Войната в Украйна: Доставките на оръжие чертаят по картата на дипломацията
Вече четвърти месец продължава съветската война в Украйна. От териториална позиция съветските достижения се показват в окупирането на Херсонска област и част от Запорожка област. Колкото до Донбас (Луганска и Донецка област), където в актуалната фаза на войната се водят най-значимите борби, то там е налице разширение на окупираната територия, само че това се случва най-много въз основа на позициите, които Русия си обезпечи там още през 2014 и 2015 година
Със сигурност в съветската войска и съветското министерство на защитата познават Донбас по-добре от която и да е друга територия в Украйна. Най-малко проруските сепаратисти в Луганск и Донецк са могли да бъдат източник на надеждна информация за управляващите в Москва във връзка с организацията на украинската защита в този район, за качествата, които украинската войска е насочила към него, както и за настоящите настройки на локалното население по отношение на неговите желания, свързани с стремежи модел на ръководство - дали те са по-близо до демократичната политическа система на Украйна или до властническия вид ръководство на Русия. Разбира се, през последните 7-8 години демографската картина в Донбас е претърпяла избрани промени, а това няма по какъв начин да не даде своето отражение върху всички останали характерности на района.
След военните дейности в Донбас от 2014 и 2015 година миграция от там имаше както на изток - към Русия, по този начин и на запад към други райони в Украйна и даже към Полша. Независимо от тази динамична картина обаче визиите за Донбас, съществуващи в Кремъл, не са за подценяване. Никак не е инцидентна информацията, която пристигна от украинското командване и която гласеше, че откакто съветската войска е концентрирала силите си главно в Донбас, тя е почнала да преодолява дезинтегрираното положение, в което се е намирала преди този момент. Започнала е да демонстрира повече съгласуваност в дейностите си, а командването й е почнало да наподобява по-информирано и по-компетентно.
Ако погледнем огромно на обстановката в Украйна сега, следва да отбележим, че без значение от напредването в Донбас, като цяло във войната съветската войска е в оттегляне. Тя се провали в постъпите към Киев, провали се и в желанието си да превземе Одеса, с цел да лиши изцяло Украйна от изход на море. На този стадий, без значение от окупираните територии в източната част на страната, може да се каже, че украинската държавност е нормализирана и нейното битие не е под опасност. Благодарение на своята социална консолидация, на смелите решения в областта на общественото ръководство и на поддръжката на Запада (икономическа и военнотехническа), Украйна отбрани своето право да съществува като самостоятелна страна с демократична политическа система и суверенни права в системата на интернационалните връзки. Донбас ще продължи дълго да е уязвимо място за украинската страна, несъмнено, това се отнася и за Крим, само че точно стабилността на украинската държавност ще бъде основният фактор за обезпечаването на работещи решения за окупираните територии - не толкоз самите военни дейности, колкото стабилността на държавността.
Точно това събитие най-вероятно ще бъде главно спазвано от интернационалната общественост при формулирането и използването на по-нататъшната политика за поддръжка на Украйна и противопоставяне на съветската военна инвазия в страната. Военнотехническата поддръжка ще продължи точно тъй като това е един от най-важните фактори за поддържането на държавността в Украйна в устойчиво положение. Де факто характерът на военнотехническата поддръжка от страна на груповия Запад (по кремълския речник) към Украйна оттук насетне ще очертае рамката, в която евентуално биха могли да се впишат възможните дипломатически контакти сред Кремъл и украинските управляващи, в случай че се стигне до възобновяване на разговора във типа на неговото битие преди установяването на жестокостите в Буча. Доставянето на украинските въоръжени сили на оръжейната система HIMARS, да вземем за пример, би означавало че всички окупирани територии (без Крим) ще бъдат достижими за украинската защита. Тази система е с далекобойност сред 70 и 100 км. според от употребяваните муниции.
