Специалната военна операция: потенциалът за настъпление
Военни специалисти разискват за вероятностите на военната акция в Украйна
Тържествените събития в Европа и Киев, отдадени на годишнината от СВО, изявленията на европейските водачи и американеца Джо Байдън бяха патетични и безсъдържателни. Което не е изненадващо: всички съответни решения във връзка с украинския спор бяха взети небрежно при започване на годината, когато стана явно, че без доставката на западно оръжие киевската войска просто ще рухне. В резултат на това проектът на Запада за 2023 година се разви с цялата си нагледност: няма да има мир, повече война. Останалото са единствено красиви фотосесии за медиите.
В резултат на това страните от НАТО се включиха в новата украинска войска, договориха се за доставка на съоръжение, артилерия, танкове и договарят за изтребители. В Киев дават обещание контранастъпление тази есен. Попитахме специалистите дали виждат такава вероятност и по какъв начин Русия ще отговори.
Вадим Козюлин, боен специалист, началник на Центъра за световни проучвания и интернационалните връзки на Дипломатическата академия на съветското Министерство на външните работи:
- Мисля, че към този момент оповестените проекти за доставка на оръжие на Украйна няма да й разрешат да премине пълноценно в нахлуване. НАТО публично призна, че има проблеми. Първо, боеприпасите се събират, както се споделя, по трохи оттук-оттам, надали не един по един. Алиансът сътвори специфична комисия, която преглежда наличните единици и какъв брой бързо могат да създават нови. Те стигнаха до извода, че за някои типове оръжия ще би трябвало да чакат за доставки към 18 месеца или даже 28. Да, подписани са нови контракти, Съединени американски щати и Франция са подписали за произвеждане на нови партиди и даже строят нови мощности, само че това е дълъг развой.
Второ, налице е доста дълга и комплицирана логистика, защото другите страни създават разнообразни системи, а фронтът се простира на съвсем хиляда километра. Не е обикновено да се ремонтира оборудването прекомерно надалеч, т.е., належащо е да се разположат мощностите наоколо на подобен уголемен фронт.
Влияе и дългогодишният проблем на НАТО - това, че артилерийските системи, да вземем за пример на Франция, Германия или скандинавските страни, към момента не са унифицирани. Те имат преимуществото, че имат общоприети артилерийски муниции, да речем 155 милиметра, пасват на разнообразни системи. Но няма задоволително потенциал за произвеждане на тези муниции.
Гъвкавата тактика за реагиране на НАТО през руската ера означаваше, че те ще се бият най-много три седмици, след което ще бъдат употребявани нуклеарните сили и стандартните оръжия няма да са доста нужни. Тогава Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и те стигнаха до извода, че е скъпо и излишно да се съхранява огромно количество оръжия. Складовете всъщност са премахнати.
Основното съоръжение, което се употребява в Украйна, е оборудването по руските стандарти, НАТО не работи по такива стандарти. Те се пробват да намерят, където е допустимо, остатъци от тези типове оръжия, само че пазарите са изчерпани след войните в Ирак и Афганистан, а самата Украйна беше един от източниците за тези пазари и много интензивно търгуваше със руски оръжия.
Цифрите, които Байдън разгласи в Киев за размера на идната военна помощ, към момента са количествени, не е ясно защо става дума, защото не са изразени подробни конкретики. Преди седмица Йенс Столтенберг, общоприет секретар на НАТО, разгласи следната цифра: 350 милиарда $ спомагателна военна помощ за Киев и това е сериозна сума.
Ако приказваме за доставка на танкове за Украйна напролет, тогава мисля, че те ще могат да изпълнят тази задача. Проблемът, с изключение на в логистиката, е, че това съоръжение е остаряло. НАТО има доста комплициран преговорен развой, в профил наподобява като разкол, само че не, там всичко работи - единствено че постепенно.
Като забележителна помощ може да се смята доставката на бронирани машини Bradley и други Те са мобилни, с инсталиране на в допълнение съоръжение могат да се бият с танкове. Съобщава се, че са доставени няколкостотин такива машини.
Те могат да повлияят на способността на Украйна да изобрази нещо, само че това, мисля, е взето поради в нашите проекти: появи се информация, тече подготовка. Освен това тези машини са от разнообразни производители. Оборудването не е просто и би трябвало да се поддържа вярно.
Има и различен проблем, за който самите украинци избират да не приказват на западните си сътрудници, с цел да не скапват „ хубостта на процеса “: те са натрупали огромно количество развалено и изоставено съоръжение, постоянно изначално ненапълно, което не могат да ремонтират навреме.
