Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ ще ви напомни предишното и ще ви опише сегашното на едни от най-големите митове на армейския клуб.

Валентина Харалампиева е родена на 12 март 1962 година в село Попица, Врачанско. Тя има 7 трофеи на България с екипа на ЦСКА, като също така е печелила КЕШ и КНК като част от „ алените “. С националния тим нападателката стига до бронзов орден от Олимпийските игри в Москва 1980.

Госпожо Харалампиева, по кое време и по какъв начин станахте част от ЦСКА и помните ли първите си моменти в клуба?

Спомням си. С ЦСКА се случи напълно инцидентно. Аз съм възпитаничка на русенското спортно учебно заведение. Навремето имаше доста прекрасен тим в Русе, който играеше в А група с Левски и ЦСКА. Започнах доста късно да упражнявам волейбол от осми клас и бързо напреднах, станах една от звездите в тима. Това се дължеше на треньора Виктор Петков, той ме учеше на техника, на А и Б на волейбола. И преди да завърша спортното учебно заведение към този момент ме търсеха от всички клубове. Тогава пристигна и 1979-а, когато Васил Симов ме повика в националния тим. Имаше европейско състезание в Лион и той ме включи на мястото на Росица Михайлова, която беше навехнала рамото си. Трябваше да я заместя, в случай че вероятно тя не можеше да играе. Аз нямах още 18 години, предстоеше ми бал, имах рокля, кавалер… Но Васил Симов ми сподели „ Какво избираш балът или волейболът?! “. На процедура нямах избор. Останах с тима да се сготвям за европейското. Тогава девойките от ЦСКА ме одобриха доста добре и поради тях отидох в ЦСКА. Много ми хареса колективът им, доста задружни, помагаха си една на друга.

Помните ли първите тренировки с тима?

Помня даже първия ден, в който дойдох от Русе в София. Сутринта пътувах с трамвая към залата, вътре двама мъже ме гледат. Чудех се дали няма да опитат да ме оберат. Слизам аз, слизат и те, вървят по мен. Много ме хвана боязън. Стигнах залата и те влязоха с мен. Видях, че се познават с управлението, с колежките. Оказа се, че са дългогодишни почитатели на тима и по този начин попаднах на първата си подготовка. Гледах необичайно, непознато. Цеца (Божурина) като удареше топката и аз се премествах, толкоз й беше мощен ударът, чак боязън ме беше. Много бързо ме одобриха, предразположиха ме. Успях и аз да се приспособявам.

Имате толкоз доста триумфи – седем трофеи, КЕШ, КНК, можете ли да кажете кои са по-емблематичните мачове съответно за вас?

Когато си в ЦСКА освен би трябвало да играеш на край, би трябвало и да го спечелиш. Не си припомням, някой мач на който съм треперила. Може би първият, когато съм била титуляр. Влизаш да играеш против Левски, това са ни били финалните мачове. Аз влизам да играя и знам, че този мач сме го спечелили. Нямам никакъв боязън. Влизаш, играеш за ЦСКА и знаеш, че би трябвало да си първи. Ако има компликации, стискаш зъби и се бориш.

Това ли е главното, което отличава ЦСКА от другите клубове?

Да, по това време това го отличаваше и колективът. Аз съм родена във Врачанско. Когато гостувахме в оня край, за някой мач, всички мъже, дами бяхме поканени при моите родители в къщата. Винаги сме гледали да бъдем дружно на спектакъл, ресторант, ходехме на походи във Витоша. Всичко се правеше групово.

Всички загатват тези колективи в ЦСКА, само че допускам сте имали и по-близки девойки от ЦСКА?

Най-добрата ми другарка беше Мила Кьосева. По едно и също време дойдохме в ЦСКА. С нея сме делили стаи по лагери, в националния тим. И в този момент като се прибера в България, постоянно се виждам с Мила. Виждаме се с Румяна, Мая към този момент си е в България и с нея ще се виждаме.

Споменахте по-трудни моменти с мачовете с Левски. Имахте ли персонални такива, свързани с травми да вземем за пример?

Не съм имала травми. По сложни моменти не си припомням да съм имала. И да е имало такива, съотборничките са ме подкрепяли. То и в този момент е по този начин. Ако един тим бие, няма проблеми и треньорът е страхотен. Нещата се трансформират, когато започнеш да падаш.

А кои бяха детайлите, които ви се отдаваха най-вече в полето?

Най-много ми се отдаваше нападението. Бях и добра посрещачка. Блокът ми не беше по никакъв начин неприятен, не е бил добър, само че неприятен сигурно не бе. Но на времето играехме всичко. Нямаше толкоз нахлуване от втора линия, както сега. Но на края на кариерата се стартира и това. Когато се смени поколението, Мая, Верка, Цеца, Юлето и другите девойки отпътуваха за чужбина, ние останахме с Мила, единствено двете в ЦСКА. Започнахме да забиваме от втора линия, тъй като имаше неопитни девойки. И когато Мила беше на първа линия, тя ми вдигаше на мен топката на втора и назад. Разбира се, не постоянно, това е групов спорт, само че в решаващи моменти го правехме.

