Владимир Далаклиев е български състезател по таекуондо. През 2017 година

Владимир Далаклиев е български играч по таекуондо. През 2017 година той стана първият българин в това бойно изкуство, взел орден от международно състезание за мъже. Той стана трети на шампионата в Муджу (Корея), което е най-големият триумф в спортната му кариера до момента. Далаклиев три пъти е взел участие в Програма " Спортни гении " на " Еврофутбол ". Документи за кандидатстване в нея за 2018 година се подават до 1 април. До момента в състезанието са се присъединили 30 участници, които се състезават в 14 разнообразни спортове.

- Таекуондото ли беше първият спорт, с който стартира да се занимаваш?
- Да, още от 5-годишен, преди да потегли на учебно заведение, доста обичах филмите с бойни подиуми. Един ден бяхме излезли със фамилията ми на разходка. Баща ми спря пред едно учебно заведение, заведе ме непосредствено в салона и видях, че там са строени някакви спортисти. Тогава се срещнах с треньора ми – Пламен Трънски, и започнах да упражнявам.



- Колко треньори си имал от 5-годишен до момента?
- С Пламен Трънски сме от началото – от 1997 година и няма мърдане. Той беше основен треньор тогава, а имаше и асистент – Стоян Вълчев, с който още поддържаме връзка и сме доста положителни другари. През 2005 година пристигна кондиционен треньор в нашия тим – Иван Божилов, който отговаряше за функционалната ми подготовка и за тази на тима ни като цяло до края на предходната година. Сега кондиционен треньор ни е Димитър Василев. Той има две участия на олимпиада като треньор по лека атлетика на Даниела Йорданова – последната ни международна медалистка на 1500 метра.

- На какво те научиха треньорите и самият спорт?
- Освен възпитанието, което са ми дали родителите ми, всичко останало го дължа на спорта. Пламен ме научи да бъда доста сериозен към себе си, да желая повече, да давам всичко от себе си, да не се удовлетворявам с второто място. Аз по принцип съм подобен темперамент – не обичам да изгубвам, само че той доста е съдействал за затвърждаване на това мое качество. Винаги е бил максималист и се е целил нависоко.
Със Стоян малко съм упражнявал, само че постоянно ме е подкрепял като другар. Той беше до мен в първите ми стъпки и ме научи на базовите техники. Това съгласно мен в днешно време липсва на подрастващите, тъй като към този момент всеки гледа към спортния спорт – търсят се високи достижения, медали, финанси. Преди се наблягаше повече на спорта като на бойно изкуство.

Иван Божилов е доста забавен човек, с огромни професионални знания в региона на кондиционната подготовка. Познаваше ме доста добре и напасваше тренировките особено за мен и за метода, по който се усещам. Той в никакъв случай не говореше непосредствено, а ме предизвикваше да мисля. Научи ме на ловкост и да виждам на нещата по друг метод, по-нестандартно, тъй че да употребявам оптимално опциите си. Така че от всички съм получил доста скъпи уроци.

- Колко медали имаш и кой от тях ти е най-ценен?
- Не съм ги броил, само че най-ценният от всички несъмнено е медалът ми от Световното състезание предходната година, защото постоянно една от фантазиите ми е била да стана международен първенец. Не съумях, само че за равнището на българското таекуондо и положението на нещата в България мисля, че това е доста съществено достижение и съм удовлетворен от него. Като имаме поради опциите на федерацията, на клуба ни и метода, по който се подготвях, мисля, че надвиших упованията.

- С какво ще запомниш стратегия " Спортни гении " на " Еврофутбол "?
- За програмата " Спортни гении " аплайвах за първи път през 2012 година и тогава съвсем не знаех защо става въпрос. Треньорът ми доста ми оказа помощ за подготовката на документите. В края на 2012 година се оказа, че това е била най-успешната ми година до този миг. Станах европейски първенец, имах 4 златни медала и един сребърен. Кандидатствах отново през 2015 и 2017 година
Още през 2012 година доста ми хареса духът на програмата и самото отношение на хората, които работят за нея. Допадаше ми по какъв начин се събирахме всички и се проведоха разнообразни мероприятия, това ми действаше доста мотивиращо. Имах повече предпочитание за достижения, с цел да потвърждавам на себе си и на хората нашия спорт в България.



2012 година ми беше най-силната, а идната година в програмата – 2015 година, ми беше най-трудната. Бях контузен заради разкъсване на предна кръстна връзка на коляното и шест месеца бях навън. След интервенцията имаше дълго възобновяване, за което се грижеше моят другар и кинезитерапевт Иван Касапов. Беше доста тежко, не знаех даже дали ще мога да продължа със спорта, както преди. Тогава програмата ми оказа помощ още веднъж освен финансово, само че и морално. Винаги – и когато сме се събирали, и в сложни моменти, съм чувствал духа и поддръжката на програмата.

През 2017 година към този момент аплайвах не толкоз от финансова позиция, колкото просто желаех да съм част от нея. Наистина възприятието ми хареса и от всички хора в екипа - положителни, радостни, стимулирани и мотивиращи, съм с доста хубави мемоари и усещания! И още веднъж се оказа, че предходната – 2017 година, е била най-успешната ми като цяло. Така че ще запомня стратегия " Спортни гении " с двете ми най-силни и с най-трудната ми година до момента. Бил съм в програмата и на дъното, и на върха.

- Какво ти следва?
- След лагера, на който съм сега, ще имам различен лагер за подготовка в Сърбия, след което идва Европейското състезание – за него се сготвям. Другата ми цел е орден от Гран при, защото към този момент съм задоволително напред в ранглистата, с цел да вземам участие съвсем на всичките, дори съм на косъм да вземам участие на финалното, в което се включват състезателите от ТОП 16 в света. Аз съм 17-и.