Великден в Италия тази година е белязан с бум на

Великден в Италия тази година е белязан с взрив на туристическите резервации, макар покачването на цените и  нарастването на разноските за живот.  Според изследванията за Великден ще пътуват 10,5 милиона италианци. 92% от тях ще останат в Италия, а 8% ще изберат място в чужбина.

Любимите дестинации за пътуващите италианци са морето, арт курортите, планините, езерата и спа центровете.

Туризмът се утвърждава като извънреден мотор на локалната стопанска система - оборотът по Великден тази година е 3,9 милиарда евро. Основният претекст на италианците за почивка е почивката и релаксацията, следвани от развлеченията.

В Италия има сентенция " Коледа с родителите, Великден с който искаш " - едвам 22% от италианците ще се възползват от свободните дни, с цел да се причислят към фамилията или с обичаните си хора. Традиционно на великденската софра участват козунакът и шоколадовите яйца. Домашна паста, сезонни зеленчуци, пикантни питки, агнешко - това са храните, които характеризират обяда на Великденската неделя.

В цяла Италия акцентът на великденския обяд е агнешкото месо, което се подготвя по разнообразни способи според от района: печено с картофи, с розмарин и лук, с трюфели в Умбрия, или печено, приготвено с вино.

Консумацията му е обвързвана както с еврейската Пасха - преди излизането от Египет, съгласно Божиите инструкции към Мойсей, израилтяните принасят в жертва агне и го ядат печено, дружно с горчиви билки и безквасен самун - по този начин и с християнският празник, където агнето въплъщава кръстната жертва на Христос.

Обичаят да се носят твърдо сварени яйца в църквата на Великден сутринта, с цел да бъдат благословени, и по-късно да се ядат по време на обяда, е бил необятно публикуван в Италия. Въпреки, че в този момент се съблюдава единствено в няколко дребни обитаеми места, варените яйца остават една от най-характерните великденски храни на полуострова, съпроводени от салами.

Символ от антични времена за живота - още египтяните, финикийците и персите сa разменяли яйца напролет, с цел да отпразнуват възраждането на природата - с християнството яйцето се трансформира в знак на Възкресението.

В Рим Папа Франциск откри ритуалите на Страстаната седмица с изтощен глас, след дълготрайно боледуване от грип. Въпреки това той ръководи всички празнувания на Пасхалното тридневие. Тази година самият папа, за първи път, написа размишленията за Кръстния път на Разпети петък в Колизеума, а през днешния ден вечерта ще ръководи Великденската литургия в базиликата Свети Петър, където се чакат хиляди вярващи.

А какво поставят на трапезата в католическото българско село Бърдарски геран?

Великден се готвят да посрещнат и в белослатинското село Бърдарски геран, известно още като столицата на банатските българи у нас. За традициите и за някои характерни ястия, които се поставят на трапезата, описват събеседниците на Маргарита Стефанова.

Те са потомци на тогавашните католици, които след краха на Чипровското въстание се изселват в Австро-Унгарската област Банат. След Освобождението техните наследници се завръщат в България и основават китното селце Бърдарски геран.

В музея на селото може да се види по какъв начин е изглеждала на времето една типична банатска къща.

„ Католическият Великден е най-големият празник за нас. Всички ние се пречистваме тъгите на Христос, радваме се, че той ни е избавил посредством тъгите си от греховете “, разяснява банатска българка.

Местните хора демонстрираха какво се поставя на трапезата на масата. Сред специфичните ястия и наденица от свинско месо. Без козунак не се сяда на Великден, прави се и сладостен колбас и обичайни сладки с мехлем.