Молят се за чудеса на гроба на дядо Борис
Вестник „ Стандарт " стартира поредност от материали за Неврокопския митрополит Борис, който е един от най-начетените български архиереи. Убит брутално от комунистическата власт на 8 ноември 1948 година, на връх рождения си ден. Светият синод на Българската православна черква стартира процедура по канонизация на митрополит Борис.
Неврокопският митрополит Борис се ражда като Вангел Симов Разумов на 8 ноември 1888 година точно на Димитровден (по остарял стил) в село Гявато (Битолско). Пак на Димитровден, тъкмо след 60 години, той се показва в Господа, оцветен с мъченическа кръв.
От дребен бъдещият епископ прави усещане със своето любознание. Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 година с отличие. През есента на 1903 година татко му умира като въстаник в Илинденското въстание. Следващата година Вангел отива в Цариград, където притегля вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която приключва с отличие през 1910 година На 10 юни в църквата " Св. Стефан " Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в отшелнически, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 година йеродякон Борис приключва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен " лекар по богословие ".
На 25 ноември 1917 година приема йеромонашески ранг от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му разпорежда задачата да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 година оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм " Св. Александър Невски ".
В идващите пет години, до септември 1931 година, архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 година към този момент като свещеник е основен секретар на Св. Синод. През 1932 година е претрупан с историческата задача по повдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите завършват сполучливо на 22 февруари 1945 година На 24 март 1935 година свещеник Борис е определен за митрополит на Неврокопска епархия. В престолния си град народът го посреща с " Добре пристигнал, Вадико светий ".
За къс интервал от време митрополит Борис съумява да извърши сполучливо строителство на над 20 храма. Наричат го " съвестта на Българската черква " поради изключителната му осведоменост (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му битка против атеизма, налаган от новата комунистическа власт. Навсякъде приказва, че най-голямата покруса ще пристигна от Съветския съюз, споделя за сталинистките ограничения против духовенството. Поради тези му слова окръжният комитет на Българска комунистическа партия го афишира за зложелател № 1 на националната власт. През 1948 година във в. " Работническо дело " излиза публикация против митрополит Борис, озаглавена " Един неподобаващ чиновник на Българската православна черква ". Въпреки всичко той не приключва битката си за връщането на църковните парцели, за връщането на вероучението в учебно заведение и не стопира преиздаването на брошурата си " Кризата в нашето учебно заведение ", където главната теза е, че нашето учебно заведение образова, само че не възпитава.
Един ден митрополитът отива при околните си и споделя: " Дойдох да се сбогувам, тъй като това ще бъде последното ни виждане. Снощи аз получих предсказание, че моят край идва. Сънувах, че падна огън от небето и този огън ме сграбчи и мене в небето. Аз отивам да осветя черквата " Св. Димитър " в село Коларово, само че евентуално това ще бъде моят край. " Думите му се оказват оракулски. На 8 ноември 1948 година той служи празнична литургия в Коларово. Последната проповед, произнесена в деня на убийството му, е: " Да помним и да се готвим постоянно за гибелта. Помни своя край и в никакъв случай не ще съгрешиш! " След приключването й благославя празничната софра, само че още преди да е вкусил от нея, дядо Борис е извикан от един отлъчен духовник - Илия Стаменов от с. Хърсово, съгласно всички свидетелства - клеветник и разузнавач на комунистите. Същият бил разпопен поради кражба на църковно имущество, само че след опрощение персонално от цар Борис III отървава пандиза. Искал от митрополита да му спомага да си възвърне свещеническия ранг, на което дядо Борис се възпротивил. Тогава този нов Юда най-хладнокръвно го прострелва пред очите на хиляден народ. Последните думи на митрополит Борис били: " Недей! Вършиш огромен грях! "
Илия Стаменов е наказан на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим, само че свършва в лудницата, като непрестанно повтаря: " Аз го убих, аз го убих... "
Канонизацията на Неврокопския митрополит Борис ще бъде първата на разположение, умъртвено по време на комунистическия режим у нас. И в този момент десетки вярващи се молят при гроба му като на светец. Някои настояват, че по-късно са получавали ненадейно разрешаване на заплетени житейски проблеми.
