителност се усещам поласкан. Но в случай че не ме попитате, не се сещам за тях. Мисля единствено по какъв начин да бъда по-добър в това, което върша през днешния ден, по какъв начин да бъда по-успешен треньор и по какъв начин да оказа помощ на женския народен тим на Съединени американски щати да бъде най-хубавият отбор с всеки минал ден.
- Трудно е да споменем вси ч ки ваши достижения, те са толкоз доста! Кой бе ключът, трансформирал ви във волейболна легенда?
- Ключът е във великите треньори, с които съм имал опция да работя и във великите играчи, които са били мои съотборници. В хора като Стийв Тимънс, който е страховит другар и съотборник и още доста. Имах шанса да срещам прелестни експерти през цялата си кариера и в залата, и на плажа. Това мисля, че бе ключът към триумфите.
- За малко сте бил и наш сътрудник. Работил сте за спортния колос ESPN, както и като коментатор за NBC. Какво мислите за журналистическата специалност?
- Не бих споделил, че съм бил публицист, само че като част от тази сфера се забавлявах същински. За мен беше наслаждение да вляза в ролята си на анализатор, да оказа помощ на хората да схванат по-добре волейбола, както и да го харесват повече.
- Как поддържате форма през всички тези години?
- За мен е елементарно, защото обичам волейбола!
- Как си почивате и какъв е вашият трик за бягство от всекидневието?
- Обичам да къмпингувам със брачната половинка и децата си. Е, децата ми към този момент пораснаха, само че когато бяха по-малки ходихме постоянно на къмпинг, изследвахме прелестната природа на Америка. Аз и брачната половинка ми продължаваме с това занимание, обичаме дългите разходки в дивите местности, тръпката от непознатото и красивите гледки, които природата крие.
- Имате двама сина - Крисчън и Къри. Поел ли е някой от тях по вашите стъпки и обичат ли волейбола?
- И двамата играеха волейбол в началното учебно заведение, бях техен треньор. Това в действителност бяха първите ми стъпки в тази специалност. Сега също може да ги видите край мрежата, само че единствено за наслаждение. Синовете ми към този момент са работещи мъже, които са взели живота си в ръце. С жена ми сме извънредно горди от тях и това, в което се трансфораха.
- Някога замислял ли сте се какво бихте правил без волейбол?
- Нямам никаква представа… Благодарение на волейбола срещнах брачната половинка си, по този начин, че с изключение на всичко друго, което спортът ми е дал, ми донесе и този специфичен човек, с който споделих живота си. Не мога да си показва по какъв начин би се развил той другояче.
- Тя също ли се занимава с волейбол?
- Да, беше състезателка преди години. Запознахме се в колежа и по този начин до днес…
- За край, бихте ли споделили нещо на почитателите на волейбола в България и феновете на
“ Код С порт”?
- Разбира се! Искам да благодаря на всички за гостоприемството, за топлото посрещане и
отношение тук, в Русе. Наистина е прелестно! Когато се разхождаме вечер из града, виждаме
доста деца, играещи си на открито, каращи колело, усмихнати семейства…Атмосферата е уютна
и топла. Освен това, желая да благодаря и на Българската волейболна федерация за
професионализма и положителната организация. За мен и моя тим е същинско наслаждение да бъдем част от това съревнование! Поздрави на феновете на “Код Спорт”!
- Мистър Кирали, благодарим Ви, че приехте поканата да застанете пред камерата на “Код Спорт”! Вие сте същинска легенда във волейбола и за нас е наслаждение! Знаете ли нещо за България или страната ни е цялостна мистерия за в ас?
- Дойдох тук за пръв път преди доста години, през далечната 1994 година, когато играех за мъжкия народен тим на Съединени американски щати. По това време българският волейболен отбор беше доста мощен и съперничеството посред ни беше огромно предизвикателство. След това съм идвал още един или два пъти. Харесвам България, тук хората постоянно са гостоприемни, организацията на шампионатите е на равнище, а времето - отлично. А залата в Русе е фантастична!
- Имате ли другари измежду българските волейболисти?
- Мога да посоча Димо Тонев, Любо Ганев, Борислав Кьосев… Има доста, доста положителни играчи тук. Първият път, когато играх против тях, беше през 1994 година на международното състезание. Помня, че мачът беше доста равносилен, само че България победи.
- На конференцията преди шампионата от Лигата на нациите в Русе споменахте, че очаквате сложни мачове. Кой от отборите смятате за максимален съперник?
- За нас постоянно най-трудният конкурент е идващият. Следващият ни мач е против България, тъй че това ще бъде и най-тежкият противник. Българите играят в действителност добър волейбол, имат поддръжката на родната публика… Развълнувани сме да премерим сили с отбора ви. 24 май 2019 | 08:47 - Обновена
- Кои съгласно в ас са любимците на форума? Къде поставяте отбора на Съединени американски щати по отношение на конкуренцията?
