Ако спорещите бяха чели Кант: да приеме ли България еврото и кога?
Въвеждането на еврото не е нито загуба на суверенитет, нито национално изменничество. Въпросът е по кое време е рационално да стане това. А настояването на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз.
„ Постъпвай по този начин, че максимата на твоята воля да може постоянно да важи в същото време като принцип на едно всеобщо законодателство “.
Имануел Кант (Основен закон на чистия на практика разсъдък, )
Дебатът за приемането на еврото у нас, благодарение на някои партии и народни представители, мина към знак „ кресчендо “ и от ден на ден се обвързва с персонални нападки. Високите тонове към този момент са в речта освен на политици, само че все по-често ги чуваме от самостоятелни специалисти, банкери и деятели на финансовите пазари.
В разногласието за присъединението към еврозоната се намесват фалцетни изявления във връзка отбраната или преотстъпването на „ суверенитет “, „ рубладжийство “, „ национално изменничество “ и обвинявания в цивилизационен или надлежно анти-цивилизационен избор. Заедно с това стартира и спор във връзка родителските права върху сегашната уредба на паричната политика на Българска народна банка, известна като „ валутен “ или „ паричен “ съвет, както и като "валутен ръб ".
Поне двама от 240 народни представители сигурно знаят защо става дума.
Една от аргументите за тези крайности може би е събитието, че преобладаващото болшинство представители по тематиката не познават наследството на Имануел Кант. Ако то им е известно, не знаят кои негови положения са от извънредно значение за разногласието и възможните решения за присъединението на България към еврозоната. Но най-малко трима от седемте члена на управителния съвет на Българска народна банка и най-малко двама от 240 народни представители сигурно знаят защо става дума.
Аз самият считам, че към зоната на еврото не следва да се бърза. Най-добрата за България, Европа и света, теоретично допустима, само че не изцяло нереалистична, вероятност на развиването ѝ е Европейската централна банка (ЕЦБ) да стартира на действа като „ валутен съвет “ – с закрепен курс към златото или кошница железни и други стандарти. При наложителна възбрана за финансиране на държавни управления и банки. Последното е част от дизайна на ЕЦБ и съгласно настоящия Договор за действие на Европейски Съюз.
Кант и икономическият мироглед за света
Внимателният прочит на цитирания главен закон на „ практическия разсъдък “ споделя доста.
Изискването да се постъпва по този начин, че правилото на самостоятелната воля постоянно да може да стане принцип на едно всеобщо (т.е. общо за всички) законодателство, е антично колкото и писаната история на човечеството. То е условие към морала на всеки, само че най-често е изказвано по отношение на морала на политиците от времената преди Библията.
Практическият разсъдък при Кант е региона на деяние на морала и по тази причина на свободата. („ Свобода “ е едно от най-често оценените понятия в „ Критиката на практическия разсъдък “.) „ Практиката “ е работа за разработване на предмети или пробна инспекция на нечие мнение. Практиката е човешко отношение, сфера на всички човешки дейности и по тази причина на политиката. Законите в тази област са повели. Очевидно те могат да са основа или част от общо за всички законодателство или да не са такава част.
„ Критика “ в смисъла, използван от Кант, не значи доказване, че съперникът не прав или че е простак. Критика значи установяване на границата на годност на всеки мотив, без значение от кого е изказан.
