България на 2 скорости: всеки втори в София е висшист, а всеки четвърти в страната е нискообразован
Висшистите преобладават в София и огромните градове Области като Сливен, Кърджали и Силистра изпъкват в подредбата за най-голям дял нискообразовани и най-вече безработни и неактивни Коефициентът на безработица е 10.1% общо за страната
През 2021 година просветителната ножица в България продължава да бъде необятно разтворена. Въпреки че през годините делът на най-нискообразованите българи понижава, а този на приключилите университет пораства, към момента в двете крайности на скалата хората с главно и по-ниско обучение в страната са повече от висшистите. Това сочат социално-икономическите данни от последното броене на популацията, които Национален статистически институт разгласява в понеделник.
Данните са значими, тъй като влизат в дълбочина и за следващ път затвърждават развиването на България на две скорости: Северозападът, както и областите с висок дял турско и ромско население, явно изостават по отношение на останалите. Очевидна е и връзката сред просветителния статус и заетостта - безработицата е едвам 4.4% измежду висшистите, до момента в който измежду хората с начално и по-ниско обучение тя е 43.6% .
Няколко области в България пък изпъкват в класацията с отрицателен знак - там има висок дял на слаообразованите и необразованите, висока безработица, висок дял на хора в дейна възраст, които нито работят, нито учат и така нататък Сред тях са Сливен, Кърджали и Хасково, както Разград, Търговище и Силистра в Северозиточна България.
Реклама
Безработицата и неактивността особено е проблем и в Северозапада - Видин, Монтана и Враца. Лошият учебен статус и високите равнища на неактивни хора от своя страна не оказват помощ и за привличането на по този начин нужните вложения, които да разкррият работни места в тези райони.
Повече висшисти, само че още повече с главно и по-ниско обучение
Всеки четвърти българин има приключено висше обучение (25.5%), като за 20 години този дял е повишен с близо 6%. Жените с университетска тапия са повече от мъжете (29 против 21%), а предстоящо максимален е делът на висшистите в градовете. В столицата съвсем всеки втори (43%) е с тапия от университет, а огромните градове - всеки трети, до момента в който в селата един на 10 поданици е приключил висше учебно заведение.
Реклама
В същото време обаче, макар напредъка през годините, необразованите и ниско образованите българи не престават да съставляват близо 27% от популацията. Над 1 млн души (16.4%) са с главно обучение, а съвсем 11% - с начално или по-ниско. От тях над 350 хил души са приключили единствено 4-ти клас, още над 270 хил не са стигнали и до там, а съвсем 42 хиляди в никакъв случай не са започвали учебно заведение. На картата с най-голям дял на ниско и необразованите изпъкват областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%). Най-малко нискообразовани хора пък има в Габрово (7.4%), Перник (8%) и град София (8.1%).
Що се отнася до среднистите - една трета от тях са приключили гимназии, а две трети - професионални учебни заведения, като измежду хората с професионално приблизително обучение има повече мъже в сравнение с дами, само че действително разликата не е основна - 57 против 43%.
Пазарът на труда
Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като отношение на броя на стопански дейните лица на възраст сред 15 и 64 г към общото население в същата възрастова група. Към 2021г в страната има 2.8 млн. стопански дейни лица (между 15 и 64 г). Спрямо най-високият му миг - 1985г., той е намалял с над 1.6 млн. души.
През 2021 година просветителната ножица в България продължава да бъде необятно разтворена. Въпреки че през годините делът на най-нискообразованите българи понижава, а този на приключилите университет пораства, към момента в двете крайности на скалата хората с главно и по-ниско обучение в страната са повече от висшистите. Това сочат социално-икономическите данни от последното броене на популацията, които Национален статистически институт разгласява в понеделник.
Данните са значими, тъй като влизат в дълбочина и за следващ път затвърждават развиването на България на две скорости: Северозападът, както и областите с висок дял турско и ромско население, явно изостават по отношение на останалите. Очевидна е и връзката сред просветителния статус и заетостта - безработицата е едвам 4.4% измежду висшистите, до момента в който измежду хората с начално и по-ниско обучение тя е 43.6% .
Няколко области в България пък изпъкват в класацията с отрицателен знак - там има висок дял на слаообразованите и необразованите, висока безработица, висок дял на хора в дейна възраст, които нито работят, нито учат и така нататък Сред тях са Сливен, Кърджали и Хасково, както Разград, Търговище и Силистра в Северозиточна България.
Реклама
Безработицата и неактивността особено е проблем и в Северозапада - Видин, Монтана и Враца. Лошият учебен статус и високите равнища на неактивни хора от своя страна не оказват помощ и за привличането на по този начин нужните вложения, които да разкррият работни места в тези райони.
Повече висшисти, само че още повече с главно и по-ниско обучение
Всеки четвърти българин има приключено висше обучение (25.5%), като за 20 години този дял е повишен с близо 6%. Жените с университетска тапия са повече от мъжете (29 против 21%), а предстоящо максимален е делът на висшистите в градовете. В столицата съвсем всеки втори (43%) е с тапия от университет, а огромните градове - всеки трети, до момента в който в селата един на 10 поданици е приключил висше учебно заведение.
Реклама
В същото време обаче, макар напредъка през годините, необразованите и ниско образованите българи не престават да съставляват близо 27% от популацията. Над 1 млн души (16.4%) са с главно обучение, а съвсем 11% - с начално или по-ниско. От тях над 350 хил души са приключили единствено 4-ти клас, още над 270 хил не са стигнали и до там, а съвсем 42 хиляди в никакъв случай не са започвали учебно заведение. На картата с най-голям дял на ниско и необразованите изпъкват областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%). Най-малко нискообразовани хора пък има в Габрово (7.4%), Перник (8%) и град София (8.1%).
Що се отнася до среднистите - една трета от тях са приключили гимназии, а две трети - професионални учебни заведения, като измежду хората с професионално приблизително обучение има повече мъже в сравнение с дами, само че действително разликата не е основна - 57 против 43%.
Пазарът на труда
Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като отношение на броя на стопански дейните лица на възраст сред 15 и 64 г към общото население в същата възрастова група. Към 2021г в страната има 2.8 млн. стопански дейни лица (между 15 и 64 г). Спрямо най-високият му миг - 1985г., той е намалял с над 1.6 млн. души.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