Механикът на „Радецки“ пред Фрог: Сигурно сте от последните посетители на кораба
Вие несъмнено сте от последните гости на кораба „ Радецки “. Не начертавам ярко бъдеще за него. Може би скоро няма да го има. Това сподели съвсем през сълзи механикът на историческия кораб инж. Валентин Герговски пред екип на Фрог нюз. Ето какво още описа той:
Г-н Герговски, идват ли политици, с цел да видят „ Радецки “ и да чуят за Христо Ботев и неговата чета?
Много рядко. Случва се единствено на Ботевите празници. Цвета Карянчева пристигна тогава. Не мога да схвана за какво се качват на кораба с толкоз защита. То от тях не остава място. От кого ги пазят, и аз не знам. За мен тук е свято място.
Младите хора въодушевяват ли се от това мястото?
Зависи от възрастта им. Малките деца тичат, викат. Възприемат го като атракция. По-големите пък като цяло не чувствам да се вълнуват чак толкоз. Имам възприятието, че сме загърбили предишното си. Сега са празници, през вчерашния ден пристигна тук едно семейство и вие през днешния ден. А историята, която може да се усети тук е забавна, славна. Този транспортен съд е от 1952 година. Истинският е еднакъв, само че е изработен 100 години по-рано. Всичко на същинският „ Радецки “ е било едно към едно като в този момент тук. От времето на „ Радецки “ на никое място по света няма транспортен съд на вода. По-старите са на бряг, като корабът „ Дръзки “ във Варна.
Какво не е достигнало на четата на Ботев, с цел да бъде разгромена?
Знаем за доста чети в този интервал. Но това придвижване се е оказало незадоволително за освобождението на България. Ботев е работил без подготовка. Тук на брега го е чакал и го е последвал единствено един занаятчия на каруци. За водач на тази чета е бил избран друг-Панайот Хитов. Той, обаче се е отказал. Христо Ботев е обул неговите ботуши и с тях е умрял. Имал е сдърпване с Любен Каравелов, който по това време е бил огромната персона на БРЦК. Имало е по-скоро апел за независимост. Но действително са чакали непозната, огромна мощ да се намеси извън.
Има разногласия дали Ботев е погубен с патрон в челото?
Аз нямам доверие на тази версия. Та се стартира, с цел да се героизира Ботев. Познавам историк-изследовател на неговия живот и дело. Според негови изследвания Христо Ботев е погубен с нож от своите. Наръгали са го в тил и по-късно са го обезглавили. Частите от тялото по-късно са разпилени. Имало е противоречие в редиците му. Част от хората са желали да се откажат. Ботев, обаче е бил уверен, че би трябвало да продължат даже с цената на живота. Оцелелите по-късно описват разнообразни версии. Това буди съществено съмнение за това, което се е случило. Никола Обретенов да вземем за пример живее до 1939-та година. И е един от хората, станали очевидци на ликвидирането на Ботев. Той също споделя разнообразни неща за гибелта на Ботев. Не одобрявам, когато героите ни се идеализират.
Имате поради Ботев ли?
Да. Той е имал дете без брак. Било е на месеци, когато го е оставил. Любимата му Венета напуща мъжа си. Той написа писмото до нея точно на този транспортен съд. Помолил е негов другар да й го съобщи и по този начин то стига до нас. Христо Ботев не е съвършен човек. Искал е пари от братята Евлоги и Христо Георгиев, с цел да си купи облекла. Това, което е възхитително при него е саможертвата му. И идеализмът, с който увлича масите. В това е неговото великолепие. Пред това би трябвало да се поклоним.
Днес има ли такива като него?
Сега ги няма. Станали сме прекомерно материални. Държим се един към различен като най-големи врагове. Като вълци.
Как се чувствате всеки ден на парахода?
Горд съм, че съм негов монтьор. Завършил съм Военноморско учебно заведение. Пенсионер съм. Но хората, които са над нас, не желаят корабът да съществува. Казват, че бил социалистически. Боли ме от това. Не желая да съм неприятен оракул, само че вие сте от последните гости на „ Радецки “. Не начертавам бъдеще за него. Има редица условия като към кораб, само че въпреки това ние сме към НИМ. Той пък има друго схващане.
Австрийският параход „ Радецки “ е издигнат през 1851 година в Будапеща. На 29 май 1876 година четата на Христо Ботев превзема парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, с цел да се бие за свободата на България. През 1966 година е издигнато тъкмо копие на именития параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. От 1982 година е със статут на народен музей. Намира се на безконечен кей в гр. Козлодуй и от 16 април 2004 година е филиал на Националния исторически музей в София.
