Ще успее ли опозицията в Турция да детронира Ердоган?
Вобстановка на публично неодобрение след месеци на стопански компликации, трусове, опустошили регион с площта на цяла България и отлив на гласоподаватели, на изборите този май турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще бъде изправен пред най-голямото предизвикателство в 20-годишното си ръководство - най-дългото в историята на Турция, написа Българска телеграфна агенция.
Успехът на опозицията, въпреки това, също не наподобява сигурен
- различията в опозиционния алианс от шест партии за малко не доведоха до разпада ѝ по-рано този месец, а общият кандидат-президент, който тази коалиция издигна, не бе най-популярният избор измежду спряганите имена. Въпреки това поддръжка от кюрдите, чиято партия заяви, че няма да издига личен претендент, може да обезпечи нужната тежест върху блюдото на опозицията на изборните везни.
Ердоган насрочи изборите за президент и парламент на 14 май ,
изтегляйки датата от в началото плануванаъа - 18 юни. Той изясни, че задачата е да се обезпечи по-широко присъединяване във вота, като се избегнат университетските изпити, учебните ваканции и поклонението в Мека. По думите на президента също по този начин проточването на изборния развой би могло да докара до политическо напрежение и неустановеност, които крият риск от закъснение на напъните за възобновяване след земетресенията.
Как се отразиха опустошителните трусове върху публичните настройки преди изборите?
Първоначалната реакция след бедствието се изрази в сдържаност и обвинявания към държавното управление на президента Ердоган поради забавянето на дейностите на управляващите в първите дни. Проучвания обаче демонстрираха, че президентът бързо е съумял да възвърне позициите си, откакто призна пропуските първоначално и след това съумя да активизира всички вероятни средства в издирвателно-спасителните интервенции.
Срутването на толкоз доста здания докара до обвинявания, че управляващите са си затваряли очите пред неприятно строителство и градивни нарушавания в постройките и че е било допускано сигурността да бъде жертвана в името на бързото създаване и по-ниските разноски.
Възможно е обаче рейтингът на турския президент освен да не бъде отрицателно повлиян вследствие на земетресенията ,
само че даже да се укрепи, споделят наблюдаващи. Ердоган се употребява с имиджа на благонадежден и постоянен водач, кадърен да се оправя при сходни обстановки и дава обещание да възвърне срутените жилища. На гала през вчерашния ден по полагането на основите на близо 18 хиляди нови жилища в разрушения окръг Кахраманмараш, епицентър на трусовете, президентът заяви, че Турция ще построи за една година 650 хиляди жилища за жителите, останали без дом.
Основният му противник на изборите - водачът на главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу ,
също даде обещание да обезпечи безвъзмездни жилища на засегнатите от трусовете. " Давам думата си на всички наши жители, потърпевши от земетресенията, че откакто дойдем на власт, ще дадем на всеки ключовете за апартамент, построен от ТОКИ (Администрацията за жилищно развиване на Турция), и няма да вземем даже пет куруша за това ", сподели Кълъчдароглу.
Икономиката - различен лютив въпрос за държавното управление на Ердоган
Турция регистрира инфлация от 55,18 % на годишна база през февруари, най-ниското равнище за последните 12 месеца, през които инфлацията в Турция доближи главозамайващи равнища, а върховата ѝ точка бе през октомври - 85,51 %. Мнозина обаче се съмняват в коректността на оповестяваните от държавния Турски статистически институт (ТюркСтат) данни. Според оценки на самостоятелни специалисти от Групата за разбор на инфлацията (ENAG) през февруари годишната инфлация е била 126,91 %, надалеч над оповестеното от ТюркСтат равнище, заяви опозиционното турско издание " Дувар ".
Икономистите са на мнение, че въпреки пандемията и войната в Украйна да са подхранили инфлацията и в доста други страни ,
в Турция казусът се усложнява и от нетрадиционните стопански възгледи на Ердоган. Докато доста централни банки усилват лихвените проценти, с цел да се борят с инфлацията, турският президент е възприел ексцентричната позиция, че това има противоположен резултат. Под негов напън централната банка на Турция понижи лихвените проценти в последните месеци.
