Eлица Бехар: 2020 година ме научи да съм благодарна за всеки залък, който слагам в устата си
Вече познавате това момиче – Елица Бехар, или mademoisellie_, както е прякорът й в Инстаграм – тя е маркетинг нинджа, модерно гуру, блогър и фен на пътуванията, които споделя със своите над 16 хиляди почитатели. Само преди няколко дни тя навърши 27, а през последната година и тя като всички нас се е замислила повече по тази причина по какъв начин да направи всекидневието си по-пълноценно. Затова през днешния ден си приказваме за качественото хранене, което непроменяемо води и до по-качествен живот.
2020 ни научи какъв брой е значимо да се храним здравословно. Какви са твоите препоръки за пълноценно хранене?
Елица : Първо бих желала да благодаря за страхотната покана да вземам участие в изявление за хранителни привички! За мен е огромно предизвикателство, защото мисля, че това е първото ми в тази сфера, само че очевидно към този момент е пристигнало времето. Питате както най-неправилния, по този начин и най-правилния човек за препоръки. Неправилен, тъй като аз не съм пример за здравословен метод на живот 100%. И в никакъв случай не съм скривала този факт. От време на време може да видите апетитен бургер в сторитата ми в обществените мрежи, с който съм се наградила в неделя следобяд, а на идващия ден да похапвам вкусна купичка за закуска, цялостна с мляко, овесени ядки, малко мед и сезонни плодове.
Факт е обаче, че преди да се случи… каквото се случи през 2020 година, аз нямах построени привички. Хапвах на крайник, в колата, от време на време даже и забравях да сложа нещо в устата си, до момента в който хвърча от работа към различен ангажимент, до момента в който сътворявам наличие в обедната отмора или след края на деня, когато нямах сили да сготвя каквото и да е.
За мен 2020 беше преломна във всяко едно естество и несъмнено храненото е съвсем на челно място. Първо, осъзнах какъв брой добре се усещам, когато имам 4 хранения дневно – закуска, обяд, лека следобедна закуска и вечеря, най-малко 2 – 3 часа преди лягане. Да похапвам прясно приготвена храна, а не закупен пакетиран сандвич или замразена пица.
Да се интересувам от какво има потребност тялото ми. И от какво може да бъде лимитирано, с цел да изградя баланс. За мен пълноценно хранене не е отнемане от храна, а точно противоположното – даване на всичко належащо на организма ни в верни количества, без да се прекалява.
Какво имам поради – в никакъв случай не съм се отказвала да хапвам паста, пица и самун, тъй като това ме прави щастлива и не усещам тежест. За сметка на това съм понижила фрапантно сладкото, което не е най-любимото ми ястие и нямам потребност толкоз доста от него, както и всичко пържено и прекомерно мазно. Избягвам и газираното, с изключение на вода. Така съм построила собствен личен баланс, посредством който набирам нужните субстанции на тялото си, с цел да имам сили за работа, тренировки и да повеждам пълностоен метод на живот. Също по този начин прибавям, че от година насам започнах все по-често да се интересувам какво поставям на масата у дома, храната ми да няма изкуствени съставки и да готвим допустимо най-вече, за сметка на полуготовата храна, която постоянно похапвахме преди и на открито, и вкъщи.
Точно преди година, когато пандемията от ковид стана факт, извършването на покупки в супермаркет беше не просто нужда, а разкош. Как пазаруваш, изготвяш ли лист, преглеждаш ли офертите или напряко влизаш и купуваш интуитивно?
Елица : Тук също смяната е голяма, да не кажа нереална. Първо, преди не оценявах какъв брой пари се дават за храна на ежедневна база. Откакто не съм в офис от 9 до 17 ч., намиращ се в търговски център, от който хапвах заран, обед и вечер, не съм сигурна дали не съм икономисала за нова кола. Това е в кръга на шегата, несъмнено, само че допускам всеки, който е останал за повече време вкъщи, е осъзнал каква част от заплатата му излетява излишно всеки месец в разноски за храна. Приготвена вкъщи, тя би коствала най-малко четири пъти по-малко.
Започнах да се интересувам от ден на ден от цените на продуктите, да диря преференциални предложения и да се вълнувам къде мога да открия нещо, с което да си оближем пръстите вкъщи, откакто си сготвим вечеря с моя годеник… и даже постоянно преброявам какъв брой би ни коствало това в ресторант.
Преди – в никакъв случай не съм употребила лист, а в този момент – пазаря единствено с авансово направен подобен. Причината е освен тъй като искрено постоянно не помня, само че и с цел да избегна разхищението, за което до ден сегашен скърбя и не мога да си простя.
