Калоян Стайков: Страхът движи пазара на газ
Видя се, че не можем да разчитаме на " Газпром " за сигурни доставки Режим на тока не се чака, при изключителни условия ще спре износът, споделя Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт в особено изявление за вестник СТАНДАРТ В отчета на краткотрайната комисия има " обосновани догатки ", които не са потвърдени Не разбирам за какво назовават търговците медиатори Получаваме газов микс, а не 100% от Русия
- Какво е Вашето експертно мнение за отчета за доставки на газ, направен от краткотрайната комисия и показан в Народното събрание?
- Докладът дава известна изясненост какво тъкмо се е случило, защото информацията от април насам не беше задоволителна, имаше пропуски, въпросителни и така нататък Някои от заключенията на отчета за мен са малко странни. Твърдят се неща, за които няма посочени причини и обстоятелства. Цитират се документи, които не са приложени. Поне можеше да се извадят цитатите, на които се базират самите изводи на отчета. На места виждаме така наречен " обосновани догатки ", които съгласно мен не са напълно обосновани, по-скоро навеждат на избрани мисли, само че сигурно имат потребност от спомагателен разбор. Основното умозаключение на отчета е, че неизпълнението на новите условия с " Газпром " води до опасности за страната и се прави подстрекателство, че в случай че се бяхме съобразили с тях, цените щяха да са ниски, а количествата щяха да са сигурни. Което е съмнение, само че не е безспорен факт. В самия отчет се показват мнения на юридически консултанти, които споделят, че смяната в изискванията не е безрискова, което липсва в заключенията на отчета. Вече видяхме, че други компании и страни, които се съобразиха с новите условия на " Газпром ", имат понижение на доставките. Затова споделям, че заключенията са малко странни. Със сигурност има повече бистрота в сравнение с преди месец, само че са нужни много повече доказателства, които да доведат до въпросните обосновани догатки и изказвания.
- Твърди се, че отново купуваме съветски газ, само че поради медиаторите цената е доста по-висока, загатва се завишение с 15 млн. евро.
- Това е умозаключение, което не почива на обстоятелства. " Булгаргаз " разгласява фирмите, които са доставяли газ за май - така наречен " медиатори ", само че в действителност това са търговци. Една от фирмите е гръцката държавна ДЕПА. В гръцкия микс съветският газ е към 40%. Ако приемем, че съразмерно количествата, които са препоръчани на " Булгаргаз ", отразяват напълно техния газов микс, то може да се каже, че 40% е тежестта на съветския газ. Останалите 60% не са съветски. Но тези обяснения липсват в отчета. Ние не знаем дали това, което ДЕПА продава на " Булгаргаз ", е съветски газ, азерски, американски полутечен или различен. Затова споделих, че това съмнение изисква спомагателна обосновка, която не се вижда в отчета. Споменато е най-после, че службите за сигурност са създали оценка за това от кое място идват количествата газ в България. Но газовата молекула няма флагче. Ние знаем, че някакъв микс от природен газ влиза в тръбите. Ако има търговец, който получава 100% от доставките си от " Газпром ", то тогава можем да кажем - да, ние още веднъж купуваме съветски газ, обаче не от " Газпром " непосредствено, а от някой различен. Има ли подобен търговец -не излиза наяве от отчета.
- В следствие, оповестено от БГНЕС, се загатва за двама медиатора, които стоят на входа на българската тръба - МЕТ и „ Винтерсхал ".
- Това не са медиатори, а търговци. " Винтерсхал " е на българския пазар от 2005 година, МЕТ трейдинг – отпреди няколко години. И двете компании правят активност в цяла Европа. Те не се появяват сред взаимоотношенията сред Булгаргаз и Газпром, а са нужни, тъй като " Газпром " отхвърля да продава на " Булгаргаз " и по тази причина компанията търси търговци, които да запълнят този вакуум. Но още веднъж приказваме за газов микс, а не за доставки, които идват 100% от " Газпром ".
- По този мотив Теменужка Петкова от ГЕРБ разяснява - ние премахнахме медиаторите, а в този момент още веднъж ги върнаха.
