Революция, преврат или световна конспирация
Великата октомврийска социалистическа гражданска война – по този начин наричахме дълги години случилото се на 7 ноември (25 октомври, остарял стил) в Русия. Днес e eдин век след 7 ноември 1917 година, тайните теории за аргументите за Руската гражданска война се появяват на процедура по едно и също време със самите революционни събития. Някои съзират ръката на масоните като причина за мълниеносния провал на хилядолетното съветско царство, други – тайните измами на великите страни: на Англия, свалила император Николай Втори, или пък на Германия, подкрепила Владимир Илич Ленин, подклаждайки по този начин версията, че болшевиките вършат революцията с немски пари.
„ Положението е съществено, само че не и трагично. …няма място за непотребна тревога…, болшевиките са обречени. Движението им ще бъде спряно от първия казашки батальон, който се появи на сцената. ” Думите са на съветския дипломат в Париж Наклуков пред вестник „ Таймс ” (9 ноември 1917 г.) Каква илюзия! Два дни преди този момент, в 11 часа в нощта против 7 ноември (25 октомври по остарял стил) 1917 година, залпът на „ Аврора ” дава начало на щурма на Зимния замък в Петербург. Болшевики, меншевики, есери, изтощени от международната война матроси и бойци, служащи стартират Октомврийската гражданска война. Тя бе първата фундаментална и дълготрайна победа на бедните и онеправданите над богатите и знатните. Дойде със поръчка да реализира общество на равенството. И освен в Русия, а и в целия свят.
Днес, 100 години след революцията, историците не престават да спорят какво тъкмо се е случило. Дали е работническо-селско въстание, прелом или митологизация. Но последствията са с световни измерения. В онази нощ Ленин взема властта с няколкостотин матроси и червеногварадейци съвсем безкръвно – има двама убити и 18 задържани. Революционерите се объркват из тъмните коридори на двореца и попадат на остатъците от Временното държавно управление на Керенски в царската столова. Полуграмотните бойци карат министрите сами да напишат заповеди за арест. Но това е единствено началото. Въстанието мълниеносно се придвижва в Москва, прераства в кръвопролитна Гражданска война и води до основаването на Съюз на съветските социалистически републики през 1922 година.
Ленин съумява с лозунга „ Мир, самун и независимост! ” и с големия си учредителен гений да трансформира полуразрушената Русия в страна, която последователно става международна суперсила. Да нахрани едни за сметка на други, да удържи властта и да прогони западната намеса. За сметка на цивилен свободи новият режим обезпечава стремглав стопански напредък, урбанизация и рационализация. Именно държавната стопанска система на болшевиките побеждава във Втората международна война, може би макар Сталин. Първа извежда човек в Космоса и за известни интервали е най-мощната в света страна с най-модерни въоръжени сили. Над половин век най-малко една трета от Земята е под въздействието на Октомврийската гражданска война.
Но революцията основава и безскрупулно опрощение за безсистемно принуждение и безчинства. Обявява буржоазията, поповете, кулаците, царските офицери и аристокрацията за врагове на народа, подлежащи на гнет. Постепенно основава лична „ алена ” аристокрация.
Апокалиптичният екот от Октомври 1917 година провокира верига от катаклизми в света. „ Диктатурата на пролетариата ” по този начин и не обезпечава нито права и свободи, нито висока продуктивност на труда. И губи историческото съревнование с капитализма. Следва застой, след това залез. В едноименната повест на Гогол Тарас Булба споделя на сина си: „ Аз те родих, аз ще те убия! ” Така се случва и с рожбата на октомври – Съюз на съветските социалистически републики. Погребението му е дирижирано не от различен, а от Горбачов, последния общоприет секретар на партията, учредена от Ленин.
Сталин разстреля първото държавно управление
Съветският деспот Сталин поредно изтребва множеството от членовете на първото революционно държавно управление. Само петима умират от естествена гибел – Ленин (след като през 1918 година е ранен от есерката Фани Каплан), Ногин, Скворцов, Луначарски и Сталин. Всички останали национални комисари са наказани и разстреляни за присъединяване в “работническата съпротива ” или в антисъветски организации поради “десен уклон ” или троцкизъм. Самият Троцки – един от вождовете на революцията и основател на Червената войска, е погубен в Мексико от сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Съветът на националните комисари (СНК) е основан с указ на II общоруски конгрес на препоръките на 27 октомври 1917 година Преди това болшевиките оферират на левите есери да вземат участие в държавното управление, само че те отхвърлят. Десните есери и меншевиките напущат конгреса в самото му начало до основаването на СНК. И болшевиките образуват еднопартийно държавно управление. То е от 16 души и просъществува до януари 1918 година (виж членовете му в карето).
Първото руско държавно управление
От 16-те членове, 11 са избити
Владимир Илич Улянов-Ленин (1870-1924 г.) е ръководител. Той е създател на болшевишката партия и на Третия комунистически интернационал, основател на идеология, останала в историята с името марксизъм-ленинизъм. Ленин умира на 21 януари 1924 година, преди този момент прекарва месеци в инвалидна количка.
