Ново проучване хвърля светлина относно това защо някои хора отричат научните факти
Властта в Съединени американски щати се смени и терзанието измежду научния свят е, че републиканците отпред с Доналд Тръмп ще спрат изследванията за климатичните промени на Земята. Действително измежду републиканците се среща повече песимизъм по отношение на климатичните промени, в сравнение с измежду демократите (източник). Но това не прави автоматизирано демократите по-големи последователи на науката – демократите поддържат хомеопатията, също така тяхното фокусиране върху “био- ” и “органичните ” артикули влиза в спор с последни научни проучвания, които потвърждават, че генно-модифицираните растения са безвредни за храна (източник).
Но без значение дали става въпрос за анти-ГМО придвижване, анти-ваксърско придвижване, придвижване против климатичните промени, отрицатели на кацането на Луната, отрицатели на еволюцията, научното отричане е реалност измежду огромна част от хората.
Защо то съществува? На 21-ви януари Метю Хорнси, Дан Кахан и Трой Кампбел (източник) показаха на симпозиума Rejection of Science: Fresh Perspectives on the Anti-Enlightenment Movement последните си изследвания по тематиката.
Резултатите са много изненадващи.
Първата изненада се корени в следното – обикновено е да се чака, че скептицизмът по отношение на науката е заради неведение или незадоволителна начетеност. Учените откриват тъкмо противоположните трендове.
“Фактически измежду републиканците климатичният песимизъм е по-често срещан сред тези, които са по-образовани ”, твърди Метю Хорнси, професор по логика на психиката от Университета Куийнсланд. “Образованието в някои случаи ти дава уменията и ресурсите да подбираш комфортните за тебе данни и да си съградиш свое лично усещане за нормалността ”.
Втората изненада идва от това, че ние чакаме скептиците да имат общ географски, стопански или културен бекграунд. Но учените не съумяват да намерят една-единствена сходна линия, която да е общовалидна за всички скептици измежду другите сфери на науката.
“Ако имаме група от климатични скептици в една и съща стая дружно с група от отрицатели на имунизациите, те да вземем за пример биха имали доста малко общи черти ”, разяснява Хорнси.
Дори и при отрицанието на обстоятелствата нещата не са напълно черно-бели. Има нюанси.
“В нашето проучване ние откриваме, че хората възприемат обстоятелствата като използвани единствено когато обстоятелствата са в поддръжка на техните отзиви и схващания ”, споделя Трой Кампбел от Университета в Орегон. “Когато обстоятелствата са против техните отзиви, хората не ги отхвърлят безусловно, а споделят, че обстоятелствата са по-малко използвани ”.
Как биха могли тогава популяризаторите на науката да доближат до обществото и да показват концепциите си по допустим и схватлив метод? Изследователите са на мнение, че в случай че желаеме да убедим даден човек, първо би трябвало да разберем какви са скритите му претекстове и вярвания и по-късно популяризирането би трябвало да бъде подравнено с тези претекстове и вярвания.
Ето един образец: републиканците отхвърлят климатичните промени, тъй като са подозрителни към намесата на държавното управление в промишлеността. “Те отхвърлят науката, тъй като не харесват решението: държавни регулации, които обуздават промишлеността ”, изяснява Хорнси.
Но когато им бъде обяснено, че има нови промишлености, които се борят с климатичните промени и те основават нови работни места, надлежно водят до постигането на нова енергийна сигурност, това води до поддържа от страна на скептиците.
“Забележително е какъв брой отворени и любопитни могат да са хората към науката, стига тя да не подкопава главните им идеологии и неотменимите им ползи ”, заключава Хорнси.
