Михил фан Дрийш: Площад "Александър Невски" трябва да бъде пешеходен
ВизиткаМихил фан Дрийш е ландшафтен проектант и партньор-основател на холандското студио Felixx Landscape Architects & Planners През 2007 година се дипломира с отличие в компетентност Ландшафтна архитектура към университета в Гент, а през 2012 приключва магистърска степен в Амстердамската академия по архитектура.В своята работа слага мощен фокус върху екологичните провокации и стратегическото обмисляне. Неговата мощ като дизайнер е в пространствените проучвания, огромните урбанистични планове и в комплицираните планове за обществени пространства. Благодарение на посолството на Кралство Нидерландия, той взе присъединяване в проведения от Съюза на българските урбанисти семинар " Публичните пространства: Колективно преосмисляне и взаимно основаване посредством метода " основаване на място ".
В особено изявление за " Капитал " Михил фан Дрийш споделя за първите стъпки, нужни на София, с цел да усъвършенства средата, обръща внимание на казуса с колите и полярните настройки, приказва за това какъв брой са значими парковете и зеленината и за какво София би трябвало да ги резервира, както и по какъв начин столицата може да бъде резистентен град, който да се приспособява към климатичните промени.
Интервюто е взето на 27.09.2022 година За първи път ли идвате в София?
Да.
Реклама Какви бяха Вашите първи усещания за обществените пространства тук?
Вчера обиколих огромна част от градския център. Това, което първо ме впечатли, е, че София е в действителност зелен град. Където и да погледнете, можете да видите планината Витоша, тя ви заобикаля. Има и доста зелени паркове и дървета по дребните улици. Така че зеленият темперамент на града е на разположение и е много мощен. Друго нещо, което виждам, и което е по този начин и в други градове, е, че колите доминират. Доколкото разбирам, това е част от полемиката сега.
По време на събитието видяхме много положителни планове, които имат за цел да трансформират центъра в пешеходен и плануват велоалеи, само че това, което стана ясно, е, че градът е фрагментиран и по тази причина е характерно, когато стане дума за промени.
Това е огромен проблем тук - колите са по-важни от хората. Но какви би трябвало да са първите стъпки, които една община би трябвало да направи, с цел да покаже, че основаването на обществени пространства за хората не е толкоз " ужасно "? Как може да бъде изменен методът на мислене, че " колата е цар "? Сигурна съм, че един път, щом една пешеходна зона бъде обособена по верния метод, това ще бъде оценено. Но тук постоянно казусът е бил, че общината се опасява от недоволни.
Мисля, че най-ефективната стъпка е да се вгледате в системата за паркиране и да намалите броя на паркоместата в градския център, на равнището на земята. Но това е в действителност огромна тематика, която би трябвало да бъде дискутирана, тъй като визира на процедура всички. По-лесната първа стъпка е да се фокусирате върху съществуващите улици, които са по-обширни. Имам поради няколко пресечки и няколко по-големи улици и булеварди, като да вземем за пример пространството пред катедралата Св. Александър Невски. В момента наподобява като кръгово кръстовище с храм в средата, само че интензивността на трафика не е толкоз огромна. Мисля, че има няколко сходни места, където можете да ограничите инфраструктурата, да възбраните паркирането на коли, тъй че да не " нараните " никого, само че в това време да осигурите положително качество на средата. Това може да е първата стъпка за " бърза победа ", когато не си създаваш " съпротива " и си подготвен да покажеш какви може да са плюсовете.
В остарелия план за пространството към храм-паметника се предвиждаше да се отстранен паркингите. Независимият общински консултант Борис Бонев предложи на общинския съвет той да бъде пешеходен, само че срещна съпротивата на ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация. Фотограф: Георги Кожухаров
Следващата стъпка може да бъде преосмислянето на системата за придвижване - може да възбраните някои улици за коли или да извършите еднопосочни такива, само че това би трябвало да се направи на редовно равнище и изисква много време. Опитът да се намерят сходни места и да се стартира с пилотни планове, които плануват те да бъдат зелени и приятни зони, е добра стъпка. Също по този начин ще повлияе на полярните отзиви, които, мисля, съществува в града.
Реклама Наскоро имаше начинания за някои дребни пешеходни пресечки, само че единствено за един ден, а коли въпреки всичко минаваха. Правен е опит и ул. " Съборна " да бъде пешеходна, само че това по този начин и не се случи. Сега дребна част от нея въпреки всичко е пешеходна, само че все пак хората не я усещат такава - към момента вървят по тротоарите и като че ли се опасяват, че ще изскочи някоя кола. Какво би трябвало да се направи по този начин, че едно място да бъде припознато като пешеходна зона?
