Клетникът Виктор Юго, обграден от смърт
Виктор Юго
Писател, драматург, публицист, политик /1802 – 1885/
Произход: Безансон, Франция, високите равнища на междинната класа
Образование: учи право в Париж, само че овреме се занимава с литература
Интереси: лирика, прозаичност, драматургия, политика
Известен с: романите „ Парижката Света Богородица “, „ Клетниците “, „ Човекът, който се смее “, пиеси – „ Ернани “, „ Лукреция Борджия “, „ Кромуел “, лирика
Признание: един от най-ярките представители на романтизма в литературата, пер на Франция, член на Френската академия, заровен в Пантеона в Париж
„ Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда заровен с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било черква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог. ”
Това са последните пет фрази, написани от Виктор Юго, популярен публицист, драматург, политик и ухажор от ХІХ век. Цял живот Юго е обкръжен от гибел. Тя танцува в близост, лишава всичко обичано, само че го оставя жив - да страда безспир и да преодолява страданието.
Играта на гибел стартира с майка му, Софи, възпитала го в здрав католически и монархически дух. Юго даже не смее да ú заяви, че е благоприятен за Адел Фуше, а чака да почине, с цел да се ожени. Софи умира през 1821, когато Виктор е на 19.
Отнема му 25 години, с цел да преодолее възпитанието и да стане либерален по отношение на църквата човек и уверен републиканец. „ Пораснах ” – написа в стихотворението „ Написано през 1846 ”.
Първият му наследник Леополд умира малко след раждането, а брат му, Йожен, е спретнат в психиатрия до живот.
Самотен, Юго се сближава с татко си, бележит бонапартист, от който се откъсва в детството поради майчиното въздействие. И бащата обаче умира скоро след връщането на блудния наследник.
Десет години след сватбата, Адел стартира да му изневерява с литературния критик Сент-Бьов. Тази връзка е дълга, а Юго се прави, че не вижда. Но и той има любовни афери. Най-важната, с актрисата Жулиет Друе, продължава 50 години. Сега пък Адел се прави, че не вижда.
С красивата и интелигентна Жулиет Юго се среща на подготовка за пиесата „ Лукреция Борджия ”. Флиртът се трансформира в дълбока обич. Той наема за Жулиет къща, дава ú лихва, тя му е секретарка и го съпровожда на всички места. В редките моменти, когато не са дружно, си пишат писма, а единствено нейните са над пет хиляди.
„ Не се безпокой за мен, мой скъпи и небогати обичани. Аз те обичам най-нежно и решително точно когато знам, че би трябвало да се отдадеш на фамилните си отговорности ” – написа Жулиет.
Десетилетия наред Жулиет потвърждава, че никакво двуличие няма, единствено най-искрена и чиста обич.
Отначало помислих, че е двуличие и тя ги дрънка такива, тъй като знае, че писмата ще останат за поколенията. Нищо сходно. Десетилетия наред Жулиет потвърждава, че никакво двуличие няма, единствено най-искрена и чиста обич. Дай, Боже, всекиму.
През 1843, преди малко омъжената щерка на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при случай с лодка. Лодката се обръща, тежките фусти я завличат на дъното, а завличат и брачна половинка ú, който пробва да я избави.
Тогава Юго е към този момент огромен публицист във Франция и прочут по света. От излизането на първия разказ са минали 18 години. Издал е пет стихосбирки, одобрен е като бездънен елегичен стихотворец. Минали са и 10 години от „ Парижката света богородица ”, незабавно преведен на доста европейски езици.
През 1827 е сложена първата пиеса на Юго – „ Кромуел ”, с която разчупва схемата на класицизма и поставя основи на сантименталната драма. След триумфа на „ Кромуел ”, идва „ Ернани ” и той се отдава напълно на театъра, въпреки че пиесите му постоянно са освирквани от публиката, която мъчно приема субективния сантиментален метод. Но даже освиркванията са добре пристигнали за Юго - той е постоянно в центъра на вниманието, а това му харесва.
Когато умира обичаната му щерка обаче, съкрушеният татко стопира да написа за 10 години
Когато умира обичаната му щерка обаче, съкрушеният татко стопира да написа за 10 години, до доброволното заточение през 1851. Юго е прочут държавник, само че през 40-те влиза директно в политиката. През Юлската монархия той, още неоткъснал се от майчиното монархическо образование, е доближен на крал Луи-Филип, става пер на Франция и наивно пробва от вътрешната страна да промени режима, само че с неприятни последствия.
