Влизате в красивата барокова сграда и на стълбите ви посреща

Влизате в красивата барокова постройка и на стълбите ви посреща костюмът, който е носила Гена Димитрова в операта „ Турандот “. Минавате няколко стъпала и виждате режисьорския стол на фамозния хазаин в Международният център за театрални изкуства „ Франко Дзефирели “ във Флоренция.

Внушителната сграда, в центъра на тосканския град е предоставена на огромния създател за 29 години против алегоричен наем и преди е била правосъдна палата. Културното средище с обща повърхност 3700 кв.м. е осъществената фантазия на Дзефирели, чиято 70-годишна кариера включва изумителни върхове в операта, театъра и киното.

Посетителят влиза от зала в зала и пред погледа му се редуват фотоси и плакати, театрални костюми и персонални движимости, награди и скъпи книги. Самият Дзефрели приживе е разделил експозицията тематично като подлудил всички с капризите си, до момента в който реализира търсеното съвършенство.

Какво ли единствено няма там?! Над 250 произведения, театрални планове, рисунки, скици, костюми, работни дневници, сюжети, писма, мнения от пресата… А творчеството му е в действителност чудовищно огромно за един човешки живот – повече от 100 оперни и 31 театрални постановки, близо 20 кино лентата.

Гостът е поканен в неговия градивен свят. Украсата в залите предава посредством творбите на Дзефирели атмосферата, в която се ражда и построява един театър. Всички фотоси са съпроводени от надписи (на италиански и английски), с дата, място на действието, име на изпълнителите. А те са като Библия на звездите.

По стълбите, които водят към първия етаж на музея изпъква историческата сценография за „ Троил и Кресида “ от Шекспир – дебютът на Дзефирели като художник в постановката на неговия наставник Лукино Висконти за „ Маджо музикале фиорентино “ (1949).

Целият артистичен живот на Маестрото се разпростира пред очите ни: младите години във Флоренция; срещата и съдействието с „ Червения дук “, както са наричали Висконти, дебютът в Ла Скала в Милано; първите триумфи в Съединени американски щати - откриването на новата Метрополитън опера в Ню Йорк (1966) с „ Антоний и Клеопатра “.

За жал, в раздела „ Дзефирели и операта “ не се вижда нито един български реализатор, само че специфична зала е отделена за Мария Калас. Той я режисира в шест италиански опери в продължение на 10 години. Гръцкото сопрано се отдръпва от сцената, само че италианският създател я убеждава да се завърне. Последната ѝ поява е в „ Тоска “ (1964), историческата режисура в Лондонския „ Ковънт гардън “, на чиято премиера участва кралица Елизабет II. За 25-ата годишнина от гибелта на Калас Дзефирели прави кино лентата „ Калас вечно “ („ Callas forever “) с Фани Ардан и Джеръми Айрънс.

„ Дзефирели и театърът “ ни превежда из богатата и дългогодишна кариера на режисьора с постановки на Шекспир както в Италия, по този начин и в „ Олд Вик “ в Лондон, с пиеси на Джовани Верга и Едуардо де Филипо. Снимки и писма припомнят за персоналното другарство на Дзефирели с огромните драматурзи на ХХ век Едуард Олби и Артър Милър.

В раздел „ Дзефирели и киното “ научаваме, че многоликият гений се е изявявал и като артист. Безспорно, извънредно значима за шеметната му кариера е работата като асистент-режисьор на Лукино Висконти в „ Земята трепери “, „ Най-красивата “, „ Чувство “. По стените на залите са окачени безчет фотоси от най-значителните филми на Дзефирели, сред които „ Ромео и Жулиета “ и „ Исус от Назарет “, могат да се видят освен фрагменти, ами (ако наоколо няманикой) и да се допрян част от костюмите. Кой не би желал да погали коженото палто на Шер от „ Чай с Мусолини “?

Бравурният край на музея е в мултимедийната зала „ Ад “. Там посредством цифрова техника оживяват скиците и рисунките, основани за филм през 70-те години на ХХ век по Дантевата „ Божествена комедия “. Продукцията остава неосъществена, заради липса на средства, само че от нея са останали 55 рисунки на режисьора. Данте, в визията на Дзефирели наподобява като Дъстин Хофман.

Личната библиотека на маестрото наброява към 10 хиляди тома с редки издания. Човек може да надникне и в кабинета му, цялостен със мемоари и типичен творби на изкуството.

Когато очите и съзнанието на посетителя са преситени от хубост, популярност и всемирски искра, неизбежно стомахът стартира да стачкува от апетит. И за това има лек – на партера е ситуиран обаятелен ресторант, в който можете да опитате всички италиански гозби, с които Франко Дзефирели е глезил артистите и актьорите си. Ако желаете да гледате пъстрота свят на Флоренция – изберете маса на стълбите пред музея. В случай, че предпочитате тишина и усамотение – вътрешният двор със статуя на полегнало куче е вашето леговище. И да не не помни – Тоскана е известна като района, където се създава известното Кианти. Ако ще си поръчвате вино, дано да е алено.

Снимки: Магдалена Гигова