Високата инфлация засегна тежко стандарта на живот на турските жители, само че президентът даде обещание да отбрани покупателната им дарба ,
като усили доста пенсиите и заплатите на държавните чиновници, както и минималната работна заплата. От началото на годината пенсии и заплати бяха увеличени за да се компенсира високата инфлация, като при минималната работна заплата нарастването бе с 25 на 100. Тази седмица президентът Ердоган зарадва пенсионерите с ново нарастване на пенсиите преди изборите през май. Най-ниската пенсия в страната към този момент става 7500 турски лири (около 710 лева), с 2000 лири повече от досегашната сума, разгласи той.
Разходите за прехрана на живота са главен проблем за гласоподавателите в Турция и напъните на държавното управление да смекчи последствията от високата инфлация с рекордни обществени разноски са необятно одобрявани. В същото време обаче предизборните обещания на Ердоган безспорно ще бъдат тестване за финансовото здраве на страната.
Позициите на опозицията
" Управляващите не могат да завоюват, само че опозицията може да загуби " идните избори, съобщи преди време Вахап Джошкун, създател в изданието " Перспектиф " и учител в правния факултет на Университета в Диджле.
Две от по-големите опозиционни партии в Народното събрание - светската Народнорепубликанска партия (НРП) и дясноцентристката националистическа " Добра партия " се съюзиха с четири по-малки политически обединения. Опозиционният блок, именуван Национален алианс, или както още е известно прочут " шесторната маса ", се сплоти в платформа, която си слага за цел да анулира доста от измененията, осъществени в границите на ръководството на Ердоган, най-много да смени въведената от него президентска система с " подсилена парламентарна система ". Те дават обещание още да възстановят независимостта на централната банка и да трансформират нетрадиционните стопански политики на Ердоган, както и да върнат назад в родината им милиони сирийски бежанци.
Опозиционната коалиция, обединена в желанието си да смъкна Ердоган и да промени курса на доста от неговите политики ,
издигна за собствен общ претендент водача на най-голямата партия измежду тях - Кемал Кълъчдароглу. На локалните избори през 2019 година Кълъчдароглу съумя да изведе своята НРП до победа против Партията на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган в най-големите градове на Турция, в това число столицата Анкара и Истанбул. Кандидатурата на Кълъчдароглу за малко не разцепи опозиционния фронт против Ердоган по-рано този месец, когато лидерката на " Добра партия " Мерал Акшенер за малко се отдръпна от съюза, настоявайки претендент да бъде някои от двамата кметове Мансур Яваш (на Анкара) или Екрем Имамоглу (на Истанбул). Кризата се позволи, като в последна сметка водачът на НРП дефинира двамата градоначалници за бъдещи вицепрезиденти.
Националният алианс, сплотяващ секуларисти, ислямисти, националисти, консерватори, либерали, в това число и някогашни съратници на Ердоган ,
съставлява необятна палитра от политическите желания на електората в Турция. Въпреки очевидните преимущества на този факт обаче, дълбоките кардинални различия сред водачите на шестте партии във всеки един миг може още веднъж да изплуват на повърхността по един или различен мотив. Това основава предпоставки за неустойчивост на едно държавно управление на опозицията, както посочи неотдавна и президентът Ердоган. Той дефинира обещанията на " шесторната маса " да ръководи с консенсус като сигурна рецепта за връщане към хлабавите обединения от предишното, довели до десетилетия на неустойчивост, преди той да пристигна на власт.
Кюрдският фактор
" Ердоган е изправен пред най-обединения фронт против него в двайсетгодишното му ръководство, откакто прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) разгласи, че няма да издигне собствен претендент на президентските избори на 14 май ", разяснява Езги Алтън от уеб страницата Ал Монитор в обява по тематиката.
