Професор д-р Владимир Нейчев: Единствената роля на лекаря в САЩ е да даде грижа на пациента 100 процента
ВизиткаПроф. доктор Владимир Нейчев, MD, PhD, FACS, е квалифициран хирург от Американския ръб по хирургия и професор по хирургия в Медицинския лицей на Университета на Централна Флорида - UCF. Има богат опит в общата хирургия и минимално инвазивната лапароскопска хирургия. Придобил е компетентност по ендокринна хирургия след двегодишна следдипломна специализация в Националния раков институт, който е част от Националните институти по опазване на здравето на Съединени американски щати. Професионалните му ползи са в региона на хирургията на щитовидната и паращитовидната жлеза, лапароскопски и отворени интервенции на надбъбречните жлези и невроендокринни тумори на панкреаса и стомашно-чревния тракт. Преподавател по хирургия и биохимия в Университета на Централна Флорида и член на борда на шефовете на веригата академични лечебни заведения.Проф. Нейчев приключва медицина и пази докторска степен по биохимия в Медицинския университет в София. Завършил е специализация по неврология и неврохирургия в университета " Джонс Хопкинс " и е минал двегодишна клинична и изследователска следдипломна специализация по ендокринна хирургична онкология в NIH/NCI в Bethesda, щата Мериленд. Завършва първата си ординатура по обща хирургия в УМБАЛ " И. Пирогов ", както и ординатура по обща хирургия в болница " Джонс Хопкинс " и в болница " Денбъри " към Университета във Върмонт.Член е на Американския ръб по хирургия и на Асоциацията на американските гастроинтестинални и ендокринни хирурзи, Американската асоциация на ендокринните хирурзи, Американското общество за изследване на метастазите и доста други.Той е отличен като лауреат на купата " Най-добър доктор " (Best Physician), присъждана от Orlando Family Magasine в Съединени американски щати, за 2021, 2020, 2019 и 2018 година, притежател е на златна премия от Медицинския университет в София за приноса му като учител, финалист е в интернационалните състезания, стимулиращи научния напредък и развиването на идващото потомство фрагменти в медицината.
Какви са приликите и разликите в организацията на американската и на българската здравна система?
- Аз персонално не познавам най-малките елементи на двете системи, само че съм осведомен по-скоро с американската здравеохранителна система. Тя не попада измежду универсалните здравеохранителни системи, при които страната заплаща съвсем извънредно за опазване на здравето. Такива са системите в Швеция, в Норвегия, във Англия. Американската е учредена на частни застрахователи и държавни институции като Medicare и Medicaid, има и държавна система, която се грижи за ветераните, и система от детски лечебни заведения. Мисля, че през 2016 година имаше едно изследване, в което споделяха, че на глава от население приблизително в Съединени американски щати се заплащат близо 9500 $ за опазване на здравето, в този момент тази сума е приблизително 10-11 хиляди щатски $, като по-голямата част от здравната грижа, към 65%, се поема от така наречен общински лечебни заведения, те са назовават community болници; 64-65% от хората минават през тях. По-голямата част от лечебните заведения се управляват от частния бизнес. На процедура всички други лечебни заведения са not-for-profit. Мога да дам образец с болница, която натрупа толкоз капитал, че си купи бранд на съществуваща религиозна фондация. Това значи, че те не заплащат налози - нито федерални, нито щатски, а в подмяна на това би трябвало да обгрижват популацията в щата. В статистиките нормално се загатва, че в действителност not-for-profit лечебните заведения са едни от най-печелившите...
- Да, тъкмо по този начин е. Начин на мениджмънт. През 2017 година излезе едно огромно изследване в Lancet, направено от National Institutes of Health. В него при премерване на показателя на досегаемост и качество на здравните услуги Съединени американски щати бяха паднали от 35-о място на 42-ро, което за мен беше ненадейно, и на 15-о място от 17 развити страни. А на челно място беше Исландия.