Особено значимо в историческите центрове е когато една улица към този момент не е " улица " да спре да наподобява като такава, тъй като другояче хората не престават да мислят, че вървят върху настилка, където са минавали коли. В сходни случаи би трябвало озеленяване. Това е още една полемика, която би трябвало да проведете: по какъв начин улиците, които не са доминирани от коли, би трябвало да наподобяват? Те би трябвало да бъдат доста зелени, а не просто да се засаждат по няколко растения. Мисля, че това доста трансформира атмосферата и усилва чувството за пешеходна зона, а не просто за място без коли.
Поляризацията в публичните настройки си проличава в София, счита архитектът. Фотограф: Цветелина Белутова Как би трябвало да се възнамеряват обществените пространства по този начин, че хем да са съответни за хората, хем да са устойчиви? Преди седмица в София имаше мощни стихии, а не мисля, че града е квалифициран за такива случаи. Какво може да направи, с цел да се оправи с климатичните промени?
Мисля, че ние по-скоро би трябвало да се приспособяваме към климатичните промени, тъй като към този момент не може да ги " спрем ". Трябва да създадем градовете си издръжливи на тях. Това става с доста добре озеленени улици; площади и паркове, които задържат вода и да я инфилтрират в земята. Освен това озеленяването въздейства на температурата: асфалтовата настилка излъчва топлота и по този начин се образуват т. нар " топлинни острови " (бел. авт. по този начин се назовават местата без зеленина и централизация на асфалт, които притеглят топлина). Когато имаш по-голяма асфалтова повърхност, това значи, че ще бъде по-горещо, до момента в който когато имаш повече зелени пространства това не се случва, тъй като зеленината всмуква жегата и я задържа. Така че озеленяването също по този начин дава друг дневен ред и тактика за по-добро поддържане на водата и температурата в центъра на града. Ето за какво е толкоз значимо.
Столичната община има проект да прави " зелени покриви " на старите здания и панелните блокове. Това допускам е стъпка, която може да помогне?
Това е огромен план, само че той се концентрира върху частните здания. Освен това тези " зелени покриви " могат да задържат вода на покрива, само че не оказват помощ за охлаждането на обществените пространства. Разбира се, значимо е това да се случи, само че програмата изисква колаборация сред община и притежателите на постройката. Но самата община носи отговорността за обществените пространства. Със сигурност " зелените покриви " са значими, само че би трябвало да бъдат част от един по-голям план. И не значи, че общината не би трябвало да прави нищо на равнище " улица ".
А какво може да помогне против т. нар " топлинни острови "? Ние имаме планове за " поп-ъп " паркове - дребни паркове сред блоковете, в учебни заведения, където е допустимо?
Да, това оказва помощ. Има разнообразни тактики по какъв начин да се " преодолеят " и главното е асфалтът да се размени със зелени пространства, които не задържат топлината. Водата и водните детайли също охлаждат въздуха.
В особено изявление за " Капитал " Михил фан Дрийш споделя за първите стъпки, нужни на София, с цел да усъвършенства средата, обръща внимание на казуса с колите и полярните настройки, приказва за това какъв брой са значими парковете и зеленината и за какво София би трябвало да ги резервира, както и по какъв начин столицата може да бъде резистентен град, който да се приспособява към климатичните промени.
Интервюто е взето на 27.09.2022 година За първи път ли идвате в София?
Да.
Реклама Какви бяха Вашите първи усещания за обществените пространства тук?
Вчера обиколих огромна част от градския център. Това, което първо ме впечатли, е, че София е в действителност зелен град. Където и да погледнете, можете да видите планината Витоша, тя ви заобикаля. Има и доста зелени паркове и дървета по дребните улици. Така че зеленият темперамент на града е на разположение и е много мощен. Друго нещо, което виждам, и което е по този начин и в други градове, е, че колите доминират. Доколкото разбирам, това е част от полемиката сега.
По време на събитието видяхме много положителни планове, които имат за цел да трансформират центъра в пешеходен и плануват велоалеи, само че това, което стана ясно, е, че градът е фрагментиран и по тази причина е характерно, когато стане дума за промени.
Това е огромен проблем тук - колите са по-важни от хората. Но какви би трябвало да са първите стъпки, които една община би трябвало да направи, с цел да покаже, че основаването на обществени пространства за хората не е толкоз " ужасно "? Как може да бъде изменен методът на мислене, че " колата е цар "? Сигурна съм, че един път, щом една пешеходна зона бъде обособена по верния метод, това ще бъде оценено. Но тук постоянно казусът е бил, че общината се опасява от недоволни.
