Нормални ли са мъжете, които ходят на проститутки?
Във всяка страна от услугите на проститутки се употребяват друг брой мъже, без значение дали е незаконно или не. От Hydra, организацията на проститутките в Германия, настояват, че в Германия трима от всеки четири мъже употребяват услугите на платената обич. Според профсъюза на най-древната специалност Верди всеки ден се реализират повече от един милион полови контакти сред мъже-клиенти и полови труженички. Според откривателя на проституцията Свен-Аксел Мансон от университета в Малмьо обаче данните за другите страни са доста разнообразни, написа e-vestnik.bg.
Само 6 % от мъжете във Англия си заплащат за секс. В Испания те са 40 на 100. И това, което в една страна наподобява съмнителна процедура на малцинството, в друга е признато за всекидневно. По отношение на платената обич западните индустриални страни, горди с това, че споделят общи полезности, са извънредно разединени.
Любителите на проститутките в Швейцария и в Германия са анонимни и разменят опита си в Интернет необезпокоявани, в Съединени американски щати или в Швеция те се третират като нарушители. Науката също е разединена във връзка с мъжете, които търсят платена обич. Някои учени настояват, че те са романтици, които имат потребност от любов. Други обаче ги преглеждат като обезумели женомразци или като заболели хора, пристрастени към секса, които имат потребност от терапия.
Тези оценки обаче не разкриват същността на мъжете, ползващи проститутки. Защото доста постоянно изказванията по този въпрос заимстват риториката на логиката на психиката или социологията.
Нормални ли са мъжете, които вървят на проститутки?
“Според досегашните научни знания, няма избрана обществена характерност, която да отличава мъжете, които вървят на проститутки, от останалите,” споделя културоложката Сабине Гренц от Хумболтовия университет в Берлин. Тя е интервюирала редица клиенти на проститутки и наскоро разгласява следващото издание на книгата си „ Тайната пристрастеност. За потреблението на полови услуги”.
Според нея феновете на платената обич произлизат от всички публични пластове – борсови медиатори, водачи на камиони и учители. „ Много мъже желаят да потвърдят идентичността си на хетеросексуални мъже,” твърди Гренц. Този, който си купува обич обаче, не желае да бъде харесван единствено поради парите, а и поради човешките и половите си качества. За него значение имат освен коитуса и фелациото – той търси непосредственост, схващане и реализация.
Английската социоложка Джулия О’Конъл Дейвидсън от университета в Нотингам вижда нещата по напълно друг метод. Тя не смята, че клиентите на проститутки си купуват обич, с цел да лекуват психическите или половите си проблеми. С това единствено се прикриват същинските претекстове. Много от тях желаят да си отмъстят на дамите и да ги управляват – даже и да настояват противоположното.
Много мъже вървят на проститутки, тъй като търсят обич и схващане. Други обаче желаят да си отмъстят на дамите. Леглото в бордея пък е последното място, където имат цялостна власт.
Редица специалисти, занимаващи се с проституцията, смятат, че клиентите на проститутки са напълно естествени, склонни към романтика, само че се са удовлетворени от любовната игра с партньорката си. Според социолога от Бремен Удо Герхайм има сантиментални фенове на проститутки, които робуват на илюзията, че могат да изградят същинска и основана на доверие връзка с продажница. Той е определил два вида мъже. Едните са жизнерадостни хедонисти, които изживяват фантазиите си под светлината на алените фенери, а другите – разочаровани, за които сексът с курва има „ обезщетителна функция”.
Тази типология припомня на систематизацията на психолога Дитер Клайбер от Свободния университет в Берлин, формирана преди повече от 10 години. Той интервюирал 598 мъже-любители на платената обич и открил, че най-често се среща видът сантиментален клиент, който преследва обичайния блян за любовта и търси фамилиарност и непосредственост. „ Тези мъже построяват прочувствени връзки с проститутките,” споделя Клайбер. Във въпросника те са се съгласявали с изказвания като „ мога да си показва, че проститутката, при която вървя, ми е съпруга”.
За британската социоложка Дейвидсън клиентите на проститутки „ не са романтици, а некрофили”, които се движат в презирана субкултурна среда и деградират при „ обществено мъртвите” дами. При тях обликът на кавалера на розата мутира в полов фанатик, който си пада по трупове.
