Симеон Пешов, който ни учеше на родолюбие
Възстанови Цари мали град, ще ни се усмихне от горната страна, в случай че заблести Базиликата в Плиска Направи " Главбулгарстрой " емблема за качество и доверие
Симеон Пешов е от онази порода новатори, които даже телом да ги няма на този свят, духът им остава вечно. Някои споделят, че е огромният строител в новата история. Други - че е огромният филантроп. Трети - че е огромният патриот.
Истината е, че в интервала на опустошителното разделяне на нацията, когато се разрушават полезности и престижи, Симеон Пешов е изключението, което караше политиците да го слушат, бизнеса - да става на крайници, богатите -да му подражават, а бедните - да го почитат.
За него парите нямаха значение, в случай че не бяха подплатени с доверие, думите губеха смисъл, в случай че не носеха резултати. В работата му най-важни бяха фрагментите, а в фамилията - дисциплината.
От всички кътчета на света, където без проблем можеше да отиде, Пешов най-вече обичаше почивката в родното село Белчин - под римската цитадела, която възвърне и до църквата " Свети Петър и Павел ", която изпълни със свитъци от книжовността на предишното и с чудодейните икони на сегашното.
Над 30 години от живота си посвети на " Главбулгарстрой ",
построи най-големите обекти от инфраструктурата
получи всички вероятни ордени и медали, само че в никакъв случай не не помни нито от кое място потегли, нито какъв брой старания му струваше да сбъдне фантазиите си.
Обичаше да споделя за детството си, когато с цървули е вървял километри, с цел да стигне до учебното заведение в Самоков, а в раничката за седмицата е имало единствено самун, сланина и картофи. През уикенда нямал време за уроците, тъй като в родната му къща в село Белчин го чакали, с цел да реже дървета и да ги цепи.
До края на живота си
той по този начин и не изиска да влезе в родния елит
Гледаше с подигравка олигарсите и им припомняше, че благороден значи компетентен, а не богат.
Никога не парадираше с активите си, държеше фамилията надалеч от светската суматоха. Възпитаваше двамата си синове и щерка си спартански, само че постоянно се гордееше с тях, че с изключение на висше обучение, са изкарали и специализация по света. Постепенно момчетата ги вкара в строителната компанията, само че с цел да стигнат до върха им трябваше повече от десетилетие. На дъщерята остави да развива хотелиерския бизнес, само че благодарение на батковците.
За разлика от множеството новобогаташи, наследниците на Пешов не стъпиха във компанията на аления килим, в лъскавите кабинети, с дългокраките секретарки и със спесимените за милиони. Караше им се наедно с всички останали, дълго време те му говореха на " вие ".
По-късно споделяха, че татко им не ги е карал, само че ясно им е показал разграничението - у дома синове, в работата - млади фрагменти.
Калин записал първите червени точки пред татко си
по време на рецесията през 2009 година, когато самичък предложил разновидности за преструктуриране. Двамата с брат му от дълго време са поели кормилото на ръководството в компанията, само че настояват, че всички значими решения ги вземат, откакто са ги споделили с татко си.
Той пък изповядваше правилото, че най-важното в бизнеса е доверието сред сътрудниците и дистанцията от политиците. Признаваше, че доста пъти са го канили във властта, само че в никакъв случай не си е помислял да напусне бизнеса.
Познаваше всички ръководещи на прехода, само че избягваше както да ги подлага на критика, по този начин и да ги хвали. Ядосваше се, че малко от тях имали стратегическо мислене. И постоянно ги упрекваше, че се кланят пред непознатите вложители, а неглижират родните. И че толерират мнението на природозащитниците в пъти повече от това на строителните инженери.
Обичаше да споделя, че
не дели хората по религия и благосъстояние, само че не поддържа връзка с родоотстъпници
Искаше да го запомнят не с вдигнатите мостове и издигнати автомагистралите, а с възобновените знаци на българщината.
Строителят-доайен в никакъв случай не сравняваше специалността си с чертежа и пергела, а с колоната на хан Омуртаг. Макет от
нея по негова повеля години наред се подаряваше на най-хубавите в сектора.
Не криеше, че откровено се възхищава на великия хан и че е прочел всички митове за историята му. Определяше го като най-големия строител и сполучливия боец, който не е водил войни, само че всички са се плашили от него. Припомняше, че Именно хан Омуртаг е почнал един от огромните градежи в Плиска и Преслав и е оставил незабравим отпечатък в строителството.
