Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

По времето на президента Борис Елцин, през 1990-те, западните дипломати в Москва хвалеха Съветския съюз, че е съумял да се разпадне без кръвопролития, за разлика от Югославия. Вярно, още тогава имаше безжалостни въоръжени битки сред Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах, а не щеш ли в този момент пристигна времето на чудовищната, оплискана в кръв руско-украинска война.

На фона на пълномащабната война на Русия с Украйна, която продължава към този момент повече от 600 дни, напълно скорошното и явно дефинитивно завладяване от страна на Азербайджан на Нагорни Карабах, непризнатата арменска република, ситуирана на територията на Азербайджан, продължи два дни и привидно беше събитие от локално значение. Но въобще не е по този начин. Този задкавказки спор в действителност дава изключително ясно да се разбере, че днешните интернационалните институции са безпомощни във въпросите за разрешаване на междунационални спорове по кротичък метод. Огромна колона коли и камиони с арменски бежанци и с някакво тъпо имущество (взимат каквото могат), хора, които не имат вяра в естествения живот под властта на Баку, потегли по серпентините на кавказките планини към Армения. Изселиха се 100 000 арменци, 20 000 към този момент остават.

Нагорни Карабах е същинско знамение на природата. Съвсем до неотдавна по планинските серпентини на днешните бежанци пътуваха туристически рейсове. А въздухът е напряко приказен! Туристите се любуваха както на високите зелени планини, на водопадите и каньоните, по този начин и на античните арменски църкви и на средновековните замъци. Арменските църкви са изключително красиви със своята строга изчистеност и горделивост. Трудно е да се каже дали ще оцелеят в този момент, при режима на Баку.

Войната поражда война. Мисля си, че в случай че в Европа не бушуваше руско-украинската война, спорът в Нагорни Карабах можеше да бъде спрян. Но сега няма коалиция на възбраната. Едни се радват на триумфа на Азербайджан, други виждат в провалянето на арменците наказване за многовекторната им интернационална политика. Разбира се, към първите се отнася Турция, която явно мечтае за единение на мюсюлманския свят под нейно застъпничество, и успеха на Азербайджан е златна монета в касичката й. При вторите виждаме Русия, която от пръв съдружник и настойник на Армения през последните години стана ядосана и неприязнена наблюдателка на разрастващата се арменска народна власт. Русия беше възмутена и от скорошните арменско-американски военни учения и, несъмнено, от това, че Армения ратифицира Римския статут на Международния углавен съд в Хага, съгласно който, в частност, подписалата контракта страна има право да арестува Путин поради дейностите му в Украйна.

Много политици, пък и съвсем целият арменски народ, считат, че Русия е предала Армения. Все отново нали преди единствено три години при сходен арменско-азербайджански спор Русия стана поръчител на мира и даде опция на Армения значително (вярно, някои региони бяха предадени на Баку) да си резервира Нагорни Карабах. Днес обаче Русия е по-заинтересована от съюз с Азербайджан и Турция, тъй като таман тази пътечка я извежда в света, който е затворен за нея от руско-украинската война, и й дава опция най-малко в някаква степен да заобиколи интернационалните наказания. Народните митинги в Ереван прочее бяха ориентирани и към политиката на премиера Пашинян, който съгласно хората е предал Карабах. Самият той обаче се озова в такава обстановка, че нямаше метод да окаже военна опозиция – на територията на Карабах нямаше (поне официално) арменска войска, а изпращането на войски в Карабах за отбрана на арменското население би могло да докара до кървава баня.

Доколко в действителност обаче Русия съобщи Армения? Във всеки случай съветските миротворци, ситуирани в Нагорни Карабах, не влязоха в борба (но неколцина от тях загинаха  напусто). Нещо повече, съгласно известието на съветското Министерство на външните работи те даже не били знаели за настъпващата война. Успоредно с политическите условия обаче съществува и друга действителност: Русия и Армения са свързани от вековна дружба. Арменци са били включвани в съветския свят и като пълководци, и като огромни художници като Айвазовски и Сарян. Ако по московските пазари арменците и азербайджанците продават едни и същи южни плодове и зеленчуци и без тях животът в Москва би останал без кавказки деликатеси, то в нравствен проект арменците – християни и в този смисъл близки до съветската интелигенция – са по-близки до съветската просвета.

Руските туристи обожаваха да вървят в Ереван, да слушат църковни песнопения, да пият прелестния арменски коняк и да хапват прелестните арменски праскови, и да се любуват на планината Арарат, която, прочее, е в Турция. На собствен ред интелигенцията на Баку ни смайваше с рафинираността и източната си мъдрост. Предателството на Армения, осъществено на кремълско равнище, без подозрение ще наруши, даже ще унищожи за неопределен срок руско-арменските душевни връзки.