Реклама
Както споделих, не става дума за универсална система, която може да бъде следена, както е в Европа. Всичко в Съединени американски щати върви по техни правила и се движи от най-различни институции. Водещи, несъмнено, са федералните осигурители Medicare и Medicaid. Medicare е на процедура държавен здравноосигурителен фонд, който обезпечава всички пенсионери. След като се пенсионирам на 67 години, аз персонално към този момент няма да заплащам застраховка и ще бъда обезпечен там. Дотогава всеки заплаща здравна застраховка персонално или посредством корпорацията, която го е наела, допустимо е да заплаща и за членове на фамилията си, само че по този начин или другояче това е обвързване. Тези, които нямат застраховка заради ред аргументи, дали обществени, физически или други проблеми, са в Medicaid. Така федералното държавно управление улеснява лекуването и продължителното възобновяване на огромна група хора. Съществува ли обстановка в Съединени американски щати, при която лекарят беседва с пациента си за цената на лекуването, както в България се постанова доста постоянно?
- Аз въпреки всичко съм израснал и практикувал в " Пирогов " и " Александровска ". Тази съгласно мен недосмислена процедура на доплащания и избори на екипи не е урегулирана редовно. В Съединени американски щати също има доплащания според от застраховката, само че всеки има право да си избере застрахователна стратегия и един път годишно да я промени. Можеш да не доплащаш нищо, можеш да се лекуваш в същия или различен щат и да доплащаш, всичко е регламентирано в застрахователния пакет и няма никакви диалози за доплащане за консуматив да вземем за пример или обстановка, в която лекарят да организира сходни диалози. Нашата единствена роля като лекари, без значение каква е практиката ни, е да дадем здравна грижа 100 %, безусловно нищо друго. Всеки доктор има екип, който подава претенции към застрахователите и се занимава с административните въпроси.
Законите са такива, че в случай че някой доктор изиска на пациент пари в допълнение и нерегламентирано, съдът и евентуално пандизът не му мърдат. Освен това уволнението и отнемането на лиценза са му 100% обезпечени. Има национална система за регистриране на най-различни сигнали - затруднения на пациентите, правосъдни искове, искания, вписва се всичко, без значение дали е имало съглашение с пациента, дали изходът в съда е позитивен или негативен. В момента съм в борда на шефовете на една болница и когато даваме - там се назовава " привилегията да работиш в болничното заведение " - на сътрудник доктор, един от най-важните моменти е да се ревизира какъв брой сигнала за качеството на неговата работа е имало в предишното.
Съединени американски щати имат неповторима национална система на рейтинг на лечебните заведения и за качество, която прави оценка всеобхватно работата на едно лечебно заведение, освен затрудненията, вътреболничните инфекции, степента на изцеление и задоволеност на пациенти, само че дават насоки на съответната болница какво и по какъв начин да усъвършенства в работата си, с цел да мине напред в рейтинг листата. Могат да се обсъдят тежки случаи с сътрудници. Става въпрос за система, която обгръща 6000 лечебни заведения, само че и дребни звена за незабавна помощ - urgent care. Но когато приказваме за надзор, без правосъдна процедура, без цялостен надзор здравната грижа с големи запаси няма метод да просъществува. Изпълнителното бюро или комитет на една болница или бордът на шефовете са длъжни да рапортуват на тази система и никой не смее да лъже, тъй като има инспекции и те нормално са непредвидени. Могат да ревизират всеки аспект от активността на болничното заведение, да вземат отпечатъци за бактерии, да ревизират документите, да беседват с пациентите. Държавният надзор в допълнение е от CDC, който е организация отново под шапката на федералното държавно управление. Все отново за опазване на здравето се отделят 18% от Брутният вътрешен продукт, това е голям бюджет и контролът защо качество се