Кои бяха треньорите, които оказаха най-голямо въздействие върху развиването ви?

Първият ми треньор Виктор Петков. След това в ЦСКА Васил Симов и в националния тим Васил Господинов, които доста почитам и до ден-днешен. Стефан Панчев, Бог да го елементарни. Емил Тренев, Сашо Тренев, само че са били просто моментни треньори за една година, дори и за по-малко някои. Може и да не помня някой. Но най-много имах опцията да попадна на Васил Симов, който всички го познават и знаят какъв треньор бе. Много придирчив, някой път съм плакала на тренировки, тъй като той ме кара нещо да направя и аз се пробвам, само че не мога. Мисля си, че съм го направила, а той ми вика: „ Не по този начин! “. Дори се чудех, дали не го прави преднамерено, само че като си млад, мислиш че постоянно си прав.

Накъде поехте след ЦСКА?

Каров бе отпред на клуба, когато бе време и аз да отпътува за чужбина. Боре Кьосев отпътува за Италия и нямаше по какъв начин Мила да не замине с него. И мен не ме пуснаха същата година в която отпътува Мила. Нямало кой да играе в тима и трябваше да оказвам помощ. Ама аз към този момент ставах на 30 години… И трябваше някой да ми заплати трансфер от 30 хиляди $. А на времето такава сума за жена във волейбола, съвсем не се е чувало да е плащана. От една страна клубът да заплати 30 хиляди, а по-късно по още 15 хиляди на година от заплатата ми. Подписваше се две години контракт. Но се оказа, че един тим във Франция, в Лион, доста богат на времето, ме желаят. Първоначално е трябвало да ме пробват, тъй като въпреки всичко заплащат 30 хиляди $, само че Каров отказал. Това го разбрах в следствие, сподели ми го президентът на френския клуб, когато започнах да приказвам френски. „ Вале, ние те взехме на магия, доста пари струваш, заплатата ти е висока “. Първата година не играх в професионалната лига, бяхме във второто равнище, само че завършихме първи и се изкачихме нагоре. Там доста тренирахме. Много добър треньор имахме, по два пъти дневно ни караше да с готвим. Имаше и един ден за възобновяване, тангентори, лекари… Когато премалявах до краен лимит и ми споделяха да пия вода. А преди този момент в ЦСКА ни забраняваха… След втората година се реалокирах в града в който съм и в този момент. Бяха най-хубавите ми волейболни години. На 31 към този момент играеш с главата, имаш си техника и физика. Малко се тренираше, само че това което имах от българските треньори ме крепеше до 44 години.

Успявате ли с тези нови технологии да следите какво става в България? В ЦСКА съответно?

Разбира се. Facebook е велика мощ. Бивши колежки са ми другари. Имаме още няколко години тук, до пенсия, след това ще се приберем в България.

А с какво се занимавате в този момент?

Мъжът ми работи в един плувен басейн – началник на екип. А аз съм секретарка на кмета, в един 36 хиляден град, споделя се Сен-Шамон. И двамата сме държавни чиновници.

Как стана по този начин, че от волейбола минахте към администрация?

Имах доста мощни години тук, във Франция, тъкмо в този град и всички ме познаваха. Отидох при кмета и му споделих, че съм в края на кариерата си и пожелах да мина някакво образование. Питаха ме дали желая да работя в кметството. Във Франция майките на дребни деца съвсем не работят в сряда. Стоят у дома и си гледат децата. И кметът ми предложи понеделник, вторник, четвъртък и петък да отивам на образование, а в сряда да работя в кметството. Бях една година на курс, който ми се заплаща от кметството и втората година там, където ходех в сряда, се пенсионира една колежка и ме назначиха на нейно място. След това бързо станах секретарка на кмета. Колелото се завъртя. Много съм горда, френският език е доста сложен. Тук би трябвало да минеш безчет състезания, с цел да вървиш нагоре в кариерата. На състезанието имаше и доста французойки, техен майчин език е френският и не го изкараха. Доволна съм, работата ми харесва. Хубаво е. Имам огромен престиж. Все още ми взимат изявленията, кметът ме среща и ме показва като единствената олимпийска медалистка в града.

Какво бихте споделили на актуалните волейболисти на ЦСКА?

Волейболът се играе повече за пари, в сравнение с за друго нещо. Основното съгласно мен е да си останат другарствата вътре в състава, тимът да е едно ядро. Да не се завижда. Волейболът е групов спорт и би трябвало да мислиш първо за другите и по-късно за себе си. За благополучие, аз това съм го научила и ми оказва помощ през целия живот.
Вече може да спечелите 200 000 лв. от Sportal.bg в новата секция " Домът на почитателите "