Вероятно всеки фен би имал свой собствен отговор в зависимост

Вероятно всеки почитател би имал собствен личен отговор според от събитията, които е посещавал и за които се е уведомил. Но когато погледнем западните издания и се върнем към разказите на голям брой очевидци, постоянно за №1 е посочено едно съответно събитие – фестивалът Monsters of Rock, извършен през 1984 година

Мястото на събитието е голямата писта при Замъка Донингтън, британско градче в Лестършир. Там се събират редица невероятни имена на хард рока и хеви метъла, които дружно просто няма по какъв начин да не основат незабравимо събитие за всички присъстващи. Организаторите Морис Джоунс и Пол Лоусби признават, че това е най-грандиозната селекция на просъществувалия сред 1980 и 1996 година фестивал.

“Свършиха ни билетите, толкоз доста хора пристигнаха ”, споделя Пол. „ 13 000 си купиха билети в същия ден, общо имаше към 65 000 души. В тези времена това бяха нечувани числа. Продадохме 34 000 билета през последните три дни “. Промоутърите до последно се тормозят, че ще са на загуба от събитието, тъй като посетителите отсрочват пазаруването на билети за последния миг.

???????????????

А участниците са кой от кой по-актуални и значими, по тази причина още откриващият акт е заслужен за хедлайнер. Motley Crue завземат сцената като най-голямата тайфа, свирила откриващ сет в Донингтън. Все още единствено с два албума на сметката си и без спомагателни резултати в шоуто си, те нямат проблем дори да стартират по-рано от оповестеното и стремително да завоюват слушателите на своя страна.

За страдание, бас китарите са много тежки и рискови, както научава и фенът, посрещнал с глава метнатия инструмент. Той пада в безсъзнание и прекарва остатъка от емблематичното събитие в болница.

След този трагичен случай, на сцената се качват германците от Accept, които макар суровото си метъл звучене и ексцентричните вокали на артиста Удо Диркшнайдер, не вършат такова огромно усещане като Motley Crue. Следват американците от Y&T, на които им липсва зарядът и силата на останалите групи, най-много поради пропътуваните цели 20 000 благи малко преди шоуто. Това пък дава опция на Гари Мур да се прояви в по-добра светлина и огромният китарист и артист несъмнено не разочарова. С отлична селекция от песни като Corridors Of Power и Victims Of The Future и с неговата наситена с дисторжън версия на Shapes of Things като пирон в програмата, Мур съумява да вдигне публиката.

Той има огромно предпочитание да се изяви в Донингтън и да компенсира за анулираното английско турне месеци по-рано. „ Имах зараза и трябваше да анулира, с което доста разочаровах хлапетата. Трябваше да им се реванширам и се свързах с Морис да го запитвам дали не може да ми откри някой слот някъде. Нямаше да имам проблем и да открия шоуто, нямаше значение къде ще съм в подредбата “, споделя Ози.

Ентусиазмът на артиста си личи и на сцената той надвишава времето си за свирене. „ Времето на фестивала в Донингтън е доста лимитирано и хора идваха при мен и ми крещяха „ Хайде, смъкна го. Изключи му зареждането! “, спомня си Морис Джоунс. „ Но аз отговарях „ Няма метод да спра тока на Ози, няма метод! Отидох при мениджърката му Шарън и ѝ споделих, че желаят да го спрат, тя отговори просто „ Майната им! “

Когато Ози най-накрая завършва, идва редът на Van Halen. Безспорни инструментални виртуози, само че когато всеки от бандата, с изключение на артистът Дейвид Лий Рот, се отдава на своя солова част, сетът става малко разпилян.

За десерт хедлайнерите от AC/DC дефинитивно трансформират Донингтън ’84 в незабравимо събитие. „ Жалко, че бяхме последни “, оплаква се фронтменът Брайън Джонсън. „ Ако бяхме първи, можех да се напия и да погледам другите банди “. Китаристът Ангъс Йънг също си напомня цялото очакване през вечерта. „ Нашата група опитваше да убие времето до започване с игра на петканка в хотела. Налага се да правиш нещо такова, тъй като другояче ти става самотно в тази част на страната. Но тъй като бях най-нисък и единствено петима можеха да играят, се оказах изключен. Но в бекстейджа атмосферата е хубава, постоянно срещаш хора, имат барбекюта и други такива неща “, споделя Ангъс.

„ Срещаш и бандите, постоянно те са тези с огромните тъмни очила, аз нямам такива. Пък и не съм им на равнището “, подмята именитият китарист.

Всичките песни от сета им са класики и когато оръдията на сцената гръмват по време на For Those About To Rock (We Salute You), посетителите към този момент си задават въпроса дали не са станали очевидци на най-страхотния музикален ден, случвал се на рок сцена.

Отдаденият почитател Крис Джоунс, запалил се по фестивала още при дебюта му през 1980-а и участвал и на именитото издание ’84, си спомня какъв брой мощна реакция е провокирала появяването на Ози в оня ден. „ Беше първата от многото му появи в Донингтън и той извлече максимума от нея. Беше локалният воин на деня и държеше публиката през цялото време. Как да се появиш на сцената след нещо такова? Van Halen просто нямаха късмет. Но чаках с неспокойствие и AC/DC, въпреки че бях и предходния път, когато бяха хедлайнери на фестивала. Но този път беше по-различно, бяха изцяло безкомпромисни “, връща се в спомените си Джоунс.

„ Какво можеш да си купиш с 11 паунда от Донингтън през днешния ден? Няколко бири, в случай че имаш шанс “, отбелязва той. “Но в тези времена 11 паунда струваше билетът за парадайса на рокендрола ”.

Снимки: Wikipadia