Много експерти отхвърлят облика на клиента на проститутките като естествен човек, за който жриците на любовта са един тип полова терапия. Те се базират на протичащото се в Интернет, където зад анонимността на международната мрежа мъжете се показват много по-различно, в сравнение с в диалозите с научните служащи.
„ Материалът” на любовта
Някои от клиентите на проститутките назовават в мрежата дамите „ материал”. Други разказват фантазиите си, които са унизителни и презиращи дамите.
„ Подобни изявления не могат да се чуят в интервютата ми с мъжете, които вървят на проститутки,” споделя Гренц. Възможно е повода за това да е, че в директните диалози мъжете дават отговор съгласно обществените упования и сформират за себе си облик, който е публично допустим. Затова и познавателната стойност на сходна изследователска техника е лимитирана – изключително когато броят на интервюираните е толкоз невисок, че не могат да се създадат систематизирания.
Шведският социолог Свен-Аксел Мансон е анализирал десетки проучвания и наскоро показа резултатите в Европейския парламент. Той твърди, че доста от клиентите на проститутки са шовинистично настроени. Много мъже са привлечени от визията да употребяват и да употребяват дамите. „ Те си показват секса с продажница по този начин, сякаш отиват в „ Макдоналдс”, споделя Мансон.
За доста клиенти леглото на проститутката е последният антифеминистки бастион. Само там мъжете могат да възстановят старите властови връзки и безусловно да хвърлят дамите в предишното.
Изследвания на американския социолог Майкъл Кимъл от университета Stony Brook в щата Ню Йорк поддържат тази теза, както и анализите на джендър-изследователката (б. р. – изследователка на пола) Джанис Реймънд от университета в Масачузетс.
Измиращ тип ли са клиентите на проститутките?
Политическото обръщение на американските и на шведските учени е еднопосочно: мъжете, които вървят по проститутки, са измиращ тип, чието държание скоро няма да бъде одобрявано на никое място.
Свен-Аксел Мансон обаче опровергава хипотетичното им изгубване с числа. По времето на половия откривател Мак Кинзи 70 на 100 от мъжете са плащали за секс. В Съединени американски щати тази цифра през днешния ден е едвам 16 на 100, а в Дания – 14 на 100. За шведския академик е ясно, че доста от клиентите на проститутки са надълбоко смутени и по тази причина би трябвало да бъдат подпомагани и подлагани на психотерапия, както се прави в Швеция. Немският социолог Рюдигер Лаутман от университета в Билефелд предизвестява обаче, че да се патологизират мъжете, които търсят проститутки, е рисково – по този начин се е предписание през 19 век с проститутките, които били определяни като истерички.
Само 6 % от мъжете във Англия си заплащат за секс. В Испания те са 40 на 100. И това, което в една страна наподобява съмнителна процедура на малцинството, в друга е признато за всекидневно. По отношение на платената обич западните индустриални страни, горди с това, че споделят общи полезности, са извънредно разединени.
Любителите на проститутките в Швейцария и в Германия са анонимни и разменят опита си в Интернет необезпокоявани, в Съединени американски щати или в Швеция те се третират като нарушители. Науката също е разединена във връзка с мъжете, които търсят платена обич. Някои учени настояват, че те са романтици, които имат потребност от любов. Други обаче ги преглеждат като обезумели женомразци или като заболели хора, пристрастени към секса, които имат потребност от терапия.
Тези оценки обаче не разкриват същността на мъжете, ползващи проститутки. Защото доста постоянно изказванията по този въпрос заимстват риториката на логиката на психиката или социологията.
Нормални ли са мъжете, които вървят на проститутки?
“Според досегашните научни знания, няма избрана обществена характерност, която да отличава мъжете, които вървят на проститутки, от останалите,” споделя културоложката Сабине Гренц от Хумболтовия университет в Берлин. Тя е интервюирала редица клиенти на проститутки и наскоро разгласява следващото издание на книгата си „ Тайната пристрастеност. За потреблението на полови услуги”.
Според нея феновете на платената обич произлизат от всички публични пластове – борсови медиатори, водачи на камиони и учители. „ Много мъже желаят да потвърдят идентичността си на хетеросексуални мъже,” твърди Гренц. Този, който си купува обич обаче, не желае да бъде харесван единствено поради парите, а и поради човешките и половите си качества. За него значение имат освен коитуса и фелациото – той търси непосредственост, схващане и реализация.
