Ибах телевизионния театър
Винаги отивам на български филми и съвсем постоянно скърбя, само че считам това за собствен родолюбив дълг. Редно е човек да поддържа родното кино. Откакто казармата отпадна, а доброволчеството няма отношение към изкуството, киното е инструмент за сближение на общността. Разбира се, аз изрично не желая да съм в общественост с тези, които харесват последния филм за Левски, поръчковия "Дамасцена ", "Бензин ", "Войвода ", "ХІ А "... Всеки от тези филми не одобрявам по разнообразни аргументи, само че това, което ги сплотява, за мен е едно общо, непреодолимо възприятие на стеснение, позор и лека до тежка гадност. Ако някой има огромна (финансова) потребност, да написа за тях, да го прави, аз не бих... Все още не съм наясно с отношението си към награждавания "Вездесъщия ", а за прехвалената „ Безкрайна Градина “ на Галин Стоев, скърбя. Съжалявам за излишно пришитата настояща линия и съгласно мен това е прахосан късмет за хубав роман. Но ето, с ненаситност ще вземам участие в разногласието за "Възвишение ".
В една празнична по здрач се оказах в уютното Г8 и вместо да си закупувам нормалните два билета, с цел да се състои прожекцията, дребната зала съвсем се изпълни с интелигентни хора на междинна възраст. Дотук добре. Още по-добро беше началото на "Възвишение " - дълъг героичен кадър, небе, птица, от птичи взор се взираме в лицето на артист с очи на хъски... ”возвисяваме се” в съвсем единственото за този филм „ единение “ на тон и картина... само че доста бързо се приземяваме няколко фрагмента по-късно, в първото обстоятелствено и подправено изречение.
Очевидно режисьорът, в името на това да стане ясно накъде и за какво някой си е побегнал за нещо си, се остави на вербалните обяснения – явен знак, че по този начин нареченият киноезик е непознат и неразбираем нему. По-късно това съмнение, уви, се затвърди. В американските бози в никакъв случай не се оставят да зависят от казани подправени реплики, несполучлив кастинг или инцидентни хрумвания - Индустрията бълва шаблон след шаблон на гледни точки, ударения, монтаж на фрагменти, филм след филм, с все по-прости, вероятно съответни за всеобщата просвета послания, само че в редките случаи, когато се прави положително авторско кино, то в действителност е авторско. И постоянно е положително.
Това не може да се каже за "Възвишение ", разкрачено сред възторг, тук-таме професионализъм, изцяло непотребен реверанс към известни ТВ звезди, в името на възможен зрителски триумф, т.е. нито е авторско, нито е чак пък толкоз комерсиално. Филмът вероятно е сниман дълго и вероятно е работен саможертвено и себеотрицателно. Но това не може да бъде претекст да се оставят такова необяснимо количество дължини, които сигурно имат стойност само за екипа, може би сантиментална. Навярно режисьорът, сходно на множеството си сътрудници, се препитава с телевизия и това, уви, е непоправимо. Всяко прехранване е почтено за почитание, само че жанрът си е род, все едно някоя шведска порно актриса да реши да играе роля на Лив Улман – няма по какъв начин да не срещне известни усложнения... Та въпросният кино език надали някой знае какво тъкмо съставлява, само че неналичието му незабавно се вижда, регистрира и записва, даже да си непретенциозен кинопотребител с умерено IQ.
В този филм просто няма живот отвън написаните подиуми и вербалните послания, няма темп на фрагментите, монтажът е зле, а възприятието, че гледаш 3D картичка със тон и музика те съпътства във времето, когато не си задрямал. За неналичието на единение, съществено способства музиката, плоска, фрагментарна - още веднъж в същото съмнение сред авторство и всеобща просвета, сякаш комична с откъс от „ семена в браздите” или още по-комична класика като илюстративен коментар, да вземем за пример, на кражбата на костюма на французина. Музиката е зле, само че композиторът въпреки и драматургично безсилен, най-малко е просветен и не черпи ненаказуемо от Ютюб - нормална практитика, ширеща се всеобщо по сцените и екраните в последно време.
