Притча за възлите
Веднъж Буда отишъл при своите възпитаници с забрадка в ръка - красива копринена забрадка. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и в този момент всичко го следили в неразбиране. Cякаш им казвал: " Гледайте деликатно! "
Всички вперили очи в кърпата, само че никой не видял нищо друго, с изключение на красива копринена забрадка. След това Буда почнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило цялостно мълчаниe. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата забрадка, която донесох ли е, или друга?
Сарипута споделил:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата забрадка.
— Сарипута, намерения още един път! Онази забрадка беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва в този момент Сарипута схванал смисъла и споделил:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, в този момент тя е във възли и наподобява на измъчен човек.
— Точно по този начин. Всичко, което желая да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко забрадка без възли! Ти - си забрадка с пет възела. Тези възли са - настъпателност, лакомия, лъжливост, неосъзнатост и нарцисизъм. — След това Буда споделил — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той почнал да дърпа двата края на кърпата и възлите почнали да стават все по-малки и по-стегнати.