- Това е втора година за шампионата Лига на нациите. Дебютното издание беше отлично. Мисля,
че всички останахме доста удовлетворени. Истинско предизвикателство - пет седмици, пет разнообразни страни, три мощни тима всяка седмица. Това е дълъг път и безусловно, и преносно. Сменяш часови зони, пътуваш от Южна Америка до Китай. Но ние обичаме
провокациите. Кои са любимците? Определено топ тимовете имат най-големи шансове, само че обстановката във всеки отбор ще се трансформира в течение на шампионата, тъй че е мъчно да кажем сигурно кой е любимец и кой не.
- Предполагам, че огромната ви цел е олимпийското злато в Токио. Какво смятате, че се обърка на игрите в Рио, където тимът ви си потегли с бронзовите медали?
- Имаме прелестен тим, прелестни играчи, треньори и щаб. В Рио не ни доближиха 2 точки в полуфиналния мач, беше в действителност разочароваща загуба за всички. Волейболният женски тим на Съединени американски щати е доста мощен години наред. Останахме на крачка от златото в Рио, само че върхът постоянно е бил и остава нашата съществена цел. Нашата работа като треньорски екип, е да превърнем фантазията за олимпийско злато в действителност рано или късно!
- Какво смятате, че би трябвало да извършите още , с цел да постигнете тази цел през идната година в Токио?
- Да се учим и да надграждаме колкото се може повече, с всеки минал ден, с всеки минал мач и в случай че вършим това 365 дни в годината, ще имаме късмет! Всички тимове би трябвало да надграждат всекидневно, тъй като конкуренцията посред ни е огромна. На първо място – никой към момента не е подсигурил присъединяване си наолимпийските игри като се изключи Япония,
страната-домакин, тъй че за всички нас борбата следва.
- Смятате ли, че спечелването на квота ще бъде мъчно?
- Да, доста. Това е друга квалификационна система. В началото на август стартираме с първия кръг и в случай че имаме шанс ще бъдем домакини. В една група сме с България, Казахстан и Аржентина.
- Какво мислите за развиването на волейбола в световен мащаб и смятате ли, че нещо би трябвало да бъде усъвършенствано?
- Винаги има какво да бъде усъвършенствано. Целта на всички, които сме част от този спорт, е да развиваме волейбола в по-добра посока, да го създадем по-достъпен и трогателен за почитателите. Смятам обаче, че спортът ни се намира на едно положително равнище в развиването си все още. Волейболът е един от най-комерсиалните спортове в света. Много е известен в Съединени американски щати, само че същинската мека е тук, в Европа. Това е континентът на най-силните страни, с най-силните обичаи. Много по-трудно е за топ европейските тимове да се преборят за олимпийска квота, в сравнение с за топ отборите от другите континенти.
- Сега бихме желали да ви върнем обратно, към началото на в ашата кариера. Защо избрахте волейбола и татко в и ли изигра съществена роля за това решение?
- Да, избрах волейбола поради татко си, който беше волейболист, въпреки че той в никакъв случай не ме е задължавал да вървя след стъпките му. Роден е в Унгария, само че през 1956 година е напуснал страната и е пристигнал в Америка, в търсене на по-добър живот. В Унгария е бил играч на младежкия народен тим, по тази причина и е траял с волейбола тук, в Щатите. Запалих се, гледайки го по какъв начин играе всеки ден. По-късно двамата станахме тандем в плажния волейбол. Определено пристрастеността ми до мрежата е наследена от него. Любовта към волейбола е най-хубавият подарък, който съм получавал от татко си.
- За какво мечтаехте , когато започнахте?
- Просто се любувах на играта, пробвах се да задържа топката високо. Но на 14-15 години започнах да бленувам за освен това, за присъединяване на олимпийските игри. Исках да бъда част от националния тим на Съединени американски щати, да оказа помощ на страната си да завоюва най-престижното спортно отличие!
- Опитвал ли сте други спортове, разнообразни от волейбола?
- Разбира се, играл съм футбол, защото този спорт е доста известен в родината на татко ми - Унгария. Тук го назоваваме „ сокър “, само че това е същинска вяра в доста страни по света. Опитвал съм и обичайни американски спортове като бейзбол, баскетбол, тенис и плуване. В Америка децата пробват доста разнообразни дисциплини до момента в който открият това, което им харесва най-вече.
- Защо не избрахте нещо друго тогава?
- Защото волейболът ми пасна най-вече, а и бях най-хубав в него!
- Правите своя дебют в мъжкия плажен волейбол едвам 11 - годишен. Спомняте ли си какво изпитахте, заставайки толкоз млад до мрежата?
- Беше доста вълнуващо, бях един до друг с татко ми, той беше моят съотборник. Играехме против същински, огромни мъже! За мен беше голямо неспокойствие и предизвикателство, в никакъв случай няма да го не помни!
