Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ ще ви напомни предишното и ще ви опише сегашното на едни от най-големите митове на армейския клуб.

Петко Петков е роден на 17 май 1958 година в Димитровград. Той е 7-кратен първенец на България с екипа на ЦСКА в интервала 1979-1987. Един от главните стълбове на „ армейците “ в оня интервал, както и на националния ни тим, с който печели олимпийски сребърен орден от Москва 1980, както и бронзови оценки от международно и европейски шампионати.

Г-н Петков, какво помните от първата подготовка с екипа на ЦСКА?

– Влязох в казармата, като по това време бяхме в „ Чавдар “. За първите ни тренировки, преди да дадем клетвата, ни караха с автобус и ни връщаха, като те бяха по-леки за новобранците, тъй като ние се учехме около огромните имена на ЦСКА. Учиш се да прохождаш, а като проходиш си схванал, че към този момент си нещо.

А по кое време дебютирахте при мъжете на клуба?

– Още в първата година, само че по това време нямаше твърда позиция и се въртяхме. Аз играех като Димитър Златанов, на съвсем всеки пост. В началото стартирах като четворка с вдишване, а по-късно станах централен в националния тим, защото там имаше потребност от такива играчи. Бях най-ръстовия ни състезател, с доста висок блок и бързи крайници, след което си продължих по този начин и в ЦСКА. Даже започнах с номер 4 на фланелката първоначално, само че по-късно сложих номер 7.

Може ли да разкажете по какъв начин стана по този начин, че започнахте като четворка, с цел да се стигне до преквалификацията?

– Всичко бе в името на националния тим. Гръбнакът бе от ЦСКА, Левски, Славия и един-двама от Локо Пловдив. В този интервал Димитър Каров ни беше треньор и при него започнах като четворка, по-късно се преквалифицирах, макар че еднообразно добре играех като четворка и в центъра.

Къде обаче се чувствахте най-добре?

– В центъра. Но играех централен с вдишване. Това беше огромна необичайност, към този момент няма такива волейболисти. Златанов и той като мен беше. Имахме подобен жанр.

Какви бяха спецификите на тези два поста?

– Четворката е по-натоварваща във връзка с това, че би трябвало да имаш вдишване и да отиграваш в четири. Докато централният пост, не е единствено мое мнение, е най-неблагодарният. Централният, с комбинациите от наше време, можеше рядко топката да стигне до него. Но тогава волейболът бе доста комбинативен, до момента в който в този момент е доста силов.

Можете ли да отличите един мач или интервал, който бе най-силен за вас?

– Много са, с цел да отлича един. В мое време най-хубавите ни мачове бяха с Левски и Славия, тъй като още при започване на всеки сезон се знаеше, че един от тези три клуба ще е първенец. ЦСКА беше печатницата на волейболистите в България.

На какво ви научи престоят в клуба?

– На най-важното – дисциплинираност, отговорност, приятелство и колективизъм. Без тези неща волейболът, където и да е, освен в ЦСКА, ще е на много по-слабо равнище. А в ЦСКА имаше невероятна дисциплинираност, тъй като и до ден-днешен съм се научил, когато вървя някъде, да съм 10-15 минути по-рано. Ако съм навръх време, имам възприятието, че съм просрочен.
Вече може да спечелите 200 000 лв. от Sportal.bg в новата секция " Домът на почитателите "
Как се справяхте с отговорността и напрежението?

– В годините всичко опира до рутина и опит. Идва един миг, в който не се влияеш от шума на публиката, хули, провокации или такива неща. Единствено първите една-две точки, в случай че въобще има напрежение, след тях то изчезва.

Бихте ли отличил треньорите, които повлияха най-вече за израстването ви в клуба?

