Kак Европа научи къде отиват птиците през зимата и забележително безумните теории преди това
Вината не е тяхна, има доста неща, които им пречат да проверяват това любопитно всеобщо изгубване на толкоз огромна част от животинския свят – мъчно е човек да се концентрира върху птиците, когато в същото време се пробва да не почине от чума.
Градинска червеноопашка
Основната доктрина, която датира чак от времето на Аристотел и Древна Гърция, е, че птиците през зимата спят зимен сън и че градинските червеноопашки се трансформират през студените месеци в червеногръдки, а градинските коприварчета се трансформират в черноглави коприварчета…
Червеногръдка
Колкото и странни да са тези теории, те са някак си за предпочитане пред някои други – като да вземем за пример тази на британския академик от 17 век Чарлз Мортън. Той има вяра, че през зимата птиците отлитат на Луната като летят в продължение на 60 дни с 201 километра в час… Трябва да отбележим въпреки всичко, че Чарлз живее в един век, в който човек може умерено да каже „ къде да идат птиците, в случай че не на Луната? “ и да резервира позицията си на почитан човек на науката.
Още по-странна бе концепцията – упомената в „ Илиада “ на Омир, а по-късно и обсъждана като действителен факт от Плиний Стари – че всяка година жеравите летят на юг, с цел да продължат дългогодишната си война с „ пигмеите “, след хубава дълга отмора от нея. Плиний написа, че „ пигмеите “ яздят а гърба на овце и нападат жеравите, с цел да изядат яйцата им и по този начин да поддържат количеството им ниско, до момента в който жеравите ги нападат от своя страна в един циничен боен кръговрат…
Но тогава от небето долита пояснение. С много огромно копие, забодено във врата.
През 1822 година покрай немското село Клюц е видян бял щъркел, който носи обяснението на вековната мистерията с дължина 76 сантиметра тъкмо през врата му под формата на копие. Установява се, че това копие е направено от африканска дървесина, което от своя страна удостоверява, че щъркелът е съумял да прелети 3200 километра до Африка за зимата, преди да предприеме голямото назад пътешестване до Германия, където неотложно е погубен и препариран.
Разбира се, не е никаква разтуха за птицата, която първо е била тежко ранена, а по-късно е направила епично странствуване, единствено с цел да бъде доубита при идването си, само че тя потвърждава една дребна за времето си доктрина за миграцията и може би по-важното – отхвърля редица искрено безумни хрумвания за държанието на птиците.