Последните години от живота си Симеон Пешов отдаде точно на Триъгълника, само че не властта, а на българщината.
Продължи делото на починалия Божидар Димитров
като се захвана с възобновяване на Голямата Базилика - най-голямата в Европа в продължение на повече от два века и от която е тръгнало познанието, християнството в славянските нации, културата, и държавничеството. Ще се усмихне от горната страна ни единствено когато ние, българите, покажем, че не сме се отказали от държавността и като знак продължим делото му за възобновяване й.
А неговата ярка звезда оттук насетне всяка вечер ще свети над църквата в селото, където през днешния ден хиляди ще се простят с него - в подножието на гробницата, в която са заровени смели войни и изтъкнати духовници.
Пешов обичаше да споделя по какъв начин
ползата му към Цари мали град датира още от детството
когато гледал по какъв начин историята покрива всеки ден с прахуляк останките от славното ни минало. Години му трябваха, с цел да върне блясъка на крепостта, а когато тя завоюва първото място в акцията на " Стандарт " " Чудесата на България ", със сълзи на очи съобщи, че е сбъднал фантазията на генерации.
Неслучайно по-късно реши да направи фестивал, който назова " Портал на два свята ". Откри го предходната година, като че ли с цел да остави и за себе си отворена пролуката сред там, където е в този момент и тук, където постоянно ще ни липсва.
Поклон пред огромния българин!
ЗА НЕГО
Отиде при огромните звезди
Вежди Рашидов, ръководител на парламентарната Комисия по културата и медиите
Загубихме един извънреден експерт, прелестен човек и другар, който милееше за културата от сърце и душа, споделя Рашидов. Той ръководеше строителна компания, с която бяха построени такива забележителни обекти като Ларгото, Квадрат 500, Цари Мали град, където през днешния ден наши и непознати посетители се възхищават на културното ни завещание.
Винаги ще помня по какъв начин той се вълнуваше за своя роден край и милееше за всеки камък в скъпата археология, продължава Рашидов. В нашата памет е съхранен загатна за Колю Фичето. Вярвам, че генерации ще помнят Симеон Пешов за това, че строеше с разум и сърце. Господ го прибра в небесната галактика, където светят огромните звезди. Почивай в мир, скъпи приятелю, ще те нося в сърцето си!
Симеон Пешов е от онази порода новатори, които даже телом да ги няма на този свят, духът им остава вечно. Някои споделят, че е огромният строител в новата история. Други - че е огромният филантроп. Трети - че е огромният патриот.
Истината е, че в интервала на опустошителното разделяне на нацията, когато се разрушават полезности и престижи, Симеон Пешов е изключението, което караше политиците да го слушат, бизнеса - да става на крайници, богатите -да му подражават, а бедните - да го почитат.
За него парите нямаха значение, в случай че не бяха подплатени с доверие, думите губеха смисъл, в случай че не носеха резултати. В работата му най-важни бяха фрагментите, а в фамилията - дисциплината.
От всички кътчета на света, където без проблем можеше да отиде, Пешов най-вече обичаше почивката в родното село Белчин - под римската цитадела, която възвърне и до църквата " Свети Петър и Павел ", която изпълни със свитъци от книжовността на предишното и с чудодейните икони на сегашното.
Над 30 години от живота си посвети на " Главбулгарстрой ",
построи най-големите обекти от инфраструктурата
получи всички вероятни ордени и медали, само че в никакъв случай не не помни нито от кое място потегли, нито какъв брой старания му струваше да сбъдне фантазиите си.
Обичаше да споделя за детството си, когато с цървули е вървял километри, с цел да стигне до учебното заведение в Самоков, а в раничката за седмицата е имало единствено самун, сланина и картофи. През уикенда нямал време за уроците, тъй като в родната му къща в село Белчин го чакали, с цел да реже дървета и да ги цепи.
До края на живота си
той по този начин и не изиска да влезе в родния елит
Гледаше с подигравка олигарсите и им припомняше, че благороден значи компетентен, а не богат.
Никога не парадираше с активите си, държеше фамилията надалеч от светската суматоха. Възпитаваше двамата си синове и щерка си спартански, само че постоянно се гордееше с тях, че с изключение на висше обучение, са изкарали и специализация по света. Постепенно момчетата ги вкара в строителната компанията, само че с цел да стигнат до върха им трябваше повече от десетилетие. На дъщерята остави да развива хотелиерския бизнес, само че благодарение на батковците.
За разлика от множеството новобогаташи, наследниците на Пешов не стъпиха във компанията на аления килим, в лъскавите кабинети, с дългокраките секретарки и със спесимените за милиони. Караше им се наедно с всички останали, дълго време те му говореха на " вие ".
По-късно споделяха, че татко им не ги е карал, само че ясно им е показал разграничението - у дома синове, в работата - млади фрагменти.
Калин записал първите червени точки пред татко си
по време на рецесията през 2009 година, когато самичък предложил разновидности за преструктуриране. Двамата с брат му от дълго време са поели кормилото на ръководството в компанията, само че настояват, че всички значими решения ги вземат, откакто са ги споделили с татко си.
Той пък изповядваше правилото, че най-важното в бизнеса е доверието сред сътрудниците и дистанцията от политиците. Признаваше, че доста пъти са го канили във властта, само че в никакъв случай не си е помислял да напусне бизнеса.
Познаваше всички ръководещи на прехода, само че избягваше както да ги подлага на критика, по този начин и да ги хвали. Ядосваше се, че малко от тях имали стратегическо мислене. И постоянно ги упрекваше, че се кланят пред непознатите вложители, а неглижират родните. И че толерират мнението на природозащитниците в пъти повече от това на строителните инженери.
Обичаше да споделя, че
не дели хората по религия и благосъстояние, само че не поддържа връзка с родоотстъпници
Искаше да го запомнят не с вдигнатите мостове и издигнати автомагистралите, а с възобновените знаци на българщината.
Строителят-доайен в никакъв случай не сравняваше специалността си с чертежа и пергела, а с колоната на хан Омуртаг. Макет от
нея по негова повеля години наред се подаряваше на най-хубавите в сектора.
Не криеше, че откровено се възхищава на великия хан и че е прочел всички митове за историята му. Определяше го като най-големия строител и сполучливия боец, който не е водил войни, само че всички са се плашили от него. Припомняше, че Именно хан Омуртаг е почнал един от огромните градежи в Плиска и Преслав и е оставил незабравим отпечатък в строителството.
Последните години от живота си Симеон Пешов отдаде точно на Триъгълника, само че не властта, а на българщината.
Продължи делото на починалия Божидар Димитров
като се захвана с възобновяване на Голямата Базилика - най-голямата в Европа в продължение на повече от два века и от която е тръгнало познанието, християнството в славянските нации, културата, и държавничеството. Ще се усмихне от горната страна ни единствено когато ние, българите, покажем, че не сме се отказали от държавността и като знак продължим делото му за възобновяване й.
А неговата ярка звезда оттук насетне всяка вечер ще свети над църквата в селото, където през днешния ден хиляди ще се простят с него - в подножието на гробницата, в която са заровени смели войни и изтъкнати духовници.
Пешов обичаше да споделя по какъв начин
ползата му към Цари мали град датира още от детството
когато гледал по какъв начин историята покрива всеки ден с прахуляк останките от славното ни минало. Години му трябваха, с цел да върне блясъка на крепостта, а когато тя завоюва първото място в акцията на " Стандарт " " Чудесата на България ", със сълзи на очи съобщи, че е сбъднал фантазията на генерации.
Неслучайно по-късно реши да направи фестивал, който назова " Портал на два свята ". Откри го предходната година, като че ли с цел да остави и за себе си отворена пролуката сред там, където е в този момент и тук, където постоянно ще ни липсва.
Поклон пред огромния българин!
ЗА НЕГО
Отиде при огромните звезди
Вежди Рашидов, ръководител на парламентарната Комисия по културата и медиите
Загубихме един извънреден експерт, прелестен човек и другар, който милееше за културата от сърце и душа, споделя Рашидов. Той ръководеше строителна компания, с която бяха построени такива забележителни обекти като Ларгото, Квадрат 500, Цари Мали град, където през днешния ден наши и непознати посетители се възхищават на културното ни завещание.
Винаги ще помня по какъв начин той се вълнуваше за своя роден край и милееше за всеки камък в скъпата археология, продължава Рашидов. В нашата памет е съхранен загатна за Колю Фичето. Вярвам, че генерации ще помнят Симеон Пешов за това, че строеше с разум и сърце. Господ го прибра в небесната галактика, където светят огромните звезди. Почивай в мир, скъпи приятелю, ще те нося в сърцето си!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