Аксиния Баева: Онлайн търговията нарасна с 60%, но в търговските обекти се сви с 20-50%
ВизиткаАксиния Баева е заместник-председател на Българската ритейл асоциация и изпълнителен шеф на веригата " Спорт хранилище ". Тя е магистър инженер-химик, има и втора магистратура за " Организационен психолог ". Занимава се с ритейл от 15 години. Професионалният й опит включва работа със системи за ръководство на качеството (вътрешен инспектор по качество), маркетинг и търговия, ръководство на процеси и екипи, развиване на вериги магазини. Българска ритейл асоциация сплотява търговци на дребно, опериращи на българския пазар. Те съставляват известни и добре познати марки и магазини, които най-често (но не само), се намират в търговски центрове вид " мол ". В края на март 2021 година члeновете й са към 150, които поддържат общо към 800 магазина на приблизителна обща повърхност от 100 хиляди кв. метра и в които работят близо 10 000 души. Асоциацията е учредена през 2009 година, а базата й данни включва над 450 търговци на дребно. Как една година пандемия и ограничения се отразяват на фирмите в сектора, занимаващи се с търговия на дребно? С какъв брой % приблизително са спаднали продажбите, какъв брой служители/собственици на обекти са останали без претовареност?
Около 85% от магазините на членовете на Българската ритейл асоциация, (които са към 150), бяха затворени поради ограничаващи ограничения. Голяма част от тях нямат нито един обект отвън търговски център, а предходната година действително имаше 100 неработни дни за моловете - това е една трета от годината. Ето за какво че при тези обекти приказваме за трагично високи спадове, само че като цяло оборотите на другите търговци са паднали с 20 до 40-50 %. За три месеца загубите единствено за членовете на асоциацията надхвърят 100 млн. лв.. Другият резултат от една година пандемия е равнището на безработицата. Според данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта над 400 хиляди души са новорегистрираните безработни в бюрата по труда от началото на пандемията до момента. По общи оценки считаме, че една трета от тях са хора от нашия бизнес.
Имате ли информация или експертни оценки какъв брой % от търговията минава през моловете?
Асоциацията не е правила такава оценка. Информацията, която имам, на база опита ми в огромна омниканална компания, е, че за 2020 година 45% от бизнеса е минал през моловете, макар че близо една трета от годината те не работиха. Този факт е обвързван с метода, по който фирмите структурират и разпределят комерсиалните си площи - " мол по отношение на улица ". До момента моловете бяха притегателна мощ както за нас като наематели, по този начин и за клиентите, поради опциите, които оферират - развлечение, предпазена от атмосферни въздействия среда, образуване на събития и други под., гарантиращи висок трафик. Сходен огромен дял в бизнеса може да се чака разумно за компании, свързани с потребителски артикули от вида на дрехи, обувки, долни дрехи, играчки, телефони, бижутерия, оптики, дрогерии и т.н.При огромните вериги от сегмент " Направи си самичък " (Praktiker, Mr. Bricolage, т.н.) разпределението на комерсиалните площи е тъкмо противоположното и мощно в интерес на местоположения отвън мол.
Българската ритейл асоциация преди дни разгласи, че 15% от търговците са банкрутирали. Как стигате до цифрата и какво визирате - затворени трайно или краткотрайно обекти? Какъв вид са?
Държим връзка с множеството ритейлъри в България. Базата ни данни е с над 450 мейла и по този начин стигаме до изказванието, че 15% от търговците са банкрутирали. Това са трайно затворени обекти, които не биха имали запас да рестартират бизнеса си - дребни и междинни магазини, ситуирани и по централни улици, и в молове.
Кои компании в бранша са най-пострадали и кои имат най-малки проблеми?
Компаниите без електронни магазини, намиращи се в комерсиалните центрове, сигурно са най-пострадали от затварянията, тъй като за тях няма опция. Фирмите, опериращи и онлайн, и офлайн, имат най-малко някакъв късмет за известни равнища на доходи посредством електронната търговия. Това напълно не значи, че онлайн приходите могат да компенсират изчезналите обороти от затворените магазини, само че сигурно поддържат по някакъв метод магазините живи.
