Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Завоеванието на Новият Свят от испанците е едно от най-забележителните достижения във военната история на света. Разказите за малочислени испански отряди, покоряващи големи противникови армии със силата на своя барут и стомана пленява въображението на поколенията. Новите проучвания все по-ясно демонстрират, че това завладяване е директно обвързвано и с потреблението на обилни контингенти помощни войски от локалното население, с които иберийците влизат в договаряния.

Въпреки това, битката за преодоляване на Америките напълно не е по този начин безпрепятствена и праволинейна, както се счита от множеството хора. Всъщност, битките за консолидиране на испанската власт не престават десетилетия след първичните победи на Писаро и Кортес. По-голямата част от Чили и Аржентина даже не са колонизирани, а джунглите и високопланинските региони са отвън властта на вицекралете.

Снимка: By Diego de Ocaña – http://digibuo.uniovi.es/dspace/handle/10651/27859, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65052357

Между 1599 и 1604 година, клановете от племената мапуче и уличе, населяващи днешно южно Чили, се сплотяват в общо въстание против испанските заселници. Племенните войни нападат и унищожават главните колониални поселища, развой, останал в историята като ‚Разрушаването на Седемте града “. Притиснати от проблеми в Европа, испанците няма по какъв начин да изпратят съответни подкрепления и в последна сметка мапуче реализират победа и резервират земите си неприкосновени. Като знак за възмездие, испанският крал позволява в земите им да бъдат залавяни плебеи – процедура, която преди този момент е неразрешена.

През 1653 година, испанският боен пълководец Хуан де Салазар и неговият шурей, губернаторът Акуня Кабрера вземат решение да образуват бойна група, която да нахлуе в земите на мапуче и уличе, да залови огромен брой плебеи и да ги продадат преференциално в Перу, където да обслужват златните и сребърните мини. Перспективата за обогатяване и лов на хора бързо притегля към идеята 900 испански войски, а Кабрера съумява да образува отряд от 1500 локални индианци от кланове и племена, враждебни на мапуче и уличе.

Снимка: Автор: Rankawito – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10046156

Приготовленията завършват в края на годината и към Коледа, 1653 година, силите на Салазар и Кабрера потеглят от Насимиенто. Експедицията доближава северния бряг на р. Буено на 11 януари, 1654 година Планът на Салазар е допустимо най-бързо да се построи мост и да се форсира реката. Междувременно, мапуче и уличе са известени за идването на техните съперници и войните им – към 3 000 на брой, се скриват в гъстите гори по поречието на Буено. Напред е изпратен единствено един авангард от неколцина конници, който да подмами испанците. Съветниците на Салазар с повече опит в партизанските гранични конфликти го поучават да е внимателен, само че полковникът е решен да работи и подценява опасенията им. Салазар се уповава на преимуществото във въоръжението и бойния опит на своите хора – за разлика от испанците, мапуче и уличе са въоръжени единствено с копия и лъкове.

Мостът е приключен още същият ден и Салазар праща 200 души през реката с цел да обезпечат предмостие. Общо 300 души, от които 100 испански ветерани умират в това стълкновение, до момента в който загубите на мапуче и уличе са незначителни. Салазар се отдръпва на север безславно и стартира да крои възмездие.

Веднага след прибирането му вкъщи, губернаторът Кабрера провежда скърпен развой, на който Салазар е оневинен за неуспеха и даже му е гласувано право да образува нова войска, с която да измие петното на позора от своята известност. Салазар събира нова войска от към 2400 души, от които 2000 локални индианци и този път нахлува в земите на уличе, само че без да реализира някакъв действителен триумф. За да се влошат нещата даже повече, огромна част от индианските наемници дезертират и се връщат по домовете си, изоставяйки малочислените испански сили, обграждане в голям брой дребни гарнизони и замъци.

Снимка: By Pedro Subercaseaux – http://ugm.cl/ontherecord/2011/08/fray-pedro-subercaseaux-pintor-de-la-fe-y-de-la-historia/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19926190

Ситуацията излиза отвън надзор и през 1656 година, вицекралят в Перу изпраща нов губернатор – Педро Портер Касанате, който съумява да разгроми една от по-големите групи мапуче и да стабилизира главните линии за връзка в региона на река Био Био, освобождавайки няколко гарнизона, блокирани от месеци. Единствено склонността на Алехо да пирува безотговорно след всяка победа (в това число и с човешки жертвоприношения) му пречи да разгърне дейно офанзивата си и да реализира по-значителни триумфи срещу испанците.

Победите на мапуче водят до поредност от протести на техните поробени събратя в испанските територии на Южно Чили. Стотици плебеи съумяват да се спасят при своите съплеменници, а земите, които испанците с огромно усили заселват след разрушаването на Седемте града, са още веднъж опустошени и значително изгубени като се изключи крайбрежните зони.

Гордостта и некомпетентността на Салазар и Кабрера водят до позорен погром за испанските сили в Южно Чили и връщат процеса по асимилиране на земите на мапуче и уличе с десетилетия обратно.