Дайнов с решение на ЦК на БКП бил зачислен за редовен аспирант
Вероятно и поради образованието в Института по история на компартията, Иван Костов 15 години по-късно му подписва публично „ пълномощие ” да „ откри политически контакти в Москва ”Евгений Александров Дайнов е бил причислен за постоянен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1982 година. Документът, открит от откривател на българските архиви, бе изпратен на публицистичния мейл.
Има и персонално пояснение на научния служащ за какво желае анонимност - тъй като счита, че агресивността през днешния ден в българската политика е достигнала прекаленост, която отхвърляла другото мнение, зачерквала обстоятелствата от същинската история и подменяла биографии съгласно актуалните позиции на един или различен жител. " Истините се афишират като доноси и се смачкват, което като историк ме възмущава ", написа индивидът, изпратил въпросните два документа.Според решение N 216 от 11 март 1982 година на Централен комитет на Българска комунистическа партия се вижда, че от 1 март 1982 година под номер 5 е причислен като постоянен аспирант в Института по история на Българска комунистическа партия Евгений Александров Дайнов по " специалността " история на комунистическото и работническото придвижване на националноосводобителните придвижвания в Западна Европа след 1945 година "
Като документи, които са оформили това решение на висшия орган на компартията, са приложени Биографична информация, автореферат на дисертация за служебно прилагане от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен " претендент на историческите науки ". Темата е " Френската комунистическа партия и казусът за политическите съюзи (1972-1981 г.)
Директорът на Института към Централен комитет на Българска комунистическа партия Давид Елазар ползва биографична информация за новия постоянен аспирант, в която като значими обстоятелства се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на Българска комунистическа партия, а майката Лидия Маринчевска е дъщеря на деен герой, брачната половинка му по това време е " руската гражданка " Аня Юриевна Майорова.
От партийната биографична информация се вижда, че Евгений Дайнов е приключил приблизително обучение в Лондон, признат е за постоянен студент в Оксфорд по специалността " Нова история и модерни езици " колежа " Корпус кристи ", които приключва с тапия Първа категория за отличие.
Документите от Института по история на Българска комунистическа партия изясняват и за какво Иван Костов се обръща тъкмо към Евгений Дайнов някъде през 1996 година, с цел да го упълномощи да " откри политически контакти в Москва ".
Преди месец, откакто в Реформаторския блок стартира бурно разделяне на ДСБ и всички останали, а Дайнов очевидно атакуваше хората на Меглена Кунева и Божидар Лукарски, ядосани водачи на Съюз на демократичните сили посочваха на сътрудници въпросното " пълномощие " евентуално, извадено от архива на " Раковски " 134 в София.
Под произлязъл номер 147 и някъде от втората половина на 1996 година, когато е пикът на кандидат-президентската акция в България, управлението на Съюза на демократичните сили " упълномощава лицето Дайнов Е.А. с ЕГН….
да откри политически контакти в Москва
и да организира съвещания за посещаване на Петър Стоянов - претендент за президент на българската обединена демократична съпротива ". Документът носи щемпел на Съюз на демократичните сили и автограф на Иван Костов, който по това време е ръководител на Съюза на демократичните сили. През ноември Петър Стоянов печели безапелационно изборите.
Има и персонално пояснение на научния служащ за какво желае анонимност - тъй като счита, че агресивността през днешния ден в българската политика е достигнала прекаленост, която отхвърляла другото мнение, зачерквала обстоятелствата от същинската история и подменяла биографии съгласно актуалните позиции на един или различен жител. " Истините се афишират като доноси и се смачкват, което като историк ме възмущава ", написа индивидът, изпратил въпросните два документа.Според решение N 216 от 11 март 1982 година на Централен комитет на Българска комунистическа партия се вижда, че от 1 март 1982 година под номер 5 е причислен като постоянен аспирант в Института по история на Българска комунистическа партия Евгений Александров Дайнов по " специалността " история на комунистическото и работническото придвижване на националноосводобителните придвижвания в Западна Европа след 1945 година "
Като документи, които са оформили това решение на висшия орган на компартията, са приложени Биографична информация, автореферат на дисертация за служебно прилагане от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен " претендент на историческите науки ". Темата е " Френската комунистическа партия и казусът за политическите съюзи (1972-1981 г.)
Директорът на Института към Централен комитет на Българска комунистическа партия Давид Елазар ползва биографична информация за новия постоянен аспирант, в която като значими обстоятелства се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на Българска комунистическа партия, а майката Лидия Маринчевска е дъщеря на деен герой, брачната половинка му по това време е " руската гражданка " Аня Юриевна Майорова.
От партийната биографична информация се вижда, че Евгений Дайнов е приключил приблизително обучение в Лондон, признат е за постоянен студент в Оксфорд по специалността " Нова история и модерни езици " колежа " Корпус кристи ", които приключва с тапия Първа категория за отличие.
Документите от Института по история на Българска комунистическа партия изясняват и за какво Иван Костов се обръща тъкмо към Евгений Дайнов някъде през 1996 година, с цел да го упълномощи да " откри политически контакти в Москва ".
Преди месец, откакто в Реформаторския блок стартира бурно разделяне на ДСБ и всички останали, а Дайнов очевидно атакуваше хората на Меглена Кунева и Божидар Лукарски, ядосани водачи на Съюз на демократичните сили посочваха на сътрудници въпросното " пълномощие " евентуално, извадено от архива на " Раковски " 134 в София.
Под произлязъл номер 147 и някъде от втората половина на 1996 година, когато е пикът на кандидат-президентската акция в България, управлението на Съюза на демократичните сили " упълномощава лицето Дайнов Е.А. с ЕГН….
да откри политически контакти в Москва
и да организира съвещания за посещаване на Петър Стоянов - претендент за президент на българската обединена демократична съпротива ". Документът носи щемпел на Съюз на демократичните сили и автограф на Иван Костов, който по това време е ръководител на Съюза на демократичните сили. През ноември Петър Стоянов печели безапелационно изборите.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