ДПН, която завоюва към 12 на 100 от гласовете на предходните парламентарни избори през 2018 година, разгласи в сряда ,
че няма да издига личен претендент за президентските избори. Макар че не застана намерено в поддръжка на Кълъчдароглу, обявявайки решението, съпредседателката на ДПН Первин Булдан загатна, че стъпката е в поддръжка на претендента на опозицията. " На президентските избори ние ще осъществим своята историческа отговорност във връзка с едноличното ръководство ", сподели тя. Очаква се това да даде забележителен подтик на опозицията, насърчавайки огромна част от кюрдите, които съставляват към 20 % от популацията в страната, да гласоподават за претендента на опозицията.
През двете десетилетия на власт на Ердоган кюрдите бяха първо ухажвани, а след това отблъснати от ръководещите ,
изключително след съюзяването през 2015 година на партията на Ердоган с Партията на националистическото деяние (ПНД) на Девлет Бахчели - неприкрит съперник на кюрдското придвижване. Този корав курс, в който десетки кюрдски водачи и политици на ДПН бяха изпратени в пандиза или отстранени от постовете си, отблъсна огромна част от кюрдския електорат от ръководещата партия, която преди този момент печелеше благосклонностите им с обещания за разрешаване на кюрдския проблем и икономическо развиване на техния район в Югоизточна Турция.
Прокюрдската ДПН е застрашена от закриване в дело по обвинявания в сепаратистка активност .
Конституционният съд отхвърли преди няколко дни да отсрочи правосъдния развой за след изборите, както ДПН изиска, с цел да може да се приготви за вота през май, а бъдещата ѝ политическа орис може да се реши още на 11 април, когато е идващото съвещание на съда.
На този декор Ердоган и партията му надали могат да разчитат на забележителна поддръжка измежду кюрдския електорат ,
въпреки че неотдавна извънредно ислямистката кюрдска партия ХЮДА-ПАР разгласи, че ще поддържа кандидатурата на досегашния президент на изборите. Маргиналната позиция на тази политическа групировка, която завоюва едвам 0,3 на 100 от гласовете на изборите през 2018 година, обаче не би могла да бъде действителен контраст на политическото въздействие на ДПН.
Съюзяването с кюрдите обаче, било то и мълчешком, е внимателен въпрос в Турция и евентуално ще бъде употребявано против Кълъчдароглу
от политическите му съперници в предизборната изразителност, а не е изключено да докара и до нови търкания в опозиционния алианс, по-специално с националистическите кръгове в него.
Успехът на опозицията, въпреки това, също не наподобява сигурен
- различията в опозиционния алианс от шест партии за малко не доведоха до разпада ѝ по-рано този месец, а общият кандидат-президент, който тази коалиция издигна, не бе най-популярният избор измежду спряганите имена. Въпреки това поддръжка от кюрдите, чиято партия заяви, че няма да издига личен претендент, може да обезпечи нужната тежест върху блюдото на опозицията на изборните везни.
Ердоган насрочи изборите за президент и парламент на 14 май ,
изтегляйки датата от в началото плануванаъа - 18 юни. Той изясни, че задачата е да се обезпечи по-широко присъединяване във вота, като се избегнат университетските изпити, учебните ваканции и поклонението в Мека. По думите на президента също по този начин проточването на изборния развой би могло да докара до политическо напрежение и неустановеност, които крият риск от закъснение на напъните за възобновяване след земетресенията.
Как се отразиха опустошителните трусове върху публичните настройки преди изборите?
Първоначалната реакция след бедствието се изрази в сдържаност и обвинявания към държавното управление на президента Ердоган поради забавянето на дейностите на управляващите в първите дни. Проучвания обаче демонстрираха, че президентът бързо е съумял да възвърне позициите си, откакто призна пропуските първоначално и след това съумя да активизира всички вероятни средства в издирвателно-спасителните интервенции.
Срутването на толкоз доста здания докара до обвинявания, че управляващите са си затваряли очите пред неприятно строителство и градивни нарушавания в постройките и че е било допускано сигурността да бъде жертвана в името на бързото създаване и по-ниските разноски.