– Аз съм от Димитровград и първо ще отлича хората, които ми помогнаха да направя първите си стъпки. Това са госпожа Еринджикова, която ме взе да играя волейбол от учебно заведение. Аз съм и от волейболно семейство, татко ми Васил Павлов беше проектонационал, на доста високо равнище към оня интервал в Димитровград. След това в ЦСКА бях при Димитър Каров, който бе заменен от Джиго (Иван Сеферинов) за известно време, с цел да пристигна ерата на Милко Караиванов. За мен огромен треньор, психолог, уредник и обединител. Ще ви кажа една преживелица, която работи на душeвността. Имахме мач за Купа Европа, на входа на залата блещукаше една мижава лампа, нищо изключително. Но той ни сподели „ ще вземем игрището, където лампата да ни е в гърба, с цел да им свети в очите “. Тя нищо не свети, само че просто от психическа настройка и към този момент мислиш по какъв начин ще ги биеш. Такива дребни неща, които обаче по-късно ни носеха преимущество. Но максимален дан има Васил Симов. За мен е може би най-големият треньор за всички времена, както при дамите, по този начин и при мъжете. Златанов също ми беше една-две години треньор.

А кои са съотборниците, с които се чувствахте най-добре на терена и ви останаха най-близки?

– Борето Кьосев, Милчо Натов, Милчо Миланов, Стоян Гунчев, Пламен Христов… Не желая да пропусна някой. Но беше страховит колектив, необикновен. За страдание, единственото, което не успяхме да реализираме, бе да спечелим нещо в Европа. Няколко пъти бяхме участник на крайна четворка, само че не и да я спечелим. Това ни липсва на нашето потомство, което в националния тим се осъществя на всяко огромно състезание.

След интервала в ЦСКА заминавате за Италия. Лесно ли ви се получиха нещата там?

– Аз бях Последния Мохикан, който го пуснаха на напреднала възраст в чужбина. На 30 години, а след мен към този момент отвориха вратите за останалите, като Любо Ганев и неговото потомство, които на по 21-22 години отпътуваха. Имаше едно заседание, на което пристигна шефът на ЦСКА, треньор беше Златанов. Аз желаех да изляза най-малко за няколко сезона да поиграя в Италия. Тогава той пита „ Без него ще станем ли първенци? “. Златанов помълча, а аз го блъскам с крайници под масата и той отговори: „ Никой не е незаместим, ще се постараем да станем и без него “. И тогава шефът даде позволение да отпътува. Законът бе подобен, че трябваше да си навършил 30, само че даже и тогава ставаше с решение. Продадоха ме в третия по мощ клуб в Италия Падуа и по този начин продължи кариерата ми. Имах проблеми в първата година да се приспособявам, тъй като бях самичък. Бил съм на всички места по света, само че едно е да отидеш за една седмица и да се върнеш, а друго е да се адаптираш като живот. Семейството ми пристигна по-късно и първоначално ми беше доста мъчно.

Какво мислите за положението на ЦСКА и проблемите на клуба с базата?

– За мен това е мъжество. ЦСКА, както съществува, е мъжество. Всяка година проблемите са едни и същи, лабиринтът е доста огромен, само че все пак ЦСКА съществува. Тази година тимът върви доста добре. Разликата от нашето време е тази, че нас ни събираха от цяла България, с доста положителни треньори и за две години минаваш от младеж непосредствено при мъжете, в огромната игра.

Какво бихте поискал на актуалните играчи на отбора?

– Материалната база в днешно време е доста значима, макар че ние в тази зала и мишките ни познаваха в тези години. Но волейболът се развива, става доста по-силов, с по-големи зали, центрове за възобновяване. Оттам потеглят нещата – база, треньори, играчи. Съвкупност от неща е. Пожелавам им, на фона на всички проблеми, да продължат да бранят емблемата на клуба и да дават най-хубавото, на което са способни. Искрено се надявам ЦСКА да просперира, тъй като това е клуб с обичаи, с най-вече медали през годините.

Разкажете ни и нещо, което малко на брой знаят – играл сте баскетбол, бил сте и лекоатлет…

– Тренирах и други неща в първите си години, по този начин е. Играл съм и баскетбол, тъй като в началните ми години Димитровград имаше доста мощен баскетбол, даже по-добър от волейбола. Имаше едно предписание тогава, с цел да съществува баскетболен тим, междинният растеж трябваше да е от 1.90 нагоре, почти. А аз към този момент бях 2 метра и отидох да упражнявам известно време. И след това говореха, че съм най-хубавият баскетболист измежду волейболистите. Човек би трябвало да опита от всичко. Една година упражнявах с учителя ми по физкултура, който ми сподели, че ще стана първенец по лека атлетика на висок скок и станах най-хубав на хасковска област със 175 см резултат.