Защо отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно
. Вчера на страниците на КОСМОС БГ разгласих подробна публикация за 20-годишнината от началото на непрекъснатото човешко наличие в космоса. И незабавно се подвигнаха плач и писък до небесата. Основното недоволство – за какво не съм писал възторжено за предходната станция “Мир ”. Нека да оставим настрани, че е извънредно безочливо да се слага сходно условие, а точно да се усещам задължен да регистрирам наложително предишните постижения в космонавтиката. То е аналогично на това да ми се спуска опорна точка, че когато честваме годишнина от първото стъпване на Луната, аз би трябвало да се усещам задължен в този ден да пиша и за Гагарин. Сакън някой да не остане неотразен и да не се обиди.
Истинският проблем е, че у нас е цялостно с чукчи-писатели, които не са читатели. Някои хора си мислят, че да прочетат заглавието на дадена публикация е задоволително, с цел да си сформират мнение за нея. Естествено, че съм отразил “Салют ” и “Мир ” във вчерашната публикация. Също така съм писал подробна публикация за “Мир ” на КОСМОС БГ. Но това не е задоволително. Никога не е задоволително, в случай че няма всекидневно венцехваления на галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики.
Но в случай че хората осмисляха заглавията, отново би било добре. А то и това не се случва. Вчерашното заглавие беше “Отбелязваме 20 години в космоса ”. Кое тъкмо не е ясно?
Да се върнем на прословутата станция “Мир ”, за която бях упрекнат, че не съм я отразил задоволително добре или правилно. Тази станция работи от 1986 до 2001 година. Но за това време тя не е била непрестанно обитаема. Имало е три спирания на полетите до нея. Първото е сред юли 1986 година и февруари 1987 година, второто е сред април 1989 година и септември същата година, а третото е сред август 1999 година и април 2000 година. Заради всичко това на “Мир ” няма даже едно десетилетие непрестанно наличие. Ще кажете, че е съвсем едно десетилетие. Като в оня галактически анекдот “за доста малко не познахте ”…
Това са обстоятелствата, а на който не му харесват си е негов проблем. Изобщо не подценявам обстоятелството, че “Мир ” е първата модулна станция. Поздравления и за дълготрайните задачи на космонавти, които обогатиха познанията ни за акомодацията на човешкия организъм към изискванията на микрогравитация. Но това няма нищо общо с празненството тези дни – а че в космоса всеки ден, в продължение на две десетилетия, има хора в орбита без спиране. Две десетилетия! “Мир ” работи без засечки в продължение на съвсем 10 години, след което стартират проблемите. В последна сметка оцелява десетилетие и половина (ако включим прекъсванията). А Международната галактическа станция продължава да е функционална и след 20 години!
Отбелязването на 20 години непрестанно човешко наличие в космоса е значимо, тъй като това е извънреден успех за космонавтиката – освен софтуерен, само че и финансов и учредителен. Постоянното наличие не беше прекратено даже и след тежки моменти като злополуката на совалката “Колумбия ”, пенсионирането на останалите совалки, злополуките на съветските кораби “Прогрес М-12М ”, “Прогрес М-27М ” и “Прогрес МС-04 ”, повредата на “Союз МС-10 ”. Всички тези събития затрудниха ротацията на екипажи, само че макар компликациите МКС в никакъв случай не бе обезлюдена. Може ли да омаловажим всичко това?
За подсигуряването на този триумф имат роля и Съединени американски щати поради непрекъснатото финансиране на МКС, завършването на градежа чрез совалките, доставката на аварийни елементи и съвременни технологии, непрекъснатите ремонтни дейности на американските астронавти в открития космос. Имат роля и Европа и Япония, тъй като неведнъж организираха задачи с хранителни запаси до станцията. И естествено, голяма роля имат и руснаците. Не единствено тъй като в продължение на десетилетие “Союз ”-ите бяха единственото транспортно средство. Ролята на Русия може да не е финансова (не забравяйте – модулът “Заря ” е издигнат с американски пари и е благосъстоятелност на Съединени американски щати, а “Звезда ”, даже и да не е благосъстоятелност на Съединени американски щати, отново е финансиран от Щатите, в това число и изстрелян с логото на Пица Хът). Ролята на Русия е главно на галактически транспортьор – естествено, тя е доста значима. Но огромна роля изигра и културната разлика, даже и единствено това, че в Русия човешкият живот има малко по-особена стойност. Представете си какво щеше да стане, в случай че вместо “Союз МС-10 ” беше аварирал транспортен съд “Крю Драгън ”. Месеци по-късно към момента нямаше да бъде образувана комисия за следствие на повредата, а полетите нямаше да бъдат обновени най-малко година (ако съдим по предишните повреди на американски кораби, минават две). Руснаците не се поколебаха и по-малко от два месеца по-късно изстреляха “Союз МС-11 ”, без значение че при предходните две пилотирани задачи имаше аномалии – с изключение на “Союз МС-10 ”, предходният транспортен съд се беше продънил. Руснаците бързо възобновиха пилотираните си задачи без много-много да се мотаят. В Щатите за аналогична повреда щеше да има комисии, и комисии на комисиите, до момента в който всички се убедят, че сходно освен това няма да се случи…
Именно миш-машът от разнообразни практики, култури и технологии прави МКС толкоз сполучлив план, а полетите до орбита не са престанали. Въобще не настоявам, че всички би трябвало да вършат като руснаците – т.е. да не стопират полетите даже и да не са отстранени всички опасности. Но в Щатите го има противоположният проблем – след две произшествия на совалки НАСА се бюрократизира още повече, условията към “Крю Драгън ” бяха големи и това докара до огромното спиране сред пенсионирането на совалките и първия полет на частен американски транспортен съд тази година. Когато си заседнал в администрация, ти товариш подизпълнителите с бумащина, неуверен си и изстрелваш рядко.
Но Международната галактическа станция е почнала като американски план, градежът е изпълнен с водещата роля на Съединени американски щати и с директното финансиране на Съединени американски щати. Без опитът от совалките, без многото насъбрани летателни часове от американски астронавти, без да добият опит с ремонтните действия в космоса въз основата на обслужването на галактически апарати в орбита, в това число ремонтите на “Хъбъл ” при започване на 90-те години, МКС въобще нямаше да бъде издигната. А биомедицинските изследвания въз основата на “Салют ” и “Мир ” (а също по този начин и на “Скайлаб ” и “Спейслаб ”, не забравяйте!) никой не ги подценява.
Те това са обстоятелствата. Знам, че не се харесват на всички. Знам, че съгласно политическите пристрастия на читателите, постоянно ще има искания по какъв начин пиша материалите на КОСМОС БГ. И аз като блогър съм човек, податлив на пристрастия, сходно на всички хора. Но без значение от моите убеждения, аз оставам правилен на обстоятелствата. Вече имам дълъг опит и знам, че макар че през вчерашния ден, в събота, си изхабих през целия ден да пиша за историята на МКС, вместо да си почивам, едва ли трудът ми ще бъде посрещнат с цветя и рози. Илюзии за това въобще не тая. Но в случай че си мислите, че ще трансформира метода си на писане и ще стартира да прислужвам на една или друга идеологическа теория, лъжете се.
Фактите на първо място. Останалото е въпрос на тълкувания.