- Ние не сме в обстановката, в която бяхме преди 15 година, когато " Газпром " изпълняваше изискванията по контракта си с " Булгаргаз ", само че вместо да продава непосредствено на държавната компания, използваше медиатори. Тогава имахме един снабдител, конкуренция съвсем нямаше. Той купуваше единствено от едно място. Защо сред купувача и " Газпром износ " е имало още една компания - не стана ясно. Но в последна сметка това завърши. В момента не стоят по този начин нещата. Търговският сътрудник на " Булгаргаз " отхвърля да му доставя количества и " Булгаргаз " би трябвало да си ги обезпечи от другаде. Това става от търговци, които работят в разнообразни европейски страни и България е измежду тях. МЕТ трейдинг влезе на българския пазар преди няколко години, това не е компания, която занапред се появява от нищото и заема някакво измислено място сред " Булгаргаз " и " Газпром ". Това е все едно да кажем, че ДЕПА в този момент се е вклинила поради някакви комисионни. Не е по този начин. Просто сега се търси диверсификация на снабдители.
- Очаквате ли " Газпром " да ни изиска неустойки поради клаузата в контракта " вземи или заплати ", съгласно която в края на годината 80% от това, което не е взето по контракт, се дължи като заплащане?
- Не мога да кажа, това е решение на компанията, обвързвано с това по какъв начин тя пояснява изискванията по контракта. След като има форсмажор и тя се базира на него за неналичието на доставки, за мен би било необичайно да се позове на същия форсмажор и за неустойки.
- Еврокомисията изиска Европейски Съюз да спести 15% газ от 1 август до 31 март 2023 година Редица европейски страни започнаха да взимат ограничения, други споделиха, че не могат да изпълнят изискванията. Какви ще са следствията за хората и бизнеса в България?
- Като се имат поради инфлационните процеси напоследък, политиките на централните банки, които започнаха много нападателно да усилват лихвите и упованията за закъснение на икономическата интензивност, нищо чудно това понижение на потреблението на газ да се случи от единствено себе си. В момента разсъждаваме, че в условия на високо ползване, ние би трябвало административно да го понижим и това ще удари икономическата интензивност. А в действителност процесът може да е противоположен - заради понижена икономическа интензивност по натурален метод да понижим потреблението, особено за промишлеността. Разглеждаме решението на Европейска комисия като административно, само че да не забравяме, че цените на природния газ сега са неуместно високи. Ограничаването на доставките от " Газпром " води до дефицит на природен газ и доста високи цени, които по натурален метод лимитират конкурентноспособността на европейските компании. Някои компании може да бъдат принудени да понижат своето ползване и да търсят разнообразни енергийни източници. Защото в случай че в Европа цените са забранително високи за някои компании, те просто няма да могат да си разрешат да работят. Другата догадка е почналият цикъл на рестриктивна парична политика да докара до понижаване на икономическата интензивност. И в случай че нищо от това не докара до понижено ползване, а доставките останат лимитирани, тогава влизаме в хипотезата Европейска комисия да предлага административно ограничение на потреблението.
За топлофикационните сдружения зависи каква ще е зимата. Миналата зима беше дълга, само че не от най-студените. Предишната пък бе доста студена. Тогава и потреблението на природен газ се усили.
- За производството на електрическа енергия у нас има различни източници. Но в случай, че газът го няма, алтернативата ток сигурно ще се употребява повече. За благополучие, ние имаме по-голямо произвеждане, в сравнение с използваме, както и огромен експорт. Съществува ли обаче въпреки всичко догадка за режим на тока?
- Не би трябвало. Ние имаме експорт, при форсмажорни условия, в случай че сигурността на доставките в България е застрашена, има опция да се ограничи износът - изцяло или отчасти. Подобна обстановка видяхме през зимата на 2017 година, когато износът на ток от България бе стеснен за 3 седмици поради студената зима, защото имаше проблем с физическите доставки. Сега също би могло да се вкара такава мярка, в случай че се наложи. Това е работа на държавното управление, което по силата на европейски наставления има обвързване за правене на спешни проекти - както за доставките на електрическа енергия, по този начин и за природен газ. И би трябвало тези благоприятни условия да се показват задоволително ясно пред бизнеса и семействата, с цел да няма терзания.
Една от огромните ми рецензии във връзка с енергийната политика в последните месеци е, че информационната тактика на държавното управление не е на равнище. Колкото по-сложна е обстановката, толкоз връзката би трябвало да е по-активна, а политиката – по-прозрачна. За да не се дава опция за спекулации, които виреят въз основата на неналичието на задоволително информация. Трябва да се развенчават легенди, губим време и размиваме дебата, вместо да се концентрираме върху значителните неща. Както предходната, по този начин и тази година страхът движи всички пазари - освен в Европа, само че и по света. Колкото повече информация и бистрота има, толкоз повече този боязън ще намалее.
- При състояние, че всички търсят газ, ние ще успеем ли да се вредим - за танкер или за контракт?
