Велико Зимбабве е бил град с площ от 720 хектара,

Велико Зимбабве е бил град с повърхност от 720 хектара, който е процъфтявал в интервала от 10-ти до 15-ти век след Христа.

„ Зимбабве “ идва от шона (един от трите публични езика в страната), а преводът на тази дума варира, като може да значи и „ къща от камък “. Руините на града съдържат в себе си безчет огради от камък, като някои от тях доближават до цели 11 метра височина. Всички те са построени без потреблението на хоросан.

Голяма част от Велико Зимбабве е към момента неразучена от археолозите и защо тъкмо са служели тези каменни стени е обект на спор в археологическите среди. Най-ранните мемоари във връзка този град датират от 16 век, време, след което градът е бил зарязан в по-голямата си част.

Днес, Велико Зимбабве е част от културното завещание на ЮНЕСКО и се смята за един тип народен знак на съвременно Зимбабве.

Страната е придобила името Зимбабве през 1980 година, употребявайки името, което племето шона е дало на града в предишното. Знамето на Зимбабве също съставлява тип артефакт, който може да се види във Велико Зимбабве – птица, стояща на фундамент.

Въпреки обстоятелството, че Велико Зимбабве е от голяма значимост в културен аспект, огромна част от него към момента не е била обект на археологически разкопки.

„ Ако съпоставим площите, които са били разкопани от иманяри с площите, които са изследвани от археолозите, излиза наяве, че изследваната от археолозите част от Велико Зимбабве е едвам 2% от цялата му повърхност “, написа екипът от учени, който изготвят карта на града, в теоретичен труд, оповестен през 2016 година в сп. Journal of Archaeological Method and Theory.

Същият този екип от учени е разкрил, че градът обгръща 720 хектара земя и че „ размерите на града, в който и да е миг от предишното му, са били доста по-малки от актуалната му повърхност. ”

Учените са обяснили, че другите елементи от града са били населявани по друго време и че най-ранните свидетелства за обитание датират от 900-та година след Христа.

Обратното на „ Изгубеният град “

Велико Зимбабве в никакъв случай не е бил „ загубен град “. Жителите на Зимбабве постоянно са знаели за съществуването на руините му. Когато европейски откриватели пристигнали през 19-ти и началото на 20-ти век обаче, те взели разнообразни артефакти от руините на Велико Зимбабве и се пробвали да прокарат теорията, че градът въобще не е бил издигнат от локалното, африканско население, а е дело на финикийците или на други групи хора от Азия или Европа.

Европеецът, който първи е описал Велико Зимбабве, е Карл Маух. Той е живял в интервала от 1837 до 1875 година и твърдял, че е разкрил там кедър от Ливан и че „ руините са били издигнати от Кралицата на Шеба, героиня, споменавана в еврейската Библия ”, написа Инъсънт Пикирайи, професор към Университета на Претория (намиращ се в Южна Африка), в теоретичен труд, оповестен в книгата „ Cities in the World, 1500–2000 “.

Пикирайи написа и че археолозите доста от дълго време са отхвърлили теорията, че Велико Зимбабве е издигнат от финикийците, хора от Европа или пък от Кралицата на Шеба. Днес учените имат вяра, че Велико Зимбабве е дело на предците на племето шона, както и на други етнически групи, намиращи се в Зимбабве или в граничещите с него страни.

Климат

Велико Зимбабве се намира в „ климатичния пояс на тропическата савана “, където „ преваляванията стартират през октомври и не престават чак до април, или даже май месец “, написа екип от учени в теоретичен труд, оповестен през 2016 година в South African Archaeological Bulletin.

„ Голяма част от преваляванията във Велико Зимбабве идват под формата на мъгли, известни на локалното население като „ гути “, които са носени от повея на югоизточните пасати. “

Екипът от учени е изследвал и въглища, открити във Велико Зимбабве и разкрил, че локалните поданици са употребявали типове дърво, наричани спиростачис африкана и колофоспермум мопан, които евентуално са били внасяни от други страни в Южна Африка, за построяването на града.