Тези и други Кантови положения през XIX и началото на ХХ век са залегнали в основата на икономическия метод на мислене. От тях изключително значение са следните хрумвания:
Фундаментален факт на човешкото битие е неопределеността , никому не е дадена и не може да бъде дадена цялата информация за положението на каквото и да е. Информацията не е познание. Знанието е някак групирана информация, на основата на която хората си разрешават да вземат решения.Тези решения не е наложително да са верни или неправилни . Основната последица е, че те оказват въздействие върху бъдещи дейности, чиито резултати са комплицирани и не изцяло обозрими. При всяко решение в стопанската, фискалната или паричната политика работи така наречен закон за непредвидените последствия. Казано на човешки език: хората допускат, Господ разполага.Същото важи и за икономическите калкулации. Техният резултат в никакъв случай не е финален . При тях не са вероятни резултати, които са еднообразно от изгода или във щета на всички. Изчислението е в действителност съпоставяне и последователност на различни разноски и пропуснати изгоди. Стойността, която им се приписва, може да е учредена на опита, само че не е сигурна и е постоянно субективна. Дори решения, които съгласно опита имат доста евентуални негативни последствия, могат да са от изгода за някого или даже за избран интервал да са от изгода за мнозина. Икономическият разбор може единствено да даде ориентировка, непрекъснатите истини, до които той доближава, са малко и наподобяват на аксиомите и законите на „ разсъдъка “, разисквани от Имануел Кант. Обществената роля на икономистите от време на време е да изясняват на другите, че това, което си мислят, че ръководят и знаят, е в действителност оттатък сферата на техния надзор. Какви са причините в дебата за Еврото
Кантианският обзор на дебата за еврото разрешава да се видят някои особености, както на самата зона, по този начин и на пътя към нея.
Обсъждането на еврото като валута и разменна система е доста друго от разискването на участието в нея.
Въвеждането на еврото не е денационализация на парите в класическия смисъл, т.е. не е транспорт на отговорността за емисия на пари от централни банки към частни емитенти, при които би имало тласък да се съревновават за доверието на членове на дадена общественост или световно посредством здравословна парична политика (която поддържа покупателната стойност на парите релативно непрекъсната, предвидима и по-надеждна от различните валути).
Въвеждането на еврото е извеждане на централното банкиране на над-национално ниво в Европейската икономическа общественост (ЕИО).
Въвеждането на еврото , най-малко през 1999-2000 година, не подхожда на условията за Оптимална валутна зона (ОВЗ), известни от преди повече от 50 години – релативно синхронни интервали на напредък и спад в стопанството, пъргавина на факторите за произвеждане (труд и капитал най-вече), свободно договаряне на цени и заплати (при липса на търговски ограничения) и релативно автоматизирано шерване на риска от външни шокове.
Още през 1993 година група икономисти разгласяват в икономическия официоз на Европейска икономическа общност разбор, озаглавен „ “. Основното планувано тогава предизвикателство е координацията на бюджетните политики на членовете на общността, с цел да се резервира независимостта на паричната политика на ЕЦБ.
Това и до момента е проблем, до момента в който другите критерии за ОВЗ общо взето се извършват.
Това е по този начин, тъй като парите, без значение от метода на въвеждането им, изискват добре уредено и устойчиво ръководство на закона. Това изискване е. По един Кантиански метод, то е от изгода за всички в България. Но и по тази причина е механически мъчно измеримо развиване на доверието в страната.
Без доверие в и непоклатимост на политическия развой на Европейски Съюз, емисионната политика на ЕЦБ става подвластна от този развой. Подкопаването на независимостта е разследване на бюджетната политика на страните членки (т.е. на техните държавни задължения и фискални дефицити) и на способността най-малко някои от тях да въздействат върху банката. Интересно е, че от най-малко 10 години и секторни политики на Европейски Съюз водят до такава взаимозависимост.
През 2018 година ЕЦБ даже публично измести политиката си от поддържане на ценовата непоклатимост към поддръжка на стопански системи в зоната на еврото, на банки (какъвто казус се появи по време на дълговата рецесия на Гърция), конкурентни браншове и климатични политики. Един от членовете на съвета на Българска народна банка, Николай Неновски, даже има оповестен разбор на това по какъв начин и до каква степен ЕЦБ не се оправя с въвеждането на „ твърди парични ограничавания “ в зоната на еврото и Европейски Съюз.
„ Суверенитетът “ не е обвързван с и не е „ предаден “ с въвеждането на еврото. И затова не е същностният въпрос при решението да се причисли или не дадена страна към неговата зона.
Преотстъпването на „ суверенитет “ от централните банки на страните членки на Европейска икономическа общност е де факто действителност от 1979 година, когато тези страни стартират да употребяват ЕКЮ-то като счетоводна единица, учредена на разменните ѝ курсове по отношение на валутите на обособените страни.