дават тези средства е голям. Националният здравен институт, в който съм специализирал две години ендокринна хирургична онкология, е на процедура град със лична полиция, лична пожарна, лично учебно заведение, лични детски градини и превоз и с бюджет над 30 милиарда $ годишно. Той има благородната роля да предизвиква научните проучвания и търсенето на лекуване за рак, редки заболявания. В България думата грант закупи немного добър привкус, само че в Съединени американски щати, а и на всички места по света, е извънредно реномирано достижение да получиш проучвателен грант от NIH. Усещането за цялостен надзор не стопира ли опцията да рискуваш при тежък пациент и да приложиш по-иновативна, ексцентрична техника? Фотограф: UCF Реклама
- В Съединени американски щати ни образоват и култивират по метод, по който всеки доктор има вътрешно интуитивно чувство за нужда да направи това, което би трябвало - нито по-малко, нито повече, и тъкмо за това са тези контролни органи, като се стартира от вътреинституционалните, междуинституционалните, на щатско равнище и федерално равнище, за рапортуване на такива случаи. Всеки има опция за професионална, не можем да кажем фикция, само че професионална независимост да ползва утвърдените новаторски способи и да оказва помощ на пациента. Ще отворя една скоба - в случай че казусът е тежък и се лекува под шапката на NIH да вземем за пример, не можеш да съдиш института, без значение какъв е изходът, тъй като там се ползват единствено новаторски способи на пациенти, които на никое място другаде не биха могли да бъдат излекувани. В този случай никой не се интересува дали имаш застраховка или не, федералното държавно управление покрива лекуването, заплаща самолетните билети и престоя на фамилията на нелечими случаи или случаи с алтернативи просто когато има и лечебна, и диагностична неизясненост. Там съм виждал централизация на голям брой пациенти с другояче доста редки болести освен от всички щати, само че и от целия свят. В България постоянно ми е правело неприятно усещане отношението на обществото към клиничните изследвания като цяло, приравняването на хората към опитни мишки. Тук отношението не е такова, прави се всичко допустимо да се лекува всеки пациент и в същото време здравната просвета напредва доста бързо и всички схващат какъв брой е значимо това за здравето им и за бъдещето. Как е уредена системата за лекуване на онкологични болести, ние занапред планираме да вкарваме европейския антираков проект...
- Зависи от болничното заведение. Ако е университетска, пациентът е обгрижен, без значение за какъв случай на рак става въпрос, има туморни бордове и подбордове за безусловно целия развой на лекуване. В тях са показани най-различни специалности, има мултидисциплинарен метод за лекуване и преди интервенцията или непосредствено следоперативно се преглеждат случаи, които хирургът е задължен да показа пред патолози, радиолози, анестезиолози, онколози и админи, които координират процеса на лекуване. С консилиум се взема решение за лекуването на пациентите, това става всяка седмица. Имат протоколи. Те не са стандартизирани безусловно, само че са доста сходни на всички равнища.
Ако се върна още веднъж към контрола, си припомням, че когато приравнявах хирургичната си компетентност в " Джонс Хопкинс ", която е една от най-значимите лечебни заведения в Съединени американски щати, съм участвал регулярно на непрекъснати туморни разисквания и имаше ежеседмични консилиуми за морбидитет и морталитет, на които се разискват всички смъртни случаи и се преглеждат затрудненията. Това се прави за редовно възстановяване на практиката. На тези разисквания, на които участват студенти и специализанти, никой никого не сочи с пръст, че е сбъркал, просто всички разискват къде се е получил проблем и по какъв начин да не се повтаря. На всяко равнище в системата има чекпойнтове и противоположна връзка, дали тя е позитивна или негативна, няма значение, само че тя е наложителна. Преподавате ли в Съединени американски щати?
