Притча за камъка ще ви научи на най-важния житейски урок
Веднъж един умен дядо рекъл на внука си:
– Давам ти този камък. Искам от теб да го занесеш на битака и щом някой те запита за цената му, да не казваш нищо. Просто всякога вдигай двата си пръста.
Чувайки заръките на остарелия си дядо, младежът се смутил малко, само че въпреки всичко решил да ги извърши. И не щеш ли скоро се озовал на битака и изложил камъка пред себе си. След момент той бил видян от дама, която го запитала:
– Каква е цената на тази джунджурия? Харесва ми по какъв начин блещука.
Момчето нищо не отвърнало, единствено погледнало към дамата и вдигнало два пръста.
– А, значи коства два $! Е, тогава желая да я взема – споделила дамата.
При тези думи момчето се върнало бързо вкъщи и разказало на дядо си. Тогава той му заръчал да занесе камъка в близкия музей и още веднъж единствено да вдигне два пръста, когато го запитат за цената.
Още щом се появил там, уредникът му споделил:
– Този камък е същинско произведение на изкуството. Колко коства? Момчето още веднъж нищо не продумало, а единствено вдигнало два пръста.
– Аха, значи коства 2000 $. Добре, желая да го взема – споделил уредникът на музея.
Щом го чуло, момчето още веднъж избягало вкъщи и разказало на дядо си случката. Тогава старецът му дал нова задача:
– Момчето ми, в този момент желая от теб да идеш с камъка в магазина за бижута. И този път недей да казваш нищо, когато те запитат за цената.
Когато посочил камъка в бижутерията, момчето провокирало възторг.
– Този драгоценен камък е същински уникат. Колко коства? – запитал незабавно притежателят на магазина.
И този път момчето единствено вдигнало два пръста и траяло да мълчи.
– Ясно 2 милиона. Ще го взема! – отвърнал търговецът.
При тези думи младежът още веднъж се втурнал през глава. Прибрал се вкъщи и споделил всичко на дядо си. Тогава старецът рекъл:
– Преживяванията с този камък те научиха на най-ценния урок в живота. Без значение от кое място произлиза всеки от нас, по какъв начин наподобява и каква вяра изповядва, носи в себе си същинско богатство. Но с цел да бъде оценен уместно, би трябвало да се обкръжи с подобаващите хора. Ние сами избираме дали да си намерим компанията, която вижда в нас драгоценност, или да ни третира като непотребна движимост.