- Спомняте ли си реакцията на противниците ви, виждайки 11 - годишно момче от другата страна на мрежата? Какво бе чувството от първия извоюван трофей?
- В оня първи шампионат, когато бях на 11, не спечелихме. Но помня реакцията им, да. (смее се) В очите им се четеше “Аз съм мъж! Не желая да изгубя от това дете!”. Хвърлиха се в мача в действителност съществено, провокираха ме и това ме направи по-добър в последстве.Възможността да се опълчва на зрели мъже ме трансформира в по-силен състезател, тъй като никой не искаше да бъде надвит от едно момче и се раздаваха на 100 %.
- Няма подозрение, че достиженията ви още като юноша са изключителни. Как успявахте като гимназист да балансирате мужду образованието и спорта?
- В Съединените щати системата е доста добра. Развитието на спортистите се случва посредством
учебното заведение, не посредством клубовете. В множеството страни е противоположното, спортистите се развиват
чрез спортни клубове, до момента в който в Америка играеш волейбол в учебно заведение и си деен
възпитаник. След това играеш волейбол в университета и си деен студент. Американските спортисти постоянно развиват паралелно и двете, учебното заведение и спорта, без да жертват нито едното.
- Но вие сте успявал да бъдете и съвършен ученик…
- Така е, бях доста сполучлив възпитаник, тъй като по това време мечтаех да стана доктор. Внимавах доста в уроците, стараех се да имам положителни оценки. Както виждате обаче през днешния ден, не станах доктор, избрах спорта и съм благополучен.
- Вашият колежански тим UCLA е безспорен водач в продължение на години в щатското състезание. Какво стоеше зад впечатляващите резултати на отбора?
- Мисля, че триумфът ни се дължеше на първо място на страхотния ни треньор, една същинска легенда в Америка, Ал Скейтс. През дългата си кариера е печелил 19 трофеи. Имахме този страховит треньор, разполагахме и с доста надарени играчи… Бяха прелестни години и същинско наслаждение да бъда част от този състав.
- Ставате част от мъжкия народен тим на Съединени американски щати през 1981 година Разкажете
ни за страстта, която изпитахте когато ви поканиха да се присъедините към тима. Как реагираха родителите ви , когато научиха?
- Беше невероятна чест. Избрани играчи от младежките обединения бяхме поканени на експериментален
интервал, след което тези, които бяхме минали сполучливо тренировките научихме, че ще се
присъединим към мъжкия народен тим през същото лято. За мен беше фантазия да съставлявам страната си и вълнението беше голямо. Родителите ми бяха доста щастливи, несъмнено, само че преди този момент да се случи, аз бях част от младежкия народен
тим и значително аз и фамилията ми се надявахме на сходно развиване.
- Печелил сте две олимпийски трофеи, през 1988 година в Сеул и през 198 4 година в Съединени американски щати. В Лос Анджелис сте най-младият волейболен състезател на форума. Кое прави олимпийските игри толкоз особено събитие?
- Във волейбола се състезаваме постоянно, само че само на олимпийските игри надпреварата е освен това от волейбол. Има над 30 разнообразни спорта - баскетбол, гимнастика, плуване, мащабът е голям. Фактът, че това се случва единствено един път на 4 години, е спиращо дъха. Не мога да опиша с думи какво е вълнението да стъпиш за първи път в олимпийското село, да
се срещнеш с най-хубавите в света в толкоз разнообразни дисциплини, да имаш шанса да се състезаваш за олимпийски медал…
- Коя купа е по-специална за в ас - тази от Сеул или тази от Лос Анджелис?
- Освен тези две трофеи, имам още един олимпийски орден, златен в плажния волейбол, само че
мисля, че от двете трофеи, които споменахте, тази през 1988 година в Корея беше по- сложната. По това време Съветският съюз се състезаваше и имаше в действителност мощен тим, самият шампионат беше по-конкурентен, а и за разлика от 1984 година не бяхме вкъщи. Беше в действителност
мъчно извоювана купа, само че това е достижение, с което сме доста горди и до през днешния ден.
- По-късно ставате част от италианския Равена. За две години тимът ви печели всичко допустимо - две трофеи на страната, к упата на Италия, с ветовната купа и с ветовното състезание. Как решихте да приемете това предизвикателство?
- Никога не бях играл в Италия, нито в Европа, нито в който и да е клубен тим. Бях се състезавал единствено за националния тим на Съединените щати. За един дълъг интервал в националния тим съществуваше неписаното предписание, че в случай че се състезаваш на клубно равнище, не можеш да бъдеш част от представителния отбор на страната. Но в един миг правилото отпадна и към този момент имахме опция да се развиваме и на клубно равнище. Бях чувал, че Италия е меката на този спорт, че там играят най-хубавите волейболисти, най-силните тимове, че е нещо като лига на звездите. Затова и избрах да отида там и това бяха едни от най-прекрасните години в кариерата ми.
