Владимир Далаклиев пред БЛИЦ СПОРТ: От петгодишен тренирам таекуондо, обичам да играя футбол
Владимир Далаклиев е единственият български таекуондист с орден в олимпийска категория от Световно състезание. 25-годишният играч от Ботевград завоюва бронз в Муджу (Република Корея), а преди дни и бронз от Европейското в София. Далаклиев през вчерашния ден получи следващата си премия, откакто бе определен за №1 измежду Спортните гении на " Еврофутбол " за 2017 година. След церемонията таекуондистът даде изявление за БЛИЦ СПОРТ:
- Влади, честито! Представи се доста мощно тази година.
- Да, по този начин е. Изпращам най-успешната ми година досега. Знам, че мога още. Надявам се отсега нататък да реализирам максимума.
- Окичи се с бронз на Европейското в София. Големите упования към теб натовариха ли те и прегоря ли?
- Не бях прегорял. През годините привикнах с тази тежест на плещите ми. Наистина се стремях да се показва оптимално добре. Всички сме изморени от миналата година - надпревари, подготовки. Мисля, че се показах уместно.
- Какво ти следва през 2018 година?
- Най-сериозната конкуренция ще бъде Европейското състезание, както и Гран При шампионатите, които са от доста висок сан и ме изтеглят напред в ранглистата.
- Освен " Еврофутбол ", кой още ти оказва помощ? Кои са хората до теб?
- Много съм признателен на " Еврофутбол ", както и на Българска федерация по таекуондо. До мен са още треньорът ми Пламен Трънски, фамилията ми, други близки хора, както и община Ботевград - родният ми град. Нашият клуб " Сунг Ри Атлантик " (Ботевград) - това са хората, които ме поддържат и са зад мен.
- Чувстваш ли се към този момент звезда?
- Чак звезда - не. Доста хора обаче ме познават, най-много в Ботевград. Успехите ми тази година не са първите. Хората в Ботевград са привикнали да слушат за таекуондото. Нашият спорт е с обичаи в града ми. За хвърчене в облаците въобще не трябва да се приказва, крепко стъпил съм на земята.
- Суеверен ли си? Имаш ли някакъв обред преди борба?
- Когато влизам на дожанга си върша подготовка, с цел да се активизирам, това е общо-взето.
- С каква музика се надъхваш?
- Предимно с хип-хоп. Обичам бързата и ритмична музика.
- Очакваш ли да попаднеш в Топ 10 в " Спортист на годината " за 2017-а?
- Силно се надявам. Това ми е най-успешната година - освен за мен, а и за българското таекуондо. Нищо чудно да попадна в Топ 10.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Амбициран съм да реализира още по-добри резултати.
- Как се насочи тъкмо към таекуондото и какви други спортове си практикувал?
- От доста дребен упражнявам таекундо. Баща ми ме записа, когато бях на 5 годинки. Не съм имал опция да предпочитам. Просто този спорт ме сграбчи и до ден-днешен не съм спирал да се състезавам, макар че имам увлечение и към други спортове?
- Кои са те?
- Футболът е един от тях. Рядко обаче си разрешавам да ритвам с другари, защото се притеснявам да не се контузя. Но доста ми се играе. Много е занимателно да ритвам с другари. Сега през почивката ще си разреша да играя футбол.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
- Влади, честито! Представи се доста мощно тази година.
- Да, по този начин е. Изпращам най-успешната ми година досега. Знам, че мога още. Надявам се отсега нататък да реализирам максимума.
- Окичи се с бронз на Европейското в София. Големите упования към теб натовариха ли те и прегоря ли?
- Не бях прегорял. През годините привикнах с тази тежест на плещите ми. Наистина се стремях да се показва оптимално добре. Всички сме изморени от миналата година - надпревари, подготовки. Мисля, че се показах уместно.
- Какво ти следва през 2018 година?
- Най-сериозната конкуренция ще бъде Европейското състезание, както и Гран При шампионатите, които са от доста висок сан и ме изтеглят напред в ранглистата.
- Освен " Еврофутбол ", кой още ти оказва помощ? Кои са хората до теб?
- Много съм признателен на " Еврофутбол ", както и на Българска федерация по таекуондо. До мен са още треньорът ми Пламен Трънски, фамилията ми, други близки хора, както и община Ботевград - родният ми град. Нашият клуб " Сунг Ри Атлантик " (Ботевград) - това са хората, които ме поддържат и са зад мен.
- Чувстваш ли се към този момент звезда?
- Чак звезда - не. Доста хора обаче ме познават, най-много в Ботевград. Успехите ми тази година не са първите. Хората в Ботевград са привикнали да слушат за таекуондото. Нашият спорт е с обичаи в града ми. За хвърчене в облаците въобще не трябва да се приказва, крепко стъпил съм на земята.
- Суеверен ли си? Имаш ли някакъв обред преди борба?
- Когато влизам на дожанга си върша подготовка, с цел да се активизирам, това е общо-взето.
- С каква музика се надъхваш?
- Предимно с хип-хоп. Обичам бързата и ритмична музика.
- Очакваш ли да попаднеш в Топ 10 в " Спортист на годината " за 2017-а?
- Силно се надявам. Това ми е най-успешната година - освен за мен, а и за българското таекуондо. Нищо чудно да попадна в Топ 10.
- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Амбициран съм да реализира още по-добри резултати.
- Как се насочи тъкмо към таекуондото и какви други спортове си практикувал?
- От доста дребен упражнявам таекундо. Баща ми ме записа, когато бях на 5 годинки. Не съм имал опция да предпочитам. Просто този спорт ме сграбчи и до ден-днешен не съм спирал да се състезавам, макар че имам увлечение и към други спортове?
- Кои са те?
- Футболът е един от тях. Рядко обаче си разрешавам да ритвам с другари, защото се притеснявам да не се контузя. Но доста ми се играе. Много е занимателно да ритвам с другари. Сега през почивката ще си разреша да играя футбол.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