Распутин
Вечният въпрос: Има ли Распутин невероятна заложба или е просто манипулатор и самозванец? А може би е композиция от всичко това?
Кой е Григорий Ефимович Распутин? Верен придворен, доближен безрезервно на двора, който кралица Александра слуша по този начин, като че ли по думите ѝ, които откриваме в архивите, „ Бог ѝ приказва “, или тъничък манипулатор?
„ Лудият духовник “, както го назовават съвременниците, съумява да придобие такава власт в двора на цар Николай II, че да повлияе върху връзките сред империята и Германия. Една от аргументите за това е вярата на царицата, че Распутин съумява да облекчи страданията на сина ѝ Алексей Николаевич, измъчен от хемофилия. Говори се, че Распутин се занимавал със спиритуализъм, че съблазнявал придворните дами и даже самата кралица, че е имал нечовешка харизма, че бил прероденият Антихрист, че бил чаровник, на който не може да се устои, че бил врач, движимост баяч и демон… едновременно… Кое е истина?
======================= ==============================
Сибирско чедо
Григорий Распутин се пръква на бял свят при започване на 1869 година Той пораства в далечния и изолиран Сибир, в родното си село – Покровское. То е задпланинско обитаемо място, ситуирано на левия бряг на река Тура. Намира се наоколо до планина Урал. Там времето е спряло, като че ли Бог е не запомнил за съществуването на този пай земя. Повечето от живеещите там в никакъв случай не са стъпвали в огромните градове. До тях не стигат нововъведенията. Тамошните хора единствено са чували всякакви легенди и митове за Москва и Санкт Петербург. Те не схващат градския метод на живот. Не го познават. Той им е непознат и излишен.
Въпреки особеностите на локалното население, Распутин се ражда в семейство на относително заможни хора, които населяват осемстайна къща. Те имат задоволително декари плодородна земя, имат и задоволително добитък, който да отглеждат. Бащата е земеделец и каруцар. Той сполучливо се оправя обезпечаването на положителни приходи за фамилията. Майката първо ражда Михаил. А две години след него, на бял свят се появява и Григорий.
Като съвсем всеки човек, роден в тамошните тежки и сурови условия, и бащата на Распутин има своите демони. Той постоянно прибягва до чашката. Редовно отсъства и странства из страната по работа. Възпитанието на децата не е негова грижа. Той не се занимава с това. В тези времена – образованието няма наложителен темперамент и за доста от хората, ежедневно борещи се за насъщния, то не е главен приоритет. Ефим не вижда задоволително основателна причина с цел да изпрати синовете си на учебно заведение. Той счита, че под откритото небе и на полето, Михаил и Григорий ще научат по-полезни неща за живота. Двете момчета оказват помощ за домашното стопанство Те израстват на равнищата. Не могат да четат и пишат, само че са обществени и вземат участие във всички игри и бели, дружно със своите връстници от селото. Понякога персонално те ги провеждат.
За сметка на учебното заведение – Михаил и Григорий са научени на мощна религия към религията, локалните обичаи и суеверия. Случва се случай, който трансформира ориста и на двамата. Както доста пъти до момента, един ден Михаил и Григорий палуват край река Тура. Този път, обаче, те падат в нея и течението ги завлича. Едвам съумяват да се измъкнат на брега. Разболяват се от пневмония. Двамата имат друг шанс. Наблизо няма удовлетворителен доктор. Двамата се борят с треската, кашлицата и задушаванията. Михаил умира, Григорий съумява да се измъкне от хватката на гибелта. Неочаквано за всички. Селският поп също е слисан и авторитетно декларира: „ Света Дева се е явила на детето и го е избрала за огромни каузи. “ Селото стартира да има вяра в това, че Григорий не е нормално момче. Самият той също стартира да се приема за „ специфичен “ и „ определен “ от небесните сили.
Григорий пораства разтревожен. Той е необикновен и друг младеж. Има странни фантазии, които наподобяват халюцинации. Неговото детско равнодушие остава в предишното. Предишната му жизнерадостност изчезва. Започва да спи неприятно. Накъсано и малко. Често плаче неоснователно. Оплаква се. В селото стартира да върлуват клюки, че има невероятна заложба. На няколко пъти, когато нечий кон изчезне от стопанството, той интуитивно показва кой е крадецът. Родителите му са обезпокоени от неговите видения и нещата, които виждат той да прави: да лекува животни единствено с няколко докосвания. В Сибир магията и чудото са неща, които всеобщо се одобряват за достоверни и съществуващи. Тези вярвания спомагат за построяването на бъдещия фетиш към Распутин.
Духовното прераждане
Постепенно Григорий стартира да развива мощен интерес към тези странници, самоопределящи се като „ божи хора “. Те обикалят от едно място на друго и претърпяват с помощта на милостинята на хората, които им дават заслон. Разказват увлекателни истории за разнообразни и далечни места, манастири и чудеса, които са видели. Бащата на Распутин, Ефим, постоянно подслонява сходни хора, „ пратеници на Бог “. Когато пристигна време за вечеря, цялото семейство се скупчва към тях и слуша невероятните им истории. Григорий попива всичко. Техните разкази, жестове. Тяхната отблъскваща визия с проскубени бради и несресани коси. Григорий е впечатлен. Желае да бъде като тях. Да води техният метод на живот: да странства из земята, да популяризира божието слово и религия и да се препитава с толкоз, колкото му е належащо с цел да за оцелява. Григорий има вяра, че е един от тях. Че е делегат на Бог.
На прага на пълнолетието, бъдещата звезда убеждава родителите си, че тежкият селски труд не е за него. Призванието му е да бъде странстващ богомолец. Той получава тяхната благословия и напуща единственото му до тогава познато място на света, Покровское.