Характерът на обезпечаваните на Украйна въоръжения може да бъде разбиран като знак към Русия да се отдръпна на позициите преди 24/02 и едвам тогава да пристигна ред на дипломацията. Това последователно се оформи като наклонност и може да се каже, че западните сътрудници към този момент са избрали тактиката, посредством която да опитат да накарат Русия да седне на масата за разговор.
Най-вероятно обаче от Кремъл ще търсят разновидности за оптимално отсрочване на този миг във времето. От Кремъл и съветското външно министерство към този момент един път отклониха сходна опция. Тя се появи по време на дипломатическите контакти в Турция, когато президентът Володимир Зеленски даже означи, че що се отнася до Крим, може да бъде избран един период от 15 години за изясняване на статута на полуострова. Разбира се, тогава обстановката на бойното поле беше много друга - Киев, Харков и Одеса към момента бяха под опасност, т.е. в чисто боен смисъл Русия беше в по-силна позиция, в сравнение с е в този момент.
Още преди да стартира войната в Украйна, съветската страна на процедура се беше отказала от дипломацията и правенето на съдържателна външна политика. Използването на дипломацията и присъединяване в дипломатически формати за прикриване на подготовката за военна инвазия в прилежаща страна ликвидира доверието на интернационалната общественост към Кремъл. Това доверие беше станало мощно дефицитно след окупирането на Крим през 2014 година, само че след 24/02 изцяло се срина. Ето за какво даже и в околните седмици да се стигне до обновяване на дипломатическите контакти Украйна/Русия, то те биха се случвали паралелно с диалозите за военнотехническата поддръжка за нападнатата страна. Огромната бездна, която се е отворила вследствие на сринатото доверие, няма по какъв начин да се компенсира с изключение на с гарантирането на позициите на Украйна посредством развиване на качествата на нейните въоръжени сили. Това значи обезпечаване на все по-модерни и съвършени въоръжения и образование на украински военнослужещи да боравят с тях. В реалност е налице резистентност във връзка с военните доставки за Украйна. Устойчивост освен, тъй като се случват непрестанно и ще продължат да се случват даже и откакто интензитетът на военните дейности стартира да понижава, само че и тъй като става с избрана идея, която цели да повлияе и като възможен средносрочен резултат да моделира държанието на Русия. При това освен във връзка с Украйна, само че и в средата на системата за интернационална сигурност, която е единствения поръчител за световния мир.
Именно събитието, че груповият Запад има идея за противопоставяне на съветските закани, води до леко нервните и неустойчиви прояви на Кремъл. Първоначално съветската страна стартира своята " специфична интервенция ", с цел да денацифицира и демилитаризира Украйна. Имаше апели за прелом против президента Зеленски, по-късно същият Зеленски беше общопризнат като законен държавен глава на Украйна, а денацификацията и демилитаризацията отидоха в трета глуха, преди още веднъж да се появят в говоренето на Сергей Лавров (външен министър на РФ) пред френска медия. Междувременно се чуха и други " причини " в интерес на " специфичната интервенция ". Според патриарх Кирил тя е нужна, с цел да не се появят гей паради в украинските градове, а съгласно Дмитрий Медведев (Съвет за сигурност на РФ) посредством нея би трябвало да се обезпечи превъзмогване на американоцентричната система за интернационална сигурност.
И като стана дума за противопоставяне на съветските закани, това надалеч не се отнася само до съветските военни закани. Ултимативният метод към суверенни страни и наднационални организации също е тип опасност и тя нормално предхожда военната експанзия, както демонстрираха събитията от края на предходната и началото на актуалната година. В реалност от Кремъл са сложили знак за тъждество сред безусловен метод и дипломация. Това пролича ясно и по време на дипломатическите контакти сред Русия и Украйна, откакто войната към този момент беше почнала. Руските дипломати просто чакаха украинските представители да се появят при тях и да одобряват всичките им претенции и искания. Освен това имаше случаи, когато съветските бомбардировки не спираха даже по времето, в което дипломатите разговаряха. Част от бомбардировките над Харков, да вземем за пример, се случиха тъкмо в подобен миг, в който сякаш се осъществяваше дипломатически контакт.