Въз основа на тази информация е доста мъчно да се планува по-нататъшният ход на СВО. От една страна, НАТО постепенно поема контрола, те не могат бързо да решат тези проблеми. Но те имат инструмент за контролиране на ескалацията под формата на съществено оръжие, което към момента не са доставили на Украйна. Това са високоточни и далекобойни муниции, бойни ударни дронове, да не приказваме за танкове, самолети и системи за Противовъздушна отбрана.
Но те към момента не бързат: въпреки всичко не използваме всички благоприятни условия. Например не се нанасят удари по транспортната инфраструктура – мостове, ж.п. линии и възли. Нашата тактика, съгласно мен, е последователно, следено мелене, наблюдавайки по какъв начин НАТО напряга напъните си мощно, само че не прекомерно жестоко. Напредването едновременно значи гигантско опустошение.
Ако приказваме за човешкия запас, то той е извънредно значим. Особено като се има поради какви цифри се „ въртят “ в този момент. Населението на Украйна към този момент беше доста по-малко от нашето, а в този момент от към 40 милиона, съгласно някои оценки, единствено 15-16 милиона души остават в страната и те не могат да компенсират загубите, даже за сметка на жителите на други страни. Имаше информация, че украинските загуби са в пъти по-големи от нашите: 1 към 18, това са доста огромни загуби, които в последна сметка могат да доведат до завършек на спора и дефинитивна победа.
Владимир Болдирев, армейски военачалник, някогашен главнокомандващ на Сухопътните войски:
- Всяко доставяне с въоръжения оказва въздействие върху протичащото се на бойното поле. Много оръжия се доставят, каквото и да приказват. Оръжието е мощно, съществено. Някои не отстъпват по нищо на нашите мостри. Но по какъв начин ще го употребяват е различен въпрос. Може да се употребява в насипно положение, в отбрана или като част от единици за нанасяне на концентрични удари.
Броят, който възнамеряват да осъществят в близко бъдеще за пролетната акция, съгласно мен ще им разреши да водят дейни интервенции, даже настъпателни, в едно от направленията. На кое – както решат, бих отделил две съществени: Запорожие, с цел да се пресече сухопътния кулоар към Крим, второ – Луганск, с цел да се отреже северно Луганска област. Но би трябвало да разберем, че имаме всичко, с цел да се противопоставим на всяка група, без значение какво прави.
Тези числа, които се показват, 900 танка до пролетта, не са лесни и не са бързи. За офанзивни борби те могат да употребяват и бронирани транспортни средства, само че войната е борба сред две страни. От наша страна има формация войски, и то забележителна.
Имаме предимство в оръжията. Те нямат авиация, ние имаме цялостно предимство във въздуха, а на война това е едно от главните условия. Имаме доста по-мощна и надеждна Противовъздушна отбрана, танкове, предимство в артилерията. Тиловете ни са надалеч. Всички муниции, и освен оръжията, само че и провизиите - гориво, смазочни материали, снаряди и така нататък - са напълно наши и не е нужно да молим никого за никакви хранителни запаси.
Това, което в този момент се готви и от двете страни, е единствено един от епизодите на войната. Често се плашим от някакъв капацитет на Запада, само че вижте: какво имат те? Докато се извърнат, ние ще приключим тази работа. Да, борбата ще е дълга, ще е тежка, само че те няма да могат да ни победят, това е персонално моето мнение.
Евгений Бужински, генерал-лейтенант, ръководител на управителния съвет на ПИР център:
- Възможно нахлуване от украинска страна: какво се има поради? Отделни интервенции са изцяло вероятни, само че да се организира нещо съществено, изключително в южната посока, където е Мелитопол, изходът към Крим, е мъчно. Защото има степ и без предимство, или по-скоро без владичество във въздуха, е безусловно безсмислено да се приказва за всевъзможен тип настъпателна интервенция. Всички танкове ще бъдат изгорени от нашите самолети, с това всичко ще свърши.
Единственото нещо, което може да тревожи, е доставката на артилерия, всичко останало от моя позиция е по-скоро реплика, в сравнение с съществени доставки, които в действителност могат да обезпечат някаква огромна атака. ATACMS с обхват до 300 километра - това ще е съществено, само че към този момент няма такива доставки.
Крим попада в настъпателните проекти по елементарна причина: на американците не им пука доста за Украйна, за Донбас. Крим обаче е главната база на Черноморския флот, те са обезпокоени, тъй като нашият флот управлява и Черно море и работи в Средиземно море.