По това време Сибир е прочут като люлка на голям брой лечители и секрети секти. Григорий стартира със своите пътешествия. Първоначално той стартира да обикаля всякакви локални светилища, където се събира с разнообразни отшелници. Те водят сложен метод на живот. Сами са избрали да влязат в ролята на мъченици. Бедността и занижената хигиена са покъртителни. Това са първи срещи на Распутин със сектите, които ще имат огромно въздействие върху бъдещите му действия.
На едно от тези места, когато е на 19 години, при манастира Абалацк, Григорий среща четири години по-възрастната от него Прасковя Дубровина. Той не устоя на това тленно прелъщение и скоро двамата се женят. Те се връщат да живеят в бащината къща на Григорий, която е оредяла поради гибелта на неговата майка. В началото брачният съюз наподобява спокоен и благополучен. Голямата драма идва с появяването на първородното им чадо, което живее единствено шест месеца. Распутин тежко претърпява гибелта на бебето. Отдава се на действия, които нарушават неговия публичен престиж в селото. На 30 към този момент има четири деца, само че и неприятна известност. Освен на човек, „ допрян от Бог “, носи му се славата на алкохолик и апаш. Осъден е от селския съвет да се изсели за една година. Причината е, че е откраднал непознати колове за ограда.
Прасковя седи спокойно и безшумно в фамилната къща, до момента в който Распутин се насочва към манастира във Верхотурие, далечен на 400 км. от родното му място. Заседналият живот в селото не е за него. Распутин обича да е на път. Там той попада под въздействието на монаха Макарий, който отчасти компенсира пропуснатите до тогава уроци по писмо и четмо. Макарий става негов наставник, научава го да огледа по различен метод на живота и Библията. След срещата с него – Распутин е изменен. Движенията, изказът му, всичко в него наподобява друго. Распутин още веднъж се връща в Покровское. Построява параклис в една землянка до къщата си. Самоопределя се за висше творение и приканва хората да го следват.
Малко след срещата с Макарий, Григорий напуща фамилията си и изцяло се отдава на странстващия и изолиран метод на живот. Той стартира да прави дълги преходи. От Сибир стига до Атон (Гърция) и Казан (Казахстан). Тези негови пътешествия траят към две-три години. Това е голямо и рисково предизвикателство, да се обикаля сходна необятна страна като Русия. В доста моменти Распутин е на ръба на силите си. Той е изцяло отпаднал и прегладнял до гибел, само че не спира… Продължава своя път. След няколкогодишно неявяване, по-късно той отново се връща в родното си село.
Най-вероятно по време на един от тези преходи, Распутин се натъква на хлистите – сектантско придвижване, издънка на православната черква. Те са отхвърлени и гонени от закона. Хлистите се събират в мрачни подземия, практикуват странни ритуални танци. Самобичуването е значима част от техните церемонии. Пеят и танцуват, до момента в който изпаднат в възторг. Танците не престават до цялостно изнемощяване, до момента в който хората се строполят на пода. Тогава стартира безразборното полово съвкупление, чиято цел е „ прогонване на греховете с грехове “. Распутин прегръща тази философия и я ползва в своята бъдеща процедура.
В царския замък и Санкт Петербург
След злощастната преживелица с брат му Михаил, Григорий стартира да има видения, които го съпровождат през остатъка от живота му. Според една от версиите – при едно от тях – Дева Мария му се явява и го приканва да замине за Санкт Петербург, където да оказва помощ на царското семейство. Санкт Петербург е надалеч. Това е един напълно друг свят, нямащ нищо общо с родното му село Покровское, където той е прекарал по-голямата част от досегашния си живот. Териториално двете места се намират на към 2500 км. едно от друго. Мисловно – дистанцията сред хората е доста по-голямо. По време на своите предходни странствания, Распутин към този момент се е срещал с разнообразни аристократи. Благодарение на тези срещи, даже там, в съветската столица, към този момент се носят клюки за него: за чудноват и свят човек, който умее да лекува и даже да предсказва бъдещето. На 34-годишна възраст, Распутин още веднъж потегля на път. През ноември 1905 година мистичният врач от Сибир идва в Санкт Петербург, а по-късно навестява и царското семейство.
В началото на 20-и век Санкт Петербург е необикновен град. Жителите на града са разкрепостени и нямат полови задръжки. Местните вестници са цялостни с реклами за лекуване на венерически заболявания. Както на множеството места по Европа – и там аристократите са презадоволени. Те бързо се отегчават и непрестанно търсят носи мощни преживявания. Сред тамошното висше общество има фешън увлечение към окултното и мистичното. Често техни представители вземат участие в сеанси, в които се приканват духове от отвъдното.
Обикаляйки Русия, Григорий се среща с авторитетните епископ Хермоген и монаха Илиодор. Именно след рекомендации от тяхна страна – Григорий съумява да си обезпечи достъп до царския замък. Впоследствие той бързо става сензация измежду тамошния хайлайф и чест посетител на приемите из салоните на Санкт Петербург. Към неговото наличие никой не остава апатичен. Той е атракция, която развлича хората посредством истории за селяни и Сибир. За височайшите особи това са странни и разнообразни разкази за живот, който не познават. Те не знаят доста за оня свят, от който Распутин произлиза. Григорий смразява и разсънва интереса на присъстващите. Те изпитват любознание към него. Распутин не носи присъщата на тях суетност. Той има парцалив, постоянно неприветлив тип. Има останки от храна по брадата. Обноските му са груби. Често се държи невъзпитано. Но… Много от дамите от висшето общество откриват някакъв необикновен сексапил и съблазън в него. Въпреки многото противоречиви и недоказани неща към неговата персона, несъмнено Распутин е имал доста блестящо и харизматично наличие.
