Бог е варил великденските яйца в купела с вряла истина
Веднъж един влъхва бил поканен при многолюдно семейство за Великден.
На масата имало кошница с разноцветни яйца.
– Вижте какъв брой са хубави яйцата! – рекъл той – Най- разнообразни цветове...И хората са като яйцата.
– А за какво са хубави? – попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.
– Чрез страдалчество. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поуки и така душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата. Но не всички – едни останали недосварени, други се счупили...
През това време децата почнали да се чукат с яйцата.
– Вижте ги тези дребните! Те знаят една истина.
– Каква е тя? – запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост!
Мъдрецът разчупил едно яйце и посочил жълтъка.
– Ето това е истината! Независимо по какъв начин изглеждаме извън – червени, сини, жълти – да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.
– Но нали въпреки всичко яйцата ще бъдат изядени? – възразил бащата.
През това време най-малкото дете заплакало, защото батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на дребния.
– Мъдростта е да даваш. Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка какъв брой от жълтъка е останало. И така да обичаш близък както Исус бе споделил на учениците си. Тъй отпечатъка от положителното ще остане в сърцето на близък.
Тъй мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението.
Картина: „ Дети, катающие пасхальные яйца ”, Н. Кошелев,1855