- Да, преподавам хирургия и бихомия на студенти по медицина, също и оперирам. На процедура съм научен хирург в University of Central Florida, Орландо. Това е най-големият университет в Щатите за втора поредна година, в него се образоват 72 000 студенти. В момента променяме образователната стратегия на медицинските колежи, с цел да дава отговор на актуалните условия като количество информация, като обществен напън. Социалният напън е извънредно значим, тъй като има доста организации, местни, на щатско равнище, федерални, които също упражняват надзор. И всичко е насочено към това да се даде оптимално добра грижа, с оптимално добър достъп за пациента, с най-хубавата грижа и за фамилията му. По какво съдят пациентите за качеството на вашата работа, макар че осведоменото единодушие е доста в детайли, те като цяло не са способени изцяло да схванат какво ще се случи? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Свят 3 Политика 1 Политика 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Свят 3 Свят Реклама
- Понеже съм ученик на източноевропейската школа по природа и по душа, изначало ми беше непознат методът, по който американците се отнасят един с различен, дежурната усмивка, с която ти споделят " добър ден ", и в началото се усещах некомфортно. Докато усетих, че това има позитивен резултат върху всекидневието и е по-добре някой да ти се усмихне, без значение дали е изкуствено или не, в сравнение с да ти е навъсен и да знаеш, че не е изкуствено. В Америка имат цялостно разделяне сред професионалното и персоналното, което е въпрос на образование, на просвета. Защо започнах с това? Защото това е фасон, има положителни и неприятни дни във всяка процедура, само че ситуацията, методът, по който посрещат пациентите, оферират им чай или кафе, комфортно място, на което да изчакат прегледа, са от голямо значение. И всичко това стартира с немедицинския личен състав, с рецепционистите, които те посрещат безусловно на вратата, и продължава с приветливата сестра, с която попълваш нужните документи, с цел да може лекарят да се запознае със положението. Ако чакаш повече, нормално лекарят се извинява и ти споделя, че ще отдели цялото належащо време за теб. На отношението към пациента се отделя голяма част от образованието на медиците, даже повече, в сравнение с съгласно мен е належащо. И върху него се организира един от наложителните държавни изпити. Това става с 12 пациенти, чиито функции се извършват от професионални артисти, които симулират медицински положения и характери на действителни хора. На този изпит не е значимо какви са познанията ти по медицина, зад огледалото в стаята трима професори правят оценка по какъв начин реагираш, какво правиш, дали проявяваш емпатия към пациента, можеш ли да овладееш бурна реакция, че не си рисков за болните.
На този изпит проверителите се интересуват дали, като влезеш, ще погледнеш индивида в очите, дали ще си измиеш ръцете преди прегледа, по какъв начин ще се представиш, какво ще кажеш на пациента. Винаги има един или двама, които играят неприятния пациент и да вземем за пример се карат и споделят, че не могат да чакат 45 минути, и желаят да бъде извикан супервайзърът. И ти би трябвало да реагираш на такива особени обстановки. Така протича възпитанието на един доктор, с цел да може той да реагира. И в множеството случаи връзките доктор - пациент са другарски, най-малко моят жанр е подобен.
В България назоваваме обяснението какво ще се случва осведомено единодушие, там се назовава written consent, или документално единодушие, написано черно на бяло. Аз държа пациентът да е осведомен освен документално, а и персонално от мен, с цел да бъде безусловно част от екипа. Ако пациентът или членовете на фамилията му не схващат какво се случва, аз персонално не мога да бъда изцяло сигурен, че методът на лекуване ще бъде съвършен. Трябва пациентът да е изцяло наясно с това какво му има, какви са диференциалните диагнози, какви са опциите на лекуване и другите възможности и какво може да се случи и това да бъде обяснено на понятен език. Задължително им споделям какво върша, какъв брой съм умел или некомпетентен надлежно. Винаги им споделям, че в случай че желаят, могат да отидат и за второ мнение, и ги отправям към сътрудници, при които да отидат. Това не значи, че всички го вършат, и на такива пропуски се дължат огромна част от правосъдните искове.
И там, и в България аз обичам да приказвам с пациентите, да ги наемам със здравния им проблем, да получа тяхното доверие. Само че там системата те е освободила да не приказваш за доплащания за консумативи, избор на екип и от професионален нарцисизъм, изключително в хирургичните среди - да не изпратиш пациента за второ мнение, все неща, с които не можех да привикна в България.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Какви са приликите и разликите в организацията на американската и на българската здравна система?
- Аз персонално не познавам най-малките елементи на двете системи, само че съм осведомен по-скоро с американската здравеохранителна система. Тя не попада измежду универсалните здравеохранителни системи, при които страната заплаща съвсем извънредно за опазване на здравето. Такива са системите в Швеция, в Норвегия, във Англия. Американската е учредена на частни застрахователи и държавни институции като Medicare и Medicaid, има и държавна система, която се грижи за ветераните, и система от детски лечебни заведения. Мисля, че през 2016 година имаше едно изследване, в което споделяха, че на глава от население приблизително в Съединени американски щати се заплащат близо 9500 $ за опазване на здравето, в този момент тази сума е приблизително 10-11 хиляди щатски $, като по-голямата част от здравната грижа, към 65%, се поема от така наречен общински лечебни заведения, те са назовават community болници; 64-65% от хората минават през тях. По-голямата част от лечебните заведения се управляват от частния бизнес. На процедура всички други лечебни заведения са not-for-profit. Мога да дам образец с болница, която натрупа толкоз капитал, че си купи бранд на съществуваща религиозна фондация. Това значи, че те не заплащат налози - нито федерални, нито щатски, а в подмяна на това би трябвало да обгрижват популацията в щата. В статистиките нормално се загатва, че в действителност not-for-profit лечебните заведения са едни от най-печелившите...