Възможно е обаче рейтингът на турския президент освен да не бъде отрицателно повлиян вследствие на земетресенията ,
само че даже да се укрепи, споделят наблюдаващи. Ердоган се употребява с имиджа на благонадежден и постоянен водач, кадърен да се оправя при сходни обстановки и дава обещание да възвърне срутените жилища. На гала през вчерашния ден по полагането на основите на близо 18 хиляди нови жилища в разрушения окръг Кахраманмараш, епицентър на трусовете, президентът заяви, че Турция ще построи за една година 650 хиляди жилища за жителите, останали без дом.
Основният му противник на изборите - водачът на главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу ,
също даде обещание да обезпечи безвъзмездни жилища на засегнатите от трусовете. " Давам думата си на всички наши жители, потърпевши от земетресенията, че откакто дойдем на власт, ще дадем на всеки ключовете за апартамент, построен от ТОКИ (Администрацията за жилищно развиване на Турция), и няма да вземем даже пет куруша за това ", сподели Кълъчдароглу.
Икономиката - различен лютив въпрос за държавното управление на Ердоган
Турция регистрира инфлация от 55,18 % на годишна база през февруари, най-ниското равнище за последните 12 месеца, през които инфлацията в Турция доближи главозамайващи равнища, а върховата ѝ точка бе през октомври - 85,51 %. Мнозина обаче се съмняват в коректността на оповестяваните от държавния Турски статистически институт (ТюркСтат) данни. Според оценки на самостоятелни специалисти от Групата за разбор на инфлацията (ENAG) през февруари годишната инфлация е била 126,91 %, надалеч над оповестеното от ТюркСтат равнище, заяви опозиционното турско издание " Дувар ".
Икономистите са на мнение, че въпреки пандемията и войната в Украйна да са подхранили инфлацията и в доста други страни ,
в Турция казусът се усложнява и от нетрадиционните стопански възгледи на Ердоган. Докато доста централни банки усилват лихвените проценти, с цел да се борят с инфлацията, турският президент е възприел ексцентричната позиция, че това има противоположен резултат. Под негов напън централната банка на Турция понижи лихвените проценти в последните месеци.
Високата инфлация засегна тежко стандарта на живот на турските жители, само че президентът даде обещание да отбрани покупателната им дарба ,
като усили доста пенсиите и заплатите на държавните чиновници, както и минималната работна заплата. От началото на годината пенсии и заплати бяха увеличени за да се компенсира високата инфлация, като при минималната работна заплата нарастването бе с 25 на 100. Тази седмица президентът Ердоган зарадва пенсионерите с ново нарастване на пенсиите преди изборите през май. Най-ниската пенсия в страната към този момент става 7500 турски лири (около 710 лева), с 2000 лири повече от досегашната сума, разгласи той.
Разходите за прехрана на живота са главен проблем за гласоподавателите в Турция и напъните на държавното управление да смекчи последствията от високата инфлация с рекордни обществени разноски са необятно одобрявани. В същото време обаче предизборните обещания на Ердоган безспорно ще бъдат тестване за финансовото здраве на страната.
Позициите на опозицията
" Управляващите не могат да завоюват, само че опозицията може да загуби " идните избори, съобщи преди време Вахап Джошкун, създател в изданието " Перспектиф " и учител в правния факултет на Университета в Диджле.
Две от по-големите опозиционни партии в Народното събрание - светската Народнорепубликанска партия (НРП) и дясноцентристката националистическа " Добра партия " се съюзиха с четири по-малки политически обединения. Опозиционният блок, именуван Национален алианс, или както още е известно прочут " шесторната маса ", се сплоти в платформа, която си слага за цел да анулира доста от измененията, осъществени в границите на ръководството на Ердоган, най-много да смени въведената от него президентска система с " подсилена парламентарна система ". Те дават обещание още да възстановят независимостта на централната банка и да трансформират нетрадиционните стопански политики на Ердоган, както и да върнат назад в родината им милиони сирийски бежанци.