Семейната среда на царското семейство дава идеална опция, която Распутин употребява и съумява трайно да се настани в живота на ръководещите монарси. Царица Александра е била суеверна жена. Тя постоянно се среща с всякакви мистици и двамата с цар Николай вземат участие в сеанси. Основната причина за това е, че тя желае да има наследник, който да бъде престолонаследник на Русия. Александра безрезервно се доверява на всякакви самозванци, някои от тях – откровени шарлатани.
Заветната фантазия се сбъдва - цар Николай и Александра се снабдяват с мъжка рожба. Техните фамилни паники, обаче, не завършват. Здравословното положение на Алексей е внимателно. Момчето боледува от хемофилия. Кръвта му мъчно се съсирва и едно по-сериозно рухване може да аргументи несвоевременен завършек на живота му. Царят и царицата пазят това в загадка. Распутин смело упорства да посети момчето. Той знае за неговото заболяване и желае да се помоли за него, прекарвайки няколко часа провесен над леглото му. Кървенето в региона на коляното стопира. На идващия ден на Алексей нищо му няма. Царят и царицата одобряват това за знамение. По този метод Распутин си обезпечава непрекъснат достъп до царския замък. Пришълецът от Сибир самоуверено декларира, че без него момчето е щяло да почине. Така той става поддръжник и консултант на царицата. Двамата стартират да се срещат съвсем всяка седмица.
В Санкт Петербург Распутин се нанася да живее в апартамент на улица „ Гороховая “. Скоро стартират да се оформят опашки от хора, чакащи да се допрян до светия човек от Сибир. Той ги приема в квартирата си. Посетителите са главно дами, произхождащи от всички пластове на обществото, изцяло подготвени да му се отдадат. Распутин създава своята теория, директно повлияна от тази на хлистите. В салоните се събират на гощавка с ястие и пиянство, само че това не съставлява нормално празненство. Оформя се фракция, чийто водач е той. Една от слепите му фенки, Олга Лотина, има вяра, че Распутин е прероденият Христос, а самата тя Дева Мария. Тя изостава заможния си брачен партньор и децата. За почитателите на Распутин – в нетрадиционната композиция от секс, вяра и чудеса няма нищо смущаващо и скандално.
В потайната конюнктура на баните в Санкт Петербург – религиозната теория на Распутин придобива нова форма. За доста от съветските селяни – баните са място, където се практикуват вълшебства и откъдето произлизат голям брой суеверия. Там се приканват положителни и зли духове. Баните са места, където се реализират скотски грехове. Там Распутин организира едно по-особено свещенодействие. Той приканва дявола да се появи и да нахлуе в неговото тяло. Последва обред, в който прогонва дявола на разврата. Распутин крещи и бие дамата, сляпо вярваща му и съпътстваща го в банята. След това те вършат секс. Неговото схващане е, че той предвожда Светия дух в леговището на дявола, пробвайки да го изгони от неговия дом. Звучи налудничаво? Негови съвременници нерядко го засичат на излизане от баните да продължава да си приказва самичък. Без да обръща внимание на хората, с които се разминава. Той беснее против демоните в себе си, които не може да прогони. Распутин придвижва разбирането на хлистите, че прегрешението може да бъде банален единствено посредством осъществяването на различен грях.
Начинът на живот на палавия „ божи човек “ се разчува. Доскорошните му наставници, чието протеже е той, Хермоген и Илиодор, го привикват на загадка среща, осъществена в едно мазе. Там те яростно го хулят и упрекват, че служи на Антихриста. За наказване - брутално го пребиват с едно разпятие. Распутин се оплаква на царицата, че двамата свещеници са пробвали да го убият. Скоро по-късно те са прогонени от нея. Илиодор скрито се открива във Финландия.
Нарастващото въздействие
Постепенно Распутин стартира да си основава рискови врагове. Значими политически фигури стартират да се тормозят от неговото въздействие върху кралица Александра. Тайната полиция стартира да го следи непрекъснато. Какво откриват те? Распутин постоянно посещава манастири, храмове, редувайки гис отскачането до различни… бардаци.
Самозабравилият се духовник за следващ път се връща в своето родно село през юни, 1914 година През един елементарен ден Распутин потегля към пощата с цел да пусне отговор на депеша, която получава ден по-рано. Към него се доближава нелицеприятно изглеждаща жена, обезобразена и с отсечен нос. Това е Хилония Гусева, някогашна продажница, дегизирала се като бедняк. Распутин протяга ръка да й даде лепта, когато тя се нахвърля върху него с нож, който забива надълбоко в коремната област. Тя е изпратена от Илиодор, само че атентатът се оказва несполучлив. Распутин прекарва известно време в болница. Същевременно избухва Първата международна война. Според някои смели теории, в случай че по това време Распутин е бил в Санкт Петербург, той е щял да окаже въздействие и да спре активизирането на съветската войска, с което да предотврати голямата човешка покруса, в която се трансформира тази световна война. Дотогава цар Николай не е известен измежду съветския народ. Даже противоположното – той е много спорна персона, която постоянно е подлагана на рецензии. Руският народ е вдъхновен от опцията за включване във войната, а цар Николай вижда опция да бъде заобичан от неговите жители.
След своето излекуване, Распутин се връща в Санкт Петербург. Той е по-силен от всеки път. Цар Николай е на фронта, надалеч от страната. Така спореният духовник се настанява до царицата. Той става неин консултант по държавните и военни въпроси. Думата му тежи и се чува. В рамките на близо две години Распутин е виновен за назначението на четирима министър председатели, четирима министри на войната и шест вътрешни министъра. Распутин назначава и уволнява. Почти всичките му политически ходове са пагубни. Неговите решения се въздействат от повърхностни усеща: кой е с него и кой е срещу него. Много от претендентите му са тотално несъответстващи. Завършени идиоти. В тази напрегната конюнктура, няма място за хазартни ходове. Близо 4 млн. руснаци умират, а изящният Санкт Петербург е залят от бежанска вълна. Доверието във властта е разтърсено. Протестите стават всекидневие. Те са предвестител на Революцията, която ще постави завършек на 300-годишното ръководство на династията Романови. Цената на хляба скача неведнъж, хората ограбват пекарни. Пламъкът, който ще подпали гражданската война в Русия, стартира постепенно да тлее и да се разраства.