Операторът снима красиво и... нямам какво друго да кажа, учудващо звукът е ОК, думите се чуват и схващат. Художникът е почти, само че по какъв начин пък в един български исторически филм не се постараха жълтиците, камите и ножовете да наподобяват по-истински!? Имаше най-малко един по-достоен атрибут - револвер, значим за действието. Драги ми кинопроизводителю, може да ти се коства, че издребняваме прекомерно, само че като си ме поканил в друга ера постарай се малко по-детайлно!
От времето на българското кино, когато американските злодеи са се напивали с Кока Кола, имало нарицателно за незапознат реквизитор: Борко-Бутафорко. В този филм Борко се прояви най-много в изброените тенекии. Художникът на костюмите беше добър при основните герои, доста добър за Димитър Общи като гарибалдиец, без евтините му пръстени... и изцяло катастрофира с полуградските костюми, които като че ли бяха заети от телевизионния спектакъл от Хачово време - бялото на ризите вади очите, вероятно също табиет от рекламите за перилни препарати. Няма метод да харесаме перуката на Бахаров, както и оперетното наличие на Вергов! Очевидно режисьорът им е признателен за присъединяване, само че ние не изпитваме сходни усеща. Най-органично на това тяхно звездно наличие би било да изпълнят нещо от "Криворазбраната цивилизация ".
Би трябвало режисьорът да внимава за стила и усета на описа, а продуцентът да обезпечава производството и сполучливото разпространяване. Тоест в случай че режисьорът кани някого единствено с цел да ме притегли като фен, той защо се грижи!? Световна процедура е звезди да поддържат филм, или създател, само че нормално е в стила на творбата, тук това присъединяване се е отразило отрицателно на крайния резултат... а и на нас. Защото всичко виждаме и не желаеме да ни подценяват, най-малко за два часа не!
Все отново филм има и филмът има зрителски триумф. Постижение е, че ни домъчнява за едни момчета, избрали да се возвисят. Разказът е без доста патетика и подвиг, само че... Как по този начин става да е безпределно муден, а в същото време да препуска в претекстовете на героите: от роман за две момчета, тръгнали да търсят Левски, какво и по какъв начин стана, вътре в една сцена Гичо, внезапно се трансформира в съзнателен мъдрец с прозрения за българското съществуване в частност и мира Божий като цяло. Постижение на кино лентата е, че основава пространство за размишления като: „ абе ревулуция, ревулуция, но по-добре да няма кръв ", или за какво взимат на индивида воловете, за какво навръх този чиляк, или за трогателните първи думи на пребития наследник към майката, че не им оставя дълг.
Запомняща се е сцената с прекосяването на каруцата с наказания, през нехаещия в всекидневието си град. Добро е безвремието на едно непрекъснато очакване, неразбираемо на какво, или кого, когато надали не от досада се подхващат ревулуционни дейности. Тоест благоприятни условия за размисъл има, само че явен жанр на кино лентата няма. В стилистиката на кино лентата можеше да вземем за пример задкадровият глас да върви, а сцените били те комични, парадоксални, или битово-фекални, да нямат нищо общо с вътрешния живот на героя, или нещо друго можеше да е, само че да е явен и разбираем почеркът, методът, методът на роман... до момента в който в този момент са ясни единствено претекстовете на произвеждане – хем малко литература с тук-таме философия, хем зрителски триумф.
Разбира се, посланието е основано на неизменимото: какъв брой са заспали, нечитави и нефели българите и като предписание, предателят и мошеникът са най-симпатичните герои, някак благи и родни. Срамна е и гибелта на героя на Геро - то не бе взиране, пулене и блещене в една оперна стилистика, сходна на стилистиката на няколкото финала, от които на най-най-последния финален край, когато потерята, другояче проведена и по британски стегната, услужливо изчаква всеки да извърши финалната си песен, с цел да възобнови стрелбата още веднъж и още веднъж.
