Винаги предпочитам да вярвам, че нещата ще се случат, казва

" Винаги избирам да имам вяра, че нещата ще се случат ", споделя Марио Бакалов - водач с към този момент 20 годишен стаж, мотивационен преподавател и същински оптимист. Неслучайно всеки, който е общувал с него, счита, че е усмихнат и положителен човек. А това са качества, които могат да са ти от изгода освен в небето. 

Именно поради вярата в детската си фантазия - че някой ден ще стане водач, Бакалов стремглаво върви към реализирането й още от пет-шест годишен. Като дете се занимава с авиомоделизъм, по-късно участва на подготовка на екипаж в действителен симулатор, а на 18 години прави първия си независим полет.

" И до ден сегашен разнообразни обстановки удостоверяват, че още като дете съм се влюбил в подобаващата за мен специалност ", споделя с усмивка Марио. А той има доста мотиви за горделивост в кариерата си. През 2016 година той е първият, който приземява в България най-големия пътнически аероплан в света А-380. Все още е и единственият българин капитан в Луфтханза.

Всичко това обаче не трансформира Марио Бакалов в техничар. Напротив, той продължава да обича да поддържа връзка с хората, да разисква разнообразни въпроси с тях и да се смее с тях. " Да си отзивчив е едно от най-основните и значими междуличностни качества ", счита той и го потвърждава с известните си мотивационни речи. А неговите истории влияят на хората и ги въодушевяват и те да реализират своите фантазии.

Кой е най-честият фатализъм за работата ви, с който се сблъсквате?

Много са. Например че самолетът лети напълно автоматизирано и водачите са непотребни, или че да си част от самолетен екипаж значи да имаш лек живот, доста свободно време и единствено летни дестинации. Предразсъдък е догатката, че фамилен живот с тази специалност не е вероятен - просто изисква по-сериозна организация и отдаденост.

Имате ли обичани дестинации, до които предпочитате да летите?

В Европа хвърча на драго сърце до Ница, Атина, Краков или Лисабон. На дългите полети обожавах да хвърча до Кейптаун, Рио де Жанейро, Лос Анжелис, Банкок и Сингапур.

Кое приемате за най-големия си триумф в кариерата, както и в персоналния си живот?

Най-големият триумф за един водач са безаварийни полети - в моя случай това са 20 години полети с щастливи кацания и над 13000 часа във въздуха. Иначе считам, че кацането с А380 в София и цялата организация към този полет, която лиши пет години, са най-вълнуващото ми професионално достижение. С него с моите сътрудници успяхме да вдъхновим мнозина и седем години по-късно срещам младежи, които ми описват, че точно това събитие ги е инспирирало да стартират кариера в авиацията. В персонален проект несъмнено няма по-важно от това да създадеш семейство и да наблюдаваш по какъв начин се развиват децата ти.

Какви препоръки бихте дали на младежите, които желаят да летят - безусловно и преносно?

На мен ми е помогнало да бъда самодеен и самодеен - да не очаквам да се случи нещо, а самичък да се погрижа то да стане. Смятам, че е належащо да имаме вяра в нас и нашите благоприятни условия, тъй като единствено тогава има късмет да се случи даже невъзможното.

За тези, които търсят кариера в авиацията, в днешно време има доста благоприятни условия. Бих посъветвал младежите да се осведомят къде се намират най-хубавите авиационни учебни заведения и самолетни компании по света, които оферират образование на високо равнище, а по-късно и обезпечена работа. Изборът на вярната пилотска школа е сходен ненапълно на избора на верния университет, като максимата би трябвало да е " учете се от най-хубавите ".

Какво още не знаем за, а би трябвало?

Тези, които ме познават най-добре, знаят, че постоянно си пея или напявам някоя мелодия, даже и в пилотската кабина.

Какво следва пред вас през идващите месеци?

По време на коледните празници ще бъда със фамилията в Тайланд. А през 2024 година твърдо съм решил да се опитам да оказа помощ на хората със боязън от хвърчене, като им предложа онлайн семинари по тематиката дружно с авиопсихолог.