- Със сигурност има такава опция, само че тя става все по-трудна. Още в края на февруари трябваше да стартират стъпки за търсене на различни снабдители, с цел да се подсигурим за най-лошия сюжет. Надявам се този развой да е напреднал. И даже това държавно управление да не може да приключи договарянията, да го направи служебният кабинет. Но още веднъж нищо не знаем по въпроса. Ако обаче се чака да пристигна есента и тогава занапред да стартират да се търсят количества, сигурно може да има съществени проблеми за доставките. Ако въпреки всичко бъдат обезпечени, то цените ще са извънредно високи. Днес /б.ред. четвъртък/ чухме от премиера, че ще се подписват контракти за 7 кораба за идващите 6 месеца. За юни ни трябваха 2 кораба плюс азерските количества. Това значи, че в случай че от Азербайджан получавахме цялостните количества, щеше да ни би трябвало един транспортен съд и половина. Сега имаме 7 кораба за 6 месеца, което значи по 1 транспортен съд на месец. Но през есенните месеци потреблението се повишава и може би ще ни трябват по два кораба и половина. Това е стъпка в вярната посока, само че не е задоволително, с цел да се подсигурява сигурността на доставките. Но в случай че това не бъде направено, сигурно през идващите месеци обстановката ще бъде доста сложна.
Това ни връща на въпроса - можем ли да разчитаме на " Газпром "? Щом " Газпром " може да понижи доставките на Германия и Италия, за какво да не може да ги понижи за Централна и Източна Европа? Имахме снабдител, който осигуряваше 40-45% от газа в Европа, който с всяко последващо деяние демонстрира, че на него не може да се разчита. А в отчета на краткотрайната комисия въобще не се преглежда опцията доставчикът да не доставя контрактуваните количества. Тази година движещото за пазарите е дали ще има сигурност на доставките. Едва когато сме сигурни, че можем да разчитаме на доставчика, тогава може да приказваме за цени и така нататък
- Да си купуват ли бойлери и климатици битовите консуматори на газ?
- Миналата година видяхме внезапно повишаване на цените на природния газ. Да, имаше някакви обезщетения, само че сигурно те бяха незначителни на фона на цените, които плащаха семействата през 2019 и 2020 година Очевидно там ще има доста сериозен потрес и това не е изненадващо. Същото се отнася и за потребителите на парно, където цените се усилват с 30%.
Може да се чака да забележим смяна на потребителското държание. Дали да купим бойлер или не - този спор не стои пред хората, които си спомнят 80-те или 90-те години. Домакинствата, които желаят да са сигурни в доставките на топла вода, евентуално ще влагат.
- Какво е Вашето експертно мнение за отчета за доставки на газ, направен от краткотрайната комисия и показан в Народното събрание?
- Докладът дава известна изясненост какво тъкмо се е случило, защото информацията от април насам не беше задоволителна, имаше пропуски, въпросителни и така нататък Някои от заключенията на отчета за мен са малко странни. Твърдят се неща, за които няма посочени причини и обстоятелства. Цитират се документи, които не са приложени. Поне можеше да се извадят цитатите, на които се базират самите изводи на отчета. На места виждаме така наречен " обосновани догатки ", които съгласно мен не са напълно обосновани, по-скоро навеждат на избрани мисли, само че сигурно имат потребност от спомагателен разбор. Основното умозаключение на отчета е, че неизпълнението на новите условия с " Газпром " води до опасности за страната и се прави подстрекателство, че в случай че се бяхме съобразили с тях, цените щяха да са ниски, а количествата щяха да са сигурни. Което е съмнение, само че не е безспорен факт. В самия отчет се показват мнения на юридически консултанти, които споделят, че смяната в изискванията не е безрискова, което липсва в заключенията на отчета. Вече видяхме, че други компании и страни, които се съобразиха с новите условия на " Газпром ", имат понижение на доставките. Затова споделям, че заключенията са малко странни. Със сигурност има повече бистрота в сравнение с преди месец, само че са нужни много повече доказателства, които да доведат до въпросните обосновани догатки и изказвания.
- Твърди се, че отново купуваме съветски газ, само че поради медиаторите цената е доста по-висока, загатва се завишение с 15 млн. евро.
