Хората с много пари не правят къщи за гости
Вероника Кънева е родена в Бургас, приключила е гимназия в родния си град. От 10 години развива личен бизнес с къща за посетители в Калофер. През 2014 година с към 50 притежатели на къщи за посетители тя учредява Асоциация на къщите за посетители в България и е определена за ръководител на Управителния съвет на организацията.
- Госпожо Кънева, за какво се стигна до абсурда с къщите за посетители?
- Този скандал визира тези притежатели на къщи за посетители, които са получили евросредства по Програмата за развиване на селските региони, а не употребяват обектите си за развиване на туризъм. А елементарните хора, които сътвориха стотици къщи за посетители в страната, нямаха достъп до програмата и до европейските пари и те не са забъркани в този скандал. Обектите, издигнати по Програмата за развиване на селските региони, са построени от хора с рентабилен бизнес, защото в програмата има и такива условия -трябва да имаш 50-100-200 хиляди евро, които да инвестираш, които след това програмата ти възвръща. Хората, които имат тези пари, нямат потребност да развиват туризъм посредством къща за посетители. Затова и тези обекти, както се оказа, не са настоящи - притежателите им нямат потребността да поставят систематичните старания да поддържат обектите, да канят и да посрещат туристи.
- Вие използвахте ли евросредства, с цел да извършите вашата къща за посетители?
- Не съм употребила. Аз съм от Бургас, майка ми е калоферка. Имах сложен интервал, видях опция да направя къща за посетители в Калофер и да развъртвам туризъм, с цел да се устоявам. Първоначално бях си закупила една друга къща, желаех нея да направя. Обаче се оказа,че парцелът може да бъде оценен на минимална цена, която не разрешава да взема заем и по тази причина си продадох жилището в Бургас. С парите от него направих къщата за посетители. Но тези пари не ми стигнаха, тъй като се оказа, че би трябвало да има в допълнение помещение, където да се събират гостите, да подготвят храна или аз да им подготвям. В началото в къщата имаше единствено стаи за нощуване. Но като започнах да работя, видях, че без такова помещение - трапезария, кръчма, столова, не мога да привличам туристи.
Затова трябваше да взема заем и да го изградя.
После се оказа, че ми би трябвало втора столова, тъй като идват разнообразни хора и всеки желае да бъде независим. Ако нямам заемите, ще бъде доста добре. Аз в този момент просто едвам свързвам двата края. Ако не ми оказват помощ децата, не мога да оцелея.
- Добра ли е облагата от къщите за посетители?
- Ако едно семейство поддържа добре къщата за посетители, може да живее умерено. Все отново зависи от легловата база. В моята къща има 12 кревати. Средната цена на тези кревати е 20 лв.. През лятото три месеца има цялостна претовареност, а през останалото време има туристи единствено по национални празници. Т.е. работим единствено една четвърт от годината и това е през лятото. Тогава имаме повече пари и можем да купим дървата или пелетите за отопление, през зимата приходите са малко. Около Нова година имаме малко работа и гледаме през януари-февруари да се оправим, да издържим до март, когато стартира малко да просветва.
- Затова ли казвате, че тези, които са създали къщите с европари, в никакъв случай няма да развиват този бизнес?
- Да. Защото, с цел да има един човек пари да взе участие в ПРСР, значи той има някакъв бизнес, и то рентабилен - примерно строителен, горива, той ще има съществени пари, ще изкарва пари. И да прави къща за посетители - това не е съществено. Тези хора надали ще се ангажират да посрещат, да изпращат туристи, да поддържат стаи за посетители. Това е ежедневна работа.
- Във вашата асоциация членуват ли къщи за посетители, които са направени по ПРСР?
- Нямам такива членове. Както стана ясно от медийни изявления, от изказвания на прокуратурата, тези къщи за посетители даже не са в регистъра на Министерството на земеделието. А мен, като ръководител на асоциацията, ме търсят хора, които желаят да работят, да им се оказва помощ за бизнеса, да им вършим реклама, с която да притеглят туристи в своите къщи. Ние популяризираме в Германия, в Англия. Защото това е задачата - да се съберем в асоциация и с парите, които си събираме от членски импорт, да си създадем реклама на обектите и да притеглим туристи и да си увеличим оборота, да имаме повече средства.
- Значи членовете на вашата асоциация не са правили къщите си за посетители с европари?
- Не, никой не ми е казвал да е употребявал такива планове. Къщите по ПРСР би трябвало да имат табели за съответните планове, а където съм ходила, не съм видяла такива табели.
- Вашата асоциация какъв брой членове наброява?
- Около 50 индивида, които имат къщи за посетители. Но този месец стартира подновяването на участието, ще кажа тъкмо след преброяването.
- Управителният съвет на Асоциацията на къщите за посетители в България ще излезе ли с някаква позиция против това, което се случва с парите на българските и европейските данъкоплатци, предопределени за къщи за посетители и развиване на туризма в едва развити региони?
