Житейски уроци, които трябва да прочетеш
Вероятно сте чували израза Остави го да си научи урока. Какво тъкмо се има поради с него и за кой урок въобще става дума? Точно по този начин – за житейски урок, а в множеството случаи – освен един, а най-малко няколко.
Истината е, че каквото и да ни се приказва, всеки от нас в избран миг самичък научава някои уроци за живота и процесът на научаване нерядко е много мъчителен.
Общо взето като първия урок на дребното дете, че печката пари – до момента в който не се опари единствено, колкото и да му обясняващ, че там е горещо, то няма да разбере.
Кои са тези съществени житейски уроци, които всеки от нас би трябвало да прочете, с цел да може да се назова пораснал?
Любовта е колкото сладка, толкоз и мъчителна
Това е един от най-болезнените уроци в живота на всеки от нас. Преди първата обич към момента живеем с илюзията за чистотата на човешките взаимоотношения, за вечността на любовта и за вярата в „ Обичам те вечно! “.
След раздялата с първото гадже към този момент знаем, че любовта е колкото сладка, толкоз и мъчителна. И че носи освен позитивни страсти, само че и премеждия и болежка. Понякога този първи урок е толкоз сложен за прочитане и приемане, че доста хора трансформират отношението си към любовта вечно и то в отрицателна посока. Други пък израстват и стартират по-мъдро и зряло да гледат на любовта. Това май е от уроците, които цялостен живот можеш да учиш, само че в никакъв случай да не получиш отлична оценка за него.
Урокът за непоисканата помощ
Помощта е нещо прелестно, само че не при всички положения. Тези, които не имат вяра, че непоисканата помощ може да навреди, занапред им следва да прочетат следващия житейски урок. Всъщност, когато настояваме индивидът насреща да одобри помощ, която не е изискал, ние го насилваме.
Замисляли ли сте се, че той може би въобще не е узрял за нея и въобще не знае какво да я прави? С тази непоискана помощ ние може да го сложим в толкоз неуместна позиция, че да потъне още по-надолу в своите проблеми – нагледно казано. А също по този начин, предоставяйки му наготово решението на някакъв проблем, той няма да е минал някой от своите лични житейски уроци за справяне с разнообразни обстановки.
Каквото повикало, такова се обадило
Много хора упрекват света, че им се случват единствено отрицателни неща, че не им върви, че никой не ги обича. Но самите те непрестанно дават на света безусловно същото – негативизъм, ненавист, религия в неприятния шанс. И противоположното – на други непрестанно им върви, нещата им се получават напълно непринудено и живеят леко и ведро.
На същите тези усмивката в никакъв случай не слиза от лицето, а самите те са подготвени постоянно да оказват помощ, положителни са и имат вяра в положителното. Точно по този начин – каквото дадеш на Вселената, тъкмо такова ти се връща, рано или късно. Правиш ли положително, то ще ти се върне. Правиш ли зло, някой ден то ще те застигне. Това е урок, който не всеки научава. Но колкото по-рано успее да прочете и разбере тези мъдри мисли, толкоз по-щастливо ще успее да изжевее живота си.