За да разширят производството и да рестартират своя военно-промишлен комплекс, погубен през 90-те години, европейците се нуждаят от години. Те, несъмнено, могат да го създадат. Но това са и доста пари. Защо редуцираха военно-промишления си комплекс?
Тъй като Студената война свърши, нямаше с кого различен да се бият и имаше огромен бял брат, който ще ви отбрани. Да кажем, че стартират произвеждане, само че в Украйна всичко ще свърши до тогава и с кого да се борим? Освен това, в случай че вземем да вземем за пример Германия, в този момент газът е безценен, промишлеността е в крах, в случай че харчим толкоз големи пари за оръжия, по какъв начин самите германци ще реагират на това?
Нашият военно-промишлен комплекс се развива, имаме проекти за увеличение на числеността на въоръжените сили, а това изисква и нови оръжия. Според мен всичко ни върви добре. Освен това е мъчно да се каже какъв брой дълго ще продължи помощта от Запада. Трябва да се регистрира и това, че Украйна изчерпва най-важния запас на войната – човешкия запас.
Искам да подчертая, че ние от своя страна към момента не сме приложили доста неща. Лично аз не разбирам, а и мнозина не схващат за какво стоят мостовете, за какво действат тунелите и четирите жп моста. Дори не е нужно да разрушавате опорите, мъчно е, само че би било допустимо да пробиете централния сектор.
Необходимо е да се пресечен логистичните направления, в случай че железопътната инфраструктура се срути, тогава ще бъде невероятно да се докара тежка техника. Не мисля, че това се дължи на опасения от ескалация: явно има някакви други политически или стопански съображения, само че това няма нищо общо с военното обмисляне.
Фактът, че с утрешният ден няма да свърши тази година, е категоричен. Трябва ние също по този начин да проведем някаква настъпателна интервенция. Нашата задача в този момент е най-малко да освободим тези четири района. За да ги освободите, би трябвало да пробиете Бахмут, само че всичко наподобява завършва там. След това - Краматорск, голяма агломерация, най-трудният тип пердах в градски условия.
Превземането на такива огромни масиви с взлом значи загуби, обкръжаването им значи, че би трябвало да държите войски, и то доста. Оказва се, че е належащо да се организира втора вълна на готовност? По политически аргументи това е недопустимо, тъй че е по-добре последователно да ги изтласкате, да прекъснете линиите за доставки без решителни щурмови дейности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тържествените събития в Европа и Киев, отдадени на годишнината от СВО, изявленията на европейските водачи и американеца Джо Байдън бяха патетични и безсъдържателни. Което не е изненадващо: всички съответни решения във връзка с украинския спор бяха взети небрежно при започване на годината, когато стана явно, че без доставката на западно оръжие киевската войска просто ще рухне. В резултат на това проектът на Запада за 2023 година се разви с цялата си нагледност: няма да има мир, повече война. Останалото са единствено красиви фотосесии за медиите.
В резултат на това страните от НАТО се включиха в новата украинска войска, договориха се за доставка на съоръжение, артилерия, танкове и договарят за изтребители. В Киев дават обещание контранастъпление тази есен. Попитахме специалистите дали виждат такава вероятност и по какъв начин Русия ще отговори.
Вадим Козюлин, боен специалист, началник на Центъра за световни проучвания и интернационалните връзки на Дипломатическата академия на съветското Министерство на външните работи:
- Мисля, че към този момент оповестените проекти за доставка на оръжие на Украйна няма да й разрешат да премине пълноценно в нахлуване. НАТО публично призна, че има проблеми. Първо, боеприпасите се събират, както се споделя, по трохи оттук-оттам, надали не един по един. Алиансът сътвори специфична комисия, която преглежда наличните единици и какъв брой бързо могат да създават нови. Те стигнаха до извода, че за някои типове оръжия ще би трябвало да чакат за доставки към 18 месеца или даже 28. Да, подписани са нови контракти, Съединени американски щати и Франция са подписали за произвеждане на нови партиди и даже строят нови мощности, само че това е дълъг развой.
Второ, налице е доста дълга и комплицирана логистика, защото другите страни създават разнообразни системи, а фронтът се простира на съвсем хиляда километра. Не е обикновено да се ремонтира оборудването прекомерно надалеч, т.е., належащо е да се разположат мощностите наоколо на подобен уголемен фронт.
Влияе и дългогодишният проблем на НАТО - това, че артилерийските системи, да вземем за пример на Франция, Германия или скандинавските страни, към момента не са унифицирани. Те имат преимуществото, че имат общоприети артилерийски муниции, да речем 155 милиметра, пасват на разнообразни системи. Но няма задоволително потенциал за произвеждане на тези муниции.