Рейтингът на царското семейство и Распутин е срутен. Започват да върлуват клюки, че Григорий и кралица Александра разделят една постелка. Разпространяват се карикатури, които ускоряват тези клюки. Масово стартира да се стартира тезата, че те са немски шпиони и да се припомня, че по генезис царицата е полунемкиня.
С повишаване на всенародното неодобрение, стартират да се усилват и здравословните проблеми на Распутин. Той стартира да губи лечителската си заложба. Вътрешните му битки с дявола го изцеждат.
Освен народа, огромна част от политическият хайлайф също се обръща против управниците, които тласкат Русия към пропастта. Политикът Владимир Пуришкевич изнася гневна тирада в Народното събрание, в която упреква Распутин, че служи на тъмните сили. „ Един шарлатанин, един хлист и необразован селяндур си играе с нас. Искам да се жертвам и да убия това диво изчадие “. Тези думи се оказват пророчески…
Предизвестената гибел
Смъртта на Распутин е митологизирана. Има няколко версии за нея. Най-популярната е тази разказана в записките на неговите публични палачи – Феликс Юсупов и Владимир Пуришкевич. Малко следагресивната реторика на последния, отправена от парламентарната естрада, през декември 1916 година с Распутин се свърза един богат благородник – гореспоменатия Феликс Юсупов. Той е млад и добре изглеждащ, един от най-богатите хора в Русия, а ив цяла Европа. Макар жена му е да е доста красива, тя служи като фасада, зад която се крият същинските полови желания на мъжа й. Той си пада по представители от личния пол и има много разюздени полови стремежи. Пуришкевич и Юсупов се свързват с братовчеда на царя – Дмитрий Павлович. Тримата създават проект за убийството на Распутин.
За примамка е употребена красивата жена на Юсупов – Ирина, която в последно време се държи изключително, като че ли е полудяла. Уговорката е към среднощ Распутин да я навести. Сцена на трагичните събития е домът на Юсупов – изящен замък, ситуиран до канала „ Мойка “. Първоначално гостът е отведен в стая подземен, където има сервирана изобилна вечеря, която да подклажда сладките приказки на маса. Поставеният цианкалий във виното и сладкишите са задоволителни да убият всекиго. Распутин щедро хапва и пийва, само че нищо му няма. Заговорниците са сюрпризирани. Това трансформира начертания проект. Юсупов се паникьосва. Действа импулсивно, отива до другата стая да вземе револвера, с който прострелва Распутин. После конспираторите се качват в горната част на двореца, където честват неговата гибел. Когато тримата слизат, с цел да се отърват от тялото, виждат, че Распутин го няма. Възкръсналата жертва пробва да заколи Юсупов, който побягва нагоре, крещейки по стълбите.
„ Лудият духовник “ прави обезверени опити да избави живота си. Той излиза на двора, пълзи в снега, правещ последни опити да задържи напускащия го живот. Прострелян, токсичен и оцапан с кръв – Распутин е към момента жив. Царският братовчед Павлович стреля два пъти от упор. Тези патрони се оказват съдбовни. Преди зазоряване, безжизненото тяло е откарано в покрайнините на Петербург, където е изхвърлено в ледените води на река Нева. Това е най-честата и „ публична “ версия за злощастния завършек на авторитетния мистик, подкрепена от спомените на участниците във въпросното ликвидиране.
Следите не са заличени, тъй като два дни по-късно, вместо тялото безследно да изчезне, вкочаненият мъртвец на Распутин изплува на повърхността. Направена е аутопсия. И тук стартират митовете. Според някои от тях той не е починал от огнестрелните рани, а от вода, навлязла в белите дробове. Истината обаче по-скоро е, че причина за гибелта му е изстрелът в главата. Когато неговото тяло, обгърнато във вериги, е изхвърлено, той към този момент е мъртъв. Официалната аутопсия не открива следи от отрова в тялото.
През последните години известност набира и хипотезата, че Распутин е премахнат от сътрудници на английските разследващи служби. Версия, подкрепена с значително доказателства. Англичаните са разтревожени от засилващата се власт и непросветеност на Григорий Распутин. За тях са изключително притеснителни неговите апели за подписване на мир сред Русия и Германия. Евентуално сходно развиване евентуално щеше да промени развоя на цялата Първа Световна война и последващите събития. За да отпадне този риск, англичаните изпращат сътрудник Осуалд Рейнър, който е състудент на Юсупов по време на общото им следване в Оксфорд. Двамата имат близки, другарски взаимоотношения и дружно приготвят тайния проект. Десетилетия след въпросната вечер, в съветските архиви се намират фотоси и отчет, които насочват към изказванието, че Распутин е убит от упор, в челото. Смъртта е настъпила незабавно. А останалите неща, които Юсупов и Пуришкевич разказват в своите записки, са разкрасени и измислени. Диаметърът на смъртоносната рана, в челото, подхожда на револверите „ Уебли “, употребявани от британците през Първата международна война.
===
Въпреки голямото му въздействие върху царското семейство, гибелта на Распутин идва от ръцете на родственици на царя. Неговата персона и до през днешния ден е спорна и неизяснена, а историческото му значение – пресилено. Само година откакто е отстранен - цялото семейство Романови е избито. Започват вътрешни безредици. За следващ път Русия потъва в кървавата прегръдка на войната – този път гражданска и братоубийствена.
