Защо се отправяме към Южния полюс на Луната?
Вечнозатъмненият кратер Спъдис, сниман от камерата на НАСА “Шадоукам ”, работеща на борда на южнокорейската задача “Данури ”. Credit: NASA/KARI/Arizona State University
В началото на тази година към Луната проработи камерата на НАСА “Шадоукам ” на борда на южнокорейската задача “Данури ”, която единствена към този момент може да снима вечнозатъмнените кратери на лунния Южен полюс. Днес Индия и Русия се надпреварват със своите задачи “Чандраян-3 ” и “Луна 25 ” по тази причина кой пръв ще кацне меко в този район. Но за какво Южният полюс на Луната е забавен и за какво толкоз галактически организации и частни компании са се насочили натам? Именно това е тематиката на днешната публикация.
Историята на ранната лунна конкуренция е добре известна. През 1959 година задачата на Съюз на съветските социалистически републики “Луна 2 ” прави първото твърдо кацане на повърхността на Луната, а през 1962 година същото е реализирано и от американската “Рейнджър 4 ”. Следва нагорещено състезание сред галактическите стратегии на Съединени американски щати и Съветския съюз, което през 1969 година кулминира с задачата на НАСА “Аполо 11 ” и първото пилотирано кацане на Луната от Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Но въпреки че през идващите месеци и години общо шест експедиции с екипаж изследват лунната повърхнина, всичките райони за втурване са няколко градуса на север и на юг от лунния екватор. Причината по тази причина е елементарна – тези райони са гладки, без рискови планини и кратери и не на последно място – Слънцето грее задоволително блестящо, с цел да може работата на астронавтите да протича безпрепятствено.
След последното американско кацане от “Аполо 17 ” в края на 1972 година и последната руска роботизирана задача през 1976 година “Луна 24 ” човечеството губи интерес към Луната. Тя нито е от значителен боен интерес, нито от теоретичен – или най-малко по този начин наподобява тогава. Американските и руските експерти се ориентират към нови задания в пилотираните си галактически стратегии, които включват градежа на орбитални станции и совалки. Междувременно роботизираните стратегии се насочват към други цели – Съединени американски щати съумяват в проучването на Марс, а Съюз на съветските социалистически републики – на Венера. Луната е зарязана в продължение на 14 години, като чак през 1990 година Япония изстрелва Хитен. С това стартира второто потомство задачи.
Американската задача “Лунар Проспектър ” – илюстрация. Image credit: NASA
На 24 януари 1994 година е изстреляна роботизираната задача “Клементин ” – това е първият американски полет до Луната след над 20-годишно спиране, а на 7 януари 1998 година е изстреляна и задачата на НАСА “Лунар Проспектър ”. Историята на “Лунар Проспектър ” е дълга, криволичеща и изпълнена с компликации – нейният началник Алан Байндър разгласява книгата “Lunar Prospector: Against All Odds ”, в която споделя триумфите, провалите, опитите му да се оправи с мръсната политика и бюрократичните спънки в някои от кръговете на НАСА. Факт е, че най-после битките си заслужават и задачата реализира извънреден триумф.
На 16-ти януари 1998 година “Лунар Проспектър ” влиза в ниска полярна орбита към Луната. Една от главните задания на задачата е да направи световна карта на разпределението на водорода в лунния грунд. Резултатите от изследването са забележителни – в региона на Южния лунен полюс има повече водород. Тъй като водородният атом най-често е в състава на молекулата на водата… белким това значи, че на Южния полюс на Луната има вода под формата на лед?!
Отговорът ще пристигна десетилетие по-късно. На 22 октомври 2008 година Индия изстрелва към Луната първата си задача “Чандраян-1 ”, само че въпреки че галактическият транспортен съд е издигнат от индийската аерокосмическа промишленост, той транспортира и принадлежности на Съединени американски щати – предоставеният от Университета Браун и Лабораторията за Реактивно придвижване на НАСА инструмент M3, който съставлява спектрометър за картографиране на минералния състав на Луната, и предоставеният от НАСА уред Mini-SAR – синтетичен апертурен радар. През 2009 година данните от M3 потвърждават изрично, че в полярните райони има водни молекули.
Снимки на Луната, снимани от “LCROSS ”, потвърждаващи разбиването на горната степен на ракетата в кратера Кабеус (долната дясна снимка демонстрира присвяткането вследствие на експлозията). Photo credit: NASA
На 18 юни 2009 година НАСА изстрелва към Луната задачата “Лунар Риконисънс Орбитър ”, работеща до ден сегашен, и задачата “LCROSS ” – тази е извънредно забавна, защото умишленото разрушава горната степен на ракетата-носител в региона на лунния полярен кратер Кабеус. Вследствие на детонацията е изхвърлена бликам от материал, която непосредствено бива изследвана от съпътстващия степента галактически уред. Резултатът е безапелационен – “LCROSS ” дава ново удостоверение, че на Южния полюс на Луната има воден лед!
Но най-важното след тази нова серия от изследоватески задачи е, че след десетилетия на неуважение Луната още веднъж става забавна!
Следващите пилотирани експедиции в границите на програмата “Артемис ”, които до няколко години ще кацнат на естествения ни сателит, ще целят втурване не къде да е другаде, а на Южния полюс на Луната. Натам през този месец се насочат и роботизираните задачи “Чандраян-3 ” на Индия и “Луна 25 ” на Русия.
Но Южният лунен полюс не е банално място за проучване. Там Слънцето постоянно се намира под или малко над хоризонта. Температурите по време на осветения интервал могат да доближат 54°C съгласно данните на НАСА. Но дори и когато Слънцето грее, то е толкоз ниско, че планините и близките скали хвърлят дълги сенки. Някои от дълбоките кратери като известния Шакълтън са постоянно затъмнени. Там температурите са от порядъка на -203°C. И тъй като те в никакъв случай не надвишават нулата, това е повода в тези кратери да има находища от воден лед. А това значи запаси за бъдещите лунни колонисти.
Руската задача “Луна 25 ” може да е първата, която ще кацне на Южния полюс на Луната. Image credit: Roscosmos
И още нещо – защото Луната се е формирала след конфликта на Земята с друго небесно тяло, изцяло е допустимо летливите субстанции, които са останали от нашата планета в ранните ѝ стадии от нейното развиване, да са се съхранили във вечнозатъмнените лунни кратери като в самобитна капсула на времето. Това значи, че проучването на Луната ще помогне да разберем еволюцията на живота.
Няма спор – предстоят забавни времена. Човечеството се завръща на Луната – само че този път няма да е както е било по времето на “Аполо ”, първите експедиции, за които са били подбирани най-лесните, само че научно най-безинтересни райони за кацане. Отправяме се към завладяващите лунни местности, които са сложни за постигане. Със сигурност ще има и провали. Но всичко това ще си коства.
Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ?Авторът на уеб страницата има огромна потребност от спомагателна помощ, с цел да подреди новото си жилищно помещение за постоянни галактически подкасти и влогове – за повече информация по какъв начин да изпратите подаяние тук!