През бунтовната 1848 Юго е кмет на 8 регион в Париж и самичък води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той е срещу силовото потушаване на метежа, а още по-късно написа „ Клетниците ”, чиито герои са напълно от другата страна на барикадите. Писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се усеща част от тях.
Трансформацията към републиканец обаче е в ход. През 1849 Юго поддържа Луи-Наполеон Бонапарт за президент, само че след две години, когато се афишира за доживотен президент, бурно къса с него. Заради реакцията си е задържан, а след това и освободен е след интервенция на Жулиет Друе. Юго първо отпътува за Белгия, а оттова към английския остров Джърси.
Тук Юго, към този момент ослепителен републиканец, написа сатирични памфлети против Луи-Наполеон. Официално неразрешени във Франция, всички ги четат незаконно. Като същински гръмовержец обаче, той изпуска мярката и подлага на критика английската кралица Виктория, на чиито остров живее.
Следва ново прогонване и определяне на Гърнси, където се успокоява малко. Юго се връща към литературната активност, само че работите му към този момент са пропити с политически заряд - както стихосбирките, по този начин и „ Клетниците ”. Популярен е измежду читателите и, въпреки отхвърлян от рецензията, като че ли слънцето изгрява над главата му – само че гибелта е решила да не смъква обсадата.
През 1868 умира брачната половинка на Юго, Адел. По-късно, в къс интервал, умират и двамата му сина. Последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, само че безумна и затворена в психиатрия.
Сам Юго получава лек инсулт, само че още е добре. Големият удар идва със гибелта и на Жулиет Друе. Две години по-късно, изоставен от всички близки и множеството литературни сътрудници и другари, на 83, Виктор Юго също си потегля, повален от пневмония.
Два милиона души го изпращат в последната разходка с катафалката на бедните от Триумфалната арка до Пантеона, където е заровен. Въпреки че отхвърля да бъде опят от духовник, той, клетникът, въпреки всичко твърди, че продължава да има вяра в Бог.
Писател, драматург, публицист, политик /1802 – 1885/
Произход: Безансон, Франция, високите равнища на междинната класа
Образование: учи право в Париж, само че овреме се занимава с литература
Интереси: лирика, прозаичност, драматургия, политика
Известен с: романите „ Парижката Света Богородица “, „ Клетниците “, „ Човекът, който се смее “, пиеси – „ Ернани “, „ Лукреция Борджия “, „ Кромуел “, лирика
Признание: един от най-ярките представители на романтизма в литературата, пер на Франция, член на Френската академия, заровен в Пантеона в Париж
„ Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда заровен с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било черква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог. ”
Това са последните пет фрази, написани от Виктор Юго, популярен публицист, драматург, политик и ухажор от ХІХ век. Цял живот Юго е обкръжен от гибел. Тя танцува в близост, лишава всичко обичано, само че го оставя жив - да страда безспир и да преодолява страданието.
Играта на гибел стартира с майка му, Софи, възпитала го в здрав католически и монархически дух. Юго даже не смее да ú заяви, че е благоприятен за Адел Фуше, а чака да почине, с цел да се ожени. Софи умира през 1821, когато Виктор е на 19.
Отнема му 25 години, с цел да преодолее възпитанието и да стане либерален по отношение на църквата човек и уверен републиканец. „ Пораснах ” – написа в стихотворението „ Написано през 1846 ”.
Първият му наследник Леополд умира малко след раждането, а брат му, Йожен, е спретнат в психиатрия до живот.
Самотен, Юго се сближава с татко си, бележит бонапартист, от който се откъсва в детството поради майчиното въздействие. И бащата обаче умира скоро след връщането на блудния наследник.
Десет години след сватбата, Адел стартира да му изневерява с литературния критик Сент-Бьов. Тази връзка е дълга, а Юго се прави, че не вижда. Но и той има любовни афери. Най-важната, с актрисата Жулиет Друе, продължава 50 години. Сега пък Адел се прави, че не вижда.