Гъвкавата тактика за реагиране на НАТО през руската ера означаваше, че те ще се бият най-много три седмици, след което ще бъдат употребявани нуклеарните сили и стандартните оръжия няма да са доста нужни. Тогава Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и те стигнаха до извода, че е скъпо и излишно да се съхранява огромно количество оръжия. Складовете всъщност са премахнати.
Основното съоръжение, което се употребява в Украйна, е оборудването по руските стандарти, НАТО не работи по такива стандарти. Те се пробват да намерят, където е допустимо, остатъци от тези типове оръжия, само че пазарите са изчерпани след войните в Ирак и Афганистан, а самата Украйна беше един от източниците за тези пазари и много интензивно търгуваше със руски оръжия.
Цифрите, които Байдън разгласи в Киев за размера на идната военна помощ, към момента са количествени, не е ясно защо става дума, защото не са изразени подробни конкретики. Преди седмица Йенс Столтенберг, общоприет секретар на НАТО, разгласи следната цифра: 350 милиарда $ спомагателна военна помощ за Киев и това е сериозна сума.
Ако приказваме за доставка на танкове за Украйна напролет, тогава мисля, че те ще могат да изпълнят тази задача. Проблемът, с изключение на в логистиката, е, че това съоръжение е остаряло. НАТО има доста комплициран преговорен развой, в профил наподобява като разкол, само че не, там всичко работи - единствено че постепенно.
Като забележителна помощ може да се смята доставката на бронирани машини Bradley и други Те са мобилни, с инсталиране на в допълнение съоръжение могат да се бият с танкове. Съобщава се, че са доставени няколкостотин такива машини.
Те могат да повлияят на способността на Украйна да изобрази нещо, само че това, мисля, е взето поради в нашите проекти: появи се информация, тече подготовка. Освен това тези машини са от разнообразни производители. Оборудването не е просто и би трябвало да се поддържа вярно.
Има и различен проблем, за който самите украинци избират да не приказват на западните си сътрудници, с цел да не скапват „ хубостта на процеса “: те са натрупали огромно количество развалено и изоставено съоръжение, постоянно изначално ненапълно, което не могат да ремонтират навреме.
Въз основа на тази информация е доста мъчно да се планува по-нататъшният ход на СВО. От една страна, НАТО постепенно поема контрола, те не могат бързо да решат тези проблеми. Но те имат инструмент за контролиране на ескалацията под формата на съществено оръжие, което към момента не са доставили на Украйна. Това са високоточни и далекобойни муниции, бойни ударни дронове, да не приказваме за танкове, самолети и системи за Противовъздушна отбрана.
Но те към момента не бързат: въпреки всичко не използваме всички благоприятни условия. Например не се нанасят удари по транспортната инфраструктура – мостове, ж.п. линии и възли. Нашата тактика, съгласно мен, е последователно, следено мелене, наблюдавайки по какъв начин НАТО напряга напъните си мощно, само че не прекомерно жестоко. Напредването едновременно значи гигантско опустошение.
Ако приказваме за човешкия запас, то той е извънредно значим. Особено като се има поради какви цифри се „ въртят “ в този момент. Населението на Украйна към този момент беше доста по-малко от нашето, а в този момент от към 40 милиона, съгласно някои оценки, единствено 15-16 милиона души остават в страната и те не могат да компенсират загубите, даже за сметка на жителите на други страни. Имаше информация, че украинските загуби са в пъти по-големи от нашите: 1 към 18, това са доста огромни загуби, които в последна сметка могат да доведат до завършек на спора и дефинитивна победа.
Владимир Болдирев, армейски военачалник, някогашен главнокомандващ на Сухопътните войски:
- Всяко доставяне с въоръжения оказва въздействие върху протичащото се на бойното поле. Много оръжия се доставят, каквото и да приказват. Оръжието е мощно, съществено. Някои не отстъпват по нищо на нашите мостри. Но по какъв начин ще го употребяват е различен въпрос. Може да се употребява в насипно положение, в отбрана или като част от единици за нанасяне на концентрични удари.
Броят, който възнамеряват да осъществят в близко бъдеще за пролетната акция, съгласно мен ще им разреши да водят дейни интервенции, даже настъпателни, в едно от направленията. На кое – както решат, бих отделил две съществени: Запорожие, с цел да се пресече сухопътния кулоар към Крим, второ – Луганск, с цел да се отреже северно Луганска област. Но би трябвало да разберем, че имаме всичко, с цел да се противопоставим на всяка група, без значение какво прави.