Алексей Риков (1881-1938 г.), комисар на вътрешните работи. Обвинен в „ десен уклон ”. През февруари 1937 година е задържан, на 15 март 1938 година е разстрелян.
Владимир Милютин (1884-1937 г.) е комисар на земеделието. На 29 октомври 1937 година е наказан на гибел за принадлежност към контрареволюционната организация на „ десните ”.
Александър Шляпников (1885-1937 г.) е комисар на труда. Арестуван е през 1936 година и е упрекнат в подготовка на атентат против Сталин. През 1937 година е разстрелян.
Владимир Антонов-Овсеенко (1883-1938 г.). Осъден е на гибел на 8 февруари 1938 година за участие в троцкистка организация.
Николай Криленко (1885-1938 г.) е назначаван за висш главнокомандващ, ръководител на Революционния висш арбитражен съд, основен прокурор, министър на правораздаването. През 1938 година е задържан и разстрелян.
Павел Дибенко (1889-1938 г.) командва червеноармейски отряди и военни окръзи. На 26 февруари 1938 година е задържан, наказан е за присъединяване в троцкистки скрит план и разстрелян.
Виктор Ногин (1878-1924), търговия и индустрия. По време на революцията под негово управление болшевиките вземат властта в Москва. Умира на 2 май 1924 година
Анатоли Луначарски (1875-1933) е комисар на националната култура. Не взе участие във вътрешнопартийната битка, само че в последна сметка се причислява към спечелилите. Умира в края на 1933 година
Иван Скворцов (1870-1928 г.) е национален комисар на финансите. Умира през 1928 година
Лев Бронщайн-Троцки (1879-1940 г.), комисар на външните работи. След гибелта на Ленин е съперник на Сталин за властта. През 1927 година е отхвърлен от Централен комитет, по-късно е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики. На 20 февруари 1932 година е лишен от поданство, преследван на всички места от Сталин. През 1936 година се заселва в Мексико. На 20 август 1940 година е смъртно ранен в дома си от руския сътрудник Рамон Меркадер.
Георги Оппоков-Ломов (1888-1938 г), правораздаване. Арестуван е през юни 1937 година, на 30 декември 1938 година е разстрелян.
Иван Теодорович (1875-1937 г.) е комисар по прехраната. Арестуван е на 11 юни 1937 година, упрекнат е в присъединяване в антисъветска организация и е разстрелян.
Николай Глебов-Авилов (1887-1937 г.) е комисар на известията. Създава първите червеноармейски отряди. Арестуван е на 19 септември 1936 година, на 13 март 1937 година е разстрелян.
Владимир Невский (1876-1937 г.), комисар на жп превоза. През 1923 година против него стартират офанзиви поради връзки с „ работническата съпротива ”, задържан е през 1936 година На 25 май 1937 година е наказан на гибел.
„ Положението е съществено, само че не и трагично. …няма място за непотребна тревога…, болшевиките са обречени. Движението им ще бъде спряно от първия казашки батальон, който се появи на сцената. ” Думите са на съветския дипломат в Париж Наклуков пред вестник „ Таймс ” (9 ноември 1917 г.) Каква илюзия! Два дни преди този момент, в 11 часа в нощта против 7 ноември (25 октомври по остарял стил) 1917 година, залпът на „ Аврора ” дава начало на щурма на Зимния замък в Петербург. Болшевики, меншевики, есери, изтощени от международната война матроси и бойци, служащи стартират Октомврийската гражданска война. Тя бе първата фундаментална и дълготрайна победа на бедните и онеправданите над богатите и знатните. Дойде със поръчка да реализира общество на равенството. И освен в Русия, а и в целия свят.
Днес, 100 години след революцията, историците не престават да спорят какво тъкмо се е случило. Дали е работническо-селско въстание, прелом или митологизация. Но последствията са с световни измерения. В онази нощ Ленин взема властта с няколкостотин матроси и червеногварадейци съвсем безкръвно – има двама убити и 18 задържани. Революционерите се объркват из тъмните коридори на двореца и попадат на остатъците от Временното държавно управление на Керенски в царската столова. Полуграмотните бойци карат министрите сами да напишат заповеди за арест. Но това е единствено началото. Въстанието мълниеносно се придвижва в Москва, прераства в кръвопролитна Гражданска война и води до основаването на Съюз на съветските социалистически републики през 1922 година.
Ленин съумява с лозунга „ Мир, самун и независимост! ” и с големия си учредителен гений да трансформира полуразрушената Русия в страна, която последователно става международна суперсила. Да нахрани едни за сметка на други, да удържи властта и да прогони западната намеса. За сметка на цивилен свободи новият режим обезпечава стремглав стопански напредък, урбанизация и рационализация. Именно държавната стопанска система на болшевиките побеждава във Втората международна война, може би макар Сталин. Първа извежда човек в Космоса и за известни интервали е най-мощната в света страна с най-модерни въоръжени сили. Над половин век най-малко една трета от Земята е под въздействието на Октомврийската гражданска война.