Всъщност преди време гледах представлението по книгата в Пловдивския спектакъл и с помощта на него ми беше по-ясно кой кой е и какво в действителност става. В книгата псувните и отвлечените наивни монолози придават темп и гъстота и в театъра това някак е непокътнато. Затова предлагам да се види това зрелище на Пловдивския спектакъл, то е по-успешната реализация на "Възвишение ". Едва ли Милен Русков е новият Вазов, само че след този филм замечтах за една надарена реализация на "Под игото ", като ще се возвисяваме, да е още по! Актьори най-малко има - Александър Алексиев, безусловно използван във всяка международна продукция, с изключение на лекото преиграване с почернените си зъби и добре, че му омръзва тази нелепа хрумка. Чудесен е Асенчо - мил, незлоблив, само че малко неубедително воден в кражбите и измяната, Жълъда – доста добър, с живописна зурла и обещаващо кинобъдеще... също Коня е доста добър, нека да има дълъг живот.
Нелоша е общо взето четата, само че с доста неприятен табиет да гледат съпричастно в темето на говорещия на напред във времето артист и да се смеят заедно на неразбираемо какво. Обезпокоително по „ воеводски” беше водена четата, та се зачудих дали някои от актьорите не са притичвали за фотоси от единия в другия филм. Режисьорът е уважителен към Васил Михайлов, който припомня за Постол Войвода в Мерата. Параскева Джукелова е натоварена с прекомерно комплицирани усеща – упрек ли, яд ли или болежка, прекалено много за толкоз малко появяване.
Ако гледате единствено кино лентата, може би ще отдадете някои недостатъци на литературния материал. Но дългите опашки за подпис от Милен Русков на Панаира на книгата, ще ви опровергаят - допустимо е да е положително, както и да е всеобщо. Жалко е, че не се е намерило метод и Георги Господинов да отвори дюкян паралелно, с цел да се види, че и за него ще се редят съвсем същите хора. Защото е допустимо да харесаш и Русков, и Господинов, и че работата в културата не е или-или, а единствено И! Както и в политиката би трябвало да е, но не е...
Абеее... Добре че го има този филм, тъй като:
Държаво, моя родино, давай пари да се вършат филми, като има повече, има късмет да се появи и някой добър!
Автор: Атанас Стоянов
В една празнична по здрач се оказах в уютното Г8 и вместо да си закупувам нормалните два билета, с цел да се състои прожекцията, дребната зала съвсем се изпълни с интелигентни хора на междинна възраст. Дотук добре. Още по-добро беше началото на "Възвишение " - дълъг героичен кадър, небе, птица, от птичи взор се взираме в лицето на артист с очи на хъски... ”возвисяваме се” в съвсем единственото за този филм „ единение “ на тон и картина... само че доста бързо се приземяваме няколко фрагмента по-късно, в първото обстоятелствено и подправено изречение.
Очевидно режисьорът, в името на това да стане ясно накъде и за какво някой си е побегнал за нещо си, се остави на вербалните обяснения – явен знак, че по този начин нареченият киноезик е непознат и неразбираем нему. По-късно това съмнение, уви, се затвърди. В американските бози в никакъв случай не се оставят да зависят от казани подправени реплики, несполучлив кастинг или инцидентни хрумвания - Индустрията бълва шаблон след шаблон на гледни точки, ударения, монтаж на фрагменти, филм след филм, с все по-прости, вероятно съответни за всеобщата просвета послания, само че в редките случаи, когато се прави положително авторско кино, то в действителност е авторско. И постоянно е положително.