Мисля, че най-ефективната стъпка е да се вгледате в системата за паркиране и да намалите броя на паркоместата в градския център, на равнището на земята. Но това е в действителност огромна тематика, която би трябвало да бъде дискутирана, тъй като визира на процедура всички. По-лесната първа стъпка е да се фокусирате върху съществуващите улици, които са по-обширни. Имам поради няколко пресечки и няколко по-големи улици и булеварди, като да вземем за пример пространството пред катедралата Св. Александър Невски. В момента наподобява като кръгово кръстовище с храм в средата, само че интензивността на трафика не е толкоз огромна. Мисля, че има няколко сходни места, където можете да ограничите инфраструктурата, да възбраните паркирането на коли, тъй че да не " нараните " никого, само че в това време да осигурите положително качество на средата. Това може да е първата стъпка за " бърза победа ", когато не си създаваш " съпротива " и си подготвен да покажеш какви може да са плюсовете.
В остарелия план за пространството към храм-паметника се предвиждаше да се отстранен паркингите. Независимият общински консултант Борис Бонев предложи на общинския съвет той да бъде пешеходен, само че срещна съпротивата на ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация. Фотограф: Георги Кожухаров
Следващата стъпка може да бъде преосмислянето на системата за придвижване - може да възбраните някои улици за коли или да извършите еднопосочни такива, само че това би трябвало да се направи на редовно равнище и изисква много време. Опитът да се намерят сходни места и да се стартира с пилотни планове, които плануват те да бъдат зелени и приятни зони, е добра стъпка. Също по този начин ще повлияе на полярните отзиви, които, мисля, съществува в града.
Реклама Наскоро имаше начинания за някои дребни пешеходни пресечки, само че единствено за един ден, а коли въпреки всичко минаваха. Правен е опит и ул. " Съборна " да бъде пешеходна, само че това по този начин и не се случи. Сега дребна част от нея въпреки всичко е пешеходна, само че все пак хората не я усещат такава - към момента вървят по тротоарите и като че ли се опасяват, че ще изскочи някоя кола. Какво би трябвало да се направи по този начин, че едно място да бъде припознато като пешеходна зона?
Особено значимо в историческите центрове е когато една улица към този момент не е " улица " да спре да наподобява като такава, тъй като другояче хората не престават да мислят, че вървят върху настилка, където са минавали коли. В сходни случаи би трябвало озеленяване. Това е още една полемика, която би трябвало да проведете: по какъв начин улиците, които не са доминирани от коли, би трябвало да наподобяват? Те би трябвало да бъдат доста зелени, а не просто да се засаждат по няколко растения. Мисля, че това доста трансформира атмосферата и усилва чувството за пешеходна зона, а не просто за място без коли.
Поляризацията в публичните настройки си проличава в София, счита архитектът. Фотограф: Цветелина Белутова Как би трябвало да се възнамеряват обществените пространства по този начин, че хем да са съответни за хората, хем да са устойчиви? Преди седмица в София имаше мощни стихии, а не мисля, че града е квалифициран за такива случаи. Какво може да направи, с цел да се оправи с климатичните промени?
Мисля, че ние по-скоро би трябвало да се приспособяваме към климатичните промени, тъй като към този момент не може да ги " спрем ". Трябва да създадем градовете си издръжливи на тях. Това става с доста добре озеленени улици; площади и паркове, които задържат вода и да я инфилтрират в земята. Освен това озеленяването въздейства на температурата: асфалтовата настилка излъчва топлота и по този начин се образуват т. нар " топлинни острови " (бел. авт. по този начин се назовават местата без зеленина и централизация на асфалт, които притеглят топлина). Когато имаш по-голяма асфалтова повърхност, това значи, че ще бъде по-горещо, до момента в който когато имаш повече зелени пространства това не се случва, тъй като зеленината всмуква жегата и я задържа. Така че озеленяването също по този начин дава друг дневен ред и тактика за по-добро поддържане на водата и температурата в центъра на града. Ето за какво е толкоз значимо.
Столичната община има проект да прави " зелени покриви " на старите здания и панелните блокове. Това допускам е стъпка, която може да помогне?
Това е огромен план, само че той се концентрира върху частните здания. Освен това тези " зелени покриви " могат да задържат вода на покрива, само че не оказват помощ за охлаждането на обществените пространства. Разбира се, значимо е това да се случи, само че програмата изисква колаборация сред община и притежателите на постройката. Но самата община носи отговорността за обществените пространства. Със сигурност " зелените покриви " са значими, само че би трябвало да бъдат част от един по-голям план. И не значи, че общината не би трябвало да прави нищо на равнище " улица ".
А какво може да помогне против т. нар " топлинни острови "? Ние имаме планове за " поп-ъп " паркове - дребни паркове сред блоковете, в учебни заведения, където е допустимо?
Да, това оказва помощ. Има разнообразни тактики по какъв начин да се " преодолеят " и главното е асфалтът да се размени със зелени пространства, които не задържат топлината. Водата и водните детайли също охлаждат въздуха.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