Но революцията основава и безскрупулно опрощение за безсистемно принуждение и безчинства. Обявява буржоазията, поповете, кулаците, царските офицери и аристокрацията за врагове на народа, подлежащи на гнет. Постепенно основава лична „ алена ” аристокрация.
Апокалиптичният екот от Октомври 1917 година провокира верига от катаклизми в света. „ Диктатурата на пролетариата ” по този начин и не обезпечава нито права и свободи, нито висока продуктивност на труда. И губи историческото съревнование с капитализма. Следва застой, след това залез. В едноименната повест на Гогол Тарас Булба споделя на сина си: „ Аз те родих, аз ще те убия! ” Така се случва и с рожбата на октомври – Съюз на съветските социалистически републики. Погребението му е дирижирано не от различен, а от Горбачов, последния общоприет секретар на партията, учредена от Ленин.
Сталин разстреля първото държавно управление
Съветският деспот Сталин поредно изтребва множеството от членовете на първото революционно държавно управление. Само петима умират от естествена гибел – Ленин (след като през 1918 година е ранен от есерката Фани Каплан), Ногин, Скворцов, Луначарски и Сталин. Всички останали национални комисари са наказани и разстреляни за присъединяване в “работническата съпротива ” или в антисъветски организации поради “десен уклон ” или троцкизъм. Самият Троцки – един от вождовете на революцията и основател на Червената войска, е погубен в Мексико от сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Съветът на националните комисари (СНК) е основан с указ на II общоруски конгрес на препоръките на 27 октомври 1917 година Преди това болшевиките оферират на левите есери да вземат участие в държавното управление, само че те отхвърлят. Десните есери и меншевиките напущат конгреса в самото му начало до основаването на СНК. И болшевиките образуват еднопартийно държавно управление. То е от 16 души и просъществува до януари 1918 година (виж членовете му в карето).
Първото руско държавно управление
От 16-те членове, 11 са избити
Владимир Илич Улянов-Ленин (1870-1924 г.) е ръководител. Той е създател на болшевишката партия и на Третия комунистически интернационал, основател на идеология, останала в историята с името марксизъм-ленинизъм. Ленин умира на 21 януари 1924 година, преди този момент прекарва месеци в инвалидна количка.
Алексей Риков (1881-1938 г.), комисар на вътрешните работи. Обвинен в „ десен уклон ”. През февруари 1937 година е задържан, на 15 март 1938 година е разстрелян.
Владимир Милютин (1884-1937 г.) е комисар на земеделието. На 29 октомври 1937 година е наказан на гибел за принадлежност към контрареволюционната организация на „ десните ”.
Александър Шляпников (1885-1937 г.) е комисар на труда. Арестуван е през 1936 година и е упрекнат в подготовка на атентат против Сталин. През 1937 година е разстрелян.
Владимир Антонов-Овсеенко (1883-1938 г.). Осъден е на гибел на 8 февруари 1938 година за участие в троцкистка организация.
Николай Криленко (1885-1938 г.) е назначаван за висш главнокомандващ, ръководител на Революционния висш арбитражен съд, основен прокурор, министър на правораздаването. През 1938 година е задържан и разстрелян.
Павел Дибенко (1889-1938 г.) командва червеноармейски отряди и военни окръзи. На 26 февруари 1938 година е задържан, наказан е за присъединяване в троцкистки скрит план и разстрелян.
Виктор Ногин (1878-1924), търговия и индустрия. По време на революцията под негово управление болшевиките вземат властта в Москва. Умира на 2 май 1924 година
Анатоли Луначарски (1875-1933) е комисар на националната култура. Не взе участие във вътрешнопартийната битка, само че в последна сметка се причислява към спечелилите. Умира в края на 1933 година
Иван Скворцов (1870-1928 г.) е национален комисар на финансите. Умира през 1928 година
Лев Бронщайн-Троцки (1879-1940 г.), комисар на външните работи. След гибелта на Ленин е съперник на Сталин за властта. През 1927 година е отхвърлен от Централен комитет, по-късно е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики. На 20 февруари 1932 година е лишен от поданство, преследван на всички места от Сталин. През 1936 година се заселва в Мексико. На 20 август 1940 година е смъртно ранен в дома си от руския сътрудник Рамон Меркадер.
Георги Оппоков-Ломов (1888-1938 г), правораздаване. Арестуван е през юни 1937 година, на 30 декември 1938 година е разстрелян.
Иван Теодорович (1875-1937 г.) е комисар по прехраната. Арестуван е на 11 юни 1937 година, упрекнат е в присъединяване в антисъветска организация и е разстрелян.
Николай Глебов-Авилов (1887-1937 г.) е комисар на известията. Създава първите червеноармейски отряди. Арестуван е на 19 септември 1936 година, на 13 март 1937 година е разстрелян.
Владимир Невский (1876-1937 г.), комисар на жп превоза. През 1923 година против него стартират офанзиви поради връзки с „ работническата съпротива ”, задържан е през 1936 година На 25 май 1937 година е наказан на гибел.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