Възникването на града Венеция (Venezia) се отнася към V-тото столетие

Възникването на града Венеция (Venezia) се отнася към V-тото столетие на новата епоха, когато локалните племена на венетите под натиска на хуните намират протекция и леговище в най-недостъпните места на Венецианската лагуна.

Това е мощно блатиста околност, измежду която се издигат няколко острова. Върху тях се образува първото населено място на Венеция, на което следва огромно бъдеще. Скоро морският град се издига като търговски център – столица на Венецианската република, търгуваща и със Запада, и с Изтока.

Особеното географско разположение на Венеция дефинира нейното неповторимо градоустройствено решение. За да могат да строят в блатистата околност, жителите са принудени да строят  канали. Те покачват котата на строителната площадка и резервират от наводнения терена, като прибират високите подпочвени води в избрани за задачата канали. За образуването на облика на града оказва въздействие и топлият климат. Той спомогва постройките да се строят с повече лекост, въздушност, отвори, лоджии и изящен нюанс.

Тъй като Венеция се развива най-вече като морски град, корабоплаването получава подем и разрешава преместването в града на редки строителни материали или подготвени колони, бронзови или мраморни статуи от руините на античните гръцки и римски градове. Венеция няма крепостна стена, за защитата тя разчита на водата в лагуната.

Като град-република Венеция се ръководи от дожите и разчитайки на могъщия си флот в продължение на епохи тя управлява търговията и обмена със страните от Средиземноморието, като основава мощни търговски връзки по крайбрежието на Източната римска империя (Византия). Това спомогва за разпространението на византийското въздействие в региона на архитектурата и културата. Едновременно с това Венеция изпитва въздействието на романското и готическо изкуство.

През интервала на Средните епохи и по-специално през епохата на Кръстоносните походи в Светите места, комерсиалният град се постанова като първостепенна военна и политическа мощ в Средиземно море. С течение на времето тя основава свои опорни точки, както в Леванта, по този начин и господства в икономическите връзки в Западния Средиземноморски басейн. Пресметливостта и предприемчивостта на венецианците стават пословични.

Историята на Венеция съставлява низ от сполучливи търговски и военни интервенции, като главен миг във външнополитическата област е спазването на неутралитет. За това приказва и поговорката – „ Siamo Veneziani, poi Christiani ” – „ Първо венецианци, след това християни ”.

Разчитайки на изключителния си търговски усет, венецианците оказват въздействие и във войните сред страните на Източна Европа и Мала Азия, като връх на завоевателната политика на града е организирането на ІV Кръстоносен поход и завладяването на византийската столица Константинопол през 1204 година По-късно като основен венециански противник се постанова различен италиански град- страна – Генуа.

С рухването на Константинопол под напора на османските турци Венеция се трансформира в основен сътрудник на Османската империя. В цялата Източносредиземноморска зона съществуват венециански фактории – опора на венецианската власт. Постепенно с понижаване на интереса на западнофеодалните страни към Ориента и пренасочването на Европейската политика на Запад (Откриването на Новия свят), ролята на Венеция в икономическите, военните и политически връзки в тогавашния свят мощно понижава.

От въздействието на византийската, романската и готическа просвета, архитектура и изкуства, Венеция синтезира и основава собствен – „ венециански ” жанр, присъщ за строителството и градоустройствения почерк на морския град-държава.

Към Х в. е повдигнат Дворецът на дожите (Palazzo Ducale), заобиколен с канал. До него през ХІ в. стартира строителството на църквата „ Сан Марко ”, на името на патрона на града – светията Св. Марко. По този метод е избран център на града, където пораждат и двата площада, обединени посредством камбанарията. Площадът се пресича от канала „ Батарио ”, който е след това засипан.

Пиацетата е украсена с две колони, пренесени от Константинопол. Към средата на ХІІ в. църквата „ Сан Марко ” е приключена, а в 1310 година стартира преустрояване на Двореца на дожите. През 1496-1517 година Пиетро Ломбардо и неговите възпитаници построяват Старите Прокурации (административни здания).

През ХVІ в. Якопо Сансовино пострява на Пиацетата библиотеката „ Сан Марко ”, а Виченцо Скамоци основава Лоджетата (Кула-камбанария), (Lodzheta Sansovino), построена в основите на Кампанилата (призматична кулообразана постройка). След сриването на последната площадът изгубва своите присъщи композиционни качества и по тази причина тя е още веднъж издигната незабавно след нейното срутване.

Площадът „ Сан Марко ” (Piazza San Marco) е един от най- красивите архитектурни и градоустройствени ансамбли в света. По своята планова комбинация той съчетава доста черти от средновековната готика, от строителните обичаи на Византия и на Ренесанса. Силуетното очертание на Двореца на дожите е опростено, за сметка на това на църквата „ Сан Марко ”, чиято трудност и контрастност са подчертани с нейните пет купола и голям брой готически куклички, фигури и други

В Старите и Новите Прокурации се усеща въздействието на ренесансовото разбиране за площада. На дългите хоризонтални членения на Прокурациите се опълчва мощната вертикала на Кампанилата. Тя и ситуирана картинно и свободно и сплотява целият отбор в особено единение. Венеция е украсена още с доста камбанарии, които се разполагат към Големия канал („ Канале Гранде ” – близо 4 километров воден път), където въздействието им е най-голямо.

Символ на Венеция е хвъркат лъв, който попада на герба на града. Градът и лагуната са включени в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО.