Срамът на българския журналист
Вчера доста ме беше позор от това, което стана известно с отчета на " Репортери без граници " за свободата на словото в България. Това съобщи много известният водещ на утринния блок на " Нова телевизия " Виктор Николаев рано тази заран (26 април), до момента в който преди 07:00 часа сутринта даваше небрежно детайлности за 111-тото ни място в класацията.
И мен ме беше позор. Всъщност още ме е позор. Защото ПАК това е някаква куха констатация. Не на кое място сме, а че " доста ни е позор " - нас, българските публицисти. Ама за какво ни е позор, не приказваме. Направо си живеем като в песничката на " Обратен резултат ": " Моля Ви, мадам! ".
За да не съм необоснован – доста елементарно може срамът да бъде почистен. Например – идва в студиото Йордан Цонев. Човек, който всеки, занимавал се тъкмо един ден с публицистика, доста добре знае кой е. И с цел да не го е позор журналистът, при който идва господин, по-известен с прякора си Данчо Ментата, може да се подходи по следния метод:
1. Г-н Цонев, в отчета на " Репортери без граници " като образец за неприятната медийна среда в България се натъртва на името на господин Пеевски, с който вие имате не една и две законодателни начинания. Защо господин Пеевски пропусна да заявява частен интерес, когато внесе законопроекта ви за медиите?
2. Какво имате поради в законопроекта със словосъчетанието " доходи от нормална активност " и за какво не го уточнявате, откакто желаете да се заявява финансиране на медиите, което е отвън " нормалната им активност "?
3. Защо във Вашето общо предложение с господин Пеевски няма и дума за косвеното, само че непреодолимо влияние върху медиите от страна на политически и стопански субекти? Например – за държавните, общинските и рекламните субекти, които с даването на преференциални условия за финансиране вид " ха на теб, ти за мен " могат да повлияят директно на политиката на дадена медия?
4. За правене на законопроекта Ви, правили ли сте с господин Пеевски относителен разбор какъв брой медии какъв % от публичните поръчки в България вземат?
5. Как виждате Вие свободата на словото – правото всеки да приказва каквото си желае или правото тематиките от публичен интерес да бъдат постоянно преди всичко? Например тематики като КОЙ разреши и осъществя аферата " КТБ ", кои в този момент са компаниите от обръчите на Движение за права и свободи - механизъм, за които почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган по този начин общително осведоми преди години българскот общество, за какво отчетът на турските служби за контрабандата от " Булгартабак " не беше задоволително съображение на прокуратурата ни да стартира следствие – нали Турция е член на НАТО, не имаме вяра ли на сътрудник от НАТО?
6. Декларирате непрекъснато като представител на партия Държавно стопанско предприятие, че защитавате евроатлантическите полезности, а в същото време питате с какво право " Репортери без граници " дава оценка на медийната среда в България. Не е ли това двоен стандарт, откакто " Репортери без граници " за медиите е еквивалентът на Европейски Съюз и НАТО за политиката?
Въобще, забавни диалози могат да бъдат извършени с хора като господин Цонев. Разговори, от които българските медии да не се срамят. Само че би трябвало воля. А тя, уви, всеобщо липсва. И по-страшното е, че като липсва всеобщо, дребното, които я имат, също малко по малко я губят. Те са сложени на ръба на оцеляването и доста елементарно биха могли да бъдат " свършени " сега, в който стартират да се държат прекомерно свободно. Точно Цонев и менторите му го знаят извънредно добре. Знаят и какво е медийна независимост – и тя не е всяка една медия да бъде повече светец от папата или Майка Тереза. Медийната независимост е опцията да има доста медии, които показват разнообразни гледни точки, а не доста медии, които показват една позиция. Защото в България е по този начин – доста, само че идентични! Еднакви като тези, които ни ръководят – ръководят ни, с цел да крадат колкото могат повече.
п.п. Между другото отчетът на " Репортери без граници " касае категорично печатните издания. Да се сетим в този момент какъв брой печатни издания в България останаха, които да не са на Делян Пеевски.
Автор: Ивайло Ачев
И мен ме беше позор. Всъщност още ме е позор. Защото ПАК това е някаква куха констатация. Не на кое място сме, а че " доста ни е позор " - нас, българските публицисти. Ама за какво ни е позор, не приказваме. Направо си живеем като в песничката на " Обратен резултат ": " Моля Ви, мадам! ".
За да не съм необоснован – доста елементарно може срамът да бъде почистен. Например – идва в студиото Йордан Цонев. Човек, който всеки, занимавал се тъкмо един ден с публицистика, доста добре знае кой е. И с цел да не го е позор журналистът, при който идва господин, по-известен с прякора си Данчо Ментата, може да се подходи по следния метод:
1. Г-н Цонев, в отчета на " Репортери без граници " като образец за неприятната медийна среда в България се натъртва на името на господин Пеевски, с който вие имате не една и две законодателни начинания. Защо господин Пеевски пропусна да заявява частен интерес, когато внесе законопроекта ви за медиите?
2. Какво имате поради в законопроекта със словосъчетанието " доходи от нормална активност " и за какво не го уточнявате, откакто желаете да се заявява финансиране на медиите, което е отвън " нормалната им активност "?
3. Защо във Вашето общо предложение с господин Пеевски няма и дума за косвеното, само че непреодолимо влияние върху медиите от страна на политически и стопански субекти? Например – за държавните, общинските и рекламните субекти, които с даването на преференциални условия за финансиране вид " ха на теб, ти за мен " могат да повлияят директно на политиката на дадена медия?
4. За правене на законопроекта Ви, правили ли сте с господин Пеевски относителен разбор какъв брой медии какъв % от публичните поръчки в България вземат?
5. Как виждате Вие свободата на словото – правото всеки да приказва каквото си желае или правото тематиките от публичен интерес да бъдат постоянно преди всичко? Например тематики като КОЙ разреши и осъществя аферата " КТБ ", кои в този момент са компаниите от обръчите на Движение за права и свободи - механизъм, за които почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган по този начин общително осведоми преди години българскот общество, за какво отчетът на турските служби за контрабандата от " Булгартабак " не беше задоволително съображение на прокуратурата ни да стартира следствие – нали Турция е член на НАТО, не имаме вяра ли на сътрудник от НАТО?
6. Декларирате непрекъснато като представител на партия Държавно стопанско предприятие, че защитавате евроатлантическите полезности, а в същото време питате с какво право " Репортери без граници " дава оценка на медийната среда в България. Не е ли това двоен стандарт, откакто " Репортери без граници " за медиите е еквивалентът на Европейски Съюз и НАТО за политиката?
Въобще, забавни диалози могат да бъдат извършени с хора като господин Цонев. Разговори, от които българските медии да не се срамят. Само че би трябвало воля. А тя, уви, всеобщо липсва. И по-страшното е, че като липсва всеобщо, дребното, които я имат, също малко по малко я губят. Те са сложени на ръба на оцеляването и доста елементарно биха могли да бъдат " свършени " сега, в който стартират да се държат прекомерно свободно. Точно Цонев и менторите му го знаят извънредно добре. Знаят и какво е медийна независимост – и тя не е всяка една медия да бъде повече светец от папата или Майка Тереза. Медийната независимост е опцията да има доста медии, които показват разнообразни гледни точки, а не доста медии, които показват една позиция. Защото в България е по този начин – доста, само че идентични! Еднакви като тези, които ни ръководят – ръководят ни, с цел да крадат колкото могат повече.
п.п. Между другото отчетът на " Репортери без граници " касае категорично печатните издания. Да се сетим в този момент какъв брой печатни издания в България останаха, които да не са на Делян Пеевски.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