- Да, несъмнено. Ще желаяме смяна в наредбата за европейските стратегии, които се отнасят за развиване на туризма и бизнеса. Ще желаяме да се трансформират изискванията за асимилиране на тези пари, тъй че елементарните хора, които имат предпочитание да развиват дребен фамилен бизнес имат достъп до тях. Сега огромна част от хората са дискриминирани. В Румъния да вземем за пример се направиха къщи за посетители в селски региони, които развиват доста сполучливо туризъм. У нас също имаше огромни упования това да се случи. През 2008 година, когато стартираха еврофондовете, имаше много безработни хора, които чакаха тези стратегии и фондове да им оказват помощ да развиват бизнес и да имат занаят. Това обаче не се случи. Обикновените хора не получиха поддръжка, по тази причина и потеглиха по света да си търсят хляба другаде.
- Имате ли искания към шефовете на Държавна фирма " Земеделие " поради европарите - преди и в този момент?
- Скоро в едно радиопредаване имах дребен спор е някогашен началник на Държавна фирма " Земеделие ". Той описа какъв брой просто е всичко - правиш план, намираш финансиране, строиш, след това идва една комисия, открива, че всичко е наред, и ти връща парите. Според него по-просто от това нямало. Ако е толкоз просто да намериш половин милион, българите нямаше да се изнесат в чужбина. Щяха да си стоят тук, да си вършат бизнес в България и нямаше да вървят в чужбина. Те към този момент си подиграват с нас, елементарните хора. Аз не мога да намеря 20 000 лв. да си довърша стаите. Банките желаят големи лихви, няма по какъв начин да върнеш заема след това.
Трябва наредбите да се трансформират, с цел да може хората да работят и да си заплащат налозите. Искаме еврофондовете да станат налични за всички. Всеки да може да ги употребява. Ние желаеме да работим. Защото ние не желаеме 200 хиляди евро, на някои им е нужна поддръжка от 20 000 от 30 000 лв., с цел да си създадат една кухня или една стая.
Да се позволи да се употребяват суми сред 20 000 и 200 000.
- Досега поставяли ли сте своите проблеми пред институциите?
- Да, само че никой не ни чува. Ние сме правили опити пред Министерството на туризма да сложим тези въпроси, само че сме били отклонявани, защото ПРСР е към Министерството на земеделието. Сега обстановката е удобна още веднъж да сложим въпросите. Аз съм член на Консултативния съвет към Министерството на туризма и съм се отпивала да направя нещо. Както стана ясно, бенефициентите по европроектите за къщи за посетители, които не са изрядни, би трябвало да върнат парите. Нека тези пари се дават за реклама на къщите за посетители, които действително развиват туризъм в изостаналите стопански региони, по този начин те ще получат действителна поддръжка.
- Госпожо Кънева, за какво се стигна до абсурда с къщите за посетители?
- Този скандал визира тези притежатели на къщи за посетители, които са получили евросредства по Програмата за развиване на селските региони, а не употребяват обектите си за развиване на туризъм. А елементарните хора, които сътвориха стотици къщи за посетители в страната, нямаха достъп до програмата и до европейските пари и те не са забъркани в този скандал. Обектите, издигнати по Програмата за развиване на селските региони, са построени от хора с рентабилен бизнес, защото в програмата има и такива условия -трябва да имаш 50-100-200 хиляди евро, които да инвестираш, които след това програмата ти възвръща. Хората, които имат тези пари, нямат потребност да развиват туризъм посредством къща за посетители. Затова и тези обекти, както се оказа, не са настоящи - притежателите им нямат потребността да поставят систематичните старания да поддържат обектите, да канят и да посрещат туристи.
- Вие използвахте ли евросредства, с цел да извършите вашата къща за посетители?
- Не съм употребила. Аз съм от Бургас, майка ми е калоферка. Имах сложен интервал, видях опция да направя къща за посетители в Калофер и да развъртвам туризъм, с цел да се устоявам. Първоначално бях си закупила една друга къща, желаех нея да направя. Обаче се оказа,че парцелът може да бъде оценен на минимална цена, която не разрешава да взема заем и по тази причина си продадох жилището в Бургас. С парите от него направих къщата за посетители. Но тези пари не ми стигнаха, тъй като се оказа, че би трябвало да има в допълнение помещение, където да се събират гостите, да подготвят храна или аз да им подготвям. В началото в къщата имаше единствено стаи за нощуване. Но като започнах да работя, видях, че без такова помещение - трапезария, кръчма, столова, не мога да привличам туристи.
Затова трябваше да взема заем и да го изградя.
После се оказа, че ми би трябвало втора столова, тъй като идват разнообразни хора и всеки желае да бъде независим. Ако нямам заемите, ще бъде доста добре. Аз в този момент просто едвам свързвам двата края. Ако не ми оказват помощ децата, не мога да оцелея.
- Добра ли е облагата от къщите за посетители?