Интервю на Катя Илиева/frognews.bg
Г-н Герговски, идват ли политици, с цел да видят „ Радецки “ и да чуят за Христо Ботев и неговата чета?
Много рядко. Случва се единствено на Ботевите празници. Цвета Карянчева пристигна тогава. Не мога да схвана за какво се качват на кораба с толкоз защита. То от тях не остава място. От кого ги пазят, и аз не знам. За мен тук е свято място.
Младите хора въодушевяват ли се от това мястото?
Зависи от възрастта им. Малките деца тичат, викат. Възприемат го като атракция. По-големите пък като цяло не чувствам да се вълнуват чак толкоз. Имам възприятието, че сме загърбили предишното си. Сега са празници, през вчерашния ден пристигна тук едно семейство и вие през днешния ден. А историята, която може да се усети тук е забавна, славна. Този транспортен съд е от 1952 година. Истинският е еднакъв, само че е изработен 100 години по-рано. Всичко на същинският „ Радецки “ е било едно към едно като в този момент тук. От времето на „ Радецки “ на никое място по света няма транспортен съд на вода. По-старите са на бряг, като корабът „ Дръзки “ във Варна.
Какво не е достигнало на четата на Ботев, с цел да бъде разгромена?
Знаем за доста чети в този интервал. Но това придвижване се е оказало незадоволително за освобождението на България. Ботев е работил без подготовка. Тук на брега го е чакал и го е последвал единствено един занаятчия на каруци. За водач на тази чета е бил избран друг-Панайот Хитов. Той, обаче се е отказал. Христо Ботев е обул неговите ботуши и с тях е умрял. Имал е сдърпване с Любен Каравелов, който по това време е бил огромната персона на БРЦК. Имало е по-скоро апел за независимост. Но действително са чакали непозната, огромна мощ да се намеси извън.
Има разногласия дали Ботев е погубен с патрон в челото?
Аз нямам доверие на тази версия. Та се стартира, с цел да се героизира Ботев. Познавам историк-изследовател на неговия живот и дело. Според негови изследвания Христо Ботев е погубен с нож от своите. Наръгали са го в тил и по-късно са го обезглавили. Частите от тялото по-късно са разпилени. Имало е противоречие в редиците му. Част от хората са желали да се откажат. Ботев, обаче е бил уверен, че би трябвало да продължат даже с цената на живота. Оцелелите по-късно описват разнообразни версии. Това буди съществено съмнение за това, което се е случило. Никола Обретенов да вземем за пример живее до 1939-та година. И е един от хората, станали очевидци на ликвидирането на Ботев. Той също споделя разнообразни неща за гибелта на Ботев. Не одобрявам, когато героите ни се идеализират.
Имате поради Ботев ли?
Да. Той е имал дете без брак. Било е на месеци, когато го е оставил. Любимата му Венета напуща мъжа си. Той написа писмото до нея точно на този транспортен съд. Помолил е негов другар да й го съобщи и по този начин то стига до нас. Христо Ботев не е съвършен човек. Искал е пари от братята Евлоги и Христо Георгиев, с цел да си купи облекла. Това, което е възхитително при него е саможертвата му. И идеализмът, с който увлича масите. В това е неговото великолепие. Пред това би трябвало да се поклоним.
Днес има ли такива като него?
Сега ги няма. Станали сме прекомерно материални. Държим се един към различен като най-големи врагове. Като вълци.
Как се чувствате всеки ден на парахода?
Горд съм, че съм негов монтьор. Завършил съм Военноморско учебно заведение. Пенсионер съм. Но хората, които са над нас, не желаят корабът да съществува. Казват, че бил социалистически. Боли ме от това. Не желая да съм неприятен оракул, само че вие сте от последните гости на „ Радецки “. Не начертавам бъдеще за него. Има редица условия като към кораб, само че въпреки това ние сме към НИМ. Той пък има друго схващане.
Австрийският параход „ Радецки “ е издигнат през 1851 година в Будапеща. На 29 май 1876 година четата на Христо Ботев превзема парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, с цел да се бие за свободата на България. През 1966 година е издигнато тъкмо копие на именития параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. От 1982 година е със статут на народен музей. Намира се на безконечен кей в гр. Козлодуй и от 16 април 2004 година е филиал на Националния исторически музей в София.
Интервю на Катя Илиева/frognews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