Моите наблюдения и директният ми опит демонстрират, че като цяло браншът на търговията на дребно пострада извънредно доста заради няколко аргументи. Средният спад с 30-40% на оборота на търговците на дребно на годишна база се дължи на фрапантния 50-процентов спад на трафика от клиенти. Отдаваме го на основаната всеобща неуравновесеност и боязън от болест, което ограничи посещаемостта на магазините. Вторият огромен проблем за търговията на дребно е маржът. Сезонността на бизнеса с облекла и обувки води до доста промени в плануваните маржове, защото при затворени магазини се постановат по-сериозни понижения и онлайн, и в магазините, с цел да може търговецът да почисти сбирката и да си обезпечи нови средства, с които да стартира идващия сезон. Но когато обектите са затворени, това е невероятно и това се отразява отрицателно върху маржа на фирмите.
Около 85% от магазините на членовете на Българската ритейл асоциация, (които са към 150), бяха затворени поради ограничаващи ограничения. Голяма част от тях нямат нито един обект отвън търговски център, а предходната година действително имаше 100 неработни дни за моловете - това е една трета от годината. Ето за какво че при тези обекти приказваме за трагично високи спадове, само че като цяло оборотите на другите търговци са паднали с 20 до 40-50 %. За три месеца загубите единствено за членовете на асоциацията надхвърят 100 млн. лв.. Другият резултат от една година пандемия е равнището на безработицата. Според данните на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта над 400 хиляди души са новорегистрираните безработни в бюрата по труда от началото на пандемията до момента. По общи оценки считаме, че една трета от тях са хора от нашия бизнес.
Имате ли информация или експертни оценки какъв брой % от търговията минава през моловете?
Асоциацията не е правила такава оценка. Информацията, която имам, на база опита ми в огромна омниканална компания, е, че за 2020 година 45% от бизнеса е минал през моловете, макар че близо една трета от годината те не работиха. Този факт е обвързван с метода, по който фирмите структурират и разпределят комерсиалните си площи - " мол по отношение на улица ". До момента моловете бяха притегателна мощ както за нас като наематели, по този начин и за клиентите, поради опциите, които оферират - развлечение, предпазена от атмосферни въздействия среда, образуване на събития и други под., гарантиращи висок трафик. Сходен огромен дял в бизнеса може да се чака разумно за компании, свързани с потребителски артикули от вида на дрехи, обувки, долни дрехи, играчки, телефони, бижутерия, оптики, дрогерии и т.н.При огромните вериги от сегмент " Направи си самичък " (Praktiker, Mr. Bricolage, т.н.) разпределението на комерсиалните площи е тъкмо противоположното и мощно в интерес на местоположения отвън мол.
Българската ритейл асоциация преди дни разгласи, че 15% от търговците са банкрутирали. Как стигате до цифрата и какво визирате - затворени трайно или краткотрайно обекти? Какъв вид са?
Държим връзка с множеството ритейлъри в България. Базата ни данни е с над 450 мейла и по този начин стигаме до изказванието, че 15% от търговците са банкрутирали. Това са трайно затворени обекти, които не биха имали запас да рестартират бизнеса си - дребни и междинни магазини, ситуирани и по централни улици, и в молове.
Кои компании в бранша са най-пострадали и кои имат най-малки проблеми?
Компаниите без електронни магазини, намиращи се в комерсиалните центрове, сигурно са най-пострадали от затварянията, тъй като за тях няма опция. Фирмите, опериращи и онлайн, и офлайн, имат най-малко някакъв късмет за известни равнища на доходи посредством електронната търговия. Това напълно не значи, че онлайн приходите могат да компенсират изчезналите обороти от затворените магазини, само че сигурно поддържат по някакъв метод магазините живи.
Моите наблюдения и директният ми опит демонстрират, че като цяло браншът на търговията на дребно пострада извънредно доста заради няколко аргументи. Средният спад с 30-40% на оборота на търговците на дребно на годишна база се дължи на фрапантния 50-процентов спад на трафика от клиенти. Отдаваме го на основаната всеобща неуравновесеност и боязън от болест, което ограничи посещаемостта на магазините. Вторият огромен проблем за търговията на дребно е маржът. Сезонността на бизнеса с облекла и обувки води до доста промени в плануваните маржове, защото при затворени магазини се постановат по-сериозни понижения и онлайн, и в магазините, с цел да може търговецът да почисти сбирката и да си обезпечи нови средства, с които да стартира идващия сезон. Но когато обектите са затворени, това е невероятно и това се отразява отрицателно върху маржа на фирмите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