Този сменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 година насам.
Искането на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз.
Междувременно Европейска икономическа общност се трансформира в Европейски съюз и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а по-късно и разменният механизъм са към този момент даденост. Преговорите за участие стартират при към този момент настоящ паричен съюз на страните, които към този момент са част от Европейски Съюз. Затова и разменният механизъм е част от договорите за участие.
Искането на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз. Това би противоречало на Конституцията.
Провеждането на подобен референдум и даже нереално вероятното решение да не бъде утвърдено участието на България в еврозоната, не значи нито че ще бъде непокътнат някакъв суверенитет на действителната парична политика на Българска народна банка, нито че този суверенитет би бил нещо положително.
Историческият опит на България свидетелства, че Българска народна банка доста рядко е имала чиста интернационална самостоятелност на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на процедура непостижимо.
Едно от (автор на тази част Румен Аврамов), че до към Първата международна война Българска народна банка търси паричен стандарт, към който за се „ закачи “. След тази война Българска народна банка е нещо като „ валутен съвет “, ръководен от чужденци. Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората международна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на руската рубла. (Отново няма ропот във връзка суверенитета на Българска народна банка.) През всичките тези години постоянно е имало проблеми и с банковия контрол.
Вместо извод
Ако би трябвало да направя някакъв извод от казаното дотук, бих показал следното.
След преобразуването на Българска народна банка в паричен съвет през 1997 година, настава най-дългият интервал на действителна самостоятелност на централната банка в историята на България. В годините измежду това Българска народна банка работи като главен фактор за най-дългия интервал на стопански напредък, здраве на обществените финанси и общо за всички богатство. Точно в смисъл на цитирания в мотото главен закон на практическия разумДерогирането на част от контракта за участие в Европейски Съюз наподобява невероятно и е изпълнено с опасности, които за момента никой даже не се е осмелил да осмисли. Общият за всички принцип на бъдещи удобни развития в действителност е ЕЦБ да излезе от настоящия си фасон на работа и най-малко да не финансира страни и банки.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
„ Постъпвай по този начин, че максимата на твоята воля да може постоянно да важи в същото време като принцип на едно всеобщо законодателство “.
Имануел Кант (Основен закон на чистия на практика разсъдък, )
Дебатът за приемането на еврото у нас, благодарение на някои партии и народни представители, мина към знак „ кресчендо “ и от ден на ден се обвързва с персонални нападки. Високите тонове към този момент са в речта освен на политици, само че все по-често ги чуваме от самостоятелни специалисти, банкери и деятели на финансовите пазари.
В разногласието за присъединението към еврозоната се намесват фалцетни изявления във връзка отбраната или преотстъпването на „ суверенитет “, „ рубладжийство “, „ национално изменничество “ и обвинявания в цивилизационен или надлежно анти-цивилизационен избор. Заедно с това стартира и спор във връзка родителските права върху сегашната уредба на паричната политика на Българска народна банка, известна като „ валутен “ или „ паричен “ съвет, както и като "валутен ръб ".
Поне двама от 240 народни представители сигурно знаят защо става дума.
Една от аргументите за тези крайности може би е събитието, че преобладаващото болшинство представители по тематиката не познават наследството на Имануел Кант. Ако то им е известно, не знаят кои негови положения са от извънредно значение за разногласието и възможните решения за присъединението на България към еврозоната. Но най-малко трима от седемте члена на управителния съвет на Българска народна банка и най-малко двама от 240 народни представители сигурно знаят защо става дума.
Аз самият считам, че към зоната на еврото не следва да се бърза. Най-добрата за България, Европа и света, теоретично допустима, само че не изцяло нереалистична, вероятност на развиването ѝ е Европейската централна банка (ЕЦБ) да стартира на действа като „ валутен съвет “ – с закрепен курс към златото или кошница железни и други стандарти. При наложителна възбрана за финансиране на държавни управления и банки. Последното е част от дизайна на ЕЦБ и съгласно настоящия Договор за действие на Европейски Съюз.