Английската социоложка Джулия О’Конъл Дейвидсън от университета в Нотингам вижда нещата по напълно друг метод. Тя не смята, че клиентите на проститутки си купуват обич, с цел да лекуват психическите или половите си проблеми. С това единствено се прикриват същинските претекстове. Много от тях желаят да си отмъстят на дамите и да ги управляват – даже и да настояват противоположното.
Много мъже вървят на проститутки, тъй като търсят обич и схващане. Други обаче желаят да си отмъстят на дамите. Леглото в бордея пък е последното място, където имат цялостна власт.
Редица специалисти, занимаващи се с проституцията, смятат, че клиентите на проститутки са напълно естествени, склонни към романтика, само че се са удовлетворени от любовната игра с партньорката си. Според социолога от Бремен Удо Герхайм има сантиментални фенове на проститутки, които робуват на илюзията, че могат да изградят същинска и основана на доверие връзка с продажница. Той е определил два вида мъже. Едните са жизнерадостни хедонисти, които изживяват фантазиите си под светлината на алените фенери, а другите – разочаровани, за които сексът с курва има „ обезщетителна функция”.
Тази типология припомня на систематизацията на психолога Дитер Клайбер от Свободния университет в Берлин, формирана преди повече от 10 години. Той интервюирал 598 мъже-любители на платената обич и открил, че най-често се среща видът сантиментален клиент, който преследва обичайния блян за любовта и търси фамилиарност и непосредственост. „ Тези мъже построяват прочувствени връзки с проститутките,” споделя Клайбер. Във въпросника те са се съгласявали с изказвания като „ мога да си показва, че проститутката, при която вървя, ми е съпруга”.
За британската социоложка Дейвидсън клиентите на проститутки „ не са романтици, а некрофили”, които се движат в презирана субкултурна среда и деградират при „ обществено мъртвите” дами. При тях обликът на кавалера на розата мутира в полов фанатик, който си пада по трупове.
Много експерти отхвърлят облика на клиента на проститутките като естествен човек, за който жриците на любовта са един тип полова терапия. Те се базират на протичащото се в Интернет, където зад анонимността на международната мрежа мъжете се показват много по-различно, в сравнение с в диалозите с научните служащи.
„ Материалът” на любовта
Някои от клиентите на проститутките назовават в мрежата дамите „ материал”. Други разказват фантазиите си, които са унизителни и презиращи дамите.
„ Подобни изявления не могат да се чуят в интервютата ми с мъжете, които вървят на проститутки,” споделя Гренц. Възможно е повода за това да е, че в директните диалози мъжете дават отговор съгласно обществените упования и сформират за себе си облик, който е публично допустим. Затова и познавателната стойност на сходна изследователска техника е лимитирана – изключително когато броят на интервюираните е толкоз невисок, че не могат да се създадат систематизирания.
Шведският социолог Свен-Аксел Мансон е анализирал десетки проучвания и наскоро показа резултатите в Европейския парламент. Той твърди, че доста от клиентите на проститутки са шовинистично настроени. Много мъже са привлечени от визията да употребяват и да употребяват дамите. „ Те си показват секса с продажница по този начин, сякаш отиват в „ Макдоналдс”, споделя Мансон.
За доста клиенти леглото на проститутката е последният антифеминистки бастион. Само там мъжете могат да възстановят старите властови връзки и безусловно да хвърлят дамите в предишното.
Изследвания на американския социолог Майкъл Кимъл от университета Stony Brook в щата Ню Йорк поддържат тази теза, както и анализите на джендър-изследователката (б. р. – изследователка на пола) Джанис Реймънд от университета в Масачузетс.
Измиращ тип ли са клиентите на проститутките?
Политическото обръщение на американските и на шведските учени е еднопосочно: мъжете, които вървят по проститутки, са измиращ тип, чието държание скоро няма да бъде одобрявано на никое място.
Свен-Аксел Мансон обаче опровергава хипотетичното им изгубване с числа. По времето на половия откривател Мак Кинзи 70 на 100 от мъжете са плащали за секс. В Съединени американски щати тази цифра през днешния ден е едвам 16 на 100, а в Дания – 14 на 100. За шведския академик е ясно, че доста от клиентите на проститутки са надълбоко смутени и по тази причина би трябвало да бъдат подпомагани и подлагани на психотерапия, както се прави в Швеция. Немският социолог Рюдигер Лаутман от университета в Билефелд предизвестява обаче, че да се патологизират мъжете, които търсят проститутки, е рисково – по този начин се е предписание през 19 век с проститутките, които били определяни като истерички.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