Така стигаме и до изявлението на Хенри Кисинджър (99 г.) по време на форума в Давос, в което той позволи възможен украински отвод от територии против постигането на спокойно съглашение. Кисинджър принадлежи към така наречен течение на реалистите в науката за интернационалните връзки. Какво по-точно значи това е въпрос, който ще оставим на теоретиците и университетските преподаватели в тази сфера. По-важното в тази ситуация е, че Украйна продължава да устоява на всеки един тест, на който бива подлагана. Именно по този метод и с тази политика страната съумя трайно да притегли вниманието на интернационалната общественост и да го задържи върху проблемите в Крим и Донбас, появили се и задълбочили се в резултат на съветската агресия. По създание тъкмо ясното и поредно държание на украинските управляващи се трансформира в основа за образуването на идея от страна на груповия Запад против съветските закани. А изказванията, че Украйна пази освен себе си, само че и други евентуално застрашени територии, последователно започнаха да се изпълват с конкретика. В Приднестровието спокойствието се завърна, откакто там беше почнало да се нагнетява напрежение. Русия обвиняваше Украйна, само че сходни обвинявания са лишени всякаква логичност. В Южна Осетия на 17 юли референдум за присъединение към Русия няма да има, както в началото бяха възнамерявали управляващите там. " Аргументите " за този референдум бяха неуместни, каквито са и тези за неговата анулация.
Може да се направи обоснованото съмнение, че Русия мъчно може да отдели политически и стопански запас, с цел да се занимава с други точки отвън Донбас и стратегически значимата от позиция на Крим Херсонска област. Има изказвания, че съгласно заповедите на Путин двете области в Донбас би трябвало да бъдат напълно завладяни до 01/06 (Луганска) и до 01/07 (Донецка). Първото не стана, евентуално няма да стане и второто. А това е късмет за Южна Осетия и Приднестровието, където спокойните времена могат да продължат, като даже шансът тази дълготрайност да се трансформира в неограничена във времето по никакъв начин не е дребен и не е за подценяване, което е положителната вест в другояче проблематичната обстановка.
Със сигурност в съветската войска и съветското министерство на защитата познават Донбас по-добре от която и да е друга територия в Украйна. Най-малко проруските сепаратисти в Луганск и Донецк са могли да бъдат източник на надеждна информация за управляващите в Москва във връзка с организацията на украинската защита в този район, за качествата, които украинската войска е насочила към него, както и за настоящите настройки на локалното население по отношение на неговите желания, свързани с стремежи модел на ръководство - дали те са по-близо до демократичната политическа система на Украйна или до властническия вид ръководство на Русия. Разбира се, през последните 7-8 години демографската картина в Донбас е претърпяла избрани промени, а това няма по какъв начин да не даде своето отражение върху всички останали характерности на района.
След военните дейности в Донбас от 2014 и 2015 година миграция от там имаше както на изток - към Русия, по този начин и на запад към други райони в Украйна и даже към Полша. Независимо от тази динамична картина обаче визиите за Донбас, съществуващи в Кремъл, не са за подценяване. Никак не е инцидентна информацията, която пристигна от украинското командване и която гласеше, че откакто съветската войска е концентрирала силите си главно в Донбас, тя е почнала да преодолява дезинтегрираното положение, в което се е намирала преди този момент. Започнала е да демонстрира повече съгласуваност в дейностите си, а командването й е почнало да наподобява по-информирано и по-компетентно.