- Да, тъкмо по този начин е. Начин на мениджмънт. През 2017 година излезе едно огромно изследване в Lancet, направено от National Institutes of Health. В него при премерване на показателя на досегаемост и качество на здравните услуги Съединени американски щати бяха паднали от 35-о място на 42-ро, което за мен беше ненадейно, и на 15-о място от 17 развити страни. А на челно място беше Исландия.
Реклама
Както споделих, не става дума за универсална система, която може да бъде следена, както е в Европа. Всичко в Съединени американски щати върви по техни правила и се движи от най-различни институции. Водещи, несъмнено, са федералните осигурители Medicare и Medicaid. Medicare е на процедура държавен здравноосигурителен фонд, който обезпечава всички пенсионери. След като се пенсионирам на 67 години, аз персонално към този момент няма да заплащам застраховка и ще бъда обезпечен там. Дотогава всеки заплаща здравна застраховка персонално или посредством корпорацията, която го е наела, допустимо е да заплаща и за членове на фамилията си, само че по този начин или другояче това е обвързване. Тези, които нямат застраховка заради ред аргументи, дали обществени, физически или други проблеми, са в Medicaid. Така федералното държавно управление улеснява лекуването и продължителното възобновяване на огромна група хора. Съществува ли обстановка в Съединени американски щати, при която лекарят беседва с пациента си за цената на лекуването, както в България се постанова доста постоянно?
- Аз въпреки всичко съм израснал и практикувал в " Пирогов " и " Александровска ". Тази съгласно мен недосмислена процедура на доплащания и избори на екипи не е урегулирана редовно. В Съединени американски щати също има доплащания според от застраховката, само че всеки има право да си избере застрахователна стратегия и един път годишно да я промени. Можеш да не доплащаш нищо, можеш да се лекуваш в същия или различен щат и да доплащаш, всичко е регламентирано в застрахователния пакет и няма никакви диалози за доплащане за консуматив да вземем за пример или обстановка, в която лекарят да организира сходни диалози. Нашата единствена роля като лекари, без значение каква е практиката ни, е да дадем здравна грижа 100 %, безусловно нищо друго. Всеки доктор има екип, който подава претенции към застрахователите и се занимава с административните въпроси.
Законите са такива, че в случай че някой доктор изиска на пациент пари в допълнение и нерегламентирано, съдът и евентуално пандизът не му мърдат. Освен това уволнението и отнемането на лиценза са му 100% обезпечени. Има национална система за регистриране на най-различни сигнали - затруднения на пациентите, правосъдни искове, искания, вписва се всичко, без значение дали е имало съглашение с пациента, дали изходът в съда е позитивен или негативен. В момента съм в борда на шефовете на една болница и когато даваме - там се назовава " привилегията да работиш в болничното заведение " - на сътрудник доктор, един от най-важните моменти е да се ревизира какъв брой сигнала за качеството на неговата работа е имало в предишното.