Кант и икономическият мироглед за света
Внимателният прочит на цитирания главен закон на „ практическия разсъдък “ споделя доста.
Изискването да се постъпва по този начин, че правилото на самостоятелната воля постоянно да може да стане принцип на едно всеобщо (т.е. общо за всички) законодателство, е антично колкото и писаната история на човечеството. То е условие към морала на всеки, само че най-често е изказвано по отношение на морала на политиците от времената преди Библията.
Практическият разсъдък при Кант е региона на деяние на морала и по тази причина на свободата. („ Свобода “ е едно от най-често оценените понятия в „ Критиката на практическия разсъдък “.) „ Практиката “ е работа за разработване на предмети или пробна инспекция на нечие мнение. Практиката е човешко отношение, сфера на всички човешки дейности и по тази причина на политиката. Законите в тази област са повели. Очевидно те могат да са основа или част от общо за всички законодателство или да не са такава част.
„ Критика “ в смисъла, използван от Кант, не значи доказване, че съперникът не прав или че е простак. Критика значи установяване на границата на годност на всеки мотив, без значение от кого е изказан.
Тези и други Кантови положения през XIX и началото на ХХ век са залегнали в основата на икономическия метод на мислене. От тях изключително значение са следните хрумвания:
Фундаментален факт на човешкото битие е неопределеността , никому не е дадена и не може да бъде дадена цялата информация за положението на каквото и да е. Информацията не е познание. Знанието е някак групирана информация, на основата на която хората си разрешават да вземат решения.Тези решения не е наложително да са верни или неправилни . Основната последица е, че те оказват въздействие върху бъдещи дейности, чиито резултати са комплицирани и не изцяло обозрими. При всяко решение в стопанската, фискалната или паричната политика работи така наречен закон за непредвидените последствия. Казано на човешки език: хората допускат, Господ разполага.Същото важи и за икономическите калкулации. Техният резултат в никакъв случай не е финален . При тях не са вероятни резултати, които са еднообразно от изгода или във щета на всички. Изчислението е в действителност съпоставяне и последователност на различни разноски и пропуснати изгоди. Стойността, която им се приписва, може да е учредена на опита, само че не е сигурна и е постоянно субективна. Дори решения, които съгласно опита имат доста евентуални негативни последствия, могат да са от изгода за някого или даже за избран интервал да са от изгода за мнозина. Икономическият разбор може единствено да даде ориентировка, непрекъснатите истини, до които той доближава, са малко и наподобяват на аксиомите и законите на „ разсъдъка “, разисквани от Имануел Кант. Обществената роля на икономистите от време на време е да изясняват на другите, че това, което си мислят, че ръководят и знаят, е в действителност оттатък сферата на техния надзор. Какви са причините в дебата за Еврото
Кантианският обзор на дебата за еврото разрешава да се видят някои особености, както на самата зона, по този начин и на пътя към нея.
Обсъждането на еврото като валута и разменна система е доста друго от разискването на участието в нея.
Въвеждането на еврото не е денационализация на парите в класическия смисъл, т.е. не е транспорт на отговорността за емисия на пари от централни банки към частни емитенти, при които би имало тласък да се съревновават за доверието на членове на дадена общественост или световно посредством здравословна парична политика (която поддържа покупателната стойност на парите релативно непрекъсната, предвидима и по-надеждна от различните валути).
Въвеждането на еврото е извеждане на централното банкиране на над-национално ниво в Европейската икономическа общественост (ЕИО).
Въвеждането на еврото , най-малко през 1999-2000 година, не подхожда на условията за Оптимална валутна зона (ОВЗ), известни от преди повече от 50 години – релативно синхронни интервали на напредък и спад в стопанството, пъргавина на факторите за произвеждане (труд и капитал най-вече), свободно договаряне на цени и заплати (при липса на търговски ограничения) и релативно автоматизирано шерване на риска от външни шокове.