Неврокопският митрополит Борис се ражда като Вангел Симов Разумов на 8 ноември 1888 година точно на Димитровден (по остарял стил) в село Гявато (Битолско). Пак на Димитровден, тъкмо след 60 години, той се показва в Господа, оцветен с мъченическа кръв.
От дребен бъдещият епископ прави усещане със своето любознание. Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 година с отличие. През есента на 1903 година татко му умира като въстаник в Илинденското въстание. Следващата година Вангел отива в Цариград, където притегля вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която приключва с отличие през 1910 година На 10 юни в църквата " Св. Стефан " Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в отшелнически, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 година йеродякон Борис приключва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен " лекар по богословие ".
На 25 ноември 1917 година приема йеромонашески ранг от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му разпорежда задачата да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 година оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм " Св. Александър Невски ".
В идващите пет години, до септември 1931 година, архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 година към този момент като свещеник е основен секретар на Св. Синод. През 1932 година е претрупан с историческата задача по повдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите завършват сполучливо на 22 февруари 1945 година На 24 март 1935 година свещеник Борис е определен за митрополит на Неврокопска епархия. В престолния си град народът го посреща с " Добре пристигнал, Вадико светий ".
За къс интервал от време митрополит Борис съумява да извърши сполучливо строителство на над 20 храма. Наричат го " съвестта на Българската черква " поради изключителната му осведоменост (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му битка против атеизма, налаган от новата комунистическа власт. Навсякъде приказва, че най-голямата покруса ще пристигна от Съветския съюз, споделя за сталинистките ограничения против духовенството. Поради тези му слова окръжният комитет на Българска комунистическа партия го афишира за зложелател № 1 на националната власт. През 1948 година във в. " Работническо дело " излиза публикация против митрополит Борис, озаглавена " Един неподобаващ чиновник на Българската православна черква ". Въпреки всичко той не приключва битката си за връщането на църковните парцели, за връщането на вероучението в учебно заведение и не стопира преиздаването на брошурата си " Кризата в нашето учебно заведение ", където главната теза е, че нашето учебно заведение образова, само че не възпитава.
Един ден митрополитът отива при околните си и споделя: " Дойдох да се сбогувам, тъй като това ще бъде последното ни виждане. Снощи аз получих предсказание, че моят край идва. Сънувах, че падна огън от небето и този огън ме сграбчи и мене в небето. Аз отивам да осветя черквата " Св. Димитър " в село Коларово, само че евентуално това ще бъде моят край. " Думите му се оказват оракулски. На 8 ноември 1948 година той служи празнична литургия в Коларово. Последната проповед, произнесена в деня на убийството му, е: " Да помним и да се готвим постоянно за гибелта. Помни своя край и в никакъв случай не ще съгрешиш! " След приключването й благославя празничната софра, само че още преди да е вкусил от нея, дядо Борис е извикан от един отлъчен духовник - Илия Стаменов от с. Хърсово, съгласно всички свидетелства - клеветник и разузнавач на комунистите. Същият бил разпопен поради кражба на църковно имущество, само че след опрощение персонално от цар Борис III отървава пандиза. Искал от митрополита да му спомага да си възвърне свещеническия ранг, на което дядо Борис се възпротивил. Тогава този нов Юда най-хладнокръвно го прострелва пред очите на хиляден народ. Последните думи на митрополит Борис били: " Недей! Вършиш огромен грях! "
Илия Стаменов е наказан на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим, само че свършва в лудницата, като непрестанно повтаря: " Аз го убих, аз го убих... "
Канонизацията на Неврокопския митрополит Борис ще бъде първата на разположение, умъртвено по време на комунистическия режим у нас. И в този момент десетки вярващи се молят при гроба му като на светец. Някои настояват, че по-късно са получавали ненадейно разрешаване на заплетени житейски проблеми.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