Кой е Григорий Ефимович Распутин? Верен придворен, доближен безрезервно на двора, който кралица Александра слуша по този начин, като че ли по думите ѝ, които откриваме в архивите, „ Бог ѝ приказва “, или тъничък манипулатор?
„ Лудият духовник “, както го назовават съвременниците, съумява да придобие такава власт в двора на цар Николай II, че да повлияе върху връзките сред империята и Германия. Една от аргументите за това е вярата на царицата, че Распутин съумява да облекчи страданията на сина ѝ Алексей Николаевич, измъчен от хемофилия. Говори се, че Распутин се занимавал със спиритуализъм, че съблазнявал придворните дами и даже самата кралица, че е имал нечовешка харизма, че бил прероденият Антихрист, че бил чаровник, на който не може да се устои, че бил врач, движимост баяч и демон… едновременно… Кое е истина?
======================= ==============================
Сибирско чедо
Григорий Распутин се пръква на бял свят при започване на 1869 година Той пораства в далечния и изолиран Сибир, в родното си село – Покровское. То е задпланинско обитаемо място, ситуирано на левия бряг на река Тура. Намира се наоколо до планина Урал. Там времето е спряло, като че ли Бог е не запомнил за съществуването на този пай земя. Повечето от живеещите там в никакъв случай не са стъпвали в огромните градове. До тях не стигат нововъведенията. Тамошните хора единствено са чували всякакви легенди и митове за Москва и Санкт Петербург. Те не схващат градския метод на живот. Не го познават. Той им е непознат и излишен.
Въпреки особеностите на локалното население, Распутин се ражда в семейство на относително заможни хора, които населяват осемстайна къща. Те имат задоволително декари плодородна земя, имат и задоволително добитък, който да отглеждат. Бащата е земеделец и каруцар. Той сполучливо се оправя обезпечаването на положителни приходи за фамилията. Майката първо ражда Михаил. А две години след него, на бял свят се появява и Григорий.
Като съвсем всеки човек, роден в тамошните тежки и сурови условия, и бащата на Распутин има своите демони. Той постоянно прибягва до чашката. Редовно отсъства и странства из страната по работа. Възпитанието на децата не е негова грижа. Той не се занимава с това. В тези времена – образованието няма наложителен темперамент и за доста от хората, ежедневно борещи се за насъщния, то не е главен приоритет. Ефим не вижда задоволително основателна причина с цел да изпрати синовете си на учебно заведение. Той счита, че под откритото небе и на полето, Михаил и Григорий ще научат по-полезни неща за живота. Двете момчета оказват помощ за домашното стопанство Те израстват на равнищата. Не могат да четат и пишат, само че са обществени и вземат участие във всички игри и бели, дружно със своите връстници от селото. Понякога персонално те ги провеждат.
За сметка на учебното заведение – Михаил и Григорий са научени на мощна религия към религията, локалните обичаи и суеверия. Случва се случай, който трансформира ориста и на двамата. Както доста пъти до момента, един ден Михаил и Григорий палуват край река Тура. Този път, обаче, те падат в нея и течението ги завлича. Едвам съумяват да се измъкнат на брега. Разболяват се от пневмония. Двамата имат друг шанс. Наблизо няма удовлетворителен доктор. Двамата се борят с треската, кашлицата и задушаванията. Михаил умира, Григорий съумява да се измъкне от хватката на гибелта. Неочаквано за всички. Селският поп също е слисан и авторитетно декларира: „ Света Дева се е явила на детето и го е избрала за огромни каузи. “ Селото стартира да има вяра в това, че Григорий не е нормално момче. Самият той също стартира да се приема за „ специфичен “ и „ определен “ от небесните сили.
Григорий пораства разтревожен. Той е необикновен и друг младеж. Има странни фантазии, които наподобяват халюцинации. Неговото детско равнодушие остава в предишното. Предишната му жизнерадостност изчезва. Започва да спи неприятно. Накъсано и малко. Често плаче неоснователно. Оплаква се. В селото стартира да върлуват клюки, че има невероятна заложба. На няколко пъти, когато нечий кон изчезне от стопанството, той интуитивно показва кой е крадецът. Родителите му са обезпокоени от неговите видения и нещата, които виждат той да прави: да лекува животни единствено с няколко докосвания. В Сибир магията и чудото са неща, които всеобщо се одобряват за достоверни и съществуващи. Тези вярвания спомагат за построяването на бъдещия фетиш към Распутин.
Духовното прераждане
Постепенно Григорий стартира да развива мощен интерес към тези странници, самоопределящи се като „ божи хора “. Те обикалят от едно място на друго и претърпяват с помощта на милостинята на хората, които им дават заслон. Разказват увлекателни истории за разнообразни и далечни места, манастири и чудеса, които са видели. Бащата на Распутин, Ефим, постоянно подслонява сходни хора, „ пратеници на Бог “. Когато пристигна време за вечеря, цялото семейство се скупчва към тях и слуша невероятните им истории. Григорий попива всичко. Техните разкази, жестове. Тяхната отблъскваща визия с проскубени бради и несресани коси. Григорий е впечатлен. Желае да бъде като тях. Да води техният метод на живот: да странства из земята, да популяризира божието слово и религия и да се препитава с толкоз, колкото му е належащо с цел да за оцелява. Григорий има вяра, че е един от тях. Че е делегат на Бог.
На прага на пълнолетието, бъдещата звезда убеждава родителите си, че тежкият селски труд не е за него. Призванието му е да бъде странстващ богомолец. Той получава тяхната благословия и напуща единственото му до тогава познато място на света, Покровское.