Съединени американски щати имат неповторима национална система на рейтинг на лечебните заведения и за качество, която прави оценка всеобхватно работата на едно лечебно заведение, освен затрудненията, вътреболничните инфекции, степента на изцеление и задоволеност на пациенти, само че дават насоки на съответната болница какво и по какъв начин да усъвършенства в работата си, с цел да мине напред в рейтинг листата. Могат да се обсъдят тежки случаи с сътрудници. Става въпрос за система, която обгръща 6000 лечебни заведения, само че и дребни звена за незабавна помощ - urgent care. Но когато приказваме за надзор, без правосъдна процедура, без цялостен надзор здравната грижа с големи запаси няма метод да просъществува. Изпълнителното бюро или комитет на една болница или бордът на шефовете са длъжни да рапортуват на тази система и никой не смее да лъже, тъй като има инспекции и те нормално са непредвидени. Могат да ревизират всеки аспект от активността на болничното заведение, да вземат отпечатъци за бактерии, да ревизират документите, да беседват с пациентите. Държавният надзор в допълнение е от CDC, който е организация отново под шапката на федералното държавно управление. Все отново за опазване на здравето се отделят 18% от Брутният вътрешен продукт, това е голям бюджет и контролът защо качество се дават тези средства е голям. Националният здравен институт, в който съм специализирал две години ендокринна хирургична онкология, е на процедура град със лична полиция, лична пожарна, лично учебно заведение, лични детски градини и превоз и с бюджет над 30 милиарда $ годишно. Той има благородната роля да предизвиква научните проучвания и търсенето на лекуване за рак, редки заболявания. В България думата грант закупи немного добър привкус, само че в Съединени американски щати, а и на всички места по света, е извънредно реномирано достижение да получиш проучвателен грант от NIH. Усещането за цялостен надзор не стопира ли опцията да рискуваш при тежък пациент и да приложиш по-иновативна, ексцентрична техника? Фотограф: UCF Реклама
- В Съединени американски щати ни образоват и култивират по метод, по който всеки доктор има вътрешно интуитивно чувство за нужда да направи това, което би трябвало - нито по-малко, нито повече, и тъкмо за това са тези контролни органи, като се стартира от вътреинституционалните, междуинституционалните, на щатско равнище и федерално равнище, за рапортуване на такива случаи. Всеки има опция за професионална, не можем да кажем фикция, само че професионална независимост да ползва утвърдените новаторски способи и да оказва помощ на пациента. Ще отворя една скоба - в случай че казусът е тежък и се лекува под шапката на NIH да вземем за пример, не можеш да съдиш института, без значение какъв е изходът, тъй като там се ползват единствено новаторски способи на пациенти, които на никое място другаде не биха могли да бъдат излекувани. В този случай никой не се интересува дали имаш застраховка или не, федералното държавно управление покрива лекуването, заплаща самолетните билети и престоя на фамилията на нелечими случаи или случаи с алтернативи просто когато има и лечебна, и диагностична неизясненост. Там съм виждал централизация на голям брой пациенти с другояче доста редки болести освен от всички щати, само че и от целия свят. В България постоянно ми е правело неприятно усещане отношението на обществото към клиничните изследвания като цяло, приравняването на хората към опитни мишки. Тук отношението не е такова, прави се всичко допустимо да се лекува всеки пациент и в същото време здравната просвета напредва доста бързо и всички схващат какъв брой е значимо това за здравето им и за бъдещето. Как е уредена системата за лекуване на онкологични болести, ние занапред планираме да вкарваме европейския антираков проект...
- Зависи от болничното заведение. Ако е университетска, пациентът е обгрижен, без значение за какъв случай на рак става въпрос, има туморни бордове и подбордове за безусловно целия развой на лекуване. В тях са показани най-различни специалности, има мултидисциплинарен метод за лекуване и преди интервенцията или непосредствено следоперативно се преглеждат случаи, които хирургът е задължен да показа пред патолози, радиолози, анестезиолози, онколози и админи, които координират процеса на лекуване. С консилиум се взема решение за лекуването на пациентите, това става всяка седмица. Имат протоколи. Те не са стандартизирани безусловно, само че са доста сходни на всички равнища.
Ако се върна още веднъж към контрола, си припомням, че когато приравнявах хирургичната си компетентност в " Джонс Хопкинс ", която е една от най-значимите лечебни заведения в Съединени американски щати, съм участвал регулярно на непрекъснати туморни разисквания и имаше ежеседмични консилиуми за морбидитет и морталитет, на които се разискват всички смъртни случаи и се преглеждат затрудненията. Това се прави за редовно възстановяване на практиката. На тези разисквания, на които участват студенти и специализанти, никой никого не сочи с пръст, че е сбъркал, просто всички разискват къде се е получил проблем и по какъв начин да не се повтаря. На всяко равнище в системата има чекпойнтове и противоположна връзка, дали тя е позитивна или негативна, няма значение, само че тя е наложителна. Преподавате ли в Съединени американски щати?