От позиция на интернационалното право завладяването на Нагорни Карабах е ненапълно законно – в случай че се гледа на нещата от официална позиция. Обаче не току-тъй преди нахлуването на Азербайджан в Нагорни Карабах в Турция се срещнаха към този момент от отдавна  неподдържащите естествени връзки представители на Русия и Съединени американски щати. И не се схванаха за нищо. А и много ненадейно украинският президент Зеленски в телефонен диалог с президента на Азербайджан Алиев поддържа връщането на Азербайджан на законните му територии – в тази ситуация обстановката много наподобява на битката на Украйна за завзетите от Русия територии на Донбас и Крим.

Средноазиатските републики на някогашния Съветски съюз като да вземем за пример Казахстан и Киргизия непретенциозно резервираха безмълвие във връзка с нахлуването. А в този момент както съветското Министерство на външните работи, по този начин и американският Държавен департамент напълно предстоящо приканват към въздържаност. Арестуването на съществени политически лица на Нагорни Карабах – на тримата някогашни президенти и на добре известния в Русия милиардер Рубен Вардалян, който апропо е създател на московския център за високи технологии „ Сколково “ - обаче приказва по-скоро за праволинеен углавен съд в близко бъдеще. Вардалян прикани държавното управление на Армения да признае Нагорни Карабах и да окаже опозиция на нахлуването.

Тук обаче би трябвало да заемем рационалната позиция на Пашинян, а не тази на Рубен. Понеже неговите изявления май ще го подведат под отговорност за тероризъм, каквато се планува в наказателния кодекс. Дали политиците на Нагорни Карабах ще могат да бъдат извадени от пандиза в Баку е различен въпрос, и то огромен въпрос. Колкото до програмата за реинтеграция на арменците в завоювания от Баку Карабах, на хартия това наподобява отлично, даже елегантно, само че надали ще стане.

Въпросът е там, че етническата омраза сред арменците и азербайджанците има доста дълбоки корени. Няма да гледаме обратно във вековете, задоволително е да споменем, че в края на 1980-те Армения уверено взе под контрола си Нагорни Карабах и броят на азербайджанските бежанци е сравним с този на днешните арменски бежанци, а и убийствата на мирни поданици по селата въобще не бяха малко. Изселването на тюркския детайл от самата Армения по това време си беше на процедура държавна политика. Азербайджанците обявиха, че това е геноцид. Днес на същото мнение за унищожаването на Нагорни Карабах са арменците. Азербайджан публично съобщи, че от 1 януари република Нагорни Карабах няма да съществува. Ясно е, че другите религии – арменското християнство и азербайджанското мюсюлманство – също имат значимо значение. В Кавказ политкоректността в най-хубавия случай е в ембрионално положение, отмъщението и жестокостта постоянно са съществени съставни елементи на междунационалната борба.

С какво загубата на Армения на Нагорни Карабах може да бъде рискова за всички нас? Ами, първо, като неприятен образец, проявяващ, че военната ловкост може да стане по-важна от всевъзможни договаряния. Освен това този образец утвърждава успеха на формалния миг. Стоте хиляди поданици на Армения не се броят. Съсипаните животи, психическите контузии, заболяванията, тъгите на деца и възрастни хора – майната му на всичко това! Като подценява тази филантропична злополука, през днешния ден Баку в известна степен спомага на тези, които се притесняват от законите на мюсюлманството.

Не бива да забравяме обаче, че арменците въобще не бяха благи и добрички, когато в края на 1980-те завзеха Нагорни Карабах и го оповестиха за суверенна република, която по този начин и не беше приета от никого, в това число от самата Армения. В паметта на арменския народ Нагорни Карабах ще остане образец за героизъм на опозиция против вражеските полезности, и таман това поддържаше Русия, до момента в който не стартира войната с Украйна. Светът пада в капан: развързва ръцете на тези, които мечтаят за преразпределение на държавните граници, за победи над съседите или за международни вероятности за такива победи (което стана с Путин). Човечеството сякаш се отдръпва в предишното, в епохата на етническите войни, при което обаче разполага с безпределно по-мощни нападателни оръжия.

Днешният съветски образец е доста рисков, само че не по-малко рисков е и образецът с Нагорни Карабах. Разделяме се с Карабах вечно със смесеното възприятие на страдание, болежка и беззащитност. Същото е като част от сушата да потъне на дъното на океана. В този наш свят в никакъв случай не е имало лесни етнически развръзки; през днешния ден истината и неистината са се хванали ръка за ръка и го ръководят.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.