Ако погледнем огромно на обстановката в Украйна сега, следва да отбележим, че без значение от напредването в Донбас, като цяло във войната съветската войска е в оттегляне. Тя се провали в постъпите към Киев, провали се и в желанието си да превземе Одеса, с цел да лиши изцяло Украйна от изход на море. На този стадий, без значение от окупираните територии в източната част на страната, може да се каже, че украинската държавност е нормализирана и нейното битие не е под опасност. Благодарение на своята социална консолидация, на смелите решения в областта на общественото ръководство и на поддръжката на Запада (икономическа и военнотехническа), Украйна отбрани своето право да съществува като самостоятелна страна с демократична политическа система и суверенни права в системата на интернационалните връзки. Донбас ще продължи дълго да е уязвимо място за украинската страна, несъмнено, това се отнася и за Крим, само че точно стабилността на украинската държавност ще бъде основният фактор за обезпечаването на работещи решения за окупираните територии - не толкоз самите военни дейности, колкото стабилността на държавността.
Точно това събитие най-вероятно ще бъде главно спазвано от интернационалната общественост при формулирането и използването на по-нататъшната политика за поддръжка на Украйна и противопоставяне на съветската военна инвазия в страната. Военнотехническата поддръжка ще продължи точно тъй като това е един от най-важните фактори за поддържането на държавността в Украйна в устойчиво положение. Де факто характерът на военнотехническата поддръжка от страна на груповия Запад (по кремълския речник) към Украйна оттук насетне ще очертае рамката, в която евентуално биха могли да се впишат възможните дипломатически контакти сред Кремъл и украинските управляващи, в случай че се стигне до възобновяване на разговора във типа на неговото битие преди установяването на жестокостите в Буча. Доставянето на украинските въоръжени сили на оръжейната система HIMARS, да вземем за пример, би означавало че всички окупирани територии (без Крим) ще бъдат достижими за украинската защита. Тази система е с далекобойност сред 70 и 100 км. според от употребяваните муниции.
Характерът на обезпечаваните на Украйна въоръжения може да бъде разбиран като знак към Русия да се отдръпна на позициите преди 24/02 и едвам тогава да пристигна ред на дипломацията. Това последователно се оформи като наклонност и може да се каже, че западните сътрудници към този момент са избрали тактиката, посредством която да опитат да накарат Русия да седне на масата за разговор.
Най-вероятно обаче от Кремъл ще търсят разновидности за оптимално отсрочване на този миг във времето. От Кремъл и съветското външно министерство към този момент един път отклониха сходна опция. Тя се появи по време на дипломатическите контакти в Турция, когато президентът Володимир Зеленски даже означи, че що се отнася до Крим, може да бъде избран един период от 15 години за изясняване на статута на полуострова. Разбира се, тогава обстановката на бойното поле беше много друга - Киев, Харков и Одеса към момента бяха под опасност, т.е. в чисто боен смисъл Русия беше в по-силна позиция, в сравнение с е в този момент.
Още преди да стартира войната в Украйна, съветската страна на процедура се беше отказала от дипломацията и правенето на съдържателна външна политика. Използването на дипломацията и присъединяване в дипломатически формати за прикриване на подготовката за военна инвазия в прилежаща страна ликвидира доверието на интернационалната общественост към Кремъл. Това доверие беше станало мощно дефицитно след окупирането на Крим през 2014 година, само че след 24/02 изцяло се срина. Ето за какво даже и в околните седмици да се стигне до обновяване на дипломатическите контакти Украйна/Русия, то те биха се случвали паралелно с диалозите за военнотехническата поддръжка за нападнатата страна. Огромната бездна, която се е отворила вследствие на сринатото доверие, няма по какъв начин да се компенсира с изключение на с гарантирането на позициите на Украйна посредством развиване на качествата на нейните въоръжени сили. Това значи обезпечаване на все по-модерни и съвършени въоръжения и образование на украински военнослужещи да боравят с тях. В реалност е налице резистентност във връзка с военните доставки за Украйна. Устойчивост освен, тъй като се случват непрестанно и ще продължат да се случват даже и откакто интензитетът на военните дейности стартира да понижава, само че и тъй като става с избрана идея, която цели да повлияе и като възможен средносрочен резултат да моделира държанието на Русия. При това освен във връзка с Украйна, само че и в средата на системата за интернационална сигурност, която е единствения поръчител за световния мир.