По това време Сибир е прочут като люлка на голям брой лечители и секрети секти. Григорий стартира със своите пътешествия. Първоначално той стартира да обикаля всякакви локални светилища, където се събира с разнообразни отшелници. Те водят сложен метод на живот. Сами са избрали да влязат в ролята на мъченици. Бедността и занижената хигиена са покъртителни. Това са първи срещи на Распутин със сектите, които ще имат огромно въздействие върху бъдещите му действия.
На едно от тези места, когато е на 19 години, при манастира Абалацк, Григорий среща четири години по-възрастната от него Прасковя Дубровина. Той не устоя на това тленно прелъщение и скоро двамата се женят. Те се връщат да живеят в бащината къща на Григорий, която е оредяла поради гибелта на неговата майка. В началото брачният съюз наподобява спокоен и благополучен. Голямата драма идва с появяването на първородното им чадо, което живее единствено шест месеца. Распутин тежко претърпява гибелта на бебето. Отдава се на действия, които нарушават неговия публичен престиж в селото. На 30 към този момент има четири деца, само че и неприятна известност. Освен на човек, „ допрян от Бог “, носи му се славата на алкохолик и апаш. Осъден е от селския съвет да се изсели за една година. Причината е, че е откраднал непознати колове за ограда.
Прасковя седи спокойно и безшумно в фамилната къща, до момента в който Распутин се насочва към манастира във Верхотурие, далечен на 400 км. от родното му място. Заседналият живот в селото не е за него. Распутин обича да е на път. Там той попада под въздействието на монаха Макарий, който отчасти компенсира пропуснатите до тогава уроци по писмо и четмо. Макарий става негов наставник, научава го да огледа по различен метод на живота и Библията. След срещата с него – Распутин е изменен. Движенията, изказът му, всичко в него наподобява друго. Распутин още веднъж се връща в Покровское. Построява параклис в една землянка до къщата си. Самоопределя се за висше творение и приканва хората да го следват.
Малко след срещата с Макарий, Григорий напуща фамилията си и изцяло се отдава на странстващия и изолиран метод на живот. Той стартира да прави дълги преходи. От Сибир стига до Атон (Гърция) и Казан (Казахстан). Тези негови пътешествия траят към две-три години. Това е голямо и рисково предизвикателство, да се обикаля сходна необятна страна като Русия. В доста моменти Распутин е на ръба на силите си. Той е изцяло отпаднал и прегладнял до гибел, само че не спира… Продължава своя път. След няколкогодишно неявяване, по-късно той отново се връща в родното си село.
Най-вероятно по време на един от тези преходи, Распутин се натъква на хлистите – сектантско придвижване, издънка на православната черква. Те са отхвърлени и гонени от закона. Хлистите се събират в мрачни подземия, практикуват странни ритуални танци. Самобичуването е значима част от техните церемонии. Пеят и танцуват, до момента в който изпаднат в възторг. Танците не престават до цялостно изнемощяване, до момента в който хората се строполят на пода. Тогава стартира безразборното полово съвкупление, чиято цел е „ прогонване на греховете с грехове “. Распутин прегръща тази философия и я ползва в своята бъдеща процедура.
В царския замък и Санкт Петербург
След злощастната преживелица с брат му Михаил, Григорий стартира да има видения, които го съпровождат през остатъка от живота му. Според една от версиите – при едно от тях – Дева Мария му се явява и го приканва да замине за Санкт Петербург, където да оказва помощ на царското семейство. Санкт Петербург е надалеч. Това е един напълно друг свят, нямащ нищо общо с родното му село Покровское, където той е прекарал по-голямата част от досегашния си живот. Териториално двете места се намират на към 2500 км. едно от друго. Мисловно – дистанцията сред хората е доста по-голямо. По време на своите предходни странствания, Распутин към този момент се е срещал с разнообразни аристократи. Благодарение на тези срещи, даже там, в съветската столица, към този момент се носят клюки за него: за чудноват и свят човек, който умее да лекува и даже да предсказва бъдещето. На 34-годишна възраст, Распутин още веднъж потегля на път. През ноември 1905 година мистичният врач от Сибир идва в Санкт Петербург, а по-късно навестява и царското семейство.
В началото на 20-и век Санкт Петербург е необикновен град. Жителите на града са разкрепостени и нямат полови задръжки. Местните вестници са цялостни с реклами за лекуване на венерически заболявания. Както на множеството места по Европа – и там аристократите са презадоволени. Те бързо се отегчават и непрестанно търсят носи мощни преживявания. Сред тамошното висше общество има фешън увлечение към окултното и мистичното. Често техни представители вземат участие в сеанси, в които се приканват духове от отвъдното.
Обикаляйки Русия, Григорий се среща с авторитетните епископ Хермоген и монаха Илиодор. Именно след рекомендации от тяхна страна – Григорий съумява да си обезпечи достъп до царския замък. Впоследствие той бързо става сензация измежду тамошния хайлайф и чест посетител на приемите из салоните на Санкт Петербург. Към неговото наличие никой не остава апатичен. Той е атракция, която развлича хората посредством истории за селяни и Сибир. За височайшите особи това са странни и разнообразни разкази за живот, който не познават. Те не знаят доста за оня свят, от който Распутин произлиза. Григорий смразява и разсънва интереса на присъстващите. Те изпитват любознание към него. Распутин не носи присъщата на тях суетност. Той има парцалив, постоянно неприветлив тип. Има останки от храна по брадата. Обноските му са груби. Често се държи невъзпитано. Но… Много от дамите от висшето общество откриват някакъв необикновен сексапил и съблазън в него. Въпреки многото противоречиви и недоказани неща към неговата персона, несъмнено Распутин е имал доста блестящо и харизматично наличие.
