Винаги съм вярвал, че съдбата и талантът на отделния човек

Винаги съм вярвал, че ориста и геният на обособения човек го водят напред (в случая става дума за зрителя), а се оказа, че ще би трябвало да чакаме огромен артист от Холивуд да ни поведе към прояснение.

„ Представяте ли си – продължи шефът на Народния спектакъл, - ами в случай че Малкович си хареса някой млад артист и го заведе в Америка… Какъв късмет, каква опция! “
Е по това си проличава, че приличаме на резерват. Не тъкмо за индианци – те са в Америка. Приличаме на резерват за комплексари.

Джон Малкович е огромен артист, доста огромен – физиономен, друг, разтърсващ от време на време. Ролите му се помнят и човек ги носи в себе си, сеща се за тях. Вероятно е и добър режисьор.

Но да се подмокряме, че след три години вероятно ще се появи в Народния спектакъл, ми се вижда но доста пресилено, дори смешно.

Ние сме имали и имаме режисьори и артисти, които не са по-долу от Малкович. Вярно, той е знаменит, само че чак пък да го чакаме три години като в национална ария, с цел да ни ощастливи и поведе…

Нуждата от реклама и сензация е разбираема, само че самочувствието – ееех, самочувствието…

Николай Милчев