Още през 1993 година група икономисти разгласяват в икономическия официоз на Европейска икономическа общност разбор, озаглавен „ “. Основното планувано тогава предизвикателство е координацията на бюджетните политики на членовете на общността, с цел да се резервира независимостта на паричната политика на ЕЦБ.
Това и до момента е проблем, до момента в който другите критерии за ОВЗ общо взето се извършват.
Това е по този начин, тъй като парите, без значение от метода на въвеждането им, изискват добре уредено и устойчиво ръководство на закона. Това изискване е. По един Кантиански метод, то е от изгода за всички в България. Но и по тази причина е механически мъчно измеримо развиване на доверието в страната.
Без доверие в и непоклатимост на политическия развой на Европейски Съюз, емисионната политика на ЕЦБ става подвластна от този развой. Подкопаването на независимостта е разследване на бюджетната политика на страните членки (т.е. на техните държавни задължения и фискални дефицити) и на способността най-малко някои от тях да въздействат върху банката. Интересно е, че от най-малко 10 години и секторни политики на Европейски Съюз водят до такава взаимозависимост.
През 2018 година ЕЦБ даже публично измести политиката си от поддържане на ценовата непоклатимост към поддръжка на стопански системи в зоната на еврото, на банки (какъвто казус се появи по време на дълговата рецесия на Гърция), конкурентни браншове и климатични политики. Един от членовете на съвета на Българска народна банка, Николай Неновски, даже има оповестен разбор на това по какъв начин и до каква степен ЕЦБ не се оправя с въвеждането на „ твърди парични ограничавания “ в зоната на еврото и Европейски Съюз.
„ Суверенитетът “ не е обвързван с и не е „ предаден “ с въвеждането на еврото. И затова не е същностният въпрос при решението да се причисли или не дадена страна към неговата зона.
Преотстъпването на „ суверенитет “ от централните банки на страните членки на Европейска икономическа общност е де факто действителност от 1979 година, когато тези страни стартират да употребяват ЕКЮ-то като счетоводна единица, учредена на разменните ѝ курсове по отношение на валутите на обособените страни.
Този сменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 година насам.
Искането на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз.
Междувременно Европейска икономическа общност се трансформира в Европейски съюз и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а по-късно и разменният механизъм са към този момент даденост. Преговорите за участие стартират при към този момент настоящ паричен съюз на страните, които към този момент са част от Европейски Съюз. Затова и разменният механизъм е част от договорите за участие.
Искането на референдум за участие в еврозоната е в действителност концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз. Това би противоречало на Конституцията.
Провеждането на подобен референдум и даже нереално вероятното решение да не бъде утвърдено участието на България в еврозоната, не значи нито че ще бъде непокътнат някакъв суверенитет на действителната парична политика на Българска народна банка, нито че този суверенитет би бил нещо положително.
Историческият опит на България свидетелства, че Българска народна банка доста рядко е имала чиста интернационална самостоятелност на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на процедура непостижимо.
Едно от (автор на тази част Румен Аврамов), че до към Първата международна война Българска народна банка търси паричен стандарт, към който за се „ закачи “. След тази война Българска народна банка е нещо като „ валутен съвет “, ръководен от чужденци. Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората международна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на руската рубла. (Отново няма ропот във връзка суверенитета на Българска народна банка.) През всичките тези години постоянно е имало проблеми и с банковия контрол.
Вместо извод
Ако би трябвало да направя някакъв извод от казаното дотук, бих показал следното.
След преобразуването на Българска народна банка в паричен съвет през 1997 година, настава най-дългият интервал на действителна самостоятелност на централната банка в историята на България. В годините измежду това Българска народна банка работи като главен фактор за най-дългия интервал на стопански напредък, здраве на обществените финанси и общо за всички богатство. Точно в смисъл на цитирания в мотото главен закон на практическия разумДерогирането на част от контракта за участие в Европейски Съюз наподобява невероятно и е изпълнено с опасности, които за момента никой даже не се е осмелил да осмисли. Общият за всички принцип на бъдещи удобни развития в действителност е ЕЦБ да излезе от настоящия си фасон на работа и най-малко да не финансира страни и банки.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