Вече няколко дни зрителите на bTV стават съпричастни с трагедията

Вече няколко дни феновете на bTV стават съпричастни с нещастието в Турция след земетресението на 6 февруари с помощта на репортерите на bTV Иван Георгиев и Бесте Сабри. Разговаряхме и с двамата, до момента в който са на терен в Турция за най-големите провокации на специалността в такива моменти.

„ На такова място картините, които имат силата да се врежат в съзнанието ни, са на всички места към нас “, споделя Иван.

Той описа за деца, които си играят в калта към спонтанните палаткови лагери в Турция „ като че ли всичко, което се случва, е просто наужким “.

Много от прекарванията няма по какъв начин да бъдат разказани в репортаж. Иван споделя точно едно такова.

„ В едно от селата сред Адана и Газиентеп спряхме, с цел да попитаме за посоката. Хората седяха пред една разрушена къща край пътя. Пред колата ни се хвърли млада жена, чийто взор не може да се опише – накара ни да изстинем. В краката ѝ имаше грижливо опакован сноп от остарели одеяла – тялото на дете, завито като скъпоценна движимост, положена в прахта “, споделя той.



А в различен човек Иван Георгиев вижда себе си.

„ В Газиентеп, до останките на един от разрушените 11-етажни блокове, млад мъж плачеше неутешимо, отпаднал от тъгата и риданията си. Пред него нямаше път - явно беше изгубил прекомерно доста, може би всичко. И се луташе безредно и без посока, подкрепян от двама души, които даже не се опитваха да го успокоят - внимаваха само да не падне на улицата. По някаква причина това момче ми подсети за мен самия, макар че животът ни беше отредил разнообразни функции в този миг “, споделя Иван.

Казва, че работата на сходно място активизира до краен лимит – и прочувствено, и физически.

„ Всичко стартира с 25-часово пътешестване, 36-часово бодърствуване. Последваха денонощия с нищожна или никаква храна, без топла вода и повече от няколко минути отмора сред дилемите ни. Вторични трусове… Всичко това, прибавено към мащабите на човешкото страдалчество, което ни заобикаля, изтощава безпределно. Но по тази причина ще мислим, когато приключим работата си тук. Сега няма време “, добавя репортерът на bTV.



Казва, че публицистите са публицисти на всички места.

„ Най-важно е да сме почтени с специалността, публиката и хората, с които се срещаме. По създание работата ми на сходни места не се разграничава от всекидневието ми в студиото на bTV Новините. Само декорът е по-различен “, споделя Иван.

Надява се да не може да се дистанцира изключително от историите, които споделя.

„ Една от моите задания тук е да преживея събитията вместо нашите фенове. Вярвам, че разказвачите на истории би трябвало да имат особена сензитивност, с цел да бъдат същински положителни в това, което вършат “, счита Иван Георгиев.



„ Искам да изкажа съболезнования на всички, изгубили близки и обичани хора. А на тези, които ни подават ръка, когато самите ние имаме потребност, до момента в който отразяваме събитията тук за новините и предаванията на bTV - благодаря, жестът ви няма да бъде пропуснат “, споделя Иван и добавя, че вяра постоянно има.

„ Ако липсваше вяра, нямаше да сме тук с сътрудниците Красимир Първанов и Марио Николчев “, приключва той.