Това не може да се каже за "Възвишение ", разкрачено сред възторг, тук-таме професионализъм, изцяло непотребен реверанс към известни ТВ звезди, в името на възможен зрителски триумф, т.е. нито е авторско, нито е чак пък толкоз комерсиално. Филмът вероятно е сниман дълго и вероятно е работен саможертвено и себеотрицателно. Но това не може да бъде претекст да се оставят такова необяснимо количество дължини, които сигурно имат стойност само за екипа, може би сантиментална. Навярно режисьорът, сходно на множеството си сътрудници, се препитава с телевизия и това, уви, е непоправимо. Всяко прехранване е почтено за почитание, само че жанрът си е род, все едно някоя шведска порно актриса да реши да играе роля на Лив Улман – няма по какъв начин да не срещне известни усложнения... Та въпросният кино език надали някой знае какво тъкмо съставлява, само че неналичието му незабавно се вижда, регистрира и записва, даже да си непретенциозен кинопотребител с умерено IQ.
В този филм просто няма живот отвън написаните подиуми и вербалните послания, няма темп на фрагментите, монтажът е зле, а възприятието, че гледаш 3D картичка със тон и музика те съпътства във времето, когато не си задрямал. За неналичието на единение, съществено способства музиката, плоска, фрагментарна - още веднъж в същото съмнение сред авторство и всеобща просвета, сякаш комична с откъс от „ семена в браздите” или още по-комична класика като илюстративен коментар, да вземем за пример, на кражбата на костюма на французина. Музиката е зле, само че композиторът въпреки и драматургично безсилен, най-малко е просветен и не черпи ненаказуемо от Ютюб - нормална практитика, ширеща се всеобщо по сцените и екраните в последно време.
Операторът снима красиво и... нямам какво друго да кажа, учудващо звукът е ОК, думите се чуват и схващат. Художникът е почти, само че по какъв начин пък в един български исторически филм не се постараха жълтиците, камите и ножовете да наподобяват по-истински!? Имаше най-малко един по-достоен атрибут - револвер, значим за действието. Драги ми кинопроизводителю, може да ти се коства, че издребняваме прекомерно, само че като си ме поканил в друга ера постарай се малко по-детайлно!
От времето на българското кино, когато американските злодеи са се напивали с Кока Кола, имало нарицателно за незапознат реквизитор: Борко-Бутафорко. В този филм Борко се прояви най-много в изброените тенекии. Художникът на костюмите беше добър при основните герои, доста добър за Димитър Общи като гарибалдиец, без евтините му пръстени... и изцяло катастрофира с полуградските костюми, които като че ли бяха заети от телевизионния спектакъл от Хачово време - бялото на ризите вади очите, вероятно също табиет от рекламите за перилни препарати. Няма метод да харесаме перуката на Бахаров, както и оперетното наличие на Вергов! Очевидно режисьорът им е признателен за присъединяване, само че ние не изпитваме сходни усеща. Най-органично на това тяхно звездно наличие би било да изпълнят нещо от "Криворазбраната цивилизация ".
Би трябвало режисьорът да внимава за стила и усета на описа, а продуцентът да обезпечава производството и сполучливото разпространяване. Тоест в случай че режисьорът кани някого единствено с цел да ме притегли като фен, той защо се грижи!? Световна процедура е звезди да поддържат филм, или създател, само че нормално е в стила на творбата, тук това присъединяване се е отразило отрицателно на крайния резултат... а и на нас. Защото всичко виждаме и не желаеме да ни подценяват, най-малко за два часа не!
Все отново филм има и филмът има зрителски триумф. Постижение е, че ни домъчнява за едни момчета, избрали да се возвисят. Разказът е без доста патетика и подвиг, само че... Как по този начин става да е безпределно муден, а в същото време да препуска в претекстовете на героите: от роман за две момчета, тръгнали да търсят Левски, какво и по какъв начин стана, вътре в една сцена Гичо, внезапно се трансформира в съзнателен мъдрец с прозрения за българското съществуване в частност и мира Божий като цяло. Постижение на кино лентата е, че основава пространство за размишления като: „ абе ревулуция, ревулуция, но по-добре да няма кръв ", или за какво взимат на индивида воловете, за какво навръх този чиляк, или за трогателните първи думи на пребития наследник към майката, че не им оставя дълг.