С красивата и интелигентна Жулиет Юго се среща на подготовка за пиесата „ Лукреция Борджия ”. Флиртът се трансформира в дълбока обич. Той наема за Жулиет къща, дава ú лихва, тя му е секретарка и го съпровожда на всички места. В редките моменти, когато не са дружно, си пишат писма, а единствено нейните са над пет хиляди.
„ Не се безпокой за мен, мой скъпи и небогати обичани. Аз те обичам най-нежно и решително точно когато знам, че би трябвало да се отдадеш на фамилните си отговорности ” – написа Жулиет.
Десетилетия наред Жулиет потвърждава, че никакво двуличие няма, единствено най-искрена и чиста обич.
Отначало помислих, че е двуличие и тя ги дрънка такива, тъй като знае, че писмата ще останат за поколенията. Нищо сходно. Десетилетия наред Жулиет потвърждава, че никакво двуличие няма, единствено най-искрена и чиста обич. Дай, Боже, всекиму.
През 1843, преди малко омъжената щерка на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при случай с лодка. Лодката се обръща, тежките фусти я завличат на дъното, а завличат и брачна половинка ú, който пробва да я избави.
Тогава Юго е към този момент огромен публицист във Франция и прочут по света. От излизането на първия разказ са минали 18 години. Издал е пет стихосбирки, одобрен е като бездънен елегичен стихотворец. Минали са и 10 години от „ Парижката света богородица ”, незабавно преведен на доста европейски езици.
През 1827 е сложена първата пиеса на Юго – „ Кромуел ”, с която разчупва схемата на класицизма и поставя основи на сантименталната драма. След триумфа на „ Кромуел ”, идва „ Ернани ” и той се отдава напълно на театъра, въпреки че пиесите му постоянно са освирквани от публиката, която мъчно приема субективния сантиментален метод. Но даже освиркванията са добре пристигнали за Юго - той е постоянно в центъра на вниманието, а това му харесва.
Когато умира обичаната му щерка обаче, съкрушеният татко стопира да написа за 10 години
Когато умира обичаната му щерка обаче, съкрушеният татко стопира да написа за 10 години, до доброволното заточение през 1851. Юго е прочут държавник, само че през 40-те влиза директно в политиката. През Юлската монархия той, още неоткъснал се от майчиното монархическо образование, е доближен на крал Луи-Филип, става пер на Франция и наивно пробва от вътрешната страна да промени режима, само че с неприятни последствия.
През бунтовната 1848 Юго е кмет на 8 регион в Париж и самичък води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той е срещу силовото потушаване на метежа, а още по-късно написа „ Клетниците ”, чиито герои са напълно от другата страна на барикадите. Писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се усеща част от тях.
Трансформацията към републиканец обаче е в ход. През 1849 Юго поддържа Луи-Наполеон Бонапарт за президент, само че след две години, когато се афишира за доживотен президент, бурно къса с него. Заради реакцията си е задържан, а след това и освободен е след интервенция на Жулиет Друе. Юго първо отпътува за Белгия, а оттова към английския остров Джърси.
Тук Юго, към този момент ослепителен републиканец, написа сатирични памфлети против Луи-Наполеон. Официално неразрешени във Франция, всички ги четат незаконно. Като същински гръмовержец обаче, той изпуска мярката и подлага на критика английската кралица Виктория, на чиито остров живее.
Следва ново прогонване и определяне на Гърнси, където се успокоява малко. Юго се връща към литературната активност, само че работите му към този момент са пропити с политически заряд - както стихосбирките, по този начин и „ Клетниците ”. Популярен е измежду читателите и, въпреки отхвърлян от рецензията, като че ли слънцето изгрява над главата му – само че гибелта е решила да не смъква обсадата.
През 1868 умира брачната половинка на Юго, Адел. По-късно, в къс интервал, умират и двамата му сина. Последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, само че безумна и затворена в психиатрия.
Сам Юго получава лек инсулт, само че още е добре. Големият удар идва със гибелта и на Жулиет Друе. Две години по-късно, изоставен от всички близки и множеството литературни сътрудници и другари, на 83, Виктор Юго също си потегля, повален от пневмония.
Два милиона души го изпращат в последната разходка с катафалката на бедните от Триумфалната арка до Пантеона, където е заровен. Въпреки че отхвърля да бъде опят от духовник, той, клетникът, въпреки всичко твърди, че продължава да има вяра в Бог.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