Вещерът“ от Анджей Сапковски е една от най-успешните и влиятелни

„ Вещерът “ от Анджей Сапковски е една от най-успешните и авторитетни фентъзи поредици през последните няколко десетилетия.

Историята на Гералт от Ривия, въодушевила известната серия от игри „ The Witcher ”, през 2019 година оживя на дребния екран под формата на хитовия едноименен сериал на Netflix с присъединяване на Хенри Кавил.

Литературното странствуване на Белия вълк продължава с „ Вещерът: Сезонът на бурите “. Предлагаме ви фрагмент от предисторията на именития воин:

                                          ГЛАВА ПЪРВА

Който се бори с чудовища, дано внимава самичък да не се трансформира в такова. Ако прекомерно дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
Фридрих Ницше, „ Отвъд положителното и злото,
въведения към една философия на бъдещето “
(превод Ренета Килева-Стаменова)

Да се гледа в бездната, съгласно мен е цялостен идиотизъм. На света има голям брой неща, много по-достойни да се гледа в тях.
Лютичето, „ Половин век лирика “

Живееше единствено с цел да убива.

Лежеше върху нагретия от слънцето пясък.

Усещаше вибрациите посредством притиснатите към почвата мустачета и козина. Макар вибрациите към момента да бяха надалеч, Идр ги усещаше ясно и отчетливо, по тях можеше да дефинира освен скоростта на плячката и посоката на придвижването ѝ, само че и нейната тежест. За множеството ловуващи по сходен метод хищници тежестта имаше първостепенно значение – при промъкването, нападането и догонването се изразходваше сила, която трябваше да се възвръща от енергийната стойност на жертвата. Повечето сходни на Идр хищници се отказваха от нападението, в случай че плячката бе прекомерно дребна. Но не и Идр. Той не съществуваше, с цел да яде и да продължава рода си. Не за това беше основан.

Той живееше, с цел да убива.

Като движеше деликатно крайниците си, Идр се измъкна от ямата, пропълзя през разяден пън, с три скока прекоси бурелома, промъкна се като фантом през поляната, спусна се в папратовите шубраци накрай гората, потъна в гъсталака. Движеше се бързо и тихо, като ту тичаше, ту скачаше като голям скакалец.

Гмурна се в храсталака, притисна към земята сегментираната ризница на корема си. Вибрациите ставаха все по-ясни. Импулсите от мустачките и четината на Идр се подреждаха в картина. В проект. Идр вече знаеше по какъв начин да се добере до плячката, на кое място да пресече пътя ѝ, по какъв начин да я подгони, по какъв начин с дълъг скок да я нападне откъм гърба, на каква височина да удари и да я съсече с острите си като бръсначи мандибули. Вибрациите и импулсите към този момент извайваха в него насладата, която щеше да изпита, щом жертвата му замреше под тежестта му; еуфорията, която щеше да му донесе усетът на гореща кръв. Насладата, която щеше да почувства, когато викът на болежка разкъсаше въздуха. Потрепваше леко, като разтваряше и свиваше щипките и педипалпите си.

Вибрациите на почвата бяха доста отчетливи, а също по този начин и се разслоиха. Идр вече знаеше, че жертвите са повече, евентуално три, а може би и четири. Две разтърсваха почвата по нормалния метод, вибрациите на третата подсказваха за дребна тежест и размери. Четвъртата – в случай че имаше четвърта – беше нередовна, слаба и неразбираема. Идр застина, напрегна се и подаде антените си над тревата, с цел да изследва придвижванията на въздуха.

Най-накрая вибрациите на почвата донесоха сигнала, който Идр беше очаквал. Жертвите се бяха разделили. Една, най-малката, остана откъм гърба. А четвъртата, неразбираемата, изчезна. Това беше подправен сигнал, лъжливо ехтене. Идр го пренебрегва.

Малката плячка се отдалечи още повече от останалите. Почвата се разтресе още по-силно. И по-наблизо. Идр напрегна задните си крака, отблъсна се и скочи.

***

Момичето извика уплашено. Вместо да избяга, застина на място. И закрещя безспирно.

***

Вещерът се хвърли в нейна посока, като измъкна меча си в придвижване. И незабавно осъзна, че нещо не е наред. Че са го изиграли.

Теглещият каруцата със сухи съчки мъж изкрещя и пред очите на Гералт излетя един сажен нагоре, а кръвта му плисна нашироко и щедро. Той падна, с цел да излети още веднъж, този път като две ръсещи кръв части. Вече не крещеше. Сега крещеше пронизително дамата, която сходно на щерка си беше застинала, парализирана от боязън.

Макар и да не вярваше, че ще може, вещерът въпреки всичко съумя да я избави. Скочи и блъсна опръсканата с кръв жена, която падна от пътя в гората, в папратите. И незабавно осъзна, че това също е ловкост. Капан. Защото сивата, плоска, многокрака и необикновено бърза фигура към този момент се отдалечаваше от каруцата и от първата си жертва. Движеше се към втората. Към към момента продължаващото да крещи момиче. Гералт се хвърли след нея.

Ако момичето беше останало на място, той нямаше да успее. Но то прояви наличие на духа и хукна да бяга. Обаче сивият звяр щеше да я застигне бързо и без старания – да я настигне, да я убие и да се върне, с цел да затрие и дамата. Това щеше да се случи, в случай че вещерът не беше там.

Той догони чудовището, скочи, затисна с тока на обувката си един от задните крака. Ако не беше отскочил незабавно, щеше да изгуби краката си – сивият звяр се извъртя с невероятна сръчност, а сърповидните му щипки изщракаха на косъм от него. Преди вещерът да възвърне равновесието си, чудовището се отблъсна от земята и го нападна. Гералт се отбрани с автоматически, необятен и много безреден удар на меча, отблъсна обратно звяра. Не му нанесе щета, само че пое самодейността.

Подскочи напред със размах и удари плоската главогръд. Преди зашеметеният звяр да се опомни, втори удар отсече лявата му мандибула. Чудовището се хвърли към съперника си, като размахваше крака и се опитваше да го прободе като бик с оживялата си мандибула. Вещерът отсече и нея. И още веднъж го удари в главогръдта.

***

Идр най-сетне осъзна, че е в заплаха. Че би трябвало да избяга. Трябва да избяга, да избяга надалеч, да се зарие някъде, да се скрие. Живееше единствено с цел да убива. А с цел да убива, трябваше да се регенерира. Трябваше да избяга... Да избяга...

***

Вещерът не му разреши да избяга. Догони го, настъпи задния сегмент на туловището му, удари го изотгоре, със размах. Този път бронята на главогръдта поддаде, от процепа плисна и се изля гъста и зелена сукървица. Чудовището се мяташе, крайниците му диво млатеха по почвата.

Гералт удари с меча и изведнъж отсече плоската глава от туловището.

Дишаше тежко.

В далечината прогърмя. Завихрилият се вятър и бързо потъмняващото небе предвещаваха наближаваща стихия.