Именно събитието, че груповият Запад има идея за противопоставяне на съветските закани, води до леко нервните и неустойчиви прояви на Кремъл. Първоначално съветската страна стартира своята " специфична интервенция ", с цел да денацифицира и демилитаризира Украйна. Имаше апели за прелом против президента Зеленски, по-късно същият Зеленски беше общопризнат като законен държавен глава на Украйна, а денацификацията и демилитаризацията отидоха в трета глуха, преди още веднъж да се появят в говоренето на Сергей Лавров (външен министър на РФ) пред френска медия. Междувременно се чуха и други " причини " в интерес на " специфичната интервенция ". Според патриарх Кирил тя е нужна, с цел да не се появят гей паради в украинските градове, а съгласно Дмитрий Медведев (Съвет за сигурност на РФ) посредством нея би трябвало да се обезпечи превъзмогване на американоцентричната система за интернационална сигурност.
И като стана дума за противопоставяне на съветските закани, това надалеч не се отнася само до съветските военни закани. Ултимативният метод към суверенни страни и наднационални организации също е тип опасност и тя нормално предхожда военната експанзия, както демонстрираха събитията от края на предходната и началото на актуалната година. В реалност от Кремъл са сложили знак за тъждество сред безусловен метод и дипломация. Това пролича ясно и по време на дипломатическите контакти сред Русия и Украйна, откакто войната към този момент беше почнала. Руските дипломати просто чакаха украинските представители да се появят при тях и да одобряват всичките им претенции и искания. Освен това имаше случаи, когато съветските бомбардировки не спираха даже по времето, в което дипломатите разговаряха. Част от бомбардировките над Харков, да вземем за пример, се случиха тъкмо в подобен миг, в който сякаш се осъществяваше дипломатически контакт.
Така стигаме и до изявлението на Хенри Кисинджър (99 г.) по време на форума в Давос, в което той позволи възможен украински отвод от територии против постигането на спокойно съглашение. Кисинджър принадлежи към така наречен течение на реалистите в науката за интернационалните връзки. Какво по-точно значи това е въпрос, който ще оставим на теоретиците и университетските преподаватели в тази сфера. По-важното в тази ситуация е, че Украйна продължава да устоява на всеки един тест, на който бива подлагана. Именно по този метод и с тази политика страната съумя трайно да притегли вниманието на интернационалната общественост и да го задържи върху проблемите в Крим и Донбас, появили се и задълбочили се в резултат на съветската агресия. По създание тъкмо ясното и поредно държание на украинските управляващи се трансформира в основа за образуването на идея от страна на груповия Запад против съветските закани. А изказванията, че Украйна пази освен себе си, само че и други евентуално застрашени територии, последователно започнаха да се изпълват с конкретика. В Приднестровието спокойствието се завърна, откакто там беше почнало да се нагнетява напрежение. Русия обвиняваше Украйна, само че сходни обвинявания са лишени всякаква логичност. В Южна Осетия на 17 юли референдум за присъединение към Русия няма да има, както в началото бяха възнамерявали управляващите там. " Аргументите " за този референдум бяха неуместни, каквито са и тези за неговата анулация.
Може да се направи обоснованото съмнение, че Русия мъчно може да отдели политически и стопански запас, с цел да се занимава с други точки отвън Донбас и стратегически значимата от позиция на Крим Херсонска област. Има изказвания, че съгласно заповедите на Путин двете области в Донбас би трябвало да бъдат напълно завладяни до 01/06 (Луганска) и до 01/07 (Донецка). Първото не стана, евентуално няма да стане и второто. А това е късмет за Южна Осетия и Приднестровието, където спокойните времена могат да продължат, като даже шансът тази дълготрайност да се трансформира в неограничена във времето по никакъв начин не е дребен и не е за подценяване, което е положителната вест в другояче проблематичната обстановка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