Притча за свободата и доброволното робство
Вижте – споделил фараонът един ден на своите жреци – тези дълги върволици от плебеи, които носят камъни. Винаги сме считали, че колкото повече плебеи имаме, толкоз ПО-добре за нас. Но в действителност те ни костват значително, а не работят задоволително. Охраняват ги голям брой бойци, само че колкото повече плебеи имаме, толкоз ПО-голяма е заплахата от протести и толкоз повече би трябвало да ускоряваме защитата. Освен това би трябвало да ги храним добре, с цел да могат да правят тази тежка работа. Вижте какъв брой постепенно се движат, а стражата не прави нищо, с цел да ги накара да работят по-бързо. Но по този начин или другояче, те са мързеливи и склонни към непокорство… Трябва да променим нещо.
Ето какво. Нека на следващия ден преди изгрев глашатаите разнесат на всички места декрет на фараона, който гласи следното: „ От през днешния ден на всички плебеи се подарява цялостна независимост. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък, ще получавате Пожарна охрана една монета. Монетите можете да обменяте за храна, облекла, жилища и даже дворци. От през днешния ден нататък всички вие сте безусловно свободни хора! “
На идващия ден фараонът и жреците още веднъж се събрали да видят какво се случва в долината, където преди този момент робите носели камъните. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели Пожарна охрана два камъка едновременно. Част от предходните стражари на някогашните плебеи също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, с цел да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и благополучен живот.
Минали няколко месеца и фараонът продължавал с любознание и интерес да следи какво се случва с неговите жители.
А измененията били колосални. Част от някогашните плебеи се обединили в неголеми групи и измислили механически съоръжения, с които да носят повече камъни, появили се хора, които вършели всякакви услуги, разнасяли храна и вода.
„ Със сигурност ще измислят още нови приспособления… – предостатъчно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и шеф, може би ще си провеждат и съд… Е, дано си избират. Сега носят доста повече камъни, считат се за свободни, само че по същество нищо не се е трансформирало – както и преди, те носят камъни...