- Да, преподавам хирургия и бихомия на студенти по медицина, също и оперирам. На процедура съм научен хирург в University of Central Florida, Орландо. Това е най-големият университет в Щатите за втора поредна година, в него се образоват 72 000 студенти. В момента променяме образователната стратегия на медицинските колежи, с цел да дава отговор на актуалните условия като количество информация, като обществен напън. Социалният напън е извънредно значим, тъй като има доста организации, местни, на щатско равнище, федерални, които също упражняват надзор. И всичко е насочено към това да се даде оптимално добра грижа, с оптимално добър достъп за пациента, с най-хубавата грижа и за фамилията му. По какво съдят пациентите за качеството на вашата работа, макар че осведоменото единодушие е доста в детайли, те като цяло не са способени изцяло да схванат какво ще се случи? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Свят 3 Политика 1 Политика 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Свят 3 Свят Реклама
- Понеже съм ученик на източноевропейската школа по природа и по душа, изначало ми беше непознат методът, по който американците се отнасят един с различен, дежурната усмивка, с която ти споделят " добър ден ", и в началото се усещах некомфортно. Докато усетих, че това има позитивен резултат върху всекидневието и е по-добре някой да ти се усмихне, без значение дали е изкуствено или не, в сравнение с да ти е навъсен и да знаеш, че не е изкуствено. В Америка имат цялостно разделяне сред професионалното и персоналното, което е въпрос на образование, на просвета. Защо започнах с това? Защото това е фасон, има положителни и неприятни дни във всяка процедура, само че ситуацията, методът, по който посрещат пациентите, оферират им чай или кафе, комфортно място, на което да изчакат прегледа, са от голямо значение. И всичко това стартира с немедицинския личен състав, с рецепционистите, които те посрещат безусловно на вратата, и продължава с приветливата сестра, с която попълваш нужните документи, с цел да може лекарят да се запознае със положението. Ако чакаш повече, нормално лекарят се извинява и ти споделя, че ще отдели цялото належащо време за теб. На отношението към пациента се отделя голяма част от образованието на медиците, даже повече, в сравнение с съгласно мен е належащо. И върху него се организира един от наложителните държавни изпити. Това става с 12 пациенти, чиито функции се извършват от професионални артисти, които симулират медицински положения и характери на действителни хора. На този изпит не е значимо какви са познанията ти по медицина, зад огледалото в стаята трима професори правят оценка по какъв начин реагираш, какво правиш, дали проявяваш емпатия към пациента, можеш ли да овладееш бурна реакция, че не си рисков за болните.
На този изпит проверителите се интересуват дали, като влезеш, ще погледнеш индивида в очите, дали ще си измиеш ръцете преди прегледа, по какъв начин ще се представиш, какво ще кажеш на пациента. Винаги има един или двама, които играят неприятния пациент и да вземем за пример се карат и споделят, че не могат да чакат 45 минути, и желаят да бъде извикан супервайзърът. И ти би трябвало да реагираш на такива особени обстановки. Така протича възпитанието на един доктор, с цел да може той да реагира. И в множеството случаи връзките доктор - пациент са другарски, най-малко моят жанр е подобен.
В България назоваваме обяснението какво ще се случва осведомено единодушие, там се назовава written consent, или документално единодушие, написано черно на бяло. Аз държа пациентът да е осведомен освен документално, а и персонално от мен, с цел да бъде безусловно част от екипа. Ако пациентът или членовете на фамилията му не схващат какво се случва, аз персонално не мога да бъда изцяло сигурен, че методът на лекуване ще бъде съвършен. Трябва пациентът да е изцяло наясно с това какво му има, какви са диференциалните диагнози, какви са опциите на лекуване и другите възможности и какво може да се случи и това да бъде обяснено на понятен език. Задължително им споделям какво върша, какъв брой съм умел или некомпетентен надлежно. Винаги им споделям, че в случай че желаят, могат да отидат и за второ мнение, и ги отправям към сътрудници, при които да отидат. Това не значи, че всички го вършат, и на такива пропуски се дължат огромна част от правосъдните искове.
И там, и в България аз обичам да приказвам с пациентите, да ги наемам със здравния им проблем, да получа тяхното доверие. Само че там системата те е освободила да не приказваш за доплащания за консумативи, избор на екип и от професионален нарцисизъм, изключително в хирургичните среди - да не изпратиш пациента за второ мнение, все неща, с които не можех да привикна в България.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