- Ако едно семейство поддържа добре къщата за посетители, може да живее умерено. Все отново зависи от легловата база. В моята къща има 12 кревати. Средната цена на тези кревати е 20 лв.. През лятото три месеца има цялостна претовареност, а през останалото време има туристи единствено по национални празници. Т.е. работим единствено една четвърт от годината и това е през лятото. Тогава имаме повече пари и можем да купим дървата или пелетите за отопление, през зимата приходите са малко. Около Нова година имаме малко работа и гледаме през януари-февруари да се оправим, да издържим до март, когато стартира малко да просветва.
- Затова ли казвате, че тези, които са създали къщите с европари, в никакъв случай няма да развиват този бизнес?
- Да. Защото, с цел да има един човек пари да взе участие в ПРСР, значи той има някакъв бизнес, и то рентабилен - примерно строителен, горива, той ще има съществени пари, ще изкарва пари. И да прави къща за посетители - това не е съществено. Тези хора надали ще се ангажират да посрещат, да изпращат туристи, да поддържат стаи за посетители. Това е ежедневна работа.
- Във вашата асоциация членуват ли къщи за посетители, които са направени по ПРСР?
- Нямам такива членове. Както стана ясно от медийни изявления, от изказвания на прокуратурата, тези къщи за посетители даже не са в регистъра на Министерството на земеделието. А мен, като ръководител на асоциацията, ме търсят хора, които желаят да работят, да им се оказва помощ за бизнеса, да им вършим реклама, с която да притеглят туристи в своите къщи. Ние популяризираме в Германия, в Англия. Защото това е задачата - да се съберем в асоциация и с парите, които си събираме от членски импорт, да си създадем реклама на обектите и да притеглим туристи и да си увеличим оборота, да имаме повече средства.
- Значи членовете на вашата асоциация не са правили къщите си за посетители с европари?
- Не, никой не ми е казвал да е употребявал такива планове. Къщите по ПРСР би трябвало да имат табели за съответните планове, а където съм ходила, не съм видяла такива табели.
- Вашата асоциация какъв брой членове наброява?
- Около 50 индивида, които имат къщи за посетители. Но този месец стартира подновяването на участието, ще кажа тъкмо след преброяването.
- Управителният съвет на Асоциацията на къщите за посетители в България ще излезе ли с някаква позиция против това, което се случва с парите на българските и европейските данъкоплатци, предопределени за къщи за посетители и развиване на туризма в едва развити региони?
- Да, несъмнено. Ще желаяме смяна в наредбата за европейските стратегии, които се отнасят за развиване на туризма и бизнеса. Ще желаяме да се трансформират изискванията за асимилиране на тези пари, тъй че елементарните хора, които имат предпочитание да развиват дребен фамилен бизнес имат достъп до тях. Сега огромна част от хората са дискриминирани. В Румъния да вземем за пример се направиха къщи за посетители в селски региони, които развиват доста сполучливо туризъм. У нас също имаше огромни упования това да се случи. През 2008 година, когато стартираха еврофондовете, имаше много безработни хора, които чакаха тези стратегии и фондове да им оказват помощ да развиват бизнес и да имат занаят. Това обаче не се случи. Обикновените хора не получиха поддръжка, по тази причина и потеглиха по света да си търсят хляба другаде.
- Имате ли искания към шефовете на Държавна фирма " Земеделие " поради европарите - преди и в този момент?
- Скоро в едно радиопредаване имах дребен спор е някогашен началник на Държавна фирма " Земеделие ". Той описа какъв брой просто е всичко - правиш план, намираш финансиране, строиш, след това идва една комисия, открива, че всичко е наред, и ти връща парите. Според него по-просто от това нямало. Ако е толкоз просто да намериш половин милион, българите нямаше да се изнесат в чужбина. Щяха да си стоят тук, да си вършат бизнес в България и нямаше да вървят в чужбина. Те към този момент си подиграват с нас, елементарните хора. Аз не мога да намеря 20 000 лв. да си довърша стаите. Банките желаят големи лихви, няма по какъв начин да върнеш заема след това.
Трябва наредбите да се трансформират, с цел да може хората да работят и да си заплащат налозите. Искаме еврофондовете да станат налични за всички. Всеки да може да ги употребява. Ние желаеме да работим. Защото ние не желаеме 200 хиляди евро, на някои им е нужна поддръжка от 20 000 от 30 000 лв., с цел да си създадат една кухня или една стая.
Да се позволи да се употребяват суми сред 20 000 и 200 000.
- Досега поставяли ли сте своите проблеми пред институциите?
- Да, само че никой не ни чува. Ние сме правили опити пред Министерството на туризма да сложим тези въпроси, само че сме били отклонявани, защото ПРСР е към Министерството на земеделието. Сега обстановката е удобна още веднъж да сложим въпросите. Аз съм член на Консултативния съвет към Министерството на туризма и съм се отпивала да направя нещо. Както стана ясно, бенефициентите по европроектите за къщи за посетители, които не са изрядни, би трябвало да върнат парите. Нека тези пари се дават за реклама на къщите за посетители, които действително развиват туризъм в изостаналите стопански региони, по този начин те ще получат действителна поддръжка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