Запомняща се е сцената с прекосяването на каруцата с наказания, през нехаещия в всекидневието си град. Добро е безвремието на едно непрекъснато очакване, неразбираемо на какво, или кого, когато надали не от досада се подхващат ревулуционни дейности. Тоест благоприятни условия за размисъл има, само че явен жанр на кино лентата няма. В стилистиката на кино лентата можеше да вземем за пример задкадровият глас да върви, а сцените били те комични, парадоксални, или битово-фекални, да нямат нищо общо с вътрешния живот на героя, или нещо друго можеше да е, само че да е явен и разбираем почеркът, методът, методът на роман... до момента в който в този момент са ясни единствено претекстовете на произвеждане – хем малко литература с тук-таме философия, хем зрителски триумф.
Разбира се, посланието е основано на неизменимото: какъв брой са заспали, нечитави и нефели българите и като предписание, предателят и мошеникът са най-симпатичните герои, някак благи и родни. Срамна е и гибелта на героя на Геро - то не бе взиране, пулене и блещене в една оперна стилистика, сходна на стилистиката на няколкото финала, от които на най-най-последния финален край, когато потерята, другояче проведена и по британски стегната, услужливо изчаква всеки да извърши финалната си песен, с цел да възобнови стрелбата още веднъж и още веднъж.
Всъщност преди време гледах представлението по книгата в Пловдивския спектакъл и с помощта на него ми беше по-ясно кой кой е и какво в действителност става. В книгата псувните и отвлечените наивни монолози придават темп и гъстота и в театъра това някак е непокътнато. Затова предлагам да се види това зрелище на Пловдивския спектакъл, то е по-успешната реализация на "Възвишение ". Едва ли Милен Русков е новият Вазов, само че след този филм замечтах за една надарена реализация на "Под игото ", като ще се возвисяваме, да е още по! Актьори най-малко има - Александър Алексиев, безусловно използван във всяка международна продукция, с изключение на лекото преиграване с почернените си зъби и добре, че му омръзва тази нелепа хрумка. Чудесен е Асенчо - мил, незлоблив, само че малко неубедително воден в кражбите и измяната, Жълъда – доста добър, с живописна зурла и обещаващо кинобъдеще... също Коня е доста добър, нека да има дълъг живот.
Нелоша е общо взето четата, само че с доста неприятен табиет да гледат съпричастно в темето на говорещия на напред във времето артист и да се смеят заедно на неразбираемо какво. Обезпокоително по „ воеводски” беше водена четата, та се зачудих дали някои от актьорите не са притичвали за фотоси от единия в другия филм. Режисьорът е уважителен към Васил Михайлов, който припомня за Постол Войвода в Мерата. Параскева Джукелова е натоварена с прекомерно комплицирани усеща – упрек ли, яд ли или болежка, прекалено много за толкоз малко появяване.
Ако гледате единствено кино лентата, може би ще отдадете някои недостатъци на литературния материал. Но дългите опашки за подпис от Милен Русков на Панаира на книгата, ще ви опровергаят - допустимо е да е положително, както и да е всеобщо. Жалко е, че не се е намерило метод и Георги Господинов да отвори дюкян паралелно, с цел да се види, че и за него ще се редят съвсем същите хора. Защото е допустимо да харесаш и Русков, и Господинов, и че работата в културата не е или-или, а единствено И! Както и в политиката би трябвало да е, но не е...
Абеее... Добре че го има този филм, тъй като:
Държаво, моя родино, давай пари да се вършат филми, като има повече, има късмет да се появи и някой добър!
Автор: Атанас Стоянов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