- Това е умозаключение, което не почива на обстоятелства. " Булгаргаз " разгласява фирмите, които са доставяли газ за май - така наречен " медиатори ", само че в действителност това са търговци. Една от фирмите е гръцката държавна ДЕПА. В гръцкия микс съветският газ е към 40%. Ако приемем, че съразмерно количествата, които са препоръчани на " Булгаргаз ", отразяват напълно техния газов микс, то може да се каже, че 40% е тежестта на съветския газ. Останалите 60% не са съветски. Но тези обяснения липсват в отчета. Ние не знаем дали това, което ДЕПА продава на " Булгаргаз ", е съветски газ, азерски, американски полутечен или различен. Затова споделих, че това съмнение изисква спомагателна обосновка, която не се вижда в отчета. Споменато е най-после, че службите за сигурност са създали оценка за това от кое място идват количествата газ в България. Но газовата молекула няма флагче. Ние знаем, че някакъв микс от природен газ влиза в тръбите. Ако има търговец, който получава 100% от доставките си от " Газпром ", то тогава можем да кажем - да, ние още веднъж купуваме съветски газ, обаче не от " Газпром " непосредствено, а от някой различен. Има ли подобен търговец -не излиза наяве от отчета.
- В следствие, оповестено от БГНЕС, се загатва за двама медиатора, които стоят на входа на българската тръба - МЕТ и „ Винтерсхал ".
- Това не са медиатори, а търговци. " Винтерсхал " е на българския пазар от 2005 година, МЕТ трейдинг – отпреди няколко години. И двете компании правят активност в цяла Европа. Те не се появяват сред взаимоотношенията сред Булгаргаз и Газпром, а са нужни, тъй като " Газпром " отхвърля да продава на " Булгаргаз " и по тази причина компанията търси търговци, които да запълнят този вакуум. Но още веднъж приказваме за газов микс, а не за доставки, които идват 100% от " Газпром ".
- По този мотив Теменужка Петкова от ГЕРБ разяснява - ние премахнахме медиаторите, а в този момент още веднъж ги върнаха.
- Ние не сме в обстановката, в която бяхме преди 15 година, когато " Газпром " изпълняваше изискванията по контракта си с " Булгаргаз ", само че вместо да продава непосредствено на държавната компания, използваше медиатори. Тогава имахме един снабдител, конкуренция съвсем нямаше. Той купуваше единствено от едно място. Защо сред купувача и " Газпром износ " е имало още една компания - не стана ясно. Но в последна сметка това завърши. В момента не стоят по този начин нещата. Търговският сътрудник на " Булгаргаз " отхвърля да му доставя количества и " Булгаргаз " би трябвало да си ги обезпечи от другаде. Това става от търговци, които работят в разнообразни европейски страни и България е измежду тях. МЕТ трейдинг влезе на българския пазар преди няколко години, това не е компания, която занапред се появява от нищото и заема някакво измислено място сред " Булгаргаз " и " Газпром ". Това е все едно да кажем, че ДЕПА в този момент се е вклинила поради някакви комисионни. Не е по този начин. Просто сега се търси диверсификация на снабдители.
- Очаквате ли " Газпром " да ни изиска неустойки поради клаузата в контракта " вземи или заплати ", съгласно която в края на годината 80% от това, което не е взето по контракт, се дължи като заплащане?
- Не мога да кажа, това е решение на компанията, обвързвано с това по какъв начин тя пояснява изискванията по контракта. След като има форсмажор и тя се базира на него за неналичието на доставки, за мен би било необичайно да се позове на същия форсмажор и за неустойки.
- Еврокомисията изиска Европейски Съюз да спести 15% газ от 1 август до 31 март 2023 година Редица европейски страни започнаха да взимат ограничения, други споделиха, че не могат да изпълнят изискванията. Какви ще са следствията за хората и бизнеса в България?
- Като се имат поради инфлационните процеси напоследък, политиките на централните банки, които започнаха много нападателно да усилват лихвите и упованията за закъснение на икономическата интензивност, нищо чудно това понижение на потреблението на газ да се случи от единствено себе си. В момента разсъждаваме, че в условия на високо ползване, ние би трябвало административно да го понижим и това ще удари икономическата интензивност. А в действителност процесът може да е противоположен - заради понижена икономическа интензивност по натурален метод да понижим потреблението, особено за промишлеността. Разглеждаме решението на Европейска комисия като административно, само че да не забравяме, че цените на природния газ сега са неуместно високи. Ограничаването на доставките от " Газпром " води до дефицит на природен газ и доста високи цени, които по натурален метод лимитират конкурентноспособността на европейските компании. Някои компании може да бъдат принудени да понижат своето ползване и да търсят разнообразни енергийни източници. Защото в случай че в Европа цените са забранително високи за някои компании, те просто няма да могат да си разрешат да работят. Другата догадка е почналият цикъл на рестриктивна парична политика да докара до понижаване на икономическата интензивност. И в случай че нищо от това не докара до понижено ползване, а доставките останат лимитирани, тогава влизаме в хипотезата Европейска комисия да предлага административно ограничение на потреблението.