Опозиционната коалиция, обединена в желанието си да смъкна Ердоган и да промени курса на доста от неговите политики ,
издигна за собствен общ претендент водача на най-голямата партия измежду тях - Кемал Кълъчдароглу. На локалните избори през 2019 година Кълъчдароглу съумя да изведе своята НРП до победа против Партията на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган в най-големите градове на Турция, в това число столицата Анкара и Истанбул. Кандидатурата на Кълъчдароглу за малко не разцепи опозиционния фронт против Ердоган по-рано този месец, когато лидерката на " Добра партия " Мерал Акшенер за малко се отдръпна от съюза, настоявайки претендент да бъде някои от двамата кметове Мансур Яваш (на Анкара) или Екрем Имамоглу (на Истанбул). Кризата се позволи, като в последна сметка водачът на НРП дефинира двамата градоначалници за бъдещи вицепрезиденти.
Националният алианс, сплотяващ секуларисти, ислямисти, националисти, консерватори, либерали, в това число и някогашни съратници на Ердоган ,
съставлява необятна палитра от политическите желания на електората в Турция. Въпреки очевидните преимущества на този факт обаче, дълбоките кардинални различия сред водачите на шестте партии във всеки един миг може още веднъж да изплуват на повърхността по един или различен мотив. Това основава предпоставки за неустойчивост на едно държавно управление на опозицията, както посочи неотдавна и президентът Ердоган. Той дефинира обещанията на " шесторната маса " да ръководи с консенсус като сигурна рецепта за връщане към хлабавите обединения от предишното, довели до десетилетия на неустойчивост, преди той да пристигна на власт.
Кюрдският фактор
" Ердоган е изправен пред най-обединения фронт против него в двайсетгодишното му ръководство, откакто прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) разгласи, че няма да издигне собствен претендент на президентските избори на 14 май ", разяснява Езги Алтън от уеб страницата Ал Монитор в обява по тематиката.
ДПН, която завоюва към 12 на 100 от гласовете на предходните парламентарни избори през 2018 година, разгласи в сряда ,
че няма да издига личен претендент за президентските избори. Макар че не застана намерено в поддръжка на Кълъчдароглу, обявявайки решението, съпредседателката на ДПН Первин Булдан загатна, че стъпката е в поддръжка на претендента на опозицията. " На президентските избори ние ще осъществим своята историческа отговорност във връзка с едноличното ръководство ", сподели тя. Очаква се това да даде забележителен подтик на опозицията, насърчавайки огромна част от кюрдите, които съставляват към 20 % от популацията в страната, да гласоподават за претендента на опозицията.
През двете десетилетия на власт на Ердоган кюрдите бяха първо ухажвани, а след това отблъснати от ръководещите ,
изключително след съюзяването през 2015 година на партията на Ердоган с Партията на националистическото деяние (ПНД) на Девлет Бахчели - неприкрит съперник на кюрдското придвижване. Този корав курс, в който десетки кюрдски водачи и политици на ДПН бяха изпратени в пандиза или отстранени от постовете си, отблъсна огромна част от кюрдския електорат от ръководещата партия, която преди този момент печелеше благосклонностите им с обещания за разрешаване на кюрдския проблем и икономическо развиване на техния район в Югоизточна Турция.
Прокюрдската ДПН е застрашена от закриване в дело по обвинявания в сепаратистка активност .
Конституционният съд отхвърли преди няколко дни да отсрочи правосъдния развой за след изборите, както ДПН изиска, с цел да може да се приготви за вота през май, а бъдещата ѝ политическа орис може да се реши още на 11 април, когато е идващото съвещание на съда.
На този декор Ердоган и партията му надали могат да разчитат на забележителна поддръжка измежду кюрдския електорат ,
въпреки че неотдавна извънредно ислямистката кюрдска партия ХЮДА-ПАР разгласи, че ще поддържа кандидатурата на досегашния президент на изборите. Маргиналната позиция на тази политическа групировка, която завоюва едвам 0,3 на 100 от гласовете на изборите през 2018 година, обаче не би могла да бъде действителен контраст на политическото въздействие на ДПН.
Съюзяването с кюрдите обаче, било то и мълчешком, е внимателен въпрос в Турция и евентуално ще бъде употребявано против Кълъчдароглу
от политическите му съперници в предизборната изразителност, а не е изключено да докара и до нови търкания в опозиционния алианс, по-специално с националистическите кръгове в него.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