Семейната среда на царското семейство дава идеална опция, която Распутин употребява и съумява трайно да се настани в живота на ръководещите монарси. Царица Александра е била суеверна жена. Тя постоянно се среща с всякакви мистици и двамата с цар Николай вземат участие в сеанси. Основната причина за това е, че тя желае да има наследник, който да бъде престолонаследник на Русия. Александра безрезервно се доверява на всякакви самозванци, някои от тях – откровени шарлатани.
Заветната фантазия се сбъдва - цар Николай и Александра се снабдяват с мъжка рожба. Техните фамилни паники, обаче, не завършват. Здравословното положение на Алексей е внимателно. Момчето боледува от хемофилия. Кръвта му мъчно се съсирва и едно по-сериозно рухване може да аргументи несвоевременен завършек на живота му. Царят и царицата пазят това в загадка. Распутин смело упорства да посети момчето. Той знае за неговото заболяване и желае да се помоли за него, прекарвайки няколко часа провесен над леглото му. Кървенето в региона на коляното стопира. На идващия ден на Алексей нищо му няма. Царят и царицата одобряват това за знамение. По този метод Распутин си обезпечава непрекъснат достъп до царския замък. Пришълецът от Сибир самоуверено декларира, че без него момчето е щяло да почине. Така той става поддръжник и консултант на царицата. Двамата стартират да се срещат съвсем всяка седмица.
В Санкт Петербург Распутин се нанася да живее в апартамент на улица „ Гороховая “. Скоро стартират да се оформят опашки от хора, чакащи да се допрян до светия човек от Сибир. Той ги приема в квартирата си. Посетителите са главно дами, произхождащи от всички пластове на обществото, изцяло подготвени да му се отдадат. Распутин създава своята теория, директно повлияна от тази на хлистите. В салоните се събират на гощавка с ястие и пиянство, само че това не съставлява нормално празненство. Оформя се фракция, чийто водач е той. Една от слепите му фенки, Олга Лотина, има вяра, че Распутин е прероденият Христос, а самата тя Дева Мария. Тя изостава заможния си брачен партньор и децата. За почитателите на Распутин – в нетрадиционната композиция от секс, вяра и чудеса няма нищо смущаващо и скандално.
В потайната конюнктура на баните в Санкт Петербург – религиозната теория на Распутин придобива нова форма. За доста от съветските селяни – баните са място, където се практикуват вълшебства и откъдето произлизат голям брой суеверия. Там се приканват положителни и зли духове. Баните са места, където се реализират скотски грехове. Там Распутин организира едно по-особено свещенодействие. Той приканва дявола да се появи и да нахлуе в неговото тяло. Последва обред, в който прогонва дявола на разврата. Распутин крещи и бие дамата, сляпо вярваща му и съпътстваща го в банята. След това те вършат секс. Неговото схващане е, че той предвожда Светия дух в леговището на дявола, пробвайки да го изгони от неговия дом. Звучи налудничаво? Негови съвременници нерядко го засичат на излизане от баните да продължава да си приказва самичък. Без да обръща внимание на хората, с които се разминава. Той беснее против демоните в себе си, които не може да прогони. Распутин придвижва разбирането на хлистите, че прегрешението може да бъде банален единствено посредством осъществяването на различен грях.
Начинът на живот на палавия „ божи човек “ се разчува. Доскорошните му наставници, чието протеже е той, Хермоген и Илиодор, го привикват на загадка среща, осъществена в едно мазе. Там те яростно го хулят и упрекват, че служи на Антихриста. За наказване - брутално го пребиват с едно разпятие. Распутин се оплаква на царицата, че двамата свещеници са пробвали да го убият. Скоро по-късно те са прогонени от нея. Илиодор скрито се открива във Финландия.
Нарастващото въздействие
Постепенно Распутин стартира да си основава рискови врагове. Значими политически фигури стартират да се тормозят от неговото въздействие върху кралица Александра. Тайната полиция стартира да го следи непрекъснато. Какво откриват те? Распутин постоянно посещава манастири, храмове, редувайки гис отскачането до различни… бардаци.
Самозабравилият се духовник за следващ път се връща в своето родно село през юни, 1914 година През един елементарен ден Распутин потегля към пощата с цел да пусне отговор на депеша, която получава ден по-рано. Към него се доближава нелицеприятно изглеждаща жена, обезобразена и с отсечен нос. Това е Хилония Гусева, някогашна продажница, дегизирала се като бедняк. Распутин протяга ръка да й даде лепта, когато тя се нахвърля върху него с нож, който забива надълбоко в коремната област. Тя е изпратена от Илиодор, само че атентатът се оказва несполучлив. Распутин прекарва известно време в болница. Същевременно избухва Първата международна война. Според някои смели теории, в случай че по това време Распутин е бил в Санкт Петербург, той е щял да окаже въздействие и да спре активизирането на съветската войска, с което да предотврати голямата човешка покруса, в която се трансформира тази световна война. Дотогава цар Николай не е известен измежду съветския народ. Даже противоположното – той е много спорна персона, която постоянно е подлагана на рецензии. Руският народ е вдъхновен от опцията за включване във войната, а цар Николай вижда опция да бъде заобичан от неговите жители.
След своето излекуване, Распутин се връща в Санкт Петербург. Той е по-силен от всеки път. Цар Николай е на фронта, надалеч от страната. Така спореният духовник се настанява до царицата. Той става неин консултант по държавните и военни въпроси. Думата му тежи и се чува. В рамките на близо две години Распутин е виновен за назначението на четирима министър председатели, четирима министри на войната и шест вътрешни министъра. Распутин назначава и уволнява. Почти всичките му политически ходове са пагубни. Неговите решения се въздействат от повърхностни усеща: кой е с него и кой е срещу него. Много от претендентите му са тотално несъответстващи. Завършени идиоти. В тази напрегната конюнктура, няма място за хазартни ходове. Близо 4 млн. руснаци умират, а изящният Санкт Петербург е залят от бежанска вълна. Доверието във властта е разтърсено. Протестите стават всекидневие. Те са предвестител на Революцията, която ще постави завършек на 300-годишното ръководство на династията Романови. Цената на хляба скача неведнъж, хората ограбват пекарни. Пламъкът, който ще подпали гражданската война в Русия, стартира постепенно да тлее и да се разраства.
