Виктор ЕРОФЕЕВ е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио

Виктор ЕРОФЕЕВ е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Писателят даде на Клуб Z дневника-пътепис за историята по какъв начин напуща Русия, който ще публикуваме в три следващи елементи. Преводът е на Иван ТОТОМАНОВ, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

О, Германийо, ти си най-хубавият кей за съветски публицист, решил да живее в Европа, тъй като лъжите и смрадта в родната му страна са му пристигнали до гуша. Германийо, ти може би остана единствената страна на континента, която е подготвена съответно да възприема културата както на източните, по този начин и на западните си съседи въз основата на личната си голяма просвета. През военната пролет на 2022 година бях тръгнал да пребивавам в доста разбираемата за мен Франция, само че се позабавих, стопирах в Берлин и не щеш ли към този момент девет месеца се веселя на общуването и работата с безчет елементарни и доста невероятни германци в най-различни краища на тази страна.  

През тези месеци живях и в дома на Бьол покрай Аахен, и в двореца Виперсдорф в горите на Бранденбург, преподавах в университетите на Люнебург и Хале – и се надявам да продължа да го върша. Подготвях за издаване нови книги, пишех публикации, приказвах в градския спектакъл на Фрайбург – Германия е извънредно благосклонна към мен. На нивото на философията и другарската интерактивност в нея ми е леко и удобно.

Но тази година ще остане в историята на човечеството свиреп озъбена.

И се е озъбила не друга страна, а моята. Човек напряко да се хване за главата от обезсърчение. Няма да укривам, че разбирах – войната е неизбежна. Натам вървяха нещата. Писах за това доста преди войната и във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “. Разбирах, че войната ще е безсмислена и безпощадна, както преди време Пушкин е определил съветския протест. Но това в този момент не е вътрешен протестен протест, а война за унищожаването на цяла една страна.

Отминаващата 2022 година мина под знака на война, по-страшна и жестока от всички трилъри, взети вкупом. За учудване на актуалния разсъдък посред центъра на Европа Русия реши да „ прибере “ по имперски нови територии, да стане средновековна страна с преносими граници, умивани от морета украинска и съветска кръв. Като Путин с екстаз афишира Азовско море за вътрешно съветско море. Войната обаче се развива по подобен метод, че спечелили в нея няма да има – и целият свят не може да я спре.

Колко коства тогава този актуален беззащитен свят, на който към този момент му писна от тази злополука?

Нищо не коства в действителност. Кръгла нула е този свят.

В тези безчовечни условия Германия преподреди следвоенния си ред. Дали тя носи най-малко някаква виновност за тази война?

Несъмнено.

Тя повярва на горбачовска Русия, която я съедини в едно цяло, тя продължаваше да има вяра на Елциновата страна по инерция, основаваща се на изгода, безразличие, антиамериканизъм и затрогваща религия във великата съветска просвета и едновремешната съветска интелигенция – и ето го резултата: прозяпа кърваво-екзистенциалната опасност от изток. А нали точно Германия, страна наясно с войните като никоя друга, би могла първа да даде сигнал за паника.

Германия се заколеба, стегната от рамките на обичайна си разумност – нещо, което така и така към този момент й се е случвало. В края на 1920-те и началото на 1930-те тя безразсъдно недооценява вътрешната опасност и потъва в мрак. Поради добротата и емпатията си обаче резервира от тези преживявания нервозността си, която се крие под кожата на нейната приемливост. Тази нервозност  живее в нея и през днешния ден, което потвърждава, че историческият опит оставя незаличими следи.

Германската политика във връзка с Русия през последните двайсет години би била смехотворна, в случай че не беше насърчаване на путинската тирания. В последна сметка нашият деспот се възползва таман от това, че Германия си затваряше очите за доста неща, като се стартира от присвояването на Крим през 2014 година. Германският ред вдъхна мощ на съветския безпорядък, който закупи чертите на имперски национализъм. Стресната от началото на сегашната война, Германия стартира своя военна перестройка, само че сякаш към този момент е прекомерно късно. Безсилният пацифизъм е забулил немското схващане и е мъчно да се измъкнеш отдолу под това покривало. Германия също като Франция към този момент е подготвена да почне да ближе раните си от разрива с бъдеща Русия, само че към този момент бъдеща Русия не се обрисува, а да разчиташ на следвоенна страна със същия кремълски режим може да се окаже срам.

Германия затъва в политически опортюнизъм, маскиран с естествените човешки усеща, подбудени от развиващия се боен апокалипсис. Вината за войната се хвърля единствено върху кремълския властник, при все това три четвърти от моята страна го поддържат и го утвърждават. Нито нахлуването в една прилежаща страна и походът против Киев, нито откритата и скрита готовност, която въпреки всичко стана факт макар другите увъртания, нито призоваването на украинците – с обещанието да ги спасят от европейския неонацизъм – в студения зимен пъкъл без ток и отопление – нищо от това не породи в Германия желанието да се преразгледат корените на съветската цивилизация. Че за какво? Кой желае да разравя непознати говна?

В резултат съветската империя рискува да остане вечно действителна опасност за Запада и за същата тази Германия, която ще гледа да не поглежда натам, към Сибир, където не вършат разлика сред положително и зло. Наскоро гледах едно видео с учителки от Камчатка, които групово приканват враговете украинци да бъдат унищожени и с имперска елементарност декларират, че ние, руснаците, сме „ виновни за всичко на света “.

В човешко отношение обаче ти, Германийо, си оставаш единствената другарска страна, която схваща законите на творчеството, на труда и на въображението. Но дали това е задоволително? През новата 2023 година, несъмнено, до момента в който се разхождам из зимния мъгляв Берлин, ми се ще да кажа ДА. Непременно ДАДАДА.
Още по темата