Викът“ е една от най-известните картини на Едвард Мунк (1863–1944)и

„ Викът “ е една от най-известните картини на Едвард Мунк (1863–1944)и на течението на експресионизма изобщо. Тя се трансформира в една от културните икони на нашето време. Ярките цветове, акцентите, маркирани от едрите линии на четката и изкривените линии ускоряват реалистичното изображение на страданието и болката на индивида. Картината отразява персоналните страхове и терзания на художника. Нейната експресивна мощ се дължи значително на живописната техника и употребяваните от Мунк резултати – заостреност на цветовете и извитите контури на човешката фигура. Той прави няколко разновидността на тази картина. Във всеки от тях на напред във времето се вижда човешка фигура с неустановен пол, фигура от нашето време, която е уловена от художника в миг на висшо страдалчество и екзистенциално обезсърчение. На назад във времето може да се разграничи силуетът на град Осло, гледан от хълма Екеберг.
Първата версия на „ Викът “ е наречена „ Отчаяние “ и изобразява мъж с шапка. Тя обаче очевидно не се харесва на художника, тъй като съгласно него не показва задоволително добре сложния миг, в който се намира героят на творбата. Мунк рисува втора версия, носеща същото име, където изобразява една по-малко наподобяваща на човешко създание фигура с лице към фена, намираща се не в положение на съзерцаване, а напълно явно на цялостно обезсърчение. Някои допускат, че за тази картина Мунк е въодушевен от перуанска мумия, която вижда на международното ревю в Париж през 1889 година
150 разгадани секрети на безкрайността
Тази богато илюстрирана книга разкрива 150 секрети на нашия свят. Тя излиза отвън математическото наличие на признака на безкрайността...
За да разберем смисъла на „ Викът “, би трябвало да се върнем обратно към детството на художника, белязано от строгия му татко и от възприятията на изоставеност и беззащитност, затаили се у детето след гибелта на майка му и на една от неговите сестри, жертва на туберкулозата.
По-късно другата сестра на Мунк е призната в психиатрична клиника с диагноза биполярно разстройство. Художникът минава през светли, само че и през тъмни интервали на полуда, усложнена от алкохолизъм. Именно неговото въодушевление през един от тези интервали е отразено в редовете, които Мунк записва в дневника си към 1892 година:
„ Вървях си по пътя с двама другари. Слънцето залязваше. Изведнъж небето стана кървавочервено. Спрях, тъй като се почувствах отпаднал и се опрях на една ограда. Над синьо-черния фиорд и тъмнеещия град се издигаха кървави огнени езици. Приятелите ми продължиха по пътя, а аз останах там трептящ от паника. Усещах някакъв зов, който преминаваше през цялата ми същина. “