Рейтингът на царското семейство и Распутин е срутен. Започват да върлуват клюки, че Григорий и кралица Александра разделят една постелка. Разпространяват се карикатури, които ускоряват тези клюки. Масово стартира да се стартира тезата, че те са немски шпиони и да се припомня, че по генезис царицата е полунемкиня.
С повишаване на всенародното неодобрение, стартират да се усилват и здравословните проблеми на Распутин. Той стартира да губи лечителската си заложба. Вътрешните му битки с дявола го изцеждат.
Освен народа, огромна част от политическият хайлайф също се обръща против управниците, които тласкат Русия към пропастта. Политикът Владимир Пуришкевич изнася гневна тирада в Народното събрание, в която упреква Распутин, че служи на тъмните сили. „ Един шарлатанин, един хлист и необразован селяндур си играе с нас. Искам да се жертвам и да убия това диво изчадие “. Тези думи се оказват пророчески…
Предизвестената гибел
Смъртта на Распутин е митологизирана. Има няколко версии за нея. Най-популярната е тази разказана в записките на неговите публични палачи – Феликс Юсупов и Владимир Пуришкевич. Малко следагресивната реторика на последния, отправена от парламентарната естрада, през декември 1916 година с Распутин се свърза един богат благородник – гореспоменатия Феликс Юсупов. Той е млад и добре изглеждащ, един от най-богатите хора в Русия, а ив цяла Европа. Макар жена му е да е доста красива, тя служи като фасада, зад която се крият същинските полови желания на мъжа й. Той си пада по представители от личния пол и има много разюздени полови стремежи. Пуришкевич и Юсупов се свързват с братовчеда на царя – Дмитрий Павлович. Тримата създават проект за убийството на Распутин.
За примамка е употребена красивата жена на Юсупов – Ирина, която в последно време се държи изключително, като че ли е полудяла. Уговорката е към среднощ Распутин да я навести. Сцена на трагичните събития е домът на Юсупов – изящен замък, ситуиран до канала „ Мойка “. Първоначално гостът е отведен в стая подземен, където има сервирана изобилна вечеря, която да подклажда сладките приказки на маса. Поставеният цианкалий във виното и сладкишите са задоволителни да убият всекиго. Распутин щедро хапва и пийва, само че нищо му няма. Заговорниците са сюрпризирани. Това трансформира начертания проект. Юсупов се паникьосва. Действа импулсивно, отива до другата стая да вземе револвера, с който прострелва Распутин. После конспираторите се качват в горната част на двореца, където честват неговата гибел. Когато тримата слизат, с цел да се отърват от тялото, виждат, че Распутин го няма. Възкръсналата жертва пробва да заколи Юсупов, който побягва нагоре, крещейки по стълбите.
„ Лудият духовник “ прави обезверени опити да избави живота си. Той излиза на двора, пълзи в снега, правещ последни опити да задържи напускащия го живот. Прострелян, токсичен и оцапан с кръв – Распутин е към момента жив. Царският братовчед Павлович стреля два пъти от упор. Тези патрони се оказват съдбовни. Преди зазоряване, безжизненото тяло е откарано в покрайнините на Петербург, където е изхвърлено в ледените води на река Нева. Това е най-честата и „ публична “ версия за злощастния завършек на авторитетния мистик, подкрепена от спомените на участниците във въпросното ликвидиране.
Следите не са заличени, тъй като два дни по-късно, вместо тялото безследно да изчезне, вкочаненият мъртвец на Распутин изплува на повърхността. Направена е аутопсия. И тук стартират митовете. Според някои от тях той не е починал от огнестрелните рани, а от вода, навлязла в белите дробове. Истината обаче по-скоро е, че причина за гибелта му е изстрелът в главата. Когато неговото тяло, обгърнато във вериги, е изхвърлено, той към този момент е мъртъв. Официалната аутопсия не открива следи от отрова в тялото.
През последните години известност набира и хипотезата, че Распутин е премахнат от сътрудници на английските разследващи служби. Версия, подкрепена с значително доказателства. Англичаните са разтревожени от засилващата се власт и непросветеност на Григорий Распутин. За тях са изключително притеснителни неговите апели за подписване на мир сред Русия и Германия. Евентуално сходно развиване евентуално щеше да промени развоя на цялата Първа Световна война и последващите събития. За да отпадне този риск, англичаните изпращат сътрудник Осуалд Рейнър, който е състудент на Юсупов по време на общото им следване в Оксфорд. Двамата имат близки, другарски взаимоотношения и дружно приготвят тайния проект. Десетилетия след въпросната вечер, в съветските архиви се намират фотоси и отчет, които насочват към изказванието, че Распутин е убит от упор, в челото. Смъртта е настъпила незабавно. А останалите неща, които Юсупов и Пуришкевич разказват в своите записки, са разкрасени и измислени. Диаметърът на смъртоносната рана, в челото, подхожда на револверите „ Уебли “, употребявани от британците през Първата международна война.
===
Въпреки голямото му въздействие върху царското семейство, гибелта на Распутин идва от ръцете на родственици на царя. Неговата персона и до през днешния ден е спорна и неизяснена, а историческото му значение – пресилено. Само година откакто е отстранен - цялото семейство Романови е избито. Започват вътрешни безредици. За следващ път Русия потъва в кървавата прегръдка на войната – този път гражданска и братоубийствена.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