Внезапно почина фотожурналистът Цветан Томчев. Той си е отишъл в

Внезапно умря фотожурналистът Цветан Томчев. Той си е отишъл в съня си на 63 години.

За това писаха негови другари във Фейсбук.

Томчев бе уредник на самодейността за освобождението на Петър Волгин от БНР поради пропагандата в интерес на Кремъл и Владимир Путин.

" На огромни църковни празници си отиват хора с чисти души. Но това не ме успокоява, изключително когато си отиват хора без време. Тази нощ в съня си от тази свят си е отишъл моят другар и съмишленик Цветан Томчев ", написа Горан Благоев.

Ето реакциите и на някои други известни персони след гибелта му:

" Този пост е доста персонален, доста откровен и няма да разреша подигравка под него. Внезапната гибел на прелестния фотограф Цветан Томчев ме кара още веднъж да мисля по какъв начин претърпяват убийството на българската публицистика публицисти, за които специалността не е била авторитет и занаят, а предопределение, задача. Свидетел съм на метода, по който го живееше Стойко Тонев, непрежалимия доктор Тони Филипов. Той си имаше негативни герои в специалността, за които пишеше с възприятие за комизъм като за банални негодяи, само че преживяваше съществуването им трагично, като дълбока персонална засегнатост и позор за специалността.

Сега близки на Цветан напомнят непримиримостта му към това, което прави Петър Волгин и което по няма никакви аргументи се назовава публицистика. Пред очите на всички ни този огромен фотограф си трошеше нервите поради една арогантна и самодоволна реплика на публицистика. Не е единствен. Познавам и различен сътрудник, който се тресе след всяко предаване на Волгин и прави хипертония. Ами да не го слушат, ще рекат почитателите на Волгин.

Не е толкоз просто, когато си в действителност публицист, да си затваряш очите, да си пазиш нервите, при такава пропагандна замяна на специалността. Не упреквам Волгин. Той си е подобен, какъвто е и доколкото го чувам - харесва си се индивидът. Даже нещо и воин го играе. Но тези, които пазят правото му да насилва публицистиката по този метод - тях упреквам. И - сигурна съм! - на него може и да му се размине, само че те ще платят прескъпо. ", написа Веселина Седларска.

Фотографът Евгени Димитров написа:

" Чудех се коя от двете фотоси ще му приляга повече. Цецо беше повсеместен човек - фоторепортер на терен до последно, само че и създател, уредник и сполучлив водач в доста неща - състезанието БГпресфото, Асоциацията на професионалните фотографи, митингите за обективни дела. За първи път го срещнах през 1992 година, когато като студент носих фотоси в пъстрота вестник " Седем дни Подкрепа ".

През миналите години сме правили доста неща дружно - подкрепяли сме се, карали сме се, отново сме стъпвали един до друг в нещо, и постоянно - напред. Цецо беше разтревожен дух - не заставаше на едно място, припрян, само че и твърдоглав, бурно показваше противоречие, и успяваше да се вкарва в бели. Но всички го почитаме за едно - правеше нещата до край. Не съумя единствено с концепцията си за музей на фотографията в София. Вярвам, че някой след него ще я реализира. Той съумя да премине през двете столетия с гръм и тропот, и остави ярка диря. "

***

" Сбогом, Цецо Tsvetan Tomchev! Най-честният, предан, надарен, самоотвержен, самоуверен публицист, фоторепортер, учител и огромен другар си отиде ненадейно, на 63 година, нощес. Тежката новина ме шокира, остави ме без дъх…Господ го прибра в съня му, на ярък ден!
Работили сме доста дружно, главно по дела. Цветан беше предан на родолюбиви дела. Заедно първи разкрихме, заснехме и показахме разрушените монументи на български военни в Македония, водихме борби по тематики, свързани с българските контингенти в рискови региони, пътувахме и писахме за гроба на цар Самуил на Agios Ahileios и други, и доста други…Пътували сме дружно, и триумфи, и кахъри сме преживявали заедно…Цецо е от хората, поради които, колкото и да си сърдит на обстановки към специалността, си казваш: има смисъл!

Беше от малцината сътрудници с качества, които извънредно оценявам - учтив, етичен, постоянно с положително и честно отношение!
Гореше във всичко, с което се захващаше и се отдаваше на 100%.

Общувахме по разнообразни проблеми. Последно си писахме за пенсионирането му…Не доживя! Но остави доста трайни следи - книги, фотографии, Академия и уроци за това по какъв начин, все пак, би трябвало да се отстоява истината! Беше добър, доста добър човек!
Светъл път нагоре, огромни приятелю!
Ще липсваш доста!
В сърцата ни ще остане да гори твоят огън… ", написа Даниела Палазова.

Цветан Томчев е роден през 1960 година в Ловеч. Завършил е снимка в Техникум по снимка " Юлиус Фучик " в София и българска лингвистика в СУ " Сухопътни войски. Климент Охридски ". Работил е в разнообразни вестници и списания, измежду които " Стандарт ", " Нощен Труд " и " Труд ". Носител е на премията за фотожурналистика " Черноризец Храбър ". Томчев преподаваше фотожурналистика в Нов български университет, а в последно време и в професионалната гимназия по полиграфия и снимка в София.

Автор е на документални филми за българските общности в Албания, в Косово, за потомците на волжките българи в сегашен Татарстан, за ориста на бежанците от Егейска Македония, за катарите във Франция и други

Негова е книгата " Големите фоторепортери на България " в две елементи, обхващащи интервала 1912 - 1989 година, както и каталогът " Българска фотожурналистика ".

Организатор е на националната галерия за българска фотожурналистика БгПресФото от 2002 година насам.

През тази година той отбрани дисертационен труд на тематика " Фотография и агитация в българската преса в интервала 1919-1944 година ".