- Плажният волейбол като че ли е огромната ви обич. Как се печелят 144 трофеи в един спорт, звучи необикновено?
- През кариерата си съм поделял пристрастеността си сред класическия волейбол, плажния волейбол и в този момент - треньорството. Голямата ми обич е волейболът в зала, само че обичам и двата спорта. На плажа стартира моята приказка с топката, един до друг с татко ми, тъй че
тази игра постоянно ще има особено място в сърцето ми.
- Вие сте първия т волейболист, печелил олимпийски орден и в двете дисциплини. Къде бе по - мъчно - в залата или на плажа и за какво?
- И двете бяха извоювани мъчно и остават огромни достижения за мен и моите съотборници. Както споделих, купата в зала в Сеул е най-специалната в моята кариера, поради равнището на конкуренцията по това време и финалът против славния тим на Съветския
съюз. Титлата ми в плажния волейбол е специфична по различен метод, беше ми за първи път, всички се учехме в придвижване. Спечелих това съревнование с татко си и споменът е прелестен.
- Приет сте в американската зала на славата през 2001 година , а в о лимпийската зала на славата през 2008 г . Обявен сте за най-хубавия волейбол и ст на миналия век от FIVB. Чувствате ли се задоволен от тези самопризнания?
- Това са доста специфични моменти от моята кариера и в действителност се усещам поласкан. Но в случай че не ме попитате, не се сещам за тях. Мисля единствено по какъв начин да бъда по-добър в това, което върша през днешния ден, по какъв начин да бъда по-успешен треньор и по какъв начин да оказа помощ на женския народен тим на Съединени американски щати да бъде най-хубавият отбор с всеки минал ден.
- Трудно е да споменем вси ч ки ваши достижения, те са толкоз доста! Кой бе ключът, трансформирал ви във волейболна легенда?
- Ключът е във великите треньори, с които съм имал опция да работя и във великите играчи, които са били мои съотборници. В хора като Стийв Тимънс, който е страховит другар и съотборник и още доста. Имах шанса да срещам прелестни експерти през цялата си кариера и в залата, и на плажа. Това мисля, че бе ключът към триумфите.
- За малко сте бил и наш сътрудник. Работил сте за спортния колос ESPN, както и като коментатор за NBC. Какво мислите за журналистическата специалност?
- Не бих споделил, че съм бил публицист, само че като част от тази сфера се забавлявах същински. За мен беше наслаждение да вляза в ролята си на анализатор, да оказа помощ на хората да схванат по-добре волейбола, както и да го харесват повече.
- Как поддържате форма през всички тези години?
- За мен е елементарно, защото обичам волейбола!
- Как си почивате и какъв е вашият трик за бягство от всекидневието?
- Обичам да къмпингувам със брачната половинка и децата си. Е, децата ми към този момент пораснаха, само че когато бяха по-малки ходихме постоянно на къмпинг, изследвахме прелестната природа на Америка. Аз и брачната половинка ми продължаваме с това занимание, обичаме дългите разходки в дивите местности, тръпката от непознатото и красивите гледки, които природата крие.
- Имате двама сина - Крисчън и Къри. Поел ли е някой от тях по вашите стъпки и обичат ли волейбола?
- И двамата играеха волейбол в началното учебно заведение, бях техен треньор. Това в действителност бяха първите ми стъпки в тази специалност. Сега също може да ги видите край мрежата, само че единствено за наслаждение. Синовете ми към този момент са работещи мъже, които са взели живота си в ръце. С жена ми сме извънредно горди от тях и това, в което се трансфораха.
- Някога замислял ли сте се какво бихте правил без волейбол?
- Нямам никаква представа… Благодарение на волейбола срещнах брачната половинка си, по този начин, че с изключение на всичко друго, което спортът ми е дал, ми донесе и този специфичен човек, с който споделих живота си. Не мога да си показва по какъв начин би се развил той другояче.
- Тя също ли се занимава с волейбол?
- Да, беше състезателка преди години. Запознахме се в колежа и по този начин до днес…
- За край, бихте ли споделили нещо на почитателите на волейбола в България и феновете на
“ Код С порт”?
- Разбира се! Искам да благодаря на всички за гостоприемството, за топлото посрещане и
отношение тук, в Русе. Наистина е прелестно! Когато се разхождаме вечер из града, виждаме
доста деца, играещи си на открито, каращи колело, усмихнати семейства…Атмосферата е уютна
и топла. Освен това, желая да благодаря и на Българската волейболна федерация за
професионализма и положителната организация. За мен и моя тим е същинско наслаждение да бъдем част от това съревнование! Поздрави на феновете на “Код Спорт”!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