Тези числа, които се показват, 900 танка до пролетта, не са лесни и не са бързи. За офанзивни борби те могат да употребяват и бронирани транспортни средства, само че войната е борба сред две страни. От наша страна има формация войски, и то забележителна.
Имаме предимство в оръжията. Те нямат авиация, ние имаме цялостно предимство във въздуха, а на война това е едно от главните условия. Имаме доста по-мощна и надеждна Противовъздушна отбрана, танкове, предимство в артилерията. Тиловете ни са надалеч. Всички муниции, и освен оръжията, само че и провизиите - гориво, смазочни материали, снаряди и така нататък - са напълно наши и не е нужно да молим никого за никакви хранителни запаси.
Това, което в този момент се готви и от двете страни, е единствено един от епизодите на войната. Често се плашим от някакъв капацитет на Запада, само че вижте: какво имат те? Докато се извърнат, ние ще приключим тази работа. Да, борбата ще е дълга, ще е тежка, само че те няма да могат да ни победят, това е персонално моето мнение.
Евгений Бужински, генерал-лейтенант, ръководител на управителния съвет на ПИР център:
- Възможно нахлуване от украинска страна: какво се има поради? Отделни интервенции са изцяло вероятни, само че да се организира нещо съществено, изключително в южната посока, където е Мелитопол, изходът към Крим, е мъчно. Защото има степ и без предимство, или по-скоро без владичество във въздуха, е безусловно безсмислено да се приказва за всевъзможен тип настъпателна интервенция. Всички танкове ще бъдат изгорени от нашите самолети, с това всичко ще свърши.
Единственото нещо, което може да тревожи, е доставката на артилерия, всичко останало от моя позиция е по-скоро реплика, в сравнение с съществени доставки, които в действителност могат да обезпечат някаква огромна атака. ATACMS с обхват до 300 километра - това ще е съществено, само че към този момент няма такива доставки.
Крим попада в настъпателните проекти по елементарна причина: на американците не им пука доста за Украйна, за Донбас. Крим обаче е главната база на Черноморския флот, те са обезпокоени, тъй като нашият флот управлява и Черно море и работи в Средиземно море.
За да разширят производството и да рестартират своя военно-промишлен комплекс, погубен през 90-те години, европейците се нуждаят от години. Те, несъмнено, могат да го създадат. Но това са и доста пари. Защо редуцираха военно-промишления си комплекс?
Тъй като Студената война свърши, нямаше с кого различен да се бият и имаше огромен бял брат, който ще ви отбрани. Да кажем, че стартират произвеждане, само че в Украйна всичко ще свърши до тогава и с кого да се борим? Освен това, в случай че вземем да вземем за пример Германия, в този момент газът е безценен, промишлеността е в крах, в случай че харчим толкоз големи пари за оръжия, по какъв начин самите германци ще реагират на това?
Нашият военно-промишлен комплекс се развива, имаме проекти за увеличение на числеността на въоръжените сили, а това изисква и нови оръжия. Според мен всичко ни върви добре. Освен това е мъчно да се каже какъв брой дълго ще продължи помощта от Запада. Трябва да се регистрира и това, че Украйна изчерпва най-важния запас на войната – човешкия запас.
Искам да подчертая, че ние от своя страна към момента не сме приложили доста неща. Лично аз не разбирам, а и мнозина не схващат за какво стоят мостовете, за какво действат тунелите и четирите жп моста. Дори не е нужно да разрушавате опорите, мъчно е, само че би било допустимо да пробиете централния сектор.
Необходимо е да се пресечен логистичните направления, в случай че железопътната инфраструктура се срути, тогава ще бъде невероятно да се докара тежка техника. Не мисля, че това се дължи на опасения от ескалация: явно има някакви други политически или стопански съображения, само че това няма нищо общо с военното обмисляне.
Фактът, че с утрешният ден няма да свърши тази година, е категоричен. Трябва ние също по този начин да проведем някаква настъпателна интервенция. Нашата задача в този момент е най-малко да освободим тези четири района. За да ги освободите, би трябвало да пробиете Бахмут, само че всичко наподобява завършва там. След това - Краматорск, голяма агломерация, най-трудният тип пердах в градски условия.
Превземането на такива огромни масиви с взлом значи загуби, обкръжаването им значи, че би трябвало да държите войски, и то доста. Оказва се, че е належащо да се организира втора вълна на готовност? По политически аргументи това е недопустимо, тъй че е по-добре последователно да ги изтласкате, да прекъснете линиите за доставки без решителни щурмови дейности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