Дублирали сме артикули, забравяли сме ги в хладилника и постоянно храна е била хвърляна в боклука. За мен това е нещо, на което всяко дете би трябвало да се учи от малко – нещо като предписание за живота – в никакъв случай да не хвърляш храна. 2020 ми даде време, в което да спра, да се огледам и да трансформира живота си към по-добро. Вече се старая единствено да надграждам това, което имам, да комбинирам с друго, което към този момент съм сготвила, или просто да знам, че това, което съм купила, ще влезе в приложимост в околните дни/седмица.
Интервюто продължава на идната страница...
2020 ни научи какъв брой е значимо да се храним здравословно. Какви са твоите препоръки за пълноценно хранене?
Елица : Първо бих желала да благодаря за страхотната покана да вземам участие в изявление за хранителни привички! За мен е огромно предизвикателство, защото мисля, че това е първото ми в тази сфера, само че очевидно към този момент е пристигнало времето. Питате както най-неправилния, по този начин и най-правилния човек за препоръки. Неправилен, тъй като аз не съм пример за здравословен метод на живот 100%. И в никакъв случай не съм скривала този факт. От време на време може да видите апетитен бургер в сторитата ми в обществените мрежи, с който съм се наградила в неделя следобяд, а на идващия ден да похапвам вкусна купичка за закуска, цялостна с мляко, овесени ядки, малко мед и сезонни плодове.
Факт е обаче, че преди да се случи… каквото се случи през 2020 година, аз нямах построени привички. Хапвах на крайник, в колата, от време на време даже и забравях да сложа нещо в устата си, до момента в който хвърча от работа към различен ангажимент, до момента в който сътворявам наличие в обедната отмора или след края на деня, когато нямах сили да сготвя каквото и да е.
За мен 2020 беше преломна във всяко едно естество и несъмнено храненото е съвсем на челно място. Първо, осъзнах какъв брой добре се усещам, когато имам 4 хранения дневно – закуска, обяд, лека следобедна закуска и вечеря, най-малко 2 – 3 часа преди лягане. Да похапвам прясно приготвена храна, а не закупен пакетиран сандвич или замразена пица.
Да се интересувам от какво има потребност тялото ми. И от какво може да бъде лимитирано, с цел да изградя баланс. За мен пълноценно хранене не е отнемане от храна, а точно противоположното – даване на всичко належащо на организма ни в верни количества, без да се прекалява.
Какво имам поради – в никакъв случай не съм се отказвала да хапвам паста, пица и самун, тъй като това ме прави щастлива и не усещам тежест. За сметка на това съм понижила фрапантно сладкото, което не е най-любимото ми ястие и нямам потребност толкоз доста от него, както и всичко пържено и прекомерно мазно. Избягвам и газираното, с изключение на вода. Така съм построила собствен личен баланс, посредством който набирам нужните субстанции на тялото си, с цел да имам сили за работа, тренировки и да повеждам пълностоен метод на живот. Също по този начин прибавям, че от година насам започнах все по-често да се интересувам какво поставям на масата у дома, храната ми да няма изкуствени съставки и да готвим допустимо най-вече, за сметка на полуготовата храна, която постоянно похапвахме преди и на открито, и вкъщи.
Точно преди година, когато пандемията от ковид стана факт, извършването на покупки в супермаркет беше не просто нужда, а разкош. Как пазаруваш, изготвяш ли лист, преглеждаш ли офертите или напряко влизаш и купуваш интуитивно?
Елица : Тук също смяната е голяма, да не кажа нереална. Първо, преди не оценявах какъв брой пари се дават за храна на ежедневна база. Откакто не съм в офис от 9 до 17 ч., намиращ се в търговски център, от който хапвах заран, обед и вечер, не съм сигурна дали не съм икономисала за нова кола. Това е в кръга на шегата, несъмнено, само че допускам всеки, който е останал за повече време вкъщи, е осъзнал каква част от заплатата му излетява излишно всеки месец в разноски за храна. Приготвена вкъщи, тя би коствала най-малко четири пъти по-малко.
Започнах да се интересувам от ден на ден от цените на продуктите, да диря преференциални предложения и да се вълнувам къде мога да открия нещо, с което да си оближем пръстите вкъщи, откакто си сготвим вечеря с моя годеник… и даже постоянно преброявам какъв брой би ни коствало това в ресторант.
Преди – в никакъв случай не съм употребила лист, а в този момент – пазаря единствено с авансово направен подобен. Причината е освен тъй като искрено постоянно не помня, само че и с цел да избегна разхищението, за което до ден сегашен скърбя и не мога да си простя.
Дублирали сме артикули, забравяли сме ги в хладилника и постоянно храна е била хвърляна в боклука. За мен това е нещо, на което всяко дете би трябвало да се учи от малко – нещо като предписание за живота – в никакъв случай да не хвърляш храна. 2020 ми даде време, в което да спра, да се огледам и да трансформира живота си към по-добро. Вече се старая единствено да надграждам това, което имам, да комбинирам с друго, което към този момент съм сготвила, или просто да знам, че това, което съм купила, ще влезе в приложимост в околните дни/седмица.
Интервюто продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