Проучванията демонстрират, че залезът на Велико Зимбабве е почнал през 15 век. Промяната в климата обаче надалеч не е била повода за това. „ Скорошни научни проучвания смятат, че смяната в околната среда най-вероятно не е била главната причина за изоставянето на града, защото климатичните условия по него време са били удобни “, написа Пикирайи в книгата си.

Артефакти

„ Материалната просвета в другите елементи на Велико Зимбабве, без значение от времевия интервал, от който датира, се е състояла от направени от локалните поданици керамика и грънчарски произведения, импортирани стъклени мъниста, принадлежности за обработка на метал, като да вземем за пример тигели, приключени железни предмети, вретеновидни венци и с изключение на всичко останало, шлифовъчни камъни “, написа екипът от откриватели, осъществяващ новото картографиране на Велико Зимбабве в своя теоретичен труд от 2016 година, оповестен в сп. Journal of Archaeological Method and Theory.

Най-известните артефакти са осем птици, издълбани в талков камък, прочут още като „ сапунен камък “.

Те са „ дълги към 33 сантиметра и в миналото са били сложени на пиедестали “, написа Пол Хъбард, академик от National Museum and Monuments на Зимбабве, в теоретичен труд, оповестен през 2009 година в сп. Honeyguide.

„ Повечето откриватели се сплотяват към тезата, че птиците отъждествяват плячка, само че не е допустимо да се разпознава съответният тип птица, защото резбите комбинират в себе си човешки и птичи елементи; някои имат клюнове, върху които има изобразени човешки устни, както и по четири или пет човешки пръста на краката или крилете си “, написа Хъбард.

Шест от осемте птици са открити на място, през днешния ден известно на археолозите като „ Източното ограждение “, което се намира върху рид.

„ Източното ограждение “ е разполагало с нищожни количества културни остатъци, а съществуването на сцени и монолити сочи, че това място е имало жречески функционалности “, пишат Шадрек Чирикуре, професор към Университета в Кейп Таун, и Инъсънт Пикирайи в теоретичен труд, оповестен в сп. Antiquity през 2008 година.

Голям брой артефакти, добити чрез външна търговия, също са били открити във Велико Зимбабве. Те включват арабска монета, датираща от 14 век, останките на персийски керамични съдове от 13 век, както и керамични съдове, които датират от времето на китайската династия Минг (1368 – 1644г. сл. Хр.), написа Вебер Ндоро, шефът на African World Heritage Fund, в книгата си от 2005 година – „ The Preservation of Great Zimbabwe: Your Monument Our Shrine.

Ндоро отбелязва, че тези артефакти най-вероятно са били добити от външна търговия, която е зародила в Индийския океан и че Велико Зимбабве е продавало и злато, с изключение на всички останали артикули, които е изнасяло за други страни оттатък Индийския океан.

Множество мистерии

Има доста въпроси и разногласия във връзка Велико Зимбабве в археологическите среди. Най-ранните непокътнати текстове, в които се загатва Велико Зимбабве, датират от 16 век и постоянно са плод на труда на европейци. Това значи, че актуалните археолози значително би трябвало да разчитат на самите руини, с цел да дефинират по какъв начин тъкмо е функционирал града.

Някои учени мислят, че управниците на града са живели настрана от останалите, на върха на един рид, където са можели да организират церемонии за дъжд, до момента в който други смятат, че управниците на града не са имали нищо срещу да се смесват с останалите поданици.

Други учени пък считат, че управниците на града са нямали обособен дом, в който да живеят и който да е бил предопределен единствено за тях. По-скоро, когато някой от тях е умирал, този който го е наследявал е живеел там, където си е живеел по принцип.

Връзката сред Велико Зимбабве и другите градове в района също е мотив за диспути. Някои учени мислят, че Велико Зимбабве е било столицата на малко кралство или на империя, които са включвали и други градове, като да вземем за пример Туламела, който се намира в днешна Южна Африка. Тази доктрина обаче към момента не е доказана.

Друга догадка твърди, че династията на управниците на различен град, наименуван Мапунгубуе е направила своя столица Велико Зимбабве пред 13 век.

И като се има поради, че единствено 2% от територията на Велико Зимбабве е била плод на археологически разкопки, изцяло допустимо е новите открития, които ще бъдат направени отсега нататък да хвърлят повече светлина върху историята на града.