За топлофикационните сдружения зависи каква ще е зимата. Миналата зима беше дълга, само че не от най-студените. Предишната пък бе доста студена. Тогава и потреблението на природен газ се усили.
- За производството на електрическа енергия у нас има различни източници. Но в случай, че газът го няма, алтернативата ток сигурно ще се употребява повече. За благополучие, ние имаме по-голямо произвеждане, в сравнение с използваме, както и огромен експорт. Съществува ли обаче въпреки всичко догадка за режим на тока?
- Не би трябвало. Ние имаме експорт, при форсмажорни условия, в случай че сигурността на доставките в България е застрашена, има опция да се ограничи износът - изцяло или отчасти. Подобна обстановка видяхме през зимата на 2017 година, когато износът на ток от България бе стеснен за 3 седмици поради студената зима, защото имаше проблем с физическите доставки. Сега също би могло да се вкара такава мярка, в случай че се наложи. Това е работа на държавното управление, което по силата на европейски наставления има обвързване за правене на спешни проекти - както за доставките на електрическа енергия, по този начин и за природен газ. И би трябвало тези благоприятни условия да се показват задоволително ясно пред бизнеса и семействата, с цел да няма терзания.
Една от огромните ми рецензии във връзка с енергийната политика в последните месеци е, че информационната тактика на държавното управление не е на равнище. Колкото по-сложна е обстановката, толкоз връзката би трябвало да е по-активна, а политиката – по-прозрачна. За да не се дава опция за спекулации, които виреят въз основата на неналичието на задоволително информация. Трябва да се развенчават легенди, губим време и размиваме дебата, вместо да се концентрираме върху значителните неща. Както предходната, по този начин и тази година страхът движи всички пазари - освен в Европа, само че и по света. Колкото повече информация и бистрота има, толкоз повече този боязън ще намалее.
- При състояние, че всички търсят газ, ние ще успеем ли да се вредим - за танкер или за контракт?
- Със сигурност има такава опция, само че тя става все по-трудна. Още в края на февруари трябваше да стартират стъпки за търсене на различни снабдители, с цел да се подсигурим за най-лошия сюжет. Надявам се този развой да е напреднал. И даже това държавно управление да не може да приключи договарянията, да го направи служебният кабинет. Но още веднъж нищо не знаем по въпроса. Ако обаче се чака да пристигна есента и тогава занапред да стартират да се търсят количества, сигурно може да има съществени проблеми за доставките. Ако въпреки всичко бъдат обезпечени, то цените ще са извънредно високи. Днес /б.ред. четвъртък/ чухме от премиера, че ще се подписват контракти за 7 кораба за идващите 6 месеца. За юни ни трябваха 2 кораба плюс азерските количества. Това значи, че в случай че от Азербайджан получавахме цялостните количества, щеше да ни би трябвало един транспортен съд и половина. Сега имаме 7 кораба за 6 месеца, което значи по 1 транспортен съд на месец. Но през есенните месеци потреблението се повишава и може би ще ни трябват по два кораба и половина. Това е стъпка в вярната посока, само че не е задоволително, с цел да се подсигурява сигурността на доставките. Но в случай че това не бъде направено, сигурно през идващите месеци обстановката ще бъде доста сложна.
Това ни връща на въпроса - можем ли да разчитаме на " Газпром "? Щом " Газпром " може да понижи доставките на Германия и Италия, за какво да не може да ги понижи за Централна и Източна Европа? Имахме снабдител, който осигуряваше 40-45% от газа в Европа, който с всяко последващо деяние демонстрира, че на него не може да се разчита. А в отчета на краткотрайната комисия въобще не се преглежда опцията доставчикът да не доставя контрактуваните количества. Тази година движещото за пазарите е дали ще има сигурност на доставките. Едва когато сме сигурни, че можем да разчитаме на доставчика, тогава може да приказваме за цени и така нататък
- Да си купуват ли бойлери и климатици битовите консуматори на газ?
- Миналата година видяхме внезапно повишаване на цените на природния газ. Да, имаше някакви обезщетения, само че сигурно те бяха незначителни на фона на цените, които плащаха семействата през 2019 и 2020 година Очевидно там ще има доста сериозен потрес и това не е изненадващо. Същото се отнася и за потребителите на парно, където цените се усилват с 30%.
Може да се чака да забележим смяна на потребителското държание. Дали да купим бойлер или не - този спор не стои пред хората, които си спомнят 80-те или 90-те години. Домакинствата, които желаят да са сигурни в доставките на топла вода, евентуално ще влагат